РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 15.06.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на петнадесети май през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И.
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6909 по описа
за 2016 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от „П.и.б.”
АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от *** В.Х. и
Д.К.,
чрез процесуалния представител ***М.Г., срещу М.К.И., ЕГН **********, с адрес: ***, кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК да
бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ответницата дължи
на ищеца сума в размер
на 2822.82лв, от
които 2126,53 лева главница и 693,29 лева просрочена наказателна лихва за
периода от 29.10.2011 г. до 21.03.2014 г. ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на заявлението в съда, както със сторените в заповедното
производство разноски.
Твърди се в исковата молба,
че ищецът е подал заявление по реда на чл.417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, като срещу издадената
такава били подадени възражения, в тази връзка у ищеца се породил правният
интерес да предяви настоящите искове. Сочи се, по силата Договор за банков кредит
№ *** сключен между ищецът и ответника банката е предоставила на
последния банков кредит в размер на *** Излага се, че за ползвания кредит кредитололучателят се е задължил да заплаща годишна лихва в
размер на Основен лихвен процент на БНБ, увеличен с надбавка от 11 пункта съгласно т. 1 1 от сключения договора.
Сочи се, че плащания, дължими, но неизвършени в срок поради
недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя в Банката се
отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения
лихвен процент, плюс наказателна надбавка в размер на 20 пункта. Твърди
се, че ползваният кредит е следвало да се погасява на равни месечни погасителни
вноски всяка една с падеж и в размер, съгласно Погасителен план - Приложение №1 към сключения договор,
като крайният срок за погасяване на кредита е бил на 15.10.2009 г. Твърди се,
че отпуснатият кредит е изцяло усвоен еднократно от кредитополучателя на 15.10.2004 г., по банкова сметка *** № ***, открита на името
на ответника.
Твърди се, че кредитът е погасяван частично по главница и
лихви по обслужващата кредита банкова
сметка, ***, изчерпателно изброени в исковата молба. Навеждат се доводи, че на
15.10.2009 г. - крайна дата на погасяване на задълженията по Договора по
кредита са били просрочени частично или изцяло 10 /десет/ броя погасителни
вноски, които са били дължими на следните падежи: 15.01.2009г., 16.02.2009г., 16.03.2009г.,15.04.2009г., 15.05. 2009г.,
15.06.2009 г., 15.07.2009 г. 17.08.2009г., 15.09.2009г., и 15.10.2009г.
Твърди се, че с настъпването на падежа по договор 15.10.2009 г
всички задължения на кредитополучателя, произтичащи от Договор за банков кредит
№ *** застанали изцяло и незабавно изискуеми. Сочи се, че с
молба до ***Т.К. с peг. № ***,
с район на действие ОС - Плевен, въз основа на издадените заповед за изпълнение
и изпълнителен лист по ч.гр.д. № ***т както и по ч.гр.д.№ *** па PC Плевен е образувано
изпълнително дело № *** срещу М.К.И., по което до момента няма погасяване
на задължението. Поради изложеното моли съда
да уважи предявените искове и да му присъди сторените
по делото разноски.
В проведеното по
делото о.с.з. ищецът не изпраща представител. В нарочно писмено становище
процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск,
съобразно доказателствата по делото и да им присъди разноски.
В рамките на предоставения
му срок по
чл. 131 от ГПК, ответникът е
депозирал отговор на исковата молба.
Оспорва представения Договор за кредит № *** по описа на „П.и.б.” АД, като твърди,
че същият е нищожен по смисъла
на чл. 26 от ЗЗД, тъй като
никога не е договаряла с ищеца, нито е давала съгласието
си за сключване
на този договор
като и, че не е подписвала същия. Излага, че положения под договора подпис
не е нейн, поради което счита
и, че той е нищожен на
осн. чл.
26 ал.2 от ЗЗД - поради
при липса на съгласие. Сочи, че не
отговаря на истината и твърдението на ищеца, че
е получила
сумата по договора изцяло. Излага, че за този
факт ищецът не е представил първични доказателства. Твърди, че представеното с исковата молба извлечение от счетоводните
книги на ищеца, както и справка за определяне
на размера на претенцията, са с невярно съдържание.
Навежда доводи, че ищцовите
претенции се явяват неоснователни, тъй като ищецът
не установил обявяването
на предсрочната изискуемост по чл. 60, ал.
2 от Закона
за кредитните институции. Излага, че ищецът не е доказал, че
изрично е упражнил правото си да
обяви кредита за изискуем и, че до нея
е достигнало това изявление. Поради изложеното моли
съда да отхвърли
предявения иск и да й присъди разноски.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № *** по описа на ПлРС, от което е видно, че е подадено заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от ищеца срещу ответника за следните
суми: сума в размер на 2129, 53 лева, представляваща неплатена главница; сума в
размер на 693,29 лева, представляваща просрочена наказателна лихва за периода
от 29.10.2011 г. до 21.03.2014 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на същото, както и
сторените в заповедното производство разноски в размер на 282,60 лева. Въз основа на подаденото заявление
е издадена заповед за изпълнение № *** и изпълнителен лист, като срещу издадената
заповед в срок е постъпило възражение от длъжника. Ищецът с оглед на реализираната от
длъжника възможност да оспори вземането по издадената заповед е депозирал
искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане
в настоящето производство.
Приобщени като част
от исковото производство е и Договор № ***, сключен между страните по делото,
по силата на който ищецът е предоставил на ответника банков кредит в размер на ***
за текущи битови нужди. От приложения в оригинал и в копие договор, се
установява, че страните са договорили условията за усвояване на кредита, срока
за това /30.10.2004 г./, последиците от неусвояване на същия, дължимите лихви и
такси, начина на погасяване на кредита, последиците при неизпълнението на
договора и др.
Видно от
представения към Договора за кредит погасителен план е, че страните са се
договорили, че първоначалната вноска по кредита следва да бъде на 15.11.2004
г., а последната вноска – на 15.10.2009 г.
Установява се от приложената
по делото молба от ищеца до ***Т.К., с район на действие ПлРС,
е че „П.и.б.” АД е отправила искане да бъде образувано изпълнително дело срещу
ответника по повод на издадените изпълнителни листи по г.гр. дела, сред които е
и ч.гр.д. № *** по описа на ПлРС.
В хода на производството е изслушано заключението
по назначената съдебно-счетоводна
експертиза и съдебно – графологическа експертиза, които съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвени и неоспорени от страната.
От изготвената и приобщена по
делото ССЕ, изготвена след проверка в счетоводството на ищеца се установява, че
между страните на 14.10.2004 г. е
сключен договор за банков кредит за сумата от *** и краен срок на издължаване
-15.10.2009 г. Установено е и: че за ползвания кредит кредитополучателят е
заплащал на банката годишна лихва в размер на ОЛП плюс 11 пункта, след просрочие на вноските, същите се олихвяват с 20 пункта над
договорната лихва; че вноските съобразно погасителния план са в размер на
230,53 лева; че от проверката в счетоводните записвания се установява, че
кредитът е усвоен от кредитополучателя /ответник по настоящето дело/ на
15.10.2004 г. по банкова сметка №***; че общо постъпилите суми от ответника са
в размер на 13137,20 лева, от които от датата на отпускане на кредита до падежа
на договора – 15.10.2009 г. ответника е направил 52 вноски или 11 287,20
лева, а след педежиране на кредита – за периода от
15.10.2009 г. до 20.09.2013 г. са направени общо 8 вноски за 1850 лева; на
датата на изискуемостта на кредита, същият е в просрочие
с вноските по следните падежи: 15.01.2009 г., 16.02.2009 г.,16.03.2009 г.
15.04.2009 г., 15.05.2009 г., 15.06.2009 г., 15.07.2009 г., 17.08.2009 г.,
15.09.2009 г. и 15.10.2009 г; просрочените суми към датата на падежиране на кредита по данни от счетоводните записвания
на банката са - главница в размер на
2433,00 лева и лихва в размер на 177,41 лева, натрупани в периода от 15.12.2008
г.до 15.10.2009 г.; броя на просрочените дни е 1891,00 лева към датата на
подаване на заявлението; задълженията към 21.03.2014 г. по данни от
счетоводните записвания са главница -2129,53 лева за периода от 15.01.2009 г.
до 15.10.2009 г. и наказателна лихва в размер на 693,29 лева за периода от 29.10.2011
г. до 21.03.2014 г. Установява се и, че след датата на депозиране на
заявлението няма погасяване на суми по кредита, отразени в счетоводството на
ПИБ, като последното плащане по кредита е в размер на 150 лева на 20.09.2013 г.
От изготвената
и приобщена по делото СГЕ се установява, че подписът за кредитополучател,
положен в договор за Банков кредит № ***, по описа на „П.и.б.“ АД е положен от М.К.И..
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За
успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже учреденото по негова инициатива
заповедно производство по реда на чл. 417 от ГПК и издадена в негова полза
Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника възражение и спазване на срока по
чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника, че искът е
предявен в едномесечния преклузивен срок; да установи
и възникването в негова полза на изискуемо вземане, за което е издадена
заповедта, т.е. да докаже, че между страните е налице валидна облигационна
връзка по посочения в исковата молба договор, по който ищецът е изправна страна
и по силата на който за ответникът е възникнало задължение да заплати сумите,
предмет на исковете в претендирания размер; да бъде
установено и поставянето в забава на ответницата, както и претенцията за
обезщетение за забава по размер.
Съответно в тежест на
ответника
е да докаже точно изпълнение на договорните си задължения, вкл. наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи
възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Не се спори по делото, а и се
установява от приложеното ч.гр.д. №*** че в полза на ищеца е издадена по реда
на чл.417 ГПК заповед за изпълнение и изпълнителен лист за претендираните
суми. Установява се от приетите по делото доказателства, че срещу издадената
заповед в срок е постъпило възражение от длъжника и в изпълнение указанията на
съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на
вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото
производство и неговата допустимост.
Ищецът основава претенцията си въз основа на сключен
договор за банков кредит между страните по силата, на който „П.и.б.“ АД е
предоставил на кредитополучателя банков кредит в размер на 10 000 лева за
текущи битови нужди при договорени условия и срок, която сума ответникът се е задължил да върне
по установения между тях начин
- чрез равни месечни погасителни вноски, всяка една с падеж и размер, определени в погасителен план- Приложение
№1, неразделна част от Договора за кредит. Уговорена е била както възнаградителна лихва по кредита, така и дължимата лихва за просрочие. Ответникът по делото е оспорил истинността на приложения по делото
договор за кредит, поради което в рамките на исковото производство е открито производство по реда на чл. 193 ГПК. На ответника е указано, че негова е тежестта
да докаже неистинността на оспорения документ на основание чл. 193, ал.3 ГПК, доколкото
същото се явява правоизключващо възражение. Във връзка с направеното оспорване
по делото е допусната и изслушана СГЕ. От заключението, на същата, което не е
оспорено от страните и, което съдът кредитира като обективно и компетентно
дадено се установява, че подписът положен под договора за кредит е на ответника
по делото, поради което съдът приема, че оспореният документ е истински и се ползва с формална
доказателствена сила, която установява, че М. И. е
автор на фигуриращите в договора волеизявления, съответно налице е обвързаност между страните по договор за
банков кредит, с който същите са
поели определени права и задължения. Установява се, че ищецът
е изпълнил своето задължение, а именно - да предаде на
ответника уговорения кредит. В тази връзка съдът изцяло
кредитира приетата по делото съдебно
счетоводна експертиза, като обективно и компетентно изготвена и неоспорена от страните,
според която сумата по договора
е постъпила по сметка на кредитополучателя
на 15.10.2004 г. С това за ответника е възникнало насрещното задължение да върне
кредита в уговорения срок. От заключението на
счетоводната експертиза се установява още,
че ответникът е извършил плащания, с които вземанията на кредитодателя не са напълно
погасени. Установява
се също, че към датата на изискуемостта на кредита, същият е бил в просрочие
с вноските по следните падежи: 15.01.2009 г., 16.02.2009 г.,16.03.2009
г. 15.04.2009 г., 15.05.2009 г., 15.06.2009 г., 15.07.2009 г., 17.08.2009 г.,
15.09.2009 г. и 15.10.2009 г., както и, че след неговото падежиране до 20.09.2013 г./ когато е била последната
вноска/ са внесени още осем 8 вноски в размер на 1850 лева общо. С оглед на
изложеното съдът приема, че за ответника е съществувало задължение да заплати в
полза на ищеца претендираната главница. Доколкото същия
не е погасил в уговорения в договора срок дължимата от него главница се поражда
и задължението за заплащане на наказателна лихва.
Съдът счита, че
твърденията на ответника, че не е редовно уведомен за настъпилата предсрочна
изискуемост са неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без
уважение. В приетото Тълкувателно решение № ***, постановено по тълк. д. № *** по описа на ВКС, ОСГТК, е застъпено
становището, че предсрочната изискуемост на договора за кредит не настъпва
автоматично - поради неплащане в срок на погасителните вноски, а настъпва с
упражняването на правомощието на банката да направи кредита предсрочно
изискуем. Съгласно дадените разяснения в т. 18 от цитираното тълкувателно
решение е необходимо кредиторът да доведе до знанието на длъжника
волеизявлението си за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Такова уведомление за настъпилата предсрочна
изискуемост е необходимо да бъде направено единствено и само, ако банката се
позовава на настъпила предсрочна изискуемост. Доколкото в настоящия случай
банката не се позовава на настъпила предсрочна изискуемост, а на изтичане на
срок на договора не е необходимо да се изпраща уведомление.
Предвид изложеното съдът намира, че към датата на подаване на заявлението
по чл.417 ГПК и съответно датата на подаване на исковата молба, с която е
предявен установителният иск по чл.422, ал.1 ГПК за
ответника е съществувало задължение към ищеца за заплащане на процесните суми, поради което предявения иск с правно
основание чл.422 вр вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен.
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните че М.К.И., ЕГН **********, с адрес: ***
дължи на „П.и.б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от *** В.Х. и Д.К., сума в общ размер на 2822.82лв, /две хиляди осемстотин двадесет и
два лева и осемдесет и две стотинки/, от които 2126,53 лева главница и 693,29
лева просрочена наказателна лихва за периода от 29.10.2011 г. до 21.03.2014 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, до
окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА М.К.И., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „П.и.б.” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от *** В.Х. и Д.К., сумата от 282,60 лева /двеста осемдесет и два лева и шестдесет стотинки/, представляваща
сторени в заповедното производство по ч.гр.д.
№ 1356 по описа за 2014 г. на Плевенски районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М.К.И., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „П.и.б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от *** В.Х. и Д.К., сумата от 327,40 лв. /триста двадесет и седем лева и четиридесет стотинки/, представляваща
сторени в исковото производство разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.