Решение по дело №717/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на С. А. Ч. против Решение №257/09.07.2024 г, постановено по АНД №2293/2023 г по описа на РС Стара Загора, с което е изменено НП №8246/22.06.2023 г., издадено от Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция Пътна инфраструктура гр. София, в частта му за наложеното на касатора административно наказание „глоба“ като е намален размера от 4000/четири хиляди/ лева на 1000/хиляда/ лева.

Административното наказание е наложено на основание чл. 53 ал.1 т.2 предл второ от Закона за пътищата за това, че на 01.06.2023г. в 11.47ч, на път І-5, км. 220+500, в посока гр. Стара Загора – гр. Казанлък, водачът извършва превоз на трошен камък, без разрешение за дейност от специалното ползване на пътищата /Разрешително, съгласно изискванията на чл.8 ал.1-2 от Наредба №11/03.07.2001г на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС/, чрез управление на МПС Рено, рег. № [рег. номер], с четири оси, две управляеми оси.

При направено измерване с техническо средство електронна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел PW-10№К0200008 и ролетка №1308/18(5м) е констатирано следното: При измерено разстояние между осите 1.39м, сумата от натоварването на ос на двойна задвижваща ос на МПС е 32.100т при максимално допустимо натоварване на оста 19 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, буква „В“ от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС., като превишаването е с 13 100т. Съгласно чл. 3, т. 2 от Наредбата при превишаване на максимално допустимите норми по чл. 7, ППС е тежко.

Към момента на проверката водачът е извършвал превоз на товари без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата/Разрешително/, съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и при забрана за извършването на това, съгласно разпоредбите на чл. 8, ал. 1-2 от Наредба №11 от 03.07.2001 г., с което виновно е нарушил разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а“, предл. 2 от Закона за пътищата във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 5, буква „В“, чл. 8, ал. 1 и ал. и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Установеното нарушение е за първи път и се потвърждава от приложените към АУАН документи, а именно Протокол от измерване №0000034/01.06.2023 г., разписка за връчен АУАН, Копие на свидетелство за регистрация на ППС – част ІІ и трудов договор.

С касационната жалба е посочено, че се обжалва Наказателното постановление и се иска отмяната му като незаконосъобразно, без оспорване на фактическа обстановка и без конкретни оплаквания за нарушено право на защита. В писмена защита по същество са изложени правни съображения, че не е било необходимо водачът да разполага с Разрешение за специално използване на пътя, защото то се издава само, когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на пътя. След като се превозва трошен камък, който може да се превози на части, то тогава разрешително не е необходимо. Във всички случаи, в които разрешение не се следва поради наличие на възможност конкретен товар да бъде разделен на части, съответно превозен в рамките на общественото ползване на пътищата, така че ППС да не превишава нормите, установени от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, е налице изрична забрана за издаване на Разрешително тоест причината да липсва изискуемия документ е обективна, законово установена. Следователно и квалификацията е следвало да бъде под състава на чл.177 ал.3 от ЗДвП, вместо под административното нарушение, описано в чл.53 от Закона за пътищата. Неправилно е определен и субекта на административно наказателната отговорност. Според съдебната практика, субекти на административното нарушение на чл.53 от Закона за пътищата не са водачите, защото те се наказват за управление на извънгабаритно и тежко ППС в нарушение на правилата на посочената Наредба само на основание чл.177 ал.3 от ЗДвП. Субекти на отговорността по чл.53 от Закона за пътищата са само лицата, които извършват транспортната дейност, в това число и физическите. Направени са и възражения против размера на глобата.

Спорът пред въззивния съд, който наказаният водач е повдигнал е правен, без да се оспорва фактическата обстановка, редът за съставяне на АУАН и лишаване от право на защита.

За да потвърди Наказателното постановление РС Стара Загора е приел за установена описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка, но за неоснователни са счетени правните доводи относно субекта на нарушението по чл.53 от Закона за пътищата, от които се извежда и тезата за не съответна правна квалификация на деянието.

С касационната жалба се твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон като се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отмени и наказателното постановление. Доводите за неправилно приложение на материалния закон съвпадат с посочените по-горе правни тези за административно наказателна отговорност на водачите на извънгабаритни и/или тежки ППС само по чл.177 ал.3 от ЗДвП, но не и по чл.53 от Закона за пътищата, като се поддържа и аргумента, че е забранено издаване на Разрешително за превоз на товар, който може да бъде превозен на части. Претендират се и всички сторени в двете съдебни производства разноски като последица от отмяната на наказателното постановление с окончателен съдебен акт.

Ответникът Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция Пътна инфраструктура гр. София с представения по делото писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание възразява да има основание за отмяна на въззивното съдебно решение и на потвърденото с него наказателно постановление, като иска от съда да бъде оставен в сила обжалваният съдебен акт. Претендира възнаграждение за юрисконсулт.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора предлага на съда въззивното съдебно решение да бъде потвърдено.

Административен съд Стара Загора, като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона и след извършена служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, намира за установено следното: Жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

На първо място следва да се даде отговор на възражението за субекта на административното нарушение по чл.53 ал.1 т.2 предл второ от Закона за пътищата. Съставът на административното нарушение, описан в чл.53 ал.1 т.2 предл второ от Закона за пътищата е конкретен и предвиден за не спазване на забраната по чл.26 ал.2 т.1 буква „а“ от същия закон. По разпореждане на чл.26 ал.2 т.1 буква “а“ от Закона за пътищата движението на извънгабаритно и тежко ППС представлява специално използване на пътя. Движението на извънгабаритно и тежко ППС е дейността, която подлежи на разрешаване – забранено е движението на тежко и извънгабаритно ППС без разрешение. Следователно предмет на разрешението е самото движение, защото то има всички признаци на специално използване на пътя. След като движението, а не търговската дейност – транспорт, е предмет на разрешението, то няма основание да се твърди, че физическите лица – търговци, извършващи транспорт могат да са субекти на забраната по чл.26 ал.2 т.1 буква“а“ от ЗП и оттук те са и субектите на административното нарушение по чл.53 ал.1 т.2 предл второ от същия закон. Всеки, който извършва движение на извънгабаритно и тежко ППС, за което се изисква разрешение за специално използване на пътя е субект на административното нарушение по чл.53 ал. т.2 предл второ от Закона за пътищата. Движение на ППС може да се извършва само от физическо лице или да бъде наредено извършването му от лице, на което водачът е подчинен, като за наредителя на дейността по чл.26 ал.2 т.1 буква „а“ от ЗП е предвидена същата административно наказателна отговорност – нареждането да се извърши движение на извънгабаритно и тежко ППС без разрешение от администрацията или собственика на пътя, е форма на изпълнително деяние на административното нарушение по чл.53 ал.1 т.2 от Закона за пътищата. Съотношението между чл.53 ал.1 т.2 от Закона за пътищата и чл.177 ал.3 от Закона за движение по пътищата е подчинено на правилото, че специалния закон изключва приложението на общия. Специалния е винаги конкретния и като се има предвид текста на двете разпоредби няма място за съмнение, че специален е състава на чл.53 ал.1 т.2 от Закона за пътищата – движение на извънгабаритно и тежко ППС без разрешение на администрацията или на собственика на пътя, докато състава на чл.177 ал.3 от ЗДвП препраща към установения от Министъра на МРРБ ред. Когато движението на извънгабаритно и тежко ППС може да се извърши по изключение без разрешително, но след заплащане на такса, а такава не е заплатена се осъществява деяние по чл.177 ал.3 от ЗДвП, което не съвпада с дейността по специалното ползване на пътищата. Движение на извънгабаритно и тежко ППС само след заплащане на такса не отговаря на условието на чл.26 ал.2 т.1 буква „а“ от Закона за пътищата – специално ползване е онова движение на извънгабаритно и тежко ППС, което се нужда е от разрешение. Само за яснота следва да се цитира текста на чл.53 ал.1 т.2 предложение второ от Закона за пътищата, който е следния: Наказват се с глоба от 1 000лв до 5 000лв физически лица, които извършват следните дейности - движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари, без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. Субект на административното нарушение – всяко физическо лице, изпълнително деяние – движение на ППС, фактически съставомерни обстоятелства – тежко и извънгабаритно ППС, липса на разрешение. Нарушението е формално, на просто извършване, поради което вид и форма на вина е само пряк умисъл Прекият умисъл е формиран, когато водачът съзнава съставомерните фактически обстоятелства, а ги съзнава винаги, когато у него няма създадени, макар и погрешни представи, че ППС има характеристики, различни от извънгабаритно и тежко, съответно че ако е такова, то има Разрешение – така наречената грешка, изключваща умисъла. В случая няма нито един обективен факт, който да сочи, че физическото лице е било убедено в съществуването на Разрешително, съответно че не е съзнавало характеристиките на управляваното ППС.

Възражението, че Разрешение не би било издадено, защото товарът може да се раздели не означава, че специалното ползване на пътя без разрешение не осъществява състава на чл.53 ал.1 т.2 предл второ от Закона за пътищата.

Като е достигнал до същите правни изводи въззивният съд е постановил решение при правилно приложение на материалния закон.

На ответника по касация се следва възнаграждение за юрисконсулт за настоящата съдебна инстанция в размер на 100лв.

Водим от тези мотиви и на основание чл.222 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №257/09.07.2024 г, постановено по АНД №2293/2023 г по описа на РС Стара Загора.

ОСЪЖДА С. А. Ч. [ЕГН] да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ сумата от 100лв /сто/, представляваща възнаграждение за юрисконсулт по КАНД №717/24г по описа на АС Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.