№ 796
гр. Пловдив , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на единадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330200697 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Н. А. А., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез
адв. М.Ч. против Електронен фиш серия К № 3898975 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл.
182, ал. 2, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста)
лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и за
необоснованост на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди
при нарушение, установено с мобилно техническо средство, отговорността на
дееца да не може да се реализира чрез издаване на ЕФ, а да следва да бъдат
съставени акт за установяване на административно нарушение и наказателно
постановление. Оспорва да е извършил вмененото му нарушение, както и на
посочения пътен участък да е имало поставен пътен знак В26, сигнализиращ
максимално допустима скорост от 60 км/ч. Поддържа нарушението да не е
индивидуализирано по време и място, което да не позволява съпоставяне
между мястото на извършване на нарушението и разположението на пътния
знак с оглед преценка дали деянието попада в обхвата на действие на този
знак. Моли електронният фиш да бъде отменен. В съдебно заседание
жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. Ч., който поддържа
жалбата. Взема становище на посочения пътен участък да не е действало
ограничение на скоростта, въведено с пътен знак, поради което стойността на
разрешената скорост да е 90 км/ч. Претендира разноски.
1
Въззиваемата страна с писмено становище, приложено на лист 7-8 от
делото, оспорва жалбата и поддържа ЕФ. Твърди да не са допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването му, правилно да са
определени правната квалификация на деянието и размерът на
административното наказание глоба. Взема становище нарушението да е
установено с одобрен тип средство за измерване и при отчитане на
максимално допустима грешка от 3 км/ч в полза на водача. Поддържа ЕФ да
съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си. Претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на претенцията на жалбоподателя за
овъзмездяване на направени разноски за адвокатско възнаграждение. В
съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се
представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от Н. А. А., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Административнонаказващият орган (АНО) не разполага с
разписка за датата на връчване на екземпляр от електронния фиш на
жалбоподателя, поради което жалбата следва да се приеме за своевременно
подадена, тъй като не се доказва срокът за обжалване въобще да е започнал да
тече спрямо жалбоподателя. Отделно от това в приложената на лист 21 от
делото справка от системата за управление на административнонаказателната
дейност за дата на връчване е отбелязана 30.09.2020 г. Жалбата е подадена на
07.10.2020 г. пред Районен съд – Пловдив и препратена за окомплектоване на
административнонаказващия орган, поради което дори и ЕФ да е бил връчен
на вписаната дата - 30.09.2020 г., то срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП отново
се явява спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е
основателна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде
отменен по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Търговско дружество „Атлант 13“ ЕООД, ЕИК: ********* било
собственик на товарен автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег. № ***.
Жалбоподателят Н. А. А. бил ***.
На 15.08.2020 г. товарният автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег.
№ *** се движил по републикански път II-86. На км 11+870 от път II-86 бил
поставен пътен знак В26, сигнализиращ максимално допустима скорост на
водачите на пътни превозни средства от 40 км/ч. Пътният знак бил поставен
преди кръстовище с кръгово движение, находящо се на км 12+430 на път II-
86, образувано при пресичането на пътя с път III-8604. В целия пътен участък
от км 11+870 на път II-86, където бил поставен знакът В26 (40 км/ч), до км
12+430 действало ограничение на скоростта на движение от 40 км/ч,
2
сигнализирано с пътния знак В26.
В 04:45 часа на 15.08.2020 г. процесният товарен автомобил „Фолксваген
Транспортер“ с рег. № *** се намирал на км 12+150 от републикански път II-
86, като се движил със скорост от 91 км/ч при разрешена скорост от 40 км/ч,
която била сигнализирана на водачите с пътен знак В26. Движението на
автомобила с рег. № *** с посочената скорост било заснето и установено с
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабр.
номер 11743ca. Стойността на измерената скорост от техническото средство
била 94 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от
„минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 91
км/ч, с което разрешената скорост била превишена с 51 км/ч.
За това деяние и против жалбоподателя А. в качеството му на законен
представител на юридическото лице - собственик на автомобила, бил издаден
Електронен фиш серия К с № 3898975, с който му било наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лева. В електронния фиш
било прието, че в посочения пътен участък е действало ограничение на
скоростта от 60 км/ч, както и че това е била разрешената стойност на
скоростта, а наказанието глоба било наложено на основание чл. 182, ал. 2, т. 4
от ЗДвП.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 се
установява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 е от
одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване под № 5126, със срок на валидност до 07.09.2027 г.
От Протокол от проверка № 57-С-ИСИ/30.09.2019 г. се изяснява, че
процесното техническо средство ARH CAM S1 с фабр. № 11743ca е
преминало последваща проверка на 30.09.2019 г. със заключение, че
съответства на одобрения тип, както и че са налични всички необходими
надписи и означения върху средството за измерване. Изяснява се и че
максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при
движение до 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 1030р-26376/17.08.2020 г. се установява, че на дата
15.08.2020 г. преносима система за контрол на скоростта тип ARH CAM S1 с
фабр. № 11743ca е заснела статични изображения с номера от 0337305 до
0337554, с начален час на работа 03:30 ч. и краен час на работа 06:30 ч. и с
място на контрол републикански път II-86, км 12+150.
От снимка № 0337412 от радар с № 11743ca се изяснява, че измерената
скорост на движение на процесния лек автомобил с рег. № *** е 94 км/ч, а
заснемането е извършено на 15.08.2020 г. в 04:45 часа.
3
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото
е собственост на юридическото лице „Атлант 13“ ЕООД, ЕИК: *********.
От справка от търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ за актуално
състояние към 15.08.2020 г. по партидата на търговеца „Атлант 13“ ЕООД
(лист 13-14 от делото) се изяснява, че жалбоподателят Н. А. А. е управител и
едноличен собственик на капитала на търговското дружество.
От писмо от директора на ОПУ – Пловдив (лист 16 от делото) се
установява, че км 12+150 на път II-86 попада в обхвата на действие на пътен
знак В26, намиращ се на км 11+870 и с който на водачите е сигнализирана
максимално допустима скорост от 40 км/ч. Изяснява се още, че пътният
участък се намира преди кръстовище с кръгово движение, находящо се на км
12+430, като преди това кръстовище има поставена вертикална сигнализация,
която предупреждава водачите, че разрешената скорост преди кръговото
кръстовище намалява със забранителни знаци В26 последователно на 80 км/ч,
на 70 км/ч, на 60 км/ч и на 40 км/ч, която е максимално разрешената скорост
в участъка до кръстовището с кръгово движение.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните
реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – път II-86, км 12+150;
датата – 15.08.2020 г.; точният час на извършване на нарушението – 04:45
часа; регистрационният номер на МПС – ***; собственикът, на когото е
регистрирано превозното средство – жалбоподателят Н. А. А. като законен
представител на дружеството „Атлант 13“ ЕООД; описание на нарушението –
управление на лек автомобил с превишена скорост от 91 км/ч при
максимално разрешена скорост от 60 км/ч; нарушените разпоредби – чл. 21,
ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 300 лева; срокът, сметката и
мястото на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по
указаната банкова сметка.
Въпреки това съдът намира, че обжалваният електронен фиш е
необоснован, тъй като приетата за установена в него фактическа обстановка
не кореспондира и дори противоречи на събраните по делото доказателства. В
случая жалбоподателят е наказан за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от
ЗДвП за това, че при движението си на описаните в ЕФ време и място при
избиране на скоростта си на движение е превишил максимално допустимата
скорост, чиято стойност е била сигнализирана с пътен знак В26. От
постъпилата по делото справка от стопанина на пътя – Областно пътно
управление гр. Пловдив, приета като писмено доказателство, се установява,
че действително процесният пътен участък км 12+150 от републикански път
II-86 е попадал в обхвата на действие на пътен знак, с който е сигнализирана
максимално допустима скорост, различна от тази, определена според
4
таблицата в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Неправилно обаче в електронния фиш е
прието, че стойността на разрешената скорост е 60 км/ч. Пътният знак,
регулиращ избора на скорост от водачите на МПС в процесния участък, е
сигнализирал, че максимално допустимата скорост е 40 км/ч, следователно
именно това е била и разрешената стойност на скоростта. Този извод се прави
по несъмнен начин от установените по делото факти. Движението по път II-86
и преди достигането на мястото на извършване на нарушението се установява
да е регулирано чрез поставена вертикална сигнализация, определяща
максимално разрешената скорост. Има поставена поредица от пътни знаци
В26, чрез които последователно се намалява стойността на разрешената
скорост, както следва: първо на 80 км/ч; след този знак има поставен следващ,
намаляващ максимално допустимата скорост на 70 км/ч; след него има
поставен следващ пътен знак, сигнализиращ скорост от 60 км/ч и след това
следващ знак, чрез който е определено ограничение на скоростта от 40 км/ч.
Тези пътни знаци В26, видно и от приложения към писмото от ОПУ -
Пловдив снимков материал, са разположени в описаната последователност,
доколкото и целта чрез тяхното поставяне е да бъде последователно
намалявана максималната разрешена скорост преди кръговото кръстовище.
Последният от тази поредица пътни знаци – В26 (40 км/ч) „Забранено е
движението със скорост по-висока от означената“ е бил поставена на км
11+870 от път II-86, заедно с пътен знак В24 „Забранено изпреварването“.
Кръстовището с кръгово движение се намира на км 12+430, образувано от
пресичането с път III-8604. Установява се от предоставената информация от
ОПУ – Пловдив, че целият пътен участък от поставения пътен знак В26 (40
км/ч) до кръговото кръстовище с път III-8604, т.е. между км 11+870 до км
12+430 попада в обхвата на действие на знак B26 (40 км/ч). В този пътен
участък попада и мястото на извършване на нарушението, посочено в
обжалвания ЕФ – км 12+150 от път II-86. Следователно неправилен е изводът
в електронния фиш, че разрешената стойност на скоростта е 60 км/ч, тъй като
на конкретно посоченото място водачите на ППС е трябвало да не
превишават скорост от 40 км/ч.
Неправилното определяне на разрешената стойност на скоростта в случая
влече незаконосъобразност на електронния фиш, тъй като това е довело до
неправилно приложение на санкционната норма, както и погрешно е
индивидуализирано наказанието. В съдебната практика е изяснено, че не
всяко нарушение при определянето на разрешената, установената и
превишената стойност на скоростта следва да се квалифицира като
съществено. Тази преценка следва да се прави въз основа на значението,
което съответният порок оказва върху правилното установяване на
обстоятелствата по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Така например неточностите при
отчитането на максимално допустимата грешка от техническото средство
(т.нар. толеранс в полза на водача) не обуславят автоматична отмяна на ЕФ,
когато дори и след приспадането на тази грешка не се стига до промяна в
приложимата санкционна норма, вида и размера на наказанието. В обратната
5
хипотеза обаче съдът не би могъл да потвърди ЕФ, като за пръв път със
съдебното решение, след като приеме различни фактически положения
(стойност на скоростта), да приложи различна санкционна норма и да
определи друго по вид или размер наказание. Именно такъв е процесният
случай, като в електронния фиш неправилно е определена превишената
стойност на скоростта. Същата е в размер на 51 км/ч и се получава като от
установената стойност на скоростта, която е в размер на 91 км/ч, се извади
разрешената стойност на скоростта от 40 км/ч. С електронния фиш е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева на
основание чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, но в действителност приложимата
санкционна разпоредба е била тази на чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, с която се
определя наказанието за водач, който превиши разрешената скорост извън
населено място над 50 км/ч. Приложимото наказание към тази фактическа
обстановка е глоба в размер на 600 лева. Макар съдът съгласно чл. 63, ал. 1 от
ЗАНН да има правомощие да измени електронния фиш, то в случая това би
изисквало да се увеличи размерът на административното наказание.
Настоящото производство е образувано по жалба на наказаното лице, поради
което намира приложение принципът reformatio in peius, забраняващ
влошаване на положението на жалбоподателя със съдебното решение, когато
производството е образувано само по негова жалба - така Решение № 2101 от
09.11.2016 г. по к.а.н.д. № 2122/2016 г. на XXVI състав на Административен
съд – Пловдив; Решение № 1066 от 26.05.2016 г. по к.а.н.д. № 846/2016 г. на
ХIХ състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 529 от
12.03.2021 г. по к.а.н.д. № 3047/2020 г. на XXII състав на Административен
съд – Пловдив. Изменението на електронния фиш е недопустимо като краен
резултат и по още една причина - в случая порокът не засяга единствено
размера на наказанието, но и самата санкционна норма. При обжалването на
наказателни постановления и електронни фишове по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН съдът не отстранява пропуски, като домотивира тези
актове, а се произнася по законосъобразността и обосноваността им
съобразно съдържанието, с което са издадени - така Решение № 2447 от
26.11.2019 г. по к.а.н.д. № 3038/2019 г. на XXIII състав на Административен
съд – Пловдив.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че именно ОПУ-Пловдив
към АПИ е компетентната институция, която може да предостави надлежна
информация дали към даден момент на определен участък от
републиканската пътна мрежа е имало законосъобразно поставен пътен знак.
Това е така, доколкото в чл. 4 от Наредба № 1 от 17 януари 2001 г. за
организиране на движението по пътищата, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, е предвидено, че стопанинът на
пътя отговаря за организацията на движението, включително и поставянето на
пъна сигнализация по даден пътен участък. Съгласно чл. 17 от същата
наредба проектът за организация на движението се одобрява, както следва:
1. за автомагистрали и републикански пътища I клас - от изпълнителния
6
директор на Изпълнителната агенция „Пътища“;
2. за републикански пътища II и III клас - от директора на
съответното областно пътно управление;
3. за местни пътища - от кмета на съответната община.
В чл. 12, ал. 1, т. 3, б. „з“ от Наредба № 1/17.01.2001 г. е посочено, че
подлежащият на одобрение проект за организация на движението включва и
организацията на скоростните режими, което съгласно чл. 2, ал. 3 от
Наредбата следва да стане и посредством поставяне на съответната пътна
маркировка и пътни знаци. Следователно директорът на ОПУ – Пловдив е
компетентен да одобри плана за организация на движението по процесния
републикански път II-86.
Действително в ЕФ и в протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. се твърди да е имало пътен знак В26, сигнализиращ
максимално допустима скорост от 60 км/ч и така съществува противоречие
между отразеното в протокола и справката, постъпила от стопанина на пътя.
Това разминаване е възможно да се дължи на различни причини:
- информацията, отразена в протокола да не отразява актуалното
разположение на пътните знаци, а да удостоверява разположението им към
предходен момент;
- да е налице грешка при обозначаване на мястото на нарушението в ЕФ
и в протокола, доколкото действително се установява да е имало и поставен
пътен знак В26 (60 км/ч), но описаното в ЕФ място попада извън обхвата му
на действие;
- да е налице грешка в протокола на мястото на разположение на пътния
знак;
- пътен знак В26 (60 км/ч) действително да е бил наличен, но да е
поставен без одобрението на единствения компетентен орган - Директора на
ОПУ – Пловдив. Така възможно е пътният знак да е поставен например по
разпореждане на кмета на общината. Доколкото правомощията на кмета на
общината съгласно чл. 17, т. 3 от Наредба № 1/17.01.2001 г. обхващат само
общинските пътища, а процесният път е част от републиканската пътна
мрежа, то поставянето на такъв знак би било неправомерно и въз основа на
него не може законосъобразно да се реализира
административнонаказателната отговорност на водачите на МПС.
Конкретната причина за разминаването е ирелевантна, тъй като доказано
по несъмнен начин по делото е, че в процесния пътен участък не е действало
ограничението на скоростта, посочено в обжалвания електронен фиш. По
гореизложените съображения съдът намери жалбата за основателна, макар и
на различни от изложените в нея доводи, а електронният фиш за
незаконосъобразен и небоснован, поради което той трябва да бъде отменен.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на
разноски в процеса. С оглед изхода на делото такива се дължат единствено на
7
жалбоподателя. Последният е направил искане за овъзмездяване на сторени
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Доказано е
извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер,
като в договора за правна защита и съдействие, приложен на лист 65 от
делото, е удостоверено, че адвокатското възнаграждение е платено в брой.
По делото е направено възражение от въззивамета страна по чл. 63, ал. 4
от ЗАНН за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение, което съдът намира за основателно. Адвокатското
възнаграждение е договорено по следния начин – 100 лева за изготвяне на
жалбата срещу наказателното постановление и 300 лева за процесуално
представителство и защита пред първата инстанция. Двете хипотези,
регламентирани в чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, са предвидени в
условията на алтернативност, като в зависимост от конкретиката по всеки
случай се дължи адвокатско възнаграждение само по една от тях, но не и по
двете едновременно. Така в приложното поле на чл. 18, ал. 1 от Наредбата
попадат случаите, когато защитата и съдействието на адвоката са се състояли
само в изготвяне на жалбата, но не и в процесуално представителство. Самият
нормативен текст ясно посочва, че възнаграждението се дължи, когато
правната помощ се е изразила в изготвяне на жалба срещу наказателно
постановление без процесуално представителство. Приложното поле на чл. 18
ал. 2 от Наредбата обхваща случаите, когато освен че е изготвил жалбата,
адвокатът е извършил и процесуално представителство в откритото съдебно
заседание. Предвиденото в чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
адвокатско съдействие е единно и обхваща както изготвянето на жалбата, така
и процесуалното представителство в съда, поради което в случаи като
процесния, когато един и същи адвокат е изготвил жалбата и е извършил
процесуално представителство и защита, то се дължи само възнаграждението
по чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г., а не отделни възнаграждения по
двете алинеи, както претендира жалбоподателят. В този изричен смисъл е
Решение № 2721 от 19.12.2019 г. по адм. дело № 3224/2019 г. на II състав на
Административен съд – Пловдив.
По тези съображения жалбоподателят има право на разноски в размер на
300 лева, като за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от
400 лева искането му е неоснователно. Справедливият размер на разноските
за адвокатско възнаграждение, който следва да бъде присъден в полза на
жалбоподателя, е 300 лева. Същият е съобразен с правилата за неговото
определяне по чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и не е по-нисък от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
За заплащане на разноските следва да бъде осъдена ответната страна в
процеса – ОД на МВР Пловдив.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. трето от
ЗАНН, съдът
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 3898975 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР Пловдив, с който на Н. А. А., ЕГН: **********, с адрес:
***, на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 300 (триста) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от Закона
за движението по пътищата.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ПЛОВДИВ да заплати на Н. А. А., ЕГН:
**********, с адрес: *** сумата от 300 (триста) лева, представляваща
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9