РЕШЕНИЕ
№ 453
гр. Благоевград, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20241210201296 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. И. А., ЕГН ********** с адрес гр.С*******, ул. „К**********,
подадена чрез адв.М. Г. със съдебен адрес гр.Б******, ул.“Б***** М********* против
Наказателно постановление № 24-1116-003660 от 16.09.2024 година на Началник Група,
сектор „ПП“ към ОД МВР Благоевград, с което на жалбоподателя за административно
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 500 / петстотин/ лева и "Лишаване от право
да управлява МПС" за 6 /шест / месеца и на основание Наредба № Iз-2539 са отнети 8
контролни точки.
С жалбата се оспорва издаденото НП, като неправилно и незаконосъобразно, постановено
при съществено нарушение на административно-процесуалните правила, нарушаващи
правото на защита на жалбоподателя. Навеждат се доводи, че установяване наличието на
алкохол е извършено в нарушение на Наредба№1/2017г. Иска се от съда да постанови
решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.
В съдебното заседание жалбоподателят се представлява от надлежно упълномощен адвокат,
който поддържа жалбата по същество излага доводи за отмяна на НП . Претендира разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител и не
взема становище по същество, в придружително писмо, с което е постъпила преписката се
прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.
Районна прокуратура Благоевград, редовно уведомени, не ангажират представител и
становище по същество на делото.
1
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото
доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:
На 18.08.2024 година около 15. 16 часа в гр.Симитли на ул.“Георги Димитров“ свидетелите
Г. и С., двамата полицаи при ОДМВР – Благоевград, Сектор“Пътна полиция“ спрели за
проверка товарен автомобил "М*****" с рег. №****, който се движил с посока от ул.„Рила”
към ул. „Бреза”. Свидетелите установили самоличността на водача, който бил
жалбоподателя. Свидетелите извършили проверка на А. с техническо средство "Алкотест
Дрегер 7510" с фабричен № ARВВ-0033, който отчел 0, 75 промила алкохол в количеството
издишан въздух в апарата от проба № 01812 от 18.08.2024 г. На място на проверката за
констатираното нарушение св.Г. , в присъствието на свидетеля С., съставил на жалбоподател
Акт за установяване на административно нарушение № 1359178 от 18.08.2024г. (лист 22 от
делото) за това, че жалбоподателят управлявал лек автомобил товарен автомобил "М******"
с рег. №******* под въздействието на алкохол, установено с техническо средство "Алкотест
Дрегер 7510" с фабричен № ARВВ-0033, който отчел 0, 75 промила алкохол в количеството
издишан въздух в апарата от проба № 01812 от 18.08.2024 г. На водача бил издаден от св. Г.
и Талон за изследване № 284502 (лист 26 от делото), който А. подписал, като посочил, че
избира медицинско изследване. Установеното нарушение било квалифицирано от
актосъставителя, като административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Актът е
съставен в присъствие на жалбоподателя и връчен му лично срещу подпис, като същия
отразил, че "няма възражения". Такива не постъпили и в законоустановения срок. По
отношение на жалбоподателя била издадена и Заповед, с която на А. временно е отнето
СУМПС, връчена на същия лично, срещу подпис (лист 23 от делото) . С акта на
жалбоподателя е иззето СУМПС. В талона за медицинско изследване на жалбоподателя
срещу подпис било указано, че трябва да се яви в СПО при "МБАЛБлагоевград" АД до 120
минути за даване на кръвна проба за медицинско и химическо изследване, считана от
връчването на талона за медицинско изследване на 18.08.2024 г. в 15. 40 часа. В указаният в
талона за изследване срок, жалбоподателят посетил съответното лечебно заведение " в 17.20
часа, за взимане на кръв за изследване с издаденият му талон за изследване, видно от
приложения по делото Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби
за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 18.08.2024 г. (лист
29 от делото), където пред доктор дал кръв за изследване, като видно от протокол за
химическа експертиза № 277 от 20.08.2024 г. (лист 31от делото) е, че в кръвната проба,
иззета от А. се доказва наличие на етилов алкохол в количество 0, 52 промила на хиляда.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение на 16.09.2024 година,
Началник Група, сектор „ПП“ към ОД МВР Благоевград, издал атакуваното Наказателно
постановление № 24-1116-003660, с което на А. за административно нарушение на чл. 5, ал.
3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложил административно
наказание "Глоба" в размер на 500. 00 /петстотин/ лева и "Лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 6 /шест/ месеца, както и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г.
отнел 8 /осем/ контролни точки на жалбоподателя.
2
НП е връчено лично на жалбоподателя срещу подпис на 16.09.2024 година. Жалбоподателят
депозирал молба, с която поискал повторен анализ на пробата, като на 18.10.2024г. било
извършено повторно изследване, според което е установено 0.33 промила алкохол, като
резултатите са обективирани в протокол /л.48/.
Изложените фактически констатации съдът прави въз основа на събраните по делото
доказателства, а именно показанията на свидетелите Г. и С., които възпроизвеждат и
поддържат изложената фактическа обстановка в акта. Свидетелите са категорични, че на
нарушителят е извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство, като
проверката е извършена според наредбата. Същите установяват процедурата по вземане на
първоначалната проба, както и по съставяне на АУАН. При разпита си тези свидетели сочат,
че жалбоподателят в последствие е дал кръв, но не знаят какъв е резултата.
Представени са заповеди, удостоверяващи правомощията и материалната компетентност по
ЗДвП на актосъставителя и издателя на обжалваното наказателното постановление.
Представена е докладна записка от св.Г., съставена по случая и удостоверяваща
обстоятелствата по извършената проверка на жалбоподателя . Приобщени по делото са и
талон за изследване, протокол за химическа експертиза и за повторно изследване.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на разпитаните по
делото свидетели и от приетите писмени доказателства, които са безпротиворечиви, относно
подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа
обстановка, като последователна и логични.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 14-дневен срок от връчване
на НП, поради което същата е допустима, а разгледана по същество - основателна, по
следните съображения.
Обжалваното Наказателно постановление е издадено в съответствие с установената за това
императивна законова процедура и от компетентен орган, за което по делото са представени
безспорни доказателства /Заповед №8121з-1632/02.12.2021г./. При съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не са налице формални
предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. Доказателства в
противна насока в хода на делото не се представиха. В преценката си дали да се издаде
наказателното постановление, административнонаказващият орган се основава на
фактическите констатации на акта за установяване на административно нарушение, които
при условията на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и в рамките на производството по налагане на
административни наказания се считат за верни до доказване на противното. Както в акта,
така и в НП точно, ясно и конкретно са посочени и законовите основания, въз основа на
които санкционния орган е приел, че се касае за административно нарушение по ЗДвП и е
3
наложил съответно наказание. Това налага извода, че при издаване на НП санкционния
орган е съобразил визираните разпоредби, като е посочил възприетата фактическа
обстановка и законовите разпоредби, които са нарушени. Съставеният акт за установяване на
нарушението е връчен надлежно на жалбоподателя и същия е бил наясно в какво именно
нарушение е обвинена и въз основа на какви доказателства. Съдът намира че липсват
нарушенията при издаване на НП и АУАН, и двата акта съдържат минимално необходимото
съдържание, разписано с разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. И в АУАН и в НП
деянието е индивидуализирано в достатъчна степен посредством неговите признаци, така, че
лицето да знае в какво е обвинено, поради което съдът намира, че не е нарушено правото му
на защита, а възраженията в обратна насока са неоснователни. Не са налице формални
предпоставки за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Не могат да бъдат
споделени и доводите за нарушение на Наредба №1/2017г., не се установят твърдените
пропуски при взимане проба на жалбоподателя. В случая изложеното в жалбата, че не са му
връчени стикери и не му е предоставена възможност да избира начина на изследване се
опровергава от приложения талон за изследване, в който лицето се е подписало лично, че
желае кръвно изследване, както и на талона с подписа си е удостоверил връчване на 6 броя
стикери, поради което и в тази част твърденията за процесуални нарушения не могат да
бъдат споделени.
При формална законосъобразност на НП обаче, съдът намира, че в случая е нарушен
материалния закон и вмененото на жалбоподателя нарушение се явява несъставомерно. А. е
санкциониран за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Съгласно посоченият законов текст,
на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява превозно средство под
въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. В случая с оглед
събраните доказателства е безспорно установено, че на процесната дата и място А. е
управлявал посоченото ППС. Установи се, че същия е проверен от полицейските служител с
техническо средство, което е отчело положителна проба за алкохол. Издаден му е талон за
медицинско изследване, като последния се е явил в съответното лечебно заведение за да даде
кръв за химическо изследване, което е установило наличие на алкохол в кръвта 0, 52
промила на хиляда, за което е санкциониран жалбоподателя. В случая обаче по делото са
налични доказателства, че по инициатива на жалбоподателя е извършено повторно
изследване, според заключението, на което установената концетрация е 0.33 промила
алкохол. Т.Е в хода на производството се установи, че крайна концентрация: на алкохол в
кръвта на жалбоподателя е била 0, 33 промила, което се потвърждава от протокол /л.48,
който протокол и съдържанието му не са оспорени от страните.
Действително съгласно техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с с фабричен № ARВВ-
0033, е отчетен резултат от 0. 75 промила на хиляда в издишания от А. въздух, но съгласно
текста на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, при наличие на изследване от кръвна проба или
изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са
определящи и следователно в случая определящи следва да бъдат стойностите, отчетени в
Протокол /л.48/., съгласно който стойностите на алкохол са с крайна концентрация: 0, 33
4
промила и следователно не е налице стойност над 0, 5 на хиляда, за да бъде съставомерно
деянието и спрямо него да се ангажира отговорност за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
От събраните по делото безспорни доказателства, включително гласни такива на
полицейските служители, се установява, че А. се е явил и е дал кръвна проба за установяване
на концентрацията на алкохол в кръвта с издадените му: Талон за медицинско изследване и
стикера за валидност и сигурност на пробата , което се удостоверява и от приложените
писмени доказателства. Съдът приема, че явяването за даване на кръвна проба е станало в
посоченото време и се потвърждава и от протокол за медицинско изследване. Отделно от
това както се посочи А. не се е съгласил с кръвната проба и по реда на чл.27, ал.3 от
Наредба № 1 за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техните аналози е поискал повторно изследване на кръвната
проба. В тази връзка по делото, в предвидения законов срок е изготвено експертно
заключение, видно от което в кръвната проба на жалбоподателя е констатирано 0.33промила
концентрация на алкохол. Този резултат се разминава с този възприет от административно-
наказващия орган. Административното нарушение по чл.174, ал.1, т.1 от Закона за
движението по пътищата изисква по безспорен начин, в кръвта на проверяваното лице, да
бъде установено наличието алкохол над 0.5 процента на хиляда. В разглеждания случай
съдът намира, че не е налице безспорност относно нарушението по чл.174, ал.1 от ЗДвП,
нещо повече установената крайна концетрация на алкохол е под законоустановения
минимум, поради което и липсва нарушение от обективна страна Поради този факт, съдът
приема, че жалбоподателят не е управлявал моторно превозно средство с концентрация
на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, и поведението му е несъставомерно, поради което и
не се установява извършено нарушение.
Предвид изложеното съдът намира атакуваното наказателно постановление за
незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
Предвид приетото от съда, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно,
същото следва да бъде отменено и в частта за отнетите 8 контролни точки, доколкото
приложението на цитираната Наредба е обусловено от законосъобразното ангажиране на
отговорност.
При този изход на делото, право на разноски за производството възниква само за
жалбоподателя, който прави искане за присъждане на такива в размер на 1200, 00 лева,
представляващо заплатено адвокатско възнаграждение.
Наказващия орган релевира възражение за прекомерност на така заплатеното
възнаграждение, което е основателно.
Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до минимално
определения размер, съгласно чл. 36 ЗА. От своя страна чл. 36 ЗА препраща към НАРЕДБА
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от
Висшия адвокатски съвет, в действащата към сключване на договора за правна помощ
редакция. Районният съд намира за необходимо да посочи, че приложима е редакцията на
5
цитираната наредба именно към датата на сключване на договора за правна помощ, към
който момент страната е договорила адвокатското възнаграждение съобразно установения в
наредбата минимален размер. В случая договора е сключен на 30.09. 2024г.
Съгласно 18, ал. 2, вр чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата /в приложимата редакция/ за защита по
дела с определен интерес възнагражденията при интерес до 1000 са 400 лв. Ето защо
съотнесено към размера на наложената с наказателното постановление глоба в размер на
500 лева, определеният по реда на Наредбата минимален размер на адвокатското
възнаграждение възлиза на сумата 400. 00 лева.
Предвид горното и доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като в
съдебното производство са проведени две открити съдебни заседания, в полза на
жалбоподателя следва да бъде присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на установения с Наредбата минимум, а именно 400 лв, като над уважения размер
следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест на ОДМВР
Благоевград, която е юридическото лице, в чиято структура е включен административният
орган – издател на оспореното наказателно постановление.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-1116-003660 от 16.09.2024 година на Началник
Група, сектор „ПП“ към ОД МВР Благоевград, с което на Б. И. А., ЕГН ********** с адрес
гр.С*******, ул. „К********* за административно нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 174, ал. 1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в
размер на 500 / петстотин/ лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за 6 /шест /
месеца и на основание Наредба № Iз-2539 са отнети 8 контролни точки.
ОСЪЖДА ОД МВР Благоевград да заплати на Б. И. А., ЕГН ********** с адрес
гр.С******, ул. „К******** сторени от жалбоподателя разноски за адвокат в размер на 400
лв., като в останалата част отхвърля искането като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - Благоевград, в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6