№ 19078
гр. София, 27.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р.
ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Частно
гражданско дело № 20211110146830 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
Подадено е заявление от (фирма), чрез адв. З., срещу Н. ИВ. ИВ., с което се иска
издаване на заповед за изпълнение въз основана документ по чл. 417, т. 2 ГПК за следните
суми: 411,16 BGN /четиристотин и единадесет лева и 16 стотинки/ - главница по договор за
издаване на кредитна карта от 17.09.2005 г., заменена с нова карта с допълнително
споразумение от 23.10.2017 г., ведно със законната лихва от 10.08.2021г. до изплащане на
вземането, 64,98 BGN /шестдесет и четири лева и 98 стотинки/ - договорна лихва за периода
от 25.06.2019г. до 02.02.2020 г., 542,63 BGN /петстотин четиридесет и два лева и 63
стотинки/ - мораторна лихва за периода от 25.06.2019г. до 12.03.2020 г., 7441,67 лв. – такси
за периода 25.06.2019 г. – 28.07.2021 г., 60,00 BGN /шестдесет лева/ - нотариални такси за
периода 25.06.2019 г. - 28.07.2021 г.
Процесните вземания произтичат от извлечение от счетоводните книги на банката от
16.07.2021 г. на основание чл. 417, т. 2 ГПК, относно договор за издаване на кредитна карта
от 17.09.2005 г., заменена с нова карта с допълнително споразумение от 23.10.2017 г.
Съдът е издал заповед по чл. 417, т. 2 ГПК за следните суми: 411,16 BGN
/четиристотин и единадесет лева и 16 стотинки/ - главница по договор за издаване на
кредитна карта от 17.09.2005 г., заменена с нова карта с допълнително споразумение от
23.10.2017 г., ведно със законната лихва от 10.08.2021г. до изплащане на вземането, 64,98
BGN /шестдесет и четири лева и 98 стотинки/ - договорна лихва за периода от 25.06.2019г.
до 02.02.2020 г., 542,63 BGN /петстотин четиридесет и два лева и 63 стотинки/ - мораторна
лихва за периода от 25.06.2019г. до 12.03.2020 г., 60,00 BGN /шестдесет лева/ - нотариални
такси за периода 25.06.2019 г. - 28.07.2021 г., както и разноски по делото за държавна такса
в размер на 21,57 BGN /двадесет и един лева и 57 стотинки/ и адвокатско възнаграждение в
размер на 80,25 BGN /осемдесет лева и 25 стотинки/, съразмерно с уважената част от
1
вземанията.
Настоящият съдебен състав счита, че за сумата от 7441,67 лв., представляваща такси
за периода 25.06.2019 г. – 28.07.2021 г., заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417, т. 2 ГПК следва да бъде отхвърлено, като аргументите за това са следните:
За да бъде уважено заявление по чл. 417 ГПК и да бъде издаден изпълнителен лист,
т.е. да се допусне предварително изпълнение, следва да е представен документ измежду
изрично посочените в разпоредбата на чл. 417 ГПК, който да удостоверява от външна страна
вземане на заявителя в претендирания размер. В случая представеното извлечение от
счетоводните книги на банката по чл. 417, т. 2 ГПК удостоверява надлежно от външна
страна вземания на заявителя единствено за сумите, за които съдът е издал заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК. В извлечението по чл. 417, т. 2 ГПК са
посочени такси в размер на 7441,67 лв. за периода 25.06.2019 г. – 28.07.2021 г., а
същевременно според уточняващата молба от 14.09.2021 г. заявителят посочва, че
претендира четири различни вида такси за периода 09.06.2017 г. – 20.09.2019 г., които не са
посочени в извлечението по чл. 417, т. 2 ГПК. В този смисъл съдът намира, че заявлението
подлежи на отхвърляне, тъй като не е надлежно индивидуализирано по размер и период за
всяка отделна такса, а и следва да бъде отчетено, че според депозираното заявление и
представеното извлечение от една страна и уточняващата молба от друга, е налице
разминаване относно периода, за който са претендирани таксите, поради което в тази част
заявлението не отговаря на изискванията на закона. В това производство съдът е ограничен
само в рамките на данните, пряко извличани от документа по чл. 417 ГПК, поради
формалната доказателствена сила, с която той удостоверява изпълняемото право, като не
може да използва други данни, стоящи вън от него, освен относно изискуемостта на
вземането – арг. чл. 418, ал. 3 ГПК /действителните материални правоотношения между
страните не се изследват в заповедното производство/ - в този смисъл Определение №
268827 от 18.05.2021 г. по ч.гр.д. № 2897/2021 г. по описа на СГС, III – Б въззивен състав.
Отделно от това съдът счита, че претендираното вземане за такса за надвишаване на
кредитен лимит се основава на неравноправна клауза и противоречи с нормата на чл. 143,
ал. 1 ЗЗП, тъй като води до значително увеличаване на разходите на длъжника, Бкоето е в
противоречие и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Ето защо съдът намира, че заявлението по чл. 417 следва да се отхвърли в частта за
сумата от 7441,67 лв., представляваща такси за периода 25.06.2019 г. – 28.07.2021 г.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 167 състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявление за издаване на заповед за
изпълнение с вх. № 38757/10.08.2021 г., подадено от (фирма), чрез адв. З., в частта, с която
се иска длъжникът Н. ИВ. ИВ. да заплати сумата от 7441,67 лв., представляваща такси за
2
периода 25.06.2019 г. – 28.07.2021 г.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3