О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
СГС, I-22 с-в, в закрито заседание на 10.06.2024г., в състав:
председател: Стефан Шекерджийски
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 10436/19г., взе предвид следното:
От страна на ФЛ – В.А., представлявана от адв. П., e-mail: rs_law1@abv.bg, е предявен иск по отношение на банка, сина ù и контролирани от сина ù дружества. Ищцата била присъединен взискател (хипотеза на чл. 459, ал. 2, in fine от ГПК) по изпълнително дело № 20128380409252, по описа на М.Б., поради което оспорва вземането на финансовата институция – чл. 464 от ГПК. Дългът бил изплатен. Централният кредитен регистър не бил уведомен.
Изпълнителното дело било образувано с оглед издадена заповед по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. 36218/12г. по описа на СРС.
Искът е признат от г-н Б., който не е упълномощил към този момент процесуален представител.
Банката – e-mail: *****@abv.bg - ССЕВ – л. 847, от своя страна оспорва качеството на кредитор на ищцата и сочи, че това е симулативен процес.
Според дружествата – трети лица, искът биле недопустим, поради перемпция (л. 87 и сл.).
от фактическа страна:
На 15.05.2013г. е предявен установителен иск от страна на банката по отношение на вземането ù, предмет на заповедта по чл. 417 от ГПК (л. 79). Постановено е Решение на СГС № 1689 от 20.10.2015г. по гр.д. № 2424/2013г., с което искът е уважен частично. С Решение № 2104/06.08.2018г. по т.д. № 6551/2017г., САС е потвърдил становището на първоинстанционния съд. ВКС не е допуснал касационно обжалване – О. № 124 от 26.02.2020г. по т.д. № 1045/19г.
Между страните се водят множество производства. По част от тях адв. П. представлява Р. Б. (л. 793). Претенцията е по отношение на процесната банка. В тази връзка и изявленията на процесуалния представител в о.с.з. от 28.03.2023г. – л. 1160.
Г-жа В.А. е починала на 19.02.2024г. (л. 1997), като нейни наследници са синовете ù:
- Р.Ж.Б.; и
- Я.Ж.Б., който се отказва от наследството на майка си (молба от 04.04.2024г.).
В последното о.с.з. – 04.06.2024г., страната Р. Б., се представлява вече от адв. С. П..
от правна страна:
Защитното средство на конкуриращия кредитор е отрицателният установителен иск (чл. 464 от ГПК). По него взискателят може да се позове на всякакви факти, които изключват, унищожават или погасяват оспорваното притезание. Кръгът на тези факти не е ограничен от силата на пресъдено нещо, която обвързва длъжника (Р № 180 от 28.02.2019 г. на ОС - Варна по т.д. № 1536/2017г.; Р. № 188 от 15.02.2019г. на ОС - Пловдив по в.гр.д. № 1572/2018г.; Р. № 426 от 20.11.2018г. на ОС - Велико Търново по гр.д. № 545/2017г.). Тя не може да се противопостави на оспорващия взискател. Ето защо той може да оспори и такова притезание, което е установено с влязло в сила решение. В чл. 464, ал. 2 от ГПК е постановено, че искът може да бъде основан и на факти, които предхождат приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Не е нужно конкуриращият взискател да доказва, че решението е постановено по симулиран процес.
Или, конкуриращият взискател, за разлика от длъжника не е обвързан от ограниченията по чл. 240, ал. 2 от ГПК. Той не е ограничен от ограниченията по чл. 424, ал. 1 от ГПК и не е нужно да доказва, че длъжникът не е знаел и не е могъл да знае за тези факти (Р. № 180 от 28.02.2019г. на ОС - Варна по т.д. № 1536/2017г.).
Без възможността по чл. 464 от ГПК кредиторът би бил безсилен срещу привидния кредитор, когато неговото вземане е удостоверено с решение, плод на симулиран процес. Той би бил безсилен и срещу немарливото процесуално поведение от страна на длъжника, довело до преклудиране на предвидените в закона възможности за неговата защита. Това всъщност е логиката на законодателя, така претенция да е нормативно уредена. Тя, по разбиранията на съседства няма отношение към този иск.
Искът се предявява срещу длъжника и привидния кредитор. Налице е задължително другарство на страната на ответника (Р. № 426 от 20.11.2018г. на ОС - Велико Търново по гр.д. № 545/2017г.). Оспорва се съществуващо между тях правоотношение. Конкуриращият взискател е типична страна, а не процесуален субституент, защото с отрицателния установителен иск брани своята правна възможност да се удовлетвори в изпълнителния процес, без да се конкурира с кредитор, чието вземане не съществува.
Без значение доколко първоначалната ищца е била или не кредитор на ответника – ФЛ (включително проблемът с привилегията на вземането), тя вече не е. Синът ù я наследява изцяло, тъй като вторият син се е отказал от наследството на майка си. Има сливане. Ако дълг е съществувал, той вече е погасен. Г-н Б. не е кредитор на себе си. Банката по никакъв начин не би могла да увреди правата на ответника(ищец), тъй като такива вече не юридически съществуват. В тази връзка и постановките на т. 1 от Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Л.И.и С.П..
1. Накратко – по отношение на дълга на ответника ФЛ има сила на пресъдено нещо (res judicata), а дълг към майка му не съществува. Това е така, тъй като самото сливане има ефекта на плащане. Целият патримониям на починалата е влят в този на първия ù син.
Това производство е последващо на вече приключилото – всички възможни доводи, съобразно посоченото по-горе, след смъртта на първоначалния ищец и сливането на страните, са преклудирани. Наследяването на патримониума на починалата не ги възстановява („възкресява“). Длъжникът не може да бъде сам на себе си кредитор в изпълнителното производство.
Така, дори и претенцията да е била допустима до смъртта на първоначалната ищца (и при абстрахиране от т. 2), към момента производството е недопустимо.
2. Предявяването на иск от член от семейството (майка)1, признат от сина2 и на практика с общо представителство3, обикновено означава симулативен процес (до доказване на нещо различно от очевидното от страната, която има интерес да го стори – чл. 154 от ГПК). Идеята е да се ощети финансовата институция или поне да се забави изпълнителното производство. В тази ситуация делото следва да се прекрати само на това основание (ако съдът разкрие, че процесът е симулативен (симулиран), той трябва да то прекрати или да откаже да утвърди съдебна спогодба - Решение № 1059 от 24.04.1970г. по гр.д. № 504/70г. на I г.о.: не подлежи на одобрение спогодба, постигната между страната по един симулиран процес; Решение № 2566 от 10.11.1970г. по гр. д. № 1814/1970г., I г. о. на ВС: не е допустимо използването на съдебното производство за оформяне на сделки, които следва да се извършват по друг ред (проф. Салев, ІХ изд., стр. 91).
3. Първоначалната ищца е освободена от процесуалното задължение да заплаща такси и разноски, но това не се отнася до сина ù, който се занимава с търговска дейност.
Р.Ж.Б., ЕГН **********, дължи на основание чл. 77 от ГПК, сумата от 16 134,28 лева, дължима държавна такса.
4. Всички дружества – трети лица, помагачи на г-н Б. следва да се считат уведомени с уведомяването на техния материален управител и представител, а и на основание чл. 39, ал. 2 от ГПК.
С оглед посоченото, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №
10436/19г., като НЕДОПУСТИМО
ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК, Р.Ж.Б., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски градски съд, сумата от 16 134,28 (шестнадесет хиляди сто тридесет и четири лева и двадесет и осем стотинки) лева, дължима държавна такса.
Определението е постановено при участието на
трети лица – помагачи на г-н Р.Б.:
- "Р.П." ЕООД, ЕИК *****;
- "В.П." ЕООД, ЕИК *****;
- "Р.И."
ЕООД, ЕИК *****;
- "Е.П."
ЕООД, ЕИК *****;
- "Л.П." ЕООД, ЕИК *****; и
"Ю Е.Д.Г."
ЕООД, ЕИК *****, всички материално
представлявани от г-н Б..
председател: