Р Е Ш Е Н И Е № 179
гр. Сливен, 10.08.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на тринадесети
юли две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при секретаря Галя
Георгиева и прокурора Христо Куков, като разгледа докладваното от съдия Жекова адм. дело № 139/2021 г.
по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по
реда на чл. 1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), във вр. с чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК)
Образувано е по искова молба от Г.А.Р. *** срещу
Районна здравноосигурителна каса – Сливен за заплащане на обезщетение в размер
на 5 000,00 (пет хиляди) лева неимуществени вреди, претърпени от
постановен от ответника незаконосъобразен административен акт.
В исковата молба се твърди, че Р. е заемала д. н. С. „Д.,
о. и к. на и. на и. м. п., а. и и. о.“ в РЗОК – Сливен до 27.02.2020 г., когато
ѝ била връчена заповед за прекратяване на служебното правоотношение № 6,
потвърдена с Решение № 249/19.11.2020 г. по адм.д. №
116/2020 г. по описа на Административен съд Сливен. Непосредствено преди
прекратяване на служебното правоотношение ръководството на РЗОК – Сливен извършило
спрямо нея ред неправомерни действия, целящи уронване на доброто ѝ име.
Така началникът отдел уведомил с докладна записка от 10.02.2020 г. директора на
касата, че Р. е отказала да изпълни з. си по изготвяне на справки за отчитане
контролната дейност на и. м. и д. помощ за периода м. януари 2020 г. С
резолюция ръководителят изискал от Р. обяснения по изложеното в докладната
записка, като на 11.02.2020 г. Р. била изслушана и на същата дата депозирала
писмени обяснения. В същите посочила, че изискуемата справка е изготвила и
предала в изискуемия срок. Със заповед от 17.02.2020 г. Директорът на РЗОК –
Сливен на основание чл. 89 ал. 2 т. 1 и т. 5 от ЗДСл наложил на Г.Р.
дисциплинарно наказание по чл. 90 ал. 1 т. 3 от ЗДСл „о. на п. в р. с е. г.“. В
акта било посочено, че до 10.02.2020 г. Г.Р. не е изпълнила вмененото с
длъжностна характеристика задължение да изготви коректно ежемесечната справка
за м. януари 2020 г., задължението си да изпълни резолюция на Директора на РЗОК
– Сливен, както и в нарушение на служебното си задължение отказала да изпълни
възложеното от началник отдела изготвяне на текущите справки за контролната
дейност на сектора за м. януари 2020 г. По подадена срещу тази заповед жалба до
Административен съд – Сливен било образувано адм.д. №
97/2020 г., по което съдът отменил като незаконосъобразна атакуваната заповед. Вследствие
незаконосъобразната заповед за налагане н дисциплинарно наказание ищцата
твърди, че е претърпяла неимуществени вреди – п.страдания, породени от
накърняване на доброто име, чест и достойнство. Много трудно преживяла
дисциплинарното производство и самото налагане на наказанието. Била разстроена,
обидена, „с.“, притеснена, разочарована. Незаконното дисциплинарно наказание
породило з. п., изразяващи се в п. на к. н., г. и с.. Р. започнала да се
чувства неудобно в работната си среда, изпаднала в с. и д. с., притеснявала се
от околните. Чувствала се п.п., у., изолирала се от
приятелския си кръг и ограничила до минимум социалните контакти, започнала да
води у. ж., да общува с околните с п. и да ходи с о. на работа. Д. ѝ
притеснения се мултиплицирали и от явяването в съдебната зала при оспорване на
дисциплинарното наказание, тъй като до този момент никога не била ползвала
услугите на съда и не била участвала в съдебни заседания. Този процес за много
от хората, външни на съдебната система бил действие с висока степен на вътрешно
притеснение. Моли съда да осъди РЗОК – Сливен да заплати на Г.Р. сумата от
5 000,00 лева, представляваща обезщетение за всички неимуществени вреди,
пряка и непосредствена последица от отменената като незаконосъобразна Заповед
за налагане на дисциплинарно наказание № РД-09-112/17.02.2020 г. на Директора
на касата, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.02.2020 г.
до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноските в
производството.
В открито съдебно заседание ищцата Г.Р., редовно и
своевременно призована, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен
адв. М. П., който поддържа исковата молба и моли съда да я уважи, с претенция
за разноските в съдебното производство. В писмени бележки заявява, че по
представената по делото справка за водени от Р. 13 бр. искови производства в
Районен съд – Сливен, дванадесет от тях били о., без явяване на страната и
извършване на процесуални действия. Показанията на свидетелите на ответника
счита, че следва да се подложат на критичен анализ, доколкото свидетелите са сл.
в касата и в особени отношения на йерархическа зависимост. Освен това били
нелогични и противоречиви и не кореспондирали с останалия доказателствен
материал. Заявява доводи за субективизъм в показанията на свид.
Ш. и свид. А., поради влошени с. отношения с Р..
Поддържат се и изложените в исковата молба твърдения, съображения и доводи.
Счита, че в хода на съдебното производство са доказани всички предпоставки на
отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ – незаконосъобразен акт на длъжностно лице,
реално претърпяна вреда и причинна връзка между постановения незаконосъобразен
акт и претърпяната вреда. Моли се съда да осъди РЗОК – Сливен да заплати сума
от 5 000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, пряка и непосредствена последица от отменената като незаконосъобразна
Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № РД-09-112/17.02.2020 г. на
Директора на РЗОК – Сливен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 17.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.
В открито съдебно заседание ответната страна Районна
здравноосигурителна каса – Сливен се представлява от надлежно упълномощен гл. юрк. Хр.Д., която оспорва иска и моли съда да го отхвърли.
В писмени бележки заявява недоказаност и неоснователност на исковата молба.
Доказано било в хода на производството, че през 2020 г. Р. е посетила само
веднъж личния си лекар заради г. п., но няма посещения, свързани с оплакванията
от п. к. н., г. и с. както при личния лекар, така и при специалист. Не било
доказано и твърдението, че ищцата се е и. от п. си кръг и е водила у. ж..
Поставя под въпрос и обективността на заявеното от свид.
И., доколкото същата също била с наложено дисциплинарно наказание и с
прекратено служебно правоотношение. От друга страна свид.
И. била със с. по а. и г. и това не кореспондирало с практиката в областта на п.
и п., за да се твърди по категоричен начин, че има отражение в п. с. на ищцата
издадената от Директора на РЗОК – Сливен заповед за налагане на дисциплинарно
наказание. Моли съда да отхвърли исковата молба като недоказана и
неоснователна. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
В открито съдебно заседание представителят на Окръжна
прокуратура – Сливен дава заключение за основателност на иска, но в размер,
значително по – малък от претендирания. Заявява в тази връзка, че няма как
наложено дисциплинарно наказание да не повлияе по някакъв начин на адресата.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № РД-09-112/17.02.2020 г., издадена от
Директора на РЗОК – Сливен на Г.А.Р. било наложено дисциплинарно наказание „о.
на п. в р. с е. г.“. Заповедта била обжалвана от Р. и образувано от сезирания
Административен съд – Сливен адм.д. № 97/2020 г.,
приключило с окончателно Решение № 141/20.07.2020 г. с отмяна на атакувания
административен акт.
По делото, по искане от ищцовата
страна е разпитана като свидетел Д. И., б. сл. на РЗОК-Сливен и к. на ищцата Р., която заявява за последната, че е лъчезарен и енергичен
човек, добър специалист с наложено необосновано и неотговарящо на
действителността дисциплинарно наказание; когато се случили събитията, Р.
станала много т., п. и с. ѝ се задълбочавала; като л., И. забелязвала
промени в п. ѝ; Р. се оплаквала от б., както и че д. б. понякога се
превръщала във ф. – често г., което било съвсем естествено – това били с. на м.,
възникващи под влияние на отрицателни вълнения, с увеличаване на н. и а. в м.,
което постепенно е прогресирало и хронифицирало; Р. се о. от хората, не искала да и. н.,
считала, че хората, с които работи я гледат с п., тъй като а. ѝ се
унищожил; И. я съветвала да се обърне към специалист, тъй като Р. се с. да и. н.,
затова не се явила и на делото; била с.. Свид. И.
счита, че действията на администрацията спрямо нея самата и спрямо Р. са
абсолютно целенасочени и това се доказало, като щатът се възстановявал – едната
длъжност била възстановена, вероятно и с другата щяло да се случи това; още с
получаването на заповедта за наказание, Р. изпаднала в т. състояние.
Като свидетели по делото по искане на ответната страна
са разпитани Д. Ш. и В. А. - д. с. на РЗОК – Сливен. Свид.
Ш. заявява, че работи като д. с най –
преки контакти със служителите; с Р. имала проблеми от самото начало,
последната не се съобразявала с вътрешните правила и документооборота,
отношението ѝ било н., не проявявала ж. да п. на к. си; в касата малко
хора били запознати с дисциплинарното наказание на Р.; лични и влошени
отношения между двете нямало. Свид. А. заявява, че
при старото щатно разписание е била п. п. на Р.; последната се отнасяла добре,
ако с нещо можеш да помогнеш, а ако отстояваш правилата на работа, правела
всичко възможно да забави нещата, докато излезеш от сроковете; А. стигала
дотам, че записвала дати на предаване на доклади по протоколи, тъй като носела
отговорност ако не спази сроковете; Р. търсела и.; към края на м. февруари 2019
г. А. не знаела, че на Р. е наложено дисциплинарно наказание, доколкото имала
ограничен достъп до документацията в системата на касата и за освобождаването
разбрала в момента, в който ищцата започнала да освобождава кабинета си;
промени в поведението на последната нямало.
Видно от справка от Окръжен съд – Сливен, лицето Г.А.Р.
към момента няма заведени, висящи или приключили граждански и търговски дела.
Според Справка изх. № РД-10-1714/25.06.2021 г. на Районен съд – Сливен, за
периода от 01.01.2007 г. до 21.06.2021 г. по молба на Г.А.Р. са образуване 13
бр. дела, от които 11 са по искания за т. от д. в. за разпореждане с имущество на д., 1 бр. е за
приемане на н. по опис и 1 бр. е по чл. 237 от ГПК (стар).
Към
доказателствата по делото е приобщена представена от ответната страна справка
от информационната система на НЗОК – „Прегледи на пациент“, в която са вписани
извършените на Г.Р. медицински прегледи от 09.07.2008 г. до 20.08.2020 г. От
същата се установява, че към процесния период, за който се твърдят з. п. – м.
февруари 2020 г. на Р. не са издавани амбулаторни листове, т.е. не са
документирани медицински прегледи. Единственият такъв, извършен през 2020 г. е
документиран с издаден на 20.08.2020 г. амбулаторен лист от личен лекар с
посочена диагноза на ОПЛ – К29.9 („Други г.“ – код по МКБ-10).
Видно от приложеното адм. д. № 97/2020 г. по описа на
Административен съд – Сливен, същото е приключило с окончателно Решение №
141/20.07.2020 г., с което е отменена Заповед за налагане на дисциплинарно
наказание № РД-09-112/17.02.2020 г., издадена от Директора на РЗОК – Сливен, с
която по отношение на Г.А.Р. е наложено наказание „о. на п. в р. с е. г.“.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на всички събрани по делото писмени и гласни доказателствени
средства. С оглед така установеното от фактическа страна, съдът формира
следните изводи от правно естество:
Исковата претенция се явява депозирана при наличие на
активна процесуална легитимация и срещу надлежен ответник. Искът е предявен и
преди изтичане на 5 - годишния давностен срок от
периода, в който се сочат настъпили за ищеца неимуществени вреди, обезщетяване
на които се иска. Разгледана по същество, исковата претенция се преценява от
настоящия съдебен състав като частично основателна, при следните съображения:
По делото не е спорно, а и от доказателствата се
установява, че със Заповед № РД-09-112/17.02.2020 г. Директорът на РЗОК –
Сливен е наложил на ищцата дисциплинарно наказание „о. на п. в р. с е. г.“ и
тази заповед е отменена с влязло в законна сила съдебно решение като
незаконосъобразна.
Според показанията на свид. И.
***), до налагане на процесното дисциплинарно наказание ищцата Р. е била лъчезарен
и енергичен човек, в резултат обаче от
наложеното наказание станала много т., п. и с. ѝ се задълбочавала,
забелязвали се проблеми в п., оплаквала се от б., г., о. се от хората, не
искала да и. н., считала, че хората, с които работи я гледат с п., тъй като а.
ѝ се у., изпаднала в т. състояние. Съдът кредитира показанията на
свидетеля, като незаинтересован от изхода на делото и пресъздаващ
непосредствени впечатления от колегиалните си контакти с ищцата в процесния
период. Според показанията на свид. Ш. и А., същите
не са забелязали промени в поведението на ищцата Р..
Ищцата не ангажира писмени доказателства в подкрепа на
твърдението си за з. проблеми, а представената справка от ответника сочи, че
документирани медицински прегледи както при ОПЛ, така и при специалист,
липсват. Това обстоятелство обаче не може да промени заявеното от свид. И., пресъздадено като лични впечатления досежно
преживян от ищцата с., б. и п.. Показанията на свидетеля съдът кредитира,
доколкото в същите се описват факти и обстоятелства, които са възприети пряко и
непосредствено от нея, при съобразяване правилата на логиката, каузалната
връзка между явленията и фактите и опитните правила.
Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ регламентира, че
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като
исковете се разглеждат по реда установен в АПК. Отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ
има деликтен характер и тя произтича от извъноблигационен
източник, който, най-общо казано, представлява неправомерно действие на
администрацията при или по повод на упражняване на нейните властнически
функции, което се проявява като незаконосъобразно действие или бездействие или
като издаване на незаконосъобразен административен акт. Извън това следва да се
маркира и, че за разлика от класическия деликт, уреден в разпоредбите на чл. 45
– 54 от ЗЗД, отговорността за специалния деликт, произтичащ от фактическия
състав на чл. 1 от ЗОДОВ е обективна и безвиновна – арг. от чл. 4 от ЗОДОВ, като фактическият и състав не
изисква вина под форма на умисъл или небрежност.
За претенцията за обезщетение е необходимо да са налице
няколко кумулативни предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по
повод изпълнението на административна дейност; вреда – имуществена или
неимуществена; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразният
акт и вреда - имуществена или неимуществена.
В настоящият случай безспорно се установява, че е
налице незаконосъобразен административен акт, отменен по съдебен ред с влязло в
сила съдебно решение. Настоящият съдебен състав намира, че са налице и настъпили
неимуществени вреди. Понятието „неимуществени вреди“ няма дадена от
законодателя легална дефиниция, но съдебната практика е извела наличието на две
основни групи случаи, които попадат в обхвата на това понятие – физически болки
и емоционални страдания. В исковата молба са изложени твърдения както за физически
болки или страдания, изразяващи се в г., п. к. н. и с., така и за е. и п.травми,
причинени от с. – д. с. (о., п., чувство на у., з. общуване). Настоящата
инстанция намира, че с оглед показанията на свид. И.,
към процесния период след налагане на дисциплинарното наказание на 17.02.2020
г., ищцата Р. е изпитвала д. и п.д., очевидно с висок интензитет, доколкото е
довел до т. състояние, придружено с г. и л. промени. Последните – изразяващи се
в потребност от с. и. и и. на к. на работното място и извън него, прогресиращо
до с.. Интензитета на дискомфорта, при съпоставка между посоченото от свидетеля
поведение на ищцата на служебното ѝ място преди и след налагане на
дисциплинарното наказание, очевидно е причинен именно от издаването на
административната заповед, като липсват данни в обратната насока, а именно, че
д. състояние на Р. е провокирано от други и различни обстоятелства.
Действително по делото не са ангажирани доказателства, че ищцата е посетила
лекар (ОПЛ или специалист) във връзка с преживяното, но наличието на д.
преживявания е удостоверено от свидетелските показания на свид.
И. от една страна. От друга – пак от същите се установява, че отказът на Р. да
посети специалист по п. заболявания е резултат от притеснение за мнението на
околните. Така заявеното от свид. И., пресъздаваща
лични и непосредствени впечатления обосновава извода, че разпореденото
със заповедта е причинило или най – малкото е допринесло за проявата на твърдяното
в исковата молба т. състояние, п., с. и б.. Едновременно с това, в показанията
на свидетелите Ш. и А. се съдържат по – скоро личностни характеристики на
ищцата и професионални такива, но не и информация досежно
състоянието на Р. след връчване на заповедта за дисциплинарно наказание.
По отношение на обстоятелството, че свид.
И. също е с прекратено служебно правоотношение, съдът счита, че същото не
компрометира нейните показания, дадени в горната насока и по никакъв начин не
може да обоснове извод за заинтересованост от изхода на делото. Предвид това,
настоящата съдебна инстанция приема, че гореописаните п.болки, страдания и
неудобства са в причинно – следствена връзка с прилагането на
незаконосъобразната заповед за дисциплинарно наказание. Следва да се посочи в
това отношение, че според събраните по делото гласни доказателствени средства,
не се констатират други причини – факти, събития или състояния – които да са
обусловили посочените вече п.страдания, изразяващи се в с., б. и с.. Характерът
на тази предпоставка от състава на деликта по чл. 1 от ЗОДОВ предполага
настъпването на правно значимо обстоятелство, което обуславя неминуемото
настъпване на причинно – следствена верига от събития и състояния, която води
до настъпване на неблагоприятна промяна в п. и е. състояние на ищцата. Както се
отбеляза, от събраните по делото и ценени съвкупно доказателства се установява,
че тази промяна е настъпила по отношение на ищцата след запознаването ѝ
със заповедта. По делото не са събрани доказателства за факти и обстоятелства,
които да обосновават различна причина, състояние или събитие, което да е
причинило неблагоприятните п.и е. последици за ищеца.
Въпреки горния извод, съдът намира, че тези е. с.,
неудобства и болки не следва да се обезщетяват с претендирания размер на
обезщетението. В това отношение следва да се съобразят както интензитета им,
както и влиянието им върху личността на ищеца. На първо място, с процесното
дисциплинарно наказание, прогласено за незаконосъобразно от съда, ищцата е била
лишена от възможността от п. в р. за с. от е. г. и второ, моментът на причинените
от тази заповед душевни страдания, отрицателни емоции и тяхното проявление на
физическо ниво е ограничен времево, предвид постановяването на далеч
по-неблагоприятната за ищцата на 27.02.2020 г. заповед за прекратяване на
служебното правоотношение. Съдът намира още, че влиянието на
незаконосъобразната заповед върху личността на ищцата не е в степен, която
обективно е довела до кардинална промяна върху п. и е. ѝ състояние. По
делото не са ангажирани никакви доказателства, сочещи, че по повод този с. и н.
е. ищцата се е нуждаела от специализирано лечение, нито са налице
доказателства, че съответното наказание се е отразило върху с. ж. на Р. до
степен, способна кардинално да промени стереотипа на нейното поведение в
обществото. Спорадичните прояви на г. и с. установяват наличието на проявен д.
с. и д., но не и константно състояние, което да се е установило дълготрайно или
да е рецидивирало прогресивно в продължителен период от време.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като последното
понятие е свързано с преценката на конкретни, обективно съществуващи
обстоятелства, които са от значение за правилното определяне размера на
претенцията. Посоченият размер се определя единствен от степента и характера на
преживените от ищеца болки и страдания. Посочените вреди нямат паричен
еквивалент, поради което настоящият съдебен състав счита, че претендираната от ищцата Р. сума в размер на 5 000,00
лева е прекомерно завишена, доколкото справедливият размер на обезвредата
следва да почива на обективни критерии и да бъде адекватен на претърпените
вреди. Изхождайки в процесния случай от характера на претърпените вреди,
трайността на преживяното, както и периодът, в който са търпяни,
съдът намира, че справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди следва да се определи на 200,00 лева за причиненото състояние на
притеснение, разочарование, унижение и страх. Исковата претенция до пълния
претендиран размер от 5 000,00 лв. следва да бъде отхвърлена. С оглед
частичната основателност на главния иск за обезщетение за неимуществени вреди
за сумата от 200,00 лева, се явява основателна и акцесорната претенция за
присъждане на законна лихва за забава върху главницата, която следва да се
определи с начална дата 20.07.2020 г. (датата на влизане в сила на Решение №
141/20.07.2020 г., постановено по адм.д. № 97/2020
г., с което заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е отменена като
незаконосъобразна), при съобразяване с ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ВКС, ОСГК.
При този изход на спора, частично основателна е
претенцията на ищеца за разноски, като му се следват разноски за държавна такса
от 10,00 (десет) лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 20,00 (двадесет)
лева, определено съобразно разпоредбата на чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ съразмерно с
уважената част от иска. Ищцовата страна следва да
бъде осъдена да заплати на ответника възнаграждение за юрисконсулт в размер на
96,00 (деветдесет и шест) лева, определено по реда на чл. 10 ал. 4 от ЗОДОВ.
Водим от горното и
на основание чл. 203, ал. 1 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Районна
здравноосигурителна каса – Сливен да заплати на Г.А.Р., ЕГН ********** сумата
от 200,00 (двеста) лева обезщетение за неимуществени вреди, вследствие незаконосъобразна
Заповед № РД-09-112/17.02.2020 г. на Директора на РЗОК – Сливен, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 20.07.2020 г. до окончателното ѝ
изплащане.
ОСЪЖДА Районна
здравноосигурителна каса – Сливен да заплати на Г.А.Р., ЕГН ********** сумата
от 30,00 (тридесет) лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Г.А.Р. с ЕГН
********** да заплати на Районна здравноосигурителна каса – Сливен разноски в
производството в размер на 96,00 (деветдесет и шест) лева.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му с касационна жалба по реда на глава ХІІ от
АПК.
Препис от решението
да се изпрати на страните.
Административен съдия: