№ 240 / 27.4.2018 г.
Р Е Ш Е Н И Е
27.04.2018 година
град Монтана
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори
граждански състав в публично заседание на двадесет и седми април през две
хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Димитър Цветанов и
в присъствието на прокурора……, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА
гр.д. № 508 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е установителен и
е с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК във връзка
с чл.30 ал.3 от ЗС.
Ищецът Г.Г.Г. xxx твърди в
исковата молба, че в срок предявява иск за установяване на вземането, което има
спрямо ответницата и което задължение възлиза на 797 лева, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане
на вземането. Заявява, че с Д.Д. са съсобственици на следните земеделски земи в
землището на село Д., област Монтана: имот № 064008 – нива в м.”Гръчкото” с
площ 9,820 дка, имот № 066007 – нива в м.”Церовете” с площ 17,284 дка, имот №
070007 – нива в м.”Окопа” с площ 9,798 дка, имот № 082019 – нива в м.”Комощишки
път” с площ 4,122 дка, имот № 086003 – нива в м.”Заешки гред” с площ 10,497
дка, имот № 103018 – нива в м.”Лъката” с
площ 10,282 дка, имот № 135006 – нива в м.”Равнището” с площ 8,196 дка и имот №
162018 – нива в м.”Ливадски път” с площ 9,721 дка. Поддържа, че за тези имоти
между Д.Д. като арендодател и ЕТ „. А.” – град Монтана в качеството на
арендадор е сключен на 21.09.2011 година договор за аренда, като срокът на
договора е до 01.10.2016 година, а арендната цена по него е 20 лева на дка,
платима след приключването на съответната стопанска година. Поддържа също така,
че съгласно чл.3 ал.4 от ЗАЗ, когато договорът за аренда е сключен само от
някой от съсобствениците на земеделските земи, отношенията им се уреждат
съгласно чл.30 ал.3 от ЗС. Твърди, че на това основание ответницата следва да
му заплати като един от съсобствениците 1/2 идеална част от получената по
договора сума, равняваща се на 797,20 лева – представляваща обезщетение за
ползите, от които е бил лишен. Твърди, че поканил ответницата да заплати тази
сума, но след като същата не сторила това, подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в Районен съд Монтана, по което било
образувано частно гражданско дело № 297/2016 година по описа на МРС. Заявява,
че по това делое постъпило възражение от длъжника против издадената заповед за
изпълнение, с което се оспорва вземането. Предвид гореизложеното моли съда да
признае за установено, че в негова полза съществува вземане към Д.П.Д. за
сумата от 797,20 лева – представляваща неплатена арендна цена по договора за
аренда на земеделски земи за стопанската
2014-2015 година, ведно със законната лихва върху главницата за периода от
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното плащане. Претендира и
присъждане на направените в заповедното и в настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК
ответницата по делото Д.П.Д. xxx е представила писмен отговор на исковата
молба, в който изразява становище за недопустимост и неоснователност на
предявения иск. Твърди, че не са установени дяловете на всички съсобственици
върху имотите по безспорен начин, предвид висящия съдебен процес в Районен съд
– Лом по гражданско дело № 1862/2015 година с предмет делба на процесните
имоти, в който процес страна е и ищецът. Моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли предявения иск като неоснователен.
Доказателствата по делото са
писмени. Изслушано е и е прието заключение на вещо лице.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение и
при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:
Безспорно е установено от
събраните по делото доказателства, че ищецът е подал на основание чл.410 ГПК
заявление за издаване на Заповед за изпълнение, въз основа на което в Районен
съд – Монтана е образувано ч.гр.д.№ 297/2016 година. Съдът е издал заповед за
изпълнение, срещу която в законоустановения срок, длъжникът – ответницата по
настоящото дело, е подала възражение.
Установено е по делото, че ищецът
Г.Г.Г. и ответницата Д.Д. са съсобственици на следните земеделски земи в
землището на село Д., област Монтана: имот № 064008 – нива в м.”Гръчкото” с
площ 9,820 дка, имот № 066007 – нива в м.”Церовете” с площ 17,284 дка, имот №
070007 – нива в м.”Окопа” с площ 9,798 дка, имот № 082019 – нива в м.”Комощишки
път” с площ 4,122 дка, имот № 086003 – нива в м.”Заешки гред” с площ 10,497
дка, имот № 103018 – нива в м.”Лъката” с
площ 10,282 дка, имот № 135006 – нива в м.”Равнището” с площ 8,196 дка и имот №
162018 – нива в м.”Ливадски път” с площ 9,721 дка. За тези имоти между Д.Д.
като арендодател и ЕТ „. А.” – град Монтана в качеството на арендадор е сключен
на 21.09.2011 година договор за аренда, като срокът на договора е до 01.10.2016
година, а арендната цена по него е 20 лева на дка, платима след приключването
на съответната стопанска година. От събраните по делото доказателства, в
конкретност заключението на вещото лице В.П.Т. се установява, че от арендатора
на процесните земеделски земи ЕТ „. А.” – град Монтана на експерта е
предоставено банково бордеро за извършен превод. Вещото лице е установило, че
на 02.11.2015 година ЕТ „. А.” – град Монтана с платежно нареждане е превел на
ответницата Д.П. сумата от 1848 лева по нейна разплащателна сметка с IBAN: xxx, разкрита в банка „Юробанк и Еф
Джи България” АД, за рента.
Гореизложената фактическа
обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателствени
средства и от заключението на вещото лице В.П.Т., което съдът кредитира изцяло
като обективно, безпристрастно и компетентно изготвено.
Предявеният от ищеца иск с правно
основание чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 ГПК е установителен и цели да
установи съществуване на вземания на кредитора – ищец в настоящото производство
по отношение на длъжника – ответникът в настоящото производство.
Съгласно чл.3 ал.4 от ЗАЗ, когато
договорът за аренда е сключен само от някой от съсобствениците на земеделските
земи, отношенията им се уреждат съгласно чл.30 ал.3 от ЗС. Именно на това
основание ответницата дължи на ищеца заплащане като един от съсобствениците 1/2
идеална част от получената по договора сума. Ищецът е заявил тази сума в размер на 79,7,20
лева. Видно от заключението на вещото лице В.П.Т., на 02.11.2015 година ЕТ „. А.”
– град Монтана с платежно нареждане е превел на ответницата Д.П. сумата от 1848
лева по нейна разплащателна сметка с IBAN: xxx, разкрита в банка „Юробанк и Еф Джи България” АД, за
рента. Категорично е вещото лице, че за 2014-2015 годинаарендаторът е заплатил
на арендодателя дължимата арендна цена по договора, като половината от тази
сума ответницата е следвало да заплати на ищеца. Установено е по един
категоричен начин, че ищецът поканил ответницата да му заплати дължимата му се
сума, но плащане така и не последвало. Установено е и това, че плащането от ЕТ „.
А.” – град Монтана на ответницата е станало през ноември 2015 година, тоест,
веднага след изтичане на стопанскага 2014/2015 година. Ето защо съдът намира за
неоснователно направеното от ответницата възражение в тази насока. В тежест на
ответницата бе да установи, че е направила плащане по отношение на ищеца, в
каквато насока доказателства не бяха представени.
От съвкупната преценка на
доказателствата по делото се установява по категоричен и безспорен начин, че
ответницата не е изплатила половината от получената от ЕТ „. А.” – град Монтана
на ищеца, поради което искът се явява основателен и следва да бъде уважен в
заявения му размер – 797,20 лева.
Съобразно този изход на делото
ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца по делото сумата от
428,03 лева - реализирани в настоящото производство разноски и 325,00 лева –
разноски в заповедното производство.
По горните съображения съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването
на вземане на Г.Г.Г. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx срещу Д.П.Д. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, за
сумата от 797,20 /седемстотин деветдесет и седем лева и двадесет стотинки/ лева
– представляваща неплатена арендна цена за стопанската 2014-2015 година по
договора за аренда на земеделски земи от 21.09.2011 година, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 17.02.2016 година до окончателното й
изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д.№ 297/2016 година по описа на Районен съд – Монтана.
ОСЪЖДА Д.П.Д. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx
да заплати на Г.Г.Г. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 428,03 /четиристотин
двадесет и осем лева и три стотинки/ лева - реализирани в настоящото производство
разноски.
ОСЪЖДА Д.П.Д. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx
да заплати на Г.Г.Г. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 325,00 /триста двадесет и
пет/ лева - реализирани в заповедното производство разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :