Р Е Ш
Е Н И Е
№2157
гр. Пловдив, 13.12.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ
при участието на секретаря Даниела Дойчева, като разгледа докладваното от
съдията АНД № 4148/2018
г. по описа на ПРС, XXVI нак. състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление №17-1030-006226/18.09.2017 г., издадено от Началник
група към ОДМВР Пловдив, с-р Пътна Полиция с което на Р.А.С. с ЕГН: **********
са били наложени административни наказания, както следва: ,,глоба‘‘ в размер от
2000 лева и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от 24 месеца за
извършено от него нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП и ,,глоба‘‘ в размер от 200
лева и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от 6 месеца за извършено
от него нарушение по чл. 103 ЗДвП, като на основание Наредба N Iз-2539 на МВР са му били отнети 12 точки.
Жалбоподателят Р.С.,
чрез процесуалния представител адв. И. обжалва процесното наказателно
постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно.
На неговия доверител не бил подаден ясен сигнал със стоп палка, поради което и
същият неправилно бил наказан за извършено нарушение по чл. 103 ЗДвП. Също така
талонът за медицинско изследване бил издаден в нарушение на действащата към
момента на деянието Наредба, като не било посочено конкретното място на което
жалбоподателят е следвало да се яви да даде кръвна проба. Съща така и времето
през което му била предоставена възможност да се яви в лечебното заведение било
съкратено, поради което и той го просрочил с няколко минути.
Въззиваемата
страна редовно уведомена за делото, не изпрати представител и не изрази
становище по съществото на спора.
Пловдивският
районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено
следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да достигне до
този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:
В
конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на 07.09.2017
г. около 00:20 часа в гр. Пловдив на кръстовището на бул. ,,Цар Борис III Обединител‘‘ и ул. ,,Патриарх Евтимий‘‘ като водач на лек автомобил -
,,Опел Астра‘‘ с рег. № **управлява това МПС, като отказва да бъде изпробван за
наличие на алкохол в издишания въздух с техническо средство ,,Дрегер алкотест
7510‘‘ № ARDM-0246, издаден бил талон за
медицинско изследване № 0005697; при ясно подаден сигнал от униформен служител
на с-р Пътна полиция със стоп палка по образец тип МВР, не спира и продължава
ускорявайки в посока север по бул. ,,Цар Борис III Обединител, като
същият е бил достигнат. След извършена проверка се установило, че лицето не е
дало кръвна проба. По този начин е извършил нарушения по чл. 174, ал. 3 ЗДвП и
по чл. 103 ЗДвП.
В
хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят А.В., който заяви,
че не се сеща за случая, но потвърди отразеното от него в АУАН. Даде разяснения
за действията си по време на работа, а именно, че щом е било посочено, че не е
спрял на ,,стоп палка‘‘ значи е било така. Изградил бил принцип на работа с
годините да бъде позициониран така, че да бъде забелязван от водачите, като
осветява стоп-палката, а после посочва мястото за спиране. При положение, че
пише жалбоподателят да е бил достигнат, значи това било така. Първо се написвал
акта, а после му се връчвал талонът, за да не бъде ощетен с минути и винаги се
давал максимумът от 45 минути.
По
инициатива на процесуалния представител на жалбоподателя се разпитаха
свидетелите В.Ш.и Н.С.. По време на разпита си те заявиха, че са отишли на
мястото на извършване на проверката. Като твърдяха, че талонът за медицинско
изследване бил връчен последен на жалбоподателя. Последният бил закаран от
свидетеля Ш. до УМБАЛ ,,Свети Георги‘‘, където били изпуснали срока за даване
на кръвна проба с няколко минути, поради което и не била взела такава.
Съдът
намира, че следва да се кредитират показанията на разпитания актосъставител
А.В., доколкото той се явява незаинтересован по какъвто и да е начин от изхода
на делото, депозира ясни, логични и кореспондиращи се с останалите събрани по
делото писмени доказателства.
Видно
от представения в оригинал Талон за медицинско изследване, който е бил връчен
лично на жалбоподателя срещу подпис се установява, че това е станало в 01:00
часа на 07.09.2018 г., като същият е имал време до 01:45 часа да се яви да даде
кръвна проба. При положение, че същият не му е бил връчен в този час, защо той
го е подписал без възражения, като е подписал и съставения му АУАН. При
положение, че талонът за медицинско изследване му е бил издаден първи, а АУАН
впоследствие, видно от обясненията на жалбоподателя дадени от него на гърба на
лист 79 от съдебното производство, защо той го е подписал без каквито и да било
възражения. Следва да се отбележи, че обясненията на нарушителя, освен източник
на доказателства, представляват и основно средство за защита, като той е
единственото лице, което не е длъжно да казва истината. Също така впечатление
прави и позицията на жалбоподателя, който започна да твърди, че се били
,,лутали‘‘ със свидетеля Ш. при намирането на болничното заведение. Това
процесуално поведение се осъществи, когато по делото бяха изискани писмени
доказателства. Свидетелят Ш., обаче не говори въобще за такова ,,лутане‘‘, а
спомена единствено, че имало затворени пътища, но въпреки това са стигнали до
болничното заведение, находящо се на бул. ,,Пещерско шосе‘‘ - УМБАЛ ,,Свети Георги‘‘. Жалбоподателят сам
се е поставил в невъзможност да се яви навреме в болничното заведение, доколкото
същият след връчването на медицинския му талон, вместо да изчака идването на
своя приятел е могъл да се опита да си хване ,,такси‘‘ от повече от една
таксиметрови компании. Прави впечатление на Съда и обстоятелството, че не
спирането на стоп-палка от жалбоподателя е предизвикало и преследването му с
полицейския автомобил. При положение, че на същия не е бил подаван сигнал, в
каквато насока бяха неговите обяснения, кое е амбицирало полицейските служители
да влязат в автомобила си и да го последват.
Свидетелите
С. и Ш. категорично заявиха, че са отишли с жалбоподателят направо в УМБАЛ
,,Свети Георги‘‘.
Ето
защо, Съдът достигна до извод, че следва да се кредитира заявеното от свидетеля
В., доколкото същият се явява непредубеден от изхода на спора, а останалите
двама свидетели – Ш. и Стаматова се намират в близки отношения с жалбоподателя.
По
инициатива на процесуалния представител на жалбоподателя, бяха разпитани и
лица, които работят в болнични заведения.
От
показанията на свидетелката Г.Ш. се установи, че същата работи в УМБАЛ
,,Пловдив‘‘, бившата Окръжна болница, но не е виждала жалбоподателя. Съдът
намира, че следва да се кредитират изцяло тези нейни показания, доколкото никой
не твърди, че на процесния ден и място той се е явил в това болнично заведение.
От
показанията на свидетелките М.П. и М.Д. се
установи, че те работят в УМБАЛ ,,Свети Георги‘‘, находящ се на бул.
,,Пещерско шосе‘‘. Същите са давали дежурства към спешния кабинет и описаха
каква е процедурата по вземането на кръвна проба, както и какво става при
положение, че дадено лице се яви след указания му срок, а именно, че такава не
му се взема.
Съдът
кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са
приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един
етап от производството не са били оспорени от страните по делото.
От
представеното копие от Заповед се установява, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи.
От
представената справка за нарушител/водач се установява, че жалбоподателят е
правоспособен водач, като същият не е бил наказван до 07.09.2017 г. по ЗДвП и
ППЗДвП.
От
представената справка от УМБАЛ ,,Свети Георги‘‘ се установява, че на 07.09.2017
г., жалбоподателят не се е явил да даде кръвна проба за алкохол. Също така се
установи, че ако дадено лице се яви след определения му за това час, това не се
отбелязва някъде.
Идентична
се явява и справка от УМБАЛ ,,Пловдив‘‘, но Съдът е на становище, че същата е
неотносима към доказателствения материал, тъй като по погрешка беше изискана
информация от това болнично заведение.
От
представения Талон за медицинско изследване с бл. № 0005697 от 07.09.2017 г. се
установява, че същият е бил връчен срещу подпис на жалбоподателя, като е
посочен час в него 01:00 часа.
Въз
основа на така установената от Съда фактическа обстановка се достигна до
следните правни изводи:
Относно
вмененото нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП:
При
издаването на АУАН, НП и Талона за медицинско изследване не са били допуснати
нарушения, които да доведат до отмяна на атакуваното постановление, като по
категоричен начин се установя компетентността на издалите ги органи, място,
време и описание на нарушението.
Съгласно
разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП всеки водач може да избира дали да се
подложи на проверка на място с техническо средство "или" да изпълни
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта
му, което следва да му се издаде както в случай, че се съгласи на първата
проверка и същата отчете наличие на алкохол в издишания въздух, така и ако не
се съгласи да бъде тестван на място. Право на водача е да избере кои и колко от
посочените в закона способи за избере, но същественото е, че той следва да
извърши поне едно от посочените изследвания, а именно да бъде тестван с
техническото средство или да се яви и даде кръвна проба, в противен случай
същият следва да бъде санкциониран именно по чл.174 ал.3 ЗДвП.
В
дадения случай Р.А.С. е отказал пробата с дрегера, но в установения от
нарочната Наредба и в посочения му в талона срок не се е явил в
специализираното медицинско заведение за изследване на кръвна проба за алкохол,
ето защо законосъобразно същият е бил наказан за това, че е отказал да бъде
тестван за употребата на алкохол.
Неоснователно
се явява наведеното възражение, че в талона за медицинско изследване имало
допусната грешка, като не се установявало до кое болнично заведение е следвало
да се отиде. Видно от същото се установява, че като такова е посочено - ,,Пещерско шосе Свети Георги УМБАЛ –
Пловдив‘‘. Вярно, е че е допуснато смесването на имената на две болнични
заведения, които се намират в гр. Пловдив, а именно УМБАЛ ,,Свети Георги‘‘ и
УМБАЛ ,,Пловдив‘‘. Това по никакъв начин обаче не е нарушило в действителност
правото на защита на наказаното лице, доколкото събраните по делото гласни
доказателства, бяха в насока, че той се е явил в болничното заведение, находящо
се на бул. ,,Пещерско шосе‘‘ и е с име ,,Свети Георги‘‘. До нарушаване правото
на защита на нарушителя би се достигнало, единствено при положение, че той беше
отишъл до УМБАЛ ,,Пловдив‘‘ /бившата Окръжна болница, находяща се на бул.
,,България‘‘/ и поради тази причина не се е явил в определеното му от
полицейския служител място, каквито доказателства обаче не бяха ангажирани.
След като същият е бил в състояние да разбере къде е трябвало да се яви и по
негови думи това е станало, но със закъснение от няколко минути, то значи не е
било нарушено и неговото право на защита.
Следва
да се отбележи и обстоятелството, че предвиденият в Наредбата срок е до 45
минути, когато трябва да се яви в болнично заведение в населено място. Изцяло в
правомощията на полицейския служител е да прецени какъв да бъде този срок, като
в конкретния случай на жалбоподателя е бил даден максималният такъв.
Неоснователно
се явява наведеното възражение, че не било описано какво е състоянието на тествания
водач в АУАН, доколкото в конкретния случай той се наказва за това, че е
отказал да даде проба за алкохол и е без значение обстоятелството дали в
действителност той е бил употребил или е имал признаци за това.
Неоснователно
се явява наведеното възражение, че за това нарушение било посочено погрешно
място на извършването на същото. В конкретния случай е посочено, че то е
извършено в гр. Пловдив. Без значение е обстоятелството, че е посочено погрешно
кръстовище на извършването на същото. При определен тип нарушения, като
например спирането на определен пътен знак или неспазването на същия това би
било от значение, но в конкретния случай е посочено, като правилно бул. ,,Цар
Борис III Обединител‘‘.
Предвид
гореизложеното се достигна до категоричен извод, че жалбоподателят е в
състояние да разбере защо е бил наказан и това, е защото съзнателно се е
отклонил от установяване на това дали е употребил алкохол или друго упойващо
вещество.
В
чл. 174, ал. 3 ЗДвП е посочено, че водач на моторно превозно средство, трамвай
или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не
изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв.
Ето защо и наложените административни
наказания на жалбодапотеля, а именно глоба в размер от 2 000 лева, лишаване от
право да управлява МПС за срок от 2 години и отнемането на 12 точки са били
правилно определени.
Ето
защо, в тази му част наказателното постановление, като правилно и
законосъобразно, следва да се потвърди.
Относно
нарушението по чл. 103 ЗДвП:
Тази
разпоредба предвижда, че при подаден сигнал за спиране от контролните органи
водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част
на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за
контрол място и да изпълнява неговите указания. В конкретния случай на
жалбоподателя е бил подаден сигнал за спиране чрез стоп палка от полицейския
служител, но въпреки това той не е спрял на плавно, което е предизвикало и
следването му от полицейския автомобил.
Актосъставителят,
въпреки че не си спомни за конкретния случай посочи модела си на работа, като
заяви, че спират на осветени места, както и че осветява стоп-палката и местото
за спиране, но въпреки това жалбоподателят не е спрял, а продължил и ускорил,
което е наложило и неговото преследване.
Видно
от представената справка за нарушител/водач се установява, че нарушителят не е
бил наказван преди това за извършени нарушения по ЗДвП, поради което и за
нарушението по чл. 103 ЗДвП целите на наказанието биха могли да бъдат
постигнати с намаляването на наказанията на ,,глоба‘‘ в размер от 50 лева и
,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от 1 месец.
При
съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на Наказателното
постановление, тъй като при реализирането на административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да водят до опорочаване на производството, по категоричен начин се
установяват изпълнителното деяние, дата и място на извършване на нарушението.
Ето
защо, наказателното постановление в частта относно нарушението по чл. 174, ал.
3 ЗДвП следва да се потвърди изцяло, а в частта относно нарушението по чл. 103 ЗДвП, наказанието ,,глоба‘‘ следва да бъде намалено от 200 лева на 50 лева, а
лишаването от право да управлява МПС от 6 месеца на 1 месец.
По
изложените съображения, Пловдивският районен съд, XXVI н. с.
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление
№17-1030-006226/18.09.2017 г., издадено от Началник група към ОДМВР Пловдив,
с-р Пътна Полиция в частта с която
на Р.А.С. с ЕГН: ********** са били наложени санкции за извършено нарушение по
чл. 103 ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера
на наказанието ,,глоба‘‘ от 200 /двеста/ лева на 50 /петдесет/ лева и на
наказанието ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ от 6 /шест/ месеца на 1
/един/ месец.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление в останалата част.
Решението подлежи на
обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен
срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: Д.Д.