№ 37
гр. Г.О., 08.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.О., IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет
и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Христо П. Попов
при участието на секретаря Цветомира В. Николова
като разгледа докладваното от Христо П. Попов Административно
наказателно дело № 20244120200028 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ М. Р. Д. с ЕГН: **********, с постоянен адрес:
гр. С., ул. „***” № 21, ет. 1, ап. 8 и съдебен адрес: гр. С., кв. „***“, ул. „***“
№ 66, ет. 1, обжалва електронен фиш серия К № 7675952, издаден от ОД на
МВР - В.Т., с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4 във вр. с
ал. 1, т. 4 от ЗДвП й е наложено административно наказание - глоба в размер
на 800,00 лв. Счита, че така издаденият електронен фиш е незаконосъобразен.
Твърди, че наказващият орган следва да докаже преминаването на
техническото средство на редовен метрологичен контрол, както и изготвянето
на протокол за разположението му с прилагане на снимка, от която да е видно
това разположение. Възразява и че в електронния фиш липсва точно описание
на нарушението – не било описано дали нарушението е извършено в или
извън населено място, както и с какъв пътен знак е било въведено
ограничението. Освен това, липсвали описание и мотиви защо се прилага
санкция по чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.4 във вр.с ал.1 т.4 ЗДвП, т.е. в
двоен размер, като никъде не е описано, че нарушението е извършено
повторно. По изложените съображения моли съда да отмени изцяло
1
електронния фиш. Претендира разноски.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява.
Вместо Д. се явява нейният защитник в лицето на адв. К.Г. от ВТАК със
съдебен адрес: гр. В.Т., ул. „***“ № 34. Адв. Г. заявява, че от името на М. Д.
поддържа депозирата жалба. Възразява, че в приложената към преписката
справка за собственост е посочен лек автомобил с различен регистрационен
номер от посочения в електронния фиш. Освен това твърди, че съгласно чл.
10, ал. 3 от Наредба 8121-532/12.05.2015 г. към протокола за използване на
АТСС следва да бъдат представени снимки на мястото на поставяне на
контролното средство. Такава снимка липсвала по делото, което пораждало
въпроса дали е поставено средството на този път, посочен в ЕФ и съответно
на самостоятелно основание води до незаконосъобразност на фиша. Заема
становище и че, нарушението не е извършено повторно, тъй като нямало
доказателства, че е връчен както настоящият електронен фиш, така и
предходен, за да е влязъл той в сила. Претендира разноски като посочва, че е
осъществил защитата при условията на чл. 38 от ЗА.
ОТВЕТНИКЪТ по жалбата ОД на МВР – В.Т., не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание и не взема отношение по жалбата.
ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА – Районна прокуратура – В.Т., ТО –
Г.О. също не изпраща процесуален представител и не взема становище по
жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 30.06.2022 г. в 17,52 часа, в обл. В.Т., общ. Л., гр. Л., на път II- 53,
км. 15+300, в посока гр. Е., при ограничение 50 км/ч, с автоматизирано
техническо средство АТСС „TFR 1 - M“, била засечена скорост на движение
от 86 км/ч на МПС – лек автомобил „БМВ Х6 М“ с рег. № *** (след
приспаднат толеранс). Констатирано е превишение на скоростта от 36 км/ч.
В приложената санкционна норма се сочи, че нарушението е извършено
в условията на повторност. На се посочва причината за това, нито някъде в
електронния фиш е отбелязано да е издаван друг електронен фиш за същото
нарушение.
От ОД на МВР – В.Т. е издаден електронен фиш серия К № 7675952, в
който се установява извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което и
2
на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 4 от ЗДвП, на
М. Р. Д., ЕГН: **********, е наложена глоба в размер на 800,00 лева.
По делото от наказващия орган е приложена справка за собственост и
регистрация на лек автомобил „БМВ 320 Д“ с рег. № ***.
Няма данни кога електронния фиш е връчен на жалбоподателя. Към
материалите на делото липсва разписката, в която да е удостоверено това
връчване.
По делото е приобщен като доказателство снимка – клип № 11328, TFR
1 – M № 556 към ЕФ серия К, № 7675952 (лист 10). В снимката е посочен
датата на записа – 30.06.2022 г. и часа - 17:52:50. Отразена е скоростта на
заснетия лек автомобил с рег. № *** – 89 км/ч.
Дадени са и писмени данни за снимката към ЕФ серия К, № 7675952 от
29.06.2023 г. Посочено е, че датата на нарушението е 30.06.2022 г. в 17,52 ч.
Регистрационния номер на заснетия л.а. е ***. Превозното средство е „БМВ
Х6 М“. Мястото на нарушението е гр. Л., на път II – 53, км – 15+300 в посока
към гр. Е., при ограничение 50 км/ч. Нарушението е установено с АТСС „TFR
1 - M“, и приспаднат толеранс в полза на нарушителя. Идентификационния
номер на уреда е TFR 1 – M 556.
На лист 9 от материалите на делото е приложен „Преглед на фиш“. От
него се установява, че на 27.06.2023 г. е било установено, че М. Р. Д. с ЕГН:
**********, като водач на МПС – „БМВ Х6 М“ с рег. № ***, в гр. Л., на път
II – 53, км. 15+300, в посока гр. Е., при ограничение от 50 км/ч е извършила
нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Нарушението е установено с АТСС „TFR
1 – M“ и приспаднат толеранс в полза на нарушителя. Посочено е основание
за налагане на глобата - чл. 186 от ЗДвП във вр. с чл. 182, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 4
от ЗДвП, както и че ЕФ е връчен на 20.12.2023 г. (по делото не е налична
разписка за връчване)
От Протокол от проверка № 1-7-21/30.09.2021 г. се установява, че е
била извършена проверката на мобилна система за видеоконтрол на скоростта
TFR 1 – M, идент. № 556. Провереното средство за измерване съответства на
одобрения тип. Грешките не превишават максимално допустимите грешки за
типа средство за измерване. От този протокол може да се направи извод, че
към датата на констатираното нарушение мобилна система за контрол на
скоростта на МПС е била технически изправна и годна за измерване.
3
Към материалите на делото е приложено и Удостоверение за одобрен
тип средство за измерване № 10.02.4835. Мобилната система е вписана в
регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване.
Удостоверението е издадено на 24.03.2010 г. и е със срок на валидност до
24.02.2020 г. Към преписката е налично писмо с рег. № 3286р-
12416/12.03.2020 г. от зам.-директора на Главна дирекция „Национална
полиция“, в което ст. комисар Т.Г. сочи, че съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за
измерванията когато срока на валидност на одобрения тип е изтекъл,
намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат за одобрен тип.
Към материалите на делото, е приложен и протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система (лист 13). Изрично е
посочено, че се касае за АТСС вид TFR 1 – M № 556. Мястото на извършения
контрол е гр. Л., път ІІ – 53, км. 15+300. Дата на използване: 30.06.2022 г.
Посоката на движение на контролираните МПС е гр. Г.О. – гр. Е.. Уточнено е,
че се касае за 2к – т.е. за второкласен път. В контролирания пътен участък
има ограничение на скоростта на движение на МПС от 50 км/ч за населено
място. Режимът на измерване е стационарен, а посоката на задействие на
АТСС е приближаващ (приближаващо се МПС). Като начало на работа на
TFR 1 – M № 556 е посочено 17,00 часа с № на първото статично
изображение - 11325. Като край на работата е посочен 18,30 ч. с № на
последното статично изображение - 11328. От изложеното е видно, че
измежду направените статични изображение е и това с № 11328. Това
статично изображение, т.е. снимка е именно снимката към ЕФ серия К №
7675952, на която е видно, че е заснет л.а. с рег. № *** (регистрационния
номер е видим на снимката).
Съдът служебно е изискал справка за собственост на въпросния лек
автомобил „БМВ Х6 М“ с рег. № ***. Съгласно нея собственик на соченото
МПС е жалбоподателката М. Р. Д..
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите писмени доказателства,
подробно описани в протокола за проведеното съдебно заседание.
Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до
следните правни изводи:
4
Жалбата е подадена пред компетентен съд чрез наказващия орган от
лице, което има право да обжалва електронния фиш, поради което е
процесуално допустима. Настоящият съдебен състав приема, че е подадена в
срока, предвиден за обжалване на издадения ЕФ, тъй като по делото липсва
разписка за връчването му.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Противно на възраженията на Д. съдът намира, че ЕФ, серия К №
7675952 е издаден по одобрения образец и съдържа в себе си
законоустановените реквизити предвидени в нормата на чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП – данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, както и срока, сметката и начините за доброволното
плащане. Съгласно чл. 189, ал. 15 от същия закон – „изготвените с технически
средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес.
Досежно мястото на извършване нарушението: в електронния фиш е
отразено, че същото е извършено в област В.Т., община Л., гр. Л., на път ІІ-53,
км. 15+300. Това описание отговаря на посоченото в приложения снимков
материал, където са посочени и GPS – координати.
От приложените по делото писмени доказателства е видно, че
използваното АТТС представлява одобрен тип средство за измерване,
вписано под номер 4835 в държавния регистър на одобрените типове средства
за измерване. Мобилната система за видеоконтрол е преминала проверка на
техническата изправност на 30.09.2021 г. и съответства на одобрения тип.
При установяване на нарушението са спазени изискванията на Наредба
№ 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. В материалите по административнонаказателната
преписка е приложен протокол за използване на автоматизирано техническо
5
средство или система по образец съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з532/12.05.2015 г. В него са посочени точното място на контрол, времето
на осъществяване на контрола, посоката на движение на контролираните
моторни превозни средства, ограничението на скоростта, режима на
измерване – стационарен, посоката на задействане на АТСС – приближаващи,
посочени са номерата на първото и последното статично
изображение/видеозапис, както и е посочено конкретно използваното АТТС.
Непредставянето на снимка на разположението на уреда на контролните
органи по смисъла на чл. 10, ал. 3 пр. 2 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата не представлява
според настоящия съдебен състав съществен пропуск и не води до
опорочаване на производството по налагане на административно наказание
или до съществено нарушаване правото на защита на наказаното лице. Както
вече бе отбелязано Протокола за използване на техническото средство е
коректно попълнен с отбелязано точно мястото на контрол, с начален и краен
час на работа, брой установени нарушения и е подписан от съставилият го
служител. В същия е отразена посоката на движение на контролираните
МПС-та от гр. Л. към гр. Е., а в графата „посока на задействане“ е посочено
„П“ – приближаващ автомобил. От представената по делото фотоснимка с
установена скорост е видно, че автомобила е заснет отпред, т. е.
приближаващ, което напълно съответства на отразеното в протокола. На
самата фотоснимка са посочени конкретни GPS координати, което с
изключителна точност отразява мястото на нарушението и възраженията в
тази насока са неоснователни.
След като прецени поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по
делото доказателства, съдът намира, че фактът на извършване на нарушение
по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП от страна на жалбоподателя М. Р. Д. на посочените в
електронния фиш дата, място и час е безспорно доказан. Доказателства, които
да опровергават факта на извършеното нарушение, не бяха събрани в
настоящото производство. Както вече бе отбелязано, съдът служебно е
изискал справка за собственост на въпросния лек автомобил „БМВ Х6 М“ с
рег. № ***, от която безспорно се установява, че към датата на нарушението
собственик на това МПС е именно жалбоподателката М. Р. Д..
Регистрационния номер на автомобила е ясно видим и на приложената към
6
електронния фиш снимка, представляваща годно доказателствено средство по
смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП.
Нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е обявено от закона за наказуемо.
За извършването му законодателят е предвидил санкция глоба, чийто размер е
определен в чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП – за превишаване от 31 до 40 km/h
(установеното с процесното МПС превишение е 36 km/h) размерът на глобата
е 400,00 лв. В настоящия случай на жалбоподателката Д. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 800,00 лв. на жалбоподателя
на основание чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. Административно наказващия орган е
приел, че нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е извършено в условията на
повторност и е наложил административното наказание в двоен размер.
Съгласно параграф 6, т. 33 от ДР на ЗДвП нарушението е извършено в
условията на повторност, когато: „е извършено в едногодишен срок, а в
случаите на чл. 174, ал. 2 от ЗДвП в двугодишен срок, от влизане в сила на
наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено
административно наказание за същото по вид нарушение, вкл. и когато
първото наказание му е било наложено като нов водач“. От описаното в
обстоятелствената част на издадения от ОД на МВР – В.Т. електронен фиш не
може да се изведе категоричен извод, че административното нарушение е
извършено в условията на повторност. Не е посочено да е издаван друг
електронен фиш за същото нарушение, нито кога той е влязъл в законна сила.
Не е посочено дори кога е изтекъл законоустановения едногодишен срок от
влизане в законна сила на такъв електронен фиш. По този начин е
препятствана преценката на съда относно правната квалификацията на
административното нарушение, като такова, извършено в условията на
повторност. По тази причина съдът намира, че макар и извършването на
нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП да е доказано по несъмнен и
категоричен начин, то не са събрани безспорни доказателства за
осъществяването му в условията на повторност.
В Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020
г., ОСС, I и II колегия, е постановено, че в производството по реда на раздел
пети, глава трета на Закона за административните нарушения и наказания,
районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в
наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да
7
приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Районният съд
разполага с правомощието, когато установи, че административния орган е
допуснал нарушение на материалния закон при квалификация на деянието, да
подведе изложените факти под правилната правна квалификация, ако тя е за
същото, еднакво или по-леко наказуемо администартивно нарушение и да
измени наказателното постановление, като посочи правилната правна
квалификация, а не да го отменя като незаконосъобразно. Последното
правомощие не ограничава и не накърнява правото на защита на наказаното
лице, предвид обстоятелството, че същото е било запознато с фактите, въз
основа на които е вменена вината му и е имал възможност да се брани срещу
тях.
Ето защо настоящата съдебна инстанция намира, че електронния фиш
следва да бъде изменен, като административното наказание следва да бъде
определено на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП като на жалбоподателя
бъде наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400,00 лв.
При този изход на делото и съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН и двете страни имат право на обезщетение за разноските, които са
направили в съдебното производството пред районния съд. Претенция за
присъждане на разноски от наказващия орган не е направена, поради което
съдът не дължи произнасяне в тази насока. Що се отнася до претенцията на
жалбоподателя, съдът счита, че същата е частично основателна.
Разпоредбата на чл. 63д, ал . 1 от ЗАНН препраща към АПК – чл. 143.
Там е уреден въпросът за разноските в хипотезите на отмяна на обжалвания
административен акт или при прекратяване на производството. Не е
предвиден ред за присъждане на разноски при изменение на акта,
респективно на наказателното постановление. Поради това на основание чл.
144 от АПК е приложима нормата на чл. 78, ал. 1 от ГПК като разноските
следва да се присъдят съразмерно на изхода от спора. В настоящия случай
само е намален размерът на наказанието, с оглед на което релевантно е
съотношението между наложеното наказание и определения от съда размер.
Наложената на жалбоподателката М. Д. глоба в размер на 800,00 лв. е
намалена на 400,00 лв. В съдебно заседание защитникът на Д. помоли да му
бъдат присъдени разноски като уточни, че защитата му е осъществена при
8
условията на чл. 38 от ЗА. Размерът на полагащото му се възнаграждение бе
предоставен на преценката на съда.
Правото на адвоката да получи възнаграждение за своя труд е изрично
прогласено в нормата на чл. 36, ал. 1 от ЗА, а като израз на социална дейност
той може да предостави безплатно адвокатски услуги на материално
затруднени лица - чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Определянето на адвокатско
възнаграждение от съда при безплатна правна защита (чл. 38, ал. 2 от ЗА) е
ограничено до минималния размер по Наредба №1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, приета от Висшия адвокатски
съвет. По тази наредба полагащото се минимално възнаграждение на адв. К.Г.
е 400,00 лв. и съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА съдът не може да падне под него.
Този размер обаче е значително по-висок от приложимите размери в
аналогични случаи – например правната помощ по НЗПП, което създава
изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на
участниците в процеса и представлява нарушение на конкуренцията по
смисъла на член 101, параграф 1 от ДФЕС (в този смисъл – Определение №
50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС, Търговска колегия, първо
отделение). Такова е и тълкуването, дадено с решението по дело C-438/22 на
СЕС – ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, противоречи на чл. 101, параграф 1 от ДФЕС,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е
подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско
възнаграждение. Следователно минималните размери на адвокатските
възнаграждения, определени с Наредбата, могат да служат единствено като
ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са
обвързващи за съда. По изложените съображения настоящия съдебен състав
намира, че при наложена от наказващия орган с обжалвания електронен фиш
глоба от 800,00 лв., намалена от съда на 400,00 лв., полагащото се на адв. К.Г.
като защитник на жалбоподателя възнаграждение следва да бъде определено
на 200,00 лв., което е под предвидения в чл. 38, ал. 2 от ЗА минимален
размер, но е съразмерно на отменената част от електронния фиш.
Така мотивиран, съдът
9
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш серия К № 7675952, издаден от Областна
дирекция на МВР - В.Т., с който на М. Р. Д. с ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр. С., ул. „***” № 21, ет. 1, ап. 8 и съдебен адрес: гр. С., кв. „***“, ул.
„***“ № 66, ет. 1, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189,
ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 800,00 лв. (осемстотин лева),
като ПРЕКВАЛИФИЦИРА осъществения състав на административно
нарушение и на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за осъществен състав на
административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП й налага
административно наказание „глоба“ в размер на 400,00 лв. (четиристотин
лева).
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
– В.Т. да заплати на адв. К.Г. от ВТАК, с адрес гр. В.Т., ул. „***“ № 34,
сумата от 200,00 лв. (двеста лева), представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство и защита на М. Р. Д. с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. С., ул. „***” № 21, ет. 1, ап. 8 и съдебен
адрес: гр. С., кв. „***“, ул. „***“ № 66, ет. 1 в производството по АНД №
28/2024 г. по описа на Районен съд – Г.О..
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - В.Т. в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е изготвено и
обявено.
Съдия при Районен съд – Г.О.: _______________________
10