МОТИВИ към Решение №29/27.05.2020г. НАХД№60/20г.:
Производство по реда на Глава ІV от
ЗАНН. Образувано е по предложение на прокурор от Окръжна прокуратура
гр.Търговище за налагане на имуществена санкция на юридическото лице „„.........“ ЕООД, ЕИК:......... със седалище и адрес на управление ***.
За
това, че неоснователно се е обогатило със сумата от 7920,58 лева, в резултат на извършено от С.С.С, ЕГН********** гражданка на Република България,
родена на ***г. в гр. Търговище, със средно образование, неомъжена, неосъждана,
с постоянен и настоящ адрес в с. Б., общ. Търговище, обл. Търговище, ул. „Е.П.“,
№9 – престъпление по чл.255, ал.4, във вр. с ал.1, т.2,
т.6 и т.7, във вр. с чл.26, ал.1 от НК,
КАКТО И ДА СЕ НАЛОЖИ на „.........“ ЕООД, ЕИК:......... имуществена санкция в размер на 7920,58 лева /седем хиляди,
деветстотин и двадесет лева, петдесет и осем стотинки/.
В съдебно
заседание прокурорът поддържа изцяло внесеното предложение. Пледира за уважаването му считайки, че
са налице всички предпоставки за
налагане на поисканата имуществена санкция в размер, съответен на
неправомерната облага настъпила за дружеството, в резултат на престъплението,
извършено от представляващото го лице С.С..
За юридическото лице– „.........“ ЕООД, ЕИК:........., редовно призовано,
в съдебно заседание се явява
Управителя С.С.С. Чрез
упълномощения си защитник – адв.А.Николова от ТАК, изразява становище за оспорване основателността на внесеното предложение, а алтернативно – в случай, че бъде
наложена имуществена санкция, счита,че същата
следва да е в минимално предвидения размер.
От доказателствата по делото, представени
с предложението и служебно събрани, чрез справка от публичния Търговски
регистър(ТР) и материалите по
приложеното НАХД № 19 /2019 г.,
по описа на ТОС, се установи от
фактическа страна следното:
През месец юли
2015 г. С.С. регистрирала еднолично дружество с ограничена отговорност „.........“ ЕООД, ЕИК:.........“, със седалище и адрес на управление ***. Същата била
едноличен собственик на капитала и управител на регистрираното дружество. Към момента на внасяне на предложението по чл. 83б от ЗАНН и към настоящия момент, с оглед направената служебна справка в масивите на публичния Търговски регистър „.........“ ЕООД, ЕИК:......... не
е заличено поради ликвидация или
несъстоятелност.
Основната дейност на
регистрираното дружество „.........“ ЕООД, ЕИК:......... включвала 0000 „Продажба на стоки от собствено производство; Изкупуване,
преработка и продажба на билки; Покупка на стоки или други вещи с цел продажба
в първоначален, преравботен или обработен вид; Интернет услуги, създаване,
управление и поддръжка на съдържанието на Уеб страници; Търговско
представителство и посредничество; Комисионни, спедиционни и превозни сделки;
Хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни и други услуги;
Покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба;
Посредническа дейност при операции с недвижими имоти; Арендуване на земя;
Лизинг; Хазартна дейност, след издаване на съответния лиценз и всички други
търговски дейности незабранени от закона, включително и такива след издаване на
съответния лиценз“.
В качеството си на собственик и управител на „.........“ ЕООД и „М. 015“ ЕООД, С.С.С развивала дейност по събиране на диворастящи и
недървесни продукти. При изкупуването на билките не се издавали бележки за
количеството, вида и стойността им. При продажбата им обаче прихода се
фактурирал и следвало да се декларира за данъчно облагане. С. намалявала
фиктивно размера на облагаемата сума, като се възползвала от разпоредбата на
чл.18, ал.1 от ЗДДФЛ, съгласно която сумите от годишните данъчни основи за лица
с 50 и над 50% намалена трудоспособност се намалява със 7920 лв. С. наМ.ла лицата А.М.А., А.А.М.,
Д.С.Ю., Д.М.Х., И.А.Д., К.М.Н., Р.Асенов С., Ф.Х.М. и М.В.С.а, всички
притежаващи Експертни решения на ТЕЛК за намалена трудоспособност. Съставили се
протоколи за изкупени билки от тях, без това да е вярно. Съставили се РКО с
невярно съдържание за изплатени суми на тези лица под номера:
РКО №107/09.11.2015г. РКО
№115/09.12.2015г. РКО №62/06.11.2015г.
РКО №70/06.12.2015г. РКО
№54/06.10.2015г. РКО №103/09.10.2015г.
РКО №111/09.11.2015г. РКО
№119/09.12.2015г. РКО №58/06.10.2015г.
РКО №66/06.11.2015г. РКО
№74/06.12.2015г. РКО
№71/06.12.2015г.
РКО №63/06.11.2015г. РКО
№55/06.10.2015г. РКО
№116/09.12.2015г.
РКО №108/09.11.2015г. РКО
№100/09.10.2015г. РКО №98/09.10.2015г.
РКО №106/09.11.2015г. РКО
№114/09.12.2015г. РКО №61/06.11.2015г.
РКО №69/06.12.2015г. РКО
№53/06.10.2015г. РКО
№67/06.11.2015г.
РКО №59/06.10.2015г. РКО
№120/09.12.2015г. РКО
№104/09.10.2015г.
РКО №112/09.11.2015г. РКО
№72/06.12.2015г. РКО №56/06.10.2015г.
РКО №64/06.11.2015г. РКО
№117/09.12.2015г. РКО
№101/09.10.2015г.
РКО №109/09.11.2015г. РКО
№105/09.11.2015г. РКО
№113/09.12.2015г.
РКО №97/09.10.2015г. РКО
№60/06.11.2015г. РКО
№68/06.12.2015г.
РКО №52/06.10.2015г. РКО
№118/09.12.2015г. РКО №97/09.10.2015г.
РКО №105/09.11.2015г. РКО
№57/06.10.2015г. РКО
№52/06.10.2015г.
РКО №60/06.11.2015г. РКО
№76/06.10.2015г. РКО
№110/09.11.2015г.
РКО №102/09.11.2015г. РКО
№75/06.12.2015г. РКО
№65/06.11.2015г.
РКО №73/06.12.2015г.
Ползвайки тези документи в подадени ГДД
№254351600293400/24.03.2016г. и №254351600277446/23.03.2016г. и в СД за
м.08/2016г. с вх. №25001100508/12.09.2016г. С. избегнала установяване и плащане
/общо за двете дружества/ на Корпоративен данък в размер на 4 549,51 лв. и
ДДС в размер на 4 802,94 лева. Това било постигнато от С. чрез
потвърждаване на неистина в горепосочените ГДД и СД и чрез използване на
документи с невярно съдържание пред органа по приходите.
По така описания начин действайки при условията на
продължавано престъпление през периода месец март – месец септември 2016г. в
гр. Търговище, пред ТД на НАП – Варна, офис Търговище С.С.С потвърдила неистина
в подадени ГДД №254351600293400/24.03.2016г. и №254351600277446/23.03.2016г. и
в СД за м.08/2016г. с вх. №25001100508/12.09.2016г. и избегнала установяване и
плащане на Корпоративен данък в размер на 4 549,51 лв. и приспаднала
неследващ се данъчен кредит в размер на 4 802,94 лева, /общо 9 352,48
лева/ - в големи разМ., като използвала документи с невярно съдържание пред
органите по приходите, като в последствие /преди внасяне на делото в съда/
внесла дължимото данъчно задължение – престъпление по чл.255, ал.4, във вр. с
ал.1, т.2, т.6 и т.7, във вр. с чл.26, ал.1 от НК. От субективна
страна деянието е извършено при условията на пряк умисъл.
Данъчно-задължените лица били „.........“ ЕООД и „М. 015“ ЕООД, но управителя им С.С.С е физическото лице, което
по закон и по регистрация ги е управлявло и
представляво. Тя е подписала горецитираните ГДД и СД, с които е
потвърдила неистина относно
действителните финансови резултати на дружествата и е ползвала гореописаните документи с невярно съдържание.
Така от обективна страна са били осъществени
две форми на изпълнителното деяние – потвърждаване на неистина в
подадени декларации и ползване на счетоводни документи
с невярно съдържание. Укритите данъчни задължения надхвърлят 3000 лв. и
съгласно чл.93, т.14, пр.1 от НК съставляват „големи разМ.“.
Така изложеното се установява от събраните по делото
писмени доказателства- разпечатка от
Търговския регистър, относно актуалното състояние на дружеството към 24.03.2020 г., заверен препис от влязлото
в сила решение, ведно с мотивите на ТОС по НАХД№ 19/2019 г., справка от НБД
“Население“, относно Севда С.,
завереният препис от ССчЕ, изготвена
НАХД № 19/2019 г. и оригинала
на същата, ведно с приложените към изисканото НАХД № 19/2019 г. на ТОС протоколи, описаните по-горе РКО(
т.8 от Д.П № 32/16 г. ), ГДД по чл.92 от ЗКПО с № 254351600277446/23.03.2016
г. (т.7 от Д.П № 32/16 г.), както и от публичните данни( чл.11 от ЗТР),
изводими от регистъра, който съгл.чл.3 от Наредба №1/14.02.2007 г.за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър
и до регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел е “обща електронна база данни, съдържаща обстоятелствата,
вписани по силата на закон, и актовете, обявени по силата на закон, за
търговците и клоновете на чуждестранни търговци, юридическите лица с
нестопанска цел…“
Въз основа на горното, съдът установи:
Предложението на ТОП е допустимо, а по
същество е основателно и следва да бъде
уважено, като на ю.л „.........“
ЕООД, ЕИК:......... бъде наложена имуществена санкция.
І.По допустимостта :
Предложението е подадено от прокурор от
Окръжна прокуратура -
Търговище, отговарящо като съдържание на
изискванията на чл. 83б,ал.2,т.1 - т.8 от ЗАНН и е подадено след
внасяне на обвинителния акт в съответствие с изискването на чл. 83б, ал. 1,т.1 от ЗАНН.Същото, макар и
съдържателно да включва общата информация касателна двете дружества на С.,
включва и такава относно процесното юридическо лице, за налагане имуществена
санкция на което е отправено предложението, а именно „М. 015“ ЕООД и то в
достатъчна степен, отговаряща на изискването по чл.83б,ал.1 от ЗАНН за
надлежното му мотивиране. Предложението съдържа и всички реквизити по чл.
83б,ал.2 от ЗАНН, като информацията от първичните писмени източници е подробно
възпроизведена и в приложеното по делото
влязло в сила Решение по НАХД №19/2019 г. на ТОС. Съобразно данните от
извлечението от ТР към момента на внасяне на предложението( л.10 от НАХД) и
извършената служебна справка в
публичните данни от ТР към момента на разглеждане на делото, съдът установи и
описаните по-горе обстоятелства относно актуалното състояние на процесното ю.л и
връзката на същото с физическото лице С.С. – обвиняема по цитираното НАХД№ 19/2019 г. на ТОС.
ІІ.По същество:
Ползването на протоколи за
изкупуване от лица с намалена трудоспособност и на издадени от дружеството „.........“ ЕООД, ЕИК:......... разходни
касови ордери (РКО) за изплащане на суми, без посочените документи да отразяват
вярно действителността и съответно
ползването на тези неверни документи за формиране на по-нисък размер на
дължимия корпоративен данък, реализирано чрез потвърждаване на неистина в
подадената ГДД по ЗКПО-
№254351600277446/23.03.2016 г. има за последица
избягване установяване и плащане на реално дължимо данъчно задължение. Следователно, вследствие извършената от
С. дейност като Управител на дружеството – „.........“
ЕООД, ЕИК:........., последното е получило
неправомерна облага, равняваща се на
размера на дължимите данъчни задължения, чието установяване и заплащане
е било осуетено чрез престъплението. Ето защо облагата е пряка по смисъла на §1, т.2
от ДР на ЗАНН.
На следващо място, налице е и второто условие за налагане на имуществена
санкция на „.........“ ЕООД, ЕИК:.........,
адресат на внесеното предложение, а именно -
налице е връзка между извършителя на престъпното деяние и
юридическото лице. Съгласно чл.147
от ТЗ „Едноличният собственик на капитала
управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него
управител“. С оглед данните от
Търговския регистър С. е и управител на дружеството, поради което и пряката връзка между извършителя на
престъпното деяние и „.........“ ЕООД,
ЕИК:.........е несъмнено установена.
Налице е и третата изискуема предпоставка, подлежаща на изследване в обема на съдебната преценка по чл. 83г,ал.5
от ЗАНН– връзката между настъпилата облага за юридическото лице от избягнатото
установяване и съответно плащане на реално дължимия корпоративен данък и
дейността на представляващото и управляващото дружеството лице – Севда С.,
която също е несъмнено установена. Облагата не би настъпила, ако С. не
бе извършила инкриминираната дейност, изразена в потвърждаване на неистина в
подадени ГДД по ЗКПО( вкл. и за „.........“
ЕООД, ЕИК:.........), използване на документи с невярно съдържание -
протоколи и РКО, квалифицирана по
чл.255,ал.4(доколкото необявеното и неплатено задължение е било внесено в
бюджета до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционният съд) във
връзка с ал.1,т.2,т.6 и т.7 от НК, което представлява и едно от престъпленията, посочени
в чл. 83а, ал.1 от ЗАНН.
При така
изложеното като отговори положително и
на трите въпроса по чл.83г,ал.5 т 1-3 от ЗАНН, съдът прие,че са налице всички
основания за налагане на имуществена санкция на процесното юридическо лице: 1„.........“ ЕООД, ЕИК:......... е получило неправомерна по смисъла на чл.83г,ал.5, т.1 от ЗАНН
облага, чрез неплащането на данъчни задължения по ЗКПО в размер на 7 920.58
лв. доколкото без съмнение, в случай, че представляващия го Севда С. не
бе извършила инкриминираното по чл.255 от НК данъчно престъпление, представляваното от нея
дружество, като задължено, е следвало да внесе в бюджета на държавата
корпоративен данък в посочения размер
- 7 920.58 лв. 2/незаплащането на посочения корпоративен данък е пряка облага за дружеството, с която същото
неправомерно се е обогатило и 3/връзката между извършителя на престъплението и юридическото лице е безспорна и установена,
а връзката между престъпното деяние и облагата, която също е
безспорно установена е предмет на влязлото в сила решение, с което С. е
призната за виновна и по реда на чл.78а от НК е била реализирана
административно наказателната и отговорност.
Относно видът
и размера на облагата (
чл.83,ал.5,т 4 от ЗАНН), съдът прие, че
същите са установени посредством механизма на получаването й - чрез ползване на документи с невярно
съдържание и потвърждаване на неистина в
подадената ГДД по ЗКПО и заключението на ССчЕ:
касае се за имуществена облага в посочения по-горе размер 7 920.58 лв
В обсега на дължимата
преценка по чл.83г,ал.5 от ЗАНН, независимо от липсата на възражения в тази
посока, съдът намира за необходимо да уточни следното: наложеното, на С., с решението по НАХД№ 19/2019 г. на
ТОС административно наказание
глоба, не се явява отрицателна
предпоставка за налагане на поисканата за процесното дружество имуществена
санкция, респективно за провеждане на
производство по Глава ІV от ЗАНН. По-конкретно, реализирането на административно
наказателната отговорност спрямо С., според настоящия състав, не е от естество
да активира принципа non bis in idem., по
отношение на фактите, предмет на настоящото дело.
И това е така, с оглед спецификата на
производството по глава Глава ІV от ЗАНН, неговият предмет и последици,
доколкото предмет
на същото е налагането, при определени основания и
предпоставки, на имуществена
санкция на юридическо лице или
ЕТ за „неизпълнение на задължения към държавата“.Тоест, основанието за налагане
на административно наказателни санкции по Глава ІV от ЗАНН е не отговорността
на юридическото лице - за
извършено престъпление или нарушение, каквото то, поради самата си природа, не
би могло да извърши, доколкото съгласно
чл.33 от НК и чл. 26 от ЗАНН наказателно и административно отговорни са
само физически лица, а основанието е
извършеното от представляващото го физическо лице деяние, което
съставлява при това не административно нарушение, а престъпление, и
то по конкретен състав измежду посочените в чл.83а,ал.1 от ЗАНН. Общото между
развилото се наказателно производство срещу физическото лице- извършител на престъплението и
производството по Глава ІV от ЗАНН е само фактът на престъплението, от
извършването на което се осъществява
наказателната отговорност за физическото лице, а за реализираната от
престъплението облага, настъпила за представляваното от него юридическо
лице, последното, по реда на специалната процедура по чл.83а и следващите
от ЗАНН понася имуществена санкция, с
административно - наказателен
характер.
Иначе
казано, макар че правната природа
и на настоящото производство
- по
Глава ІV от ЗАНН да е административно - наказателна, т.е. единия от
критериите „Енгел“ да е налице, липсва основание за приложение на забраната за
двойно наказване, въведена с принципа non bis in
idem, защото по същината си тя е „забрана за повторно съдене и наказване на едно и също лице за същото
деяние“ - чл.4 от ЕКПЧ., а в случая
не е налице тъждество както в основанието(деянието), така в адресатите на двете процедури, по които,
съответно по наказателната е адресат физическото лице С., а по административно
наказателната е друг правен субект - „.........“
ЕООД.
На следващо място и във връзка с
аргументираните съображения на
защитата следва да се посочи, че според
настоящия състав, осъщественото внасяне в бюджета на инкриминираното данъчно
задължение, обусловило квалифицирането на
престъплението по привилегирования състав - по
чл.255,ал.4 от НК не попада в предметния
обхват на обстоятелствата по чл.83г,а.5 от ЗАНН,
подлежащи на преценка. Основания за този
извод съдът извежда от различното
основание и природа на двете производства – по НПК за извършено престъпление от
физическо лице, а по Глава ІV от ЗАНН - за реализирана от престъплението облага
за ю.л, макар и както се отбеляза по-горе, същата да е настъпила от юридическия
факт, от който е породена и отговорността за представляващото го физическо
лице. В
подкрепа на казаното е и предвиденият
в чл.83а от ЗАНН размер на
възможната имуществена санкция,
който, независимо от обстоятелството, че при ползваната законодателна техника
параметрите на облагата са ползвани за
очертаване на долната му граница,
предвид посочената горна граница
- до един милион лева, очевидно не е обвързан с настъпилата от неправомерното
обогатяване вреда за държавата и целта на налагането на имуществената санкция
не е насочена пряко към нейното репариране. Иначе казано, с внасянето на
данъчното задължение в бюджета, не е отпаднало основанието за налагане на
имуществена санкция на обогатилото се юридическо лице, вследствие
престъплението на представляващото го физическо лице, като според настоящия
състав преценката на тези обстоятелства, изискващия съдебното обсъждане - по чл.83г,ал.5 от ЗАНН,
във времево отношение е относима към възникването на правопораждащия юридически
факт, а именно осъщественото престъпно деяние от свързания с ю.л физически извършител. Ето
защо съдът прие, че само
обстоятелството, че необявеното данъчно задължение в размер на 7 920.58 лв е било своевременно внесено в бюджета, което довело
до преквалифициране на престъплението по чл.255,ал.4 от НК, не се явява
отрицателна предпоставка за налагане на имуществена санкция на обогатилото се с
посочения размер ю.л. В същият смисъл е застъпеното в множество решения на АС
Варна разбиране - Р№ 199/13.11.2018 г. по
ВАНД.№ 351/2018 г., Р № 123/ 3.07.2018 г. по
ВАНД № 78/2018 г., Р№ 39/18. 03.2019 г., по ВАНД № 5 /2019 г и др.
Предвид гореизложеното съдът прие, че са налице всички законови предпоставки за
налагане на имуществена санкция на „.........“ ЕООД. В рамките на предвидените в чл.83а, ал.1, т.4 от ЗАНН
параметри съдът намира, че в случая имуществената
санкция следва да се определи в размер на равностойността на облагата – 7 920.58
лв .като
съобрази обстоятелството, че
размерът на получената облага е сравнително невисок, същата е получена
вследствие престъпление, извършено от лице, което не е било осъждано и за
конкретното дружество престъпния акт е реализиран с еднократно действие(с
подаването на ГДД по чл.92 от ЗКПО).
Разноските за адвокат, декларирани в пълномощното, в случай, че са реално
направени, с оглед изхода на делото и съобразно приложимите
правила на чл.189 от НПК, остават за сметка на юридическото лице.
Съдия:
