№ 634
гр. Варна, 01.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ в публично заседание на тридесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Шкодрова
при участието на секретаря Искрена Г. Иванова
като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно
наказателно дело № 20213110203584 по описа за 2021 година
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на санкционираното лице против НП
Директор на РД „АА“ гр. Варна, с което е наложено административно наказание глоба .
С жалбата се изразява позиция, че НП е незаконосъобразно. Счита се , че цитираната
в АУАН и НП разпоредба не съдържа състав на нарушение. Вписаната като нарушена
разпоредба касае водач, която извършва превоз без да е психологически годен, а в
настоящия казус се касае за превоз, извършен с изтекло удостоверение. Предвид това
разпоредбата на чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвП е неприложима. Приложимата такава е на чл.178в
ал.5 от ЗДвП, поради което и неправилно е приложен закона. Алтернативно се счита, че е
налице маловажен случай на административно нарушение.
В съдебно заседание въззивникът не се явява и не се представлява.
В молба поддържа жалбата си и претендира разноски.
Представител на органа, издал наказателното постановление не се явява и не е
изразил становище по същество.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 08.02.2021г. в гр. Варна, служители към ОО“АА” Варна, сред които св. С.,
извършвали пътен контрол на път ІІ-29, в района на бензиностанция „Лукойл“, в посока към
входа на гр. Добрич. При това проверили товарен автомобил „Даф“ категория Ен-3 с рег.
№*** с водач СТ. Г. Д.. Автомобила извършвал превоз на товари – слънчоглед по маршрут
гр. Варна- Добрич- кв. „Рилци“.
При проверка на документите на водача било установено, че извършва превоза без да
притежава удостоверение за психологическа годност – притежаваното от него такова било с
1
изтекъл срок на валидност . Съобразно изготвената справка било установено, че на
въззивника не е издавано друго удостоверение, което да е валидно към извършване на
превоза. След като констатирали горното, служител на РД „АА“ пристъпил към съставяне
на акт за установяване на административно нарушение. В съдържанието на акта било
описано установеното, като било прието, че е осъществен състав на нарушение и била
посочена правната му квалификация. В графата за възражения въззивника вписал, че няма
такива. В срок по преписката не постъпили допълнително възражения.
Впоследствие на 10.06.2021г. било издадено НП, видно от съдържанието на което
административно наказващия орган изцяло е възприел фактическата обстановка, описана в
акта за установяване на административно нарушение. На описаното нарушение била дадена
правна квалификация по чл.87 т.2 от Наредба№33/99 МТ и въззивника бил санкциониран на
основание чл.93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози.
Гореизложената фактическа обстановка установява по безспорен начин от събраните по
делото доказателства- показанията на св. С.; пътен лист; справка относно явяванията за
психологическо изследване на въззивника Д. и др.
След служебна проверка на двата документа съдът констатира, че и актосъставителя и
административнонаказващият орган са изпълнили задълженията си, произтичащи от ЗАНН -
акта за установяване на административно нарушение е бил съставен в тримесечния срок от
откриване на нарушителя; спазен и тридневния срок за възражения по АУАН; наказателното
постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок за издаването му. И акта за
установяване на административно нарушение и съставеното наказателно постановление
съдържат всички реквизити, изискуеми се от чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Административно наказващия орган правилно, въз основа на събраните по
административно наказателната преписка доказателства, е направил извод, че е извършено
административно нарушение, като правилно е определена квалификацията на деянието. При
определяне на административното наказание правилно е преценена приложимата
санкционна норма на ЗАвП и наказанието е било определено правилно по вид и размер.
Що се отнася до доводите за отмяна на НП, наведени с жалбата и в съдебно
заседание, съдът констатира тяхната неоснователност, предвид на следното:
С жалбата се счита, че цитираната в АУАН и НП разпоредба не съдържа състав на
нарушение. Вписаната като нарушена разпоредба касае водач, която извършва превоз без да
е психологически годен, а в настоящия казус се касае за превоз, извършен с изтекло
удостоверение. Предвид това разпоредбата на чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвП е неприложима.
Съдът не споделя подобна позиция. С изтичането на срока на удостоверението за
психологическа годност на практика водача вече не разполага с такова , поради което и не
може да се индикира извод, че същия е психологически годен и управлява превозното
средство без да представи на проверяващите документ- удостоверение за психологическа
годност.
Разпоредбата на чл.87 т.2 от Наредбата е категорична, че водачите на автомобил за
обществен превоз на товари трябва да притежават валидно удостоверение за
2
психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за
движението по пътищата.
Счита се още, че приложимата санкционна разпоредба е на чл.178в ал.5 от ЗДвП,
поради което и неправилно е приложен закона.
Съдът намери, че правилно е била приложена разпоредбата на чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвП.
Факта, че и в други закони / ЗДвП/ се съдържат хипотези на административно
наказание, припокриващи обстоятелствата, установени в настоящия казус, не извежда
приложението на тези законови разпоредби. Друг би бил въпросът, ако привилегирована
разпоредба се съдържаше в същия закон – ЗАвП.
Алтернативно се счита, че е налице маловажен случай на административно
нарушение.
Съдът намери, че правилно от страна на наказващия орган не е била приложена
хипотезата на чл.28 от ЗАНН, тъй като конкретния случай не показва занижена степен на
обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид /напротив- степента на
обществена опасност на нарушителя се явява завишена, доколкото периодът от време от
изтичане на валидността на удостоверението до установяване на нарушението е значителен/
и в този смисъл правилно е било прието, че въззивника следва да бъде санкциониран за
извършеното административно нарушение.
Като взе предвид гореизложеното, съдът намери, че следва да потвърди наказателното
постановление като правилно и законосъобразно.
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №23-0000508/10.06.2021г. на Директор на РД „АА“ гр. Варна, с което
на СТ. Г. Д. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 лева на
основание чл.93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване
на съобщението, че мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3