№ 2558
гр. София, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 1-ВИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Емилия Александрова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
в присъствието на прокурора Я. К.
като разгледа докладваното от Емилия Александрова Гражданско дело №
20231100102560 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е молба от Министерство на правосъдието, централен орган по Хагската
конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25 октомври
1980 г., с правно основание чл. 7, б. „f“ във връзка с чл. 8 от същата конвенция, към която е
приложена молба, заедно с придружаващите я документи постъпила в Министерство на
правосъдието от Е. В. С. - украински гражданин, за връщане от България в Украйна на
малолетните му деца В.Е. С. и А.Е. С., в държавата по обичайното им местопребиваване -
Украйна, заедно с придружаващите я документи. Посочено е, че от приложените документи
се установява, че детето В.Е. С. е роден на ****г. в гр. Чернивци, Украйна, а А.Е. С. е
родена на **** г. в гр. Чернивци, Украйна, като майка на децата е О. О. В. (преди С.),
украинска гражданка, родена на **** г. в гр. Чернивци, Украйна.
Бащата и молител Е. В. С. е роден на **** г. в село Високе, Борзнянски район,
Черниговска област, Украйна, с място на постоянно пребиваване - гр. Чернивци, ул. ****,
Украйна.
По данни в молбата, децата и родителите им са живели заедно до месец юли 2020 г. в
Чернивци, Украйна, след което майката напуснала семейното жилище и продължила да се
среща с децата, като децата живеели в семейството на баща си. Бракът между родителите
бил разтрогнат на 23.06.2021 г. с решение на Шевченковския районен съд на гр. Чернивци
по дело № 727/2730/21 г. След развода, на 12.11.2021 г., майката променила фамилията си
1
на В., като след прекратяване на брака, децата останали да живеят при баща си. С решение
№ 327/11 на изпълнителния комитет на Чернивецкия градски съвет от 25.05.2021 г. и
заключението от 26.05.2021 г., органът по настойничеството приел за целесъобразно да
определи мястото на пребиваване на малолетните деца заедно с баща им Е. С., без да се
нарушават правата на майка им О. В. да участва в обучението и общуването с децата. След
развода майката се преместила да живее в България, където уредила личния си живот. По
време на престоя си в Република България О. В. общувала с децата по телефона, като
бащата не създавал пречки при общуването между майката и децата. По данни на молителя,
на 22.06.2022 г. майката пристигнала в Украйна и господин С. й предал децата за
осъществяване на контакт с пренощуване до 11.00 часа на 23.06.2022 г., когато В. следвало
да ги върне на бащата. На 23.06.2022 г. майката уведомила молителя по телефона, че няма
да върне децата, като отказала да му ги предостави.
От приложеното към молбата писмо от Държавна гранична служба на Украйна,
децата и майка им са преминали границата на Украйна пеша на 23.06.2022 г. По данни на
молителя, в населеното място, където живее с децата, не се водят военни действия, няма
артилерийско обстрелване или въздушни нападания и градът не е претърпял никакви
разрушения. В молбата си молителят сочи, че не е давал съгласие за преместване на децата
в България.
В молбата се излага, че правните основания за подаването на молбата са извлечени от
чл. 8 и чл. 12, ал . 1, във връзка с чл. 3 от Хагската конвенция. В конкретния случай се
предполага, че е налице родителско отвличане, извършено под формата на незаконно
прехвърляне и задържане на децата на територията на Република България, като бащата не е
давал съгласието си да се сменя обичайното им местопребиваване.
В случая децата са родени в град Чернивци, Украйна, където са живели до
извеждането им от майката.
В този смисъл към молбата е приложено решението на Шевченковския районен съд
на гр.Чернивци от 23.06.2021г., с което е прекратен бракът между родителите. Чернивецкият
градски съвет е постановил решение № 327/11 от 25.05.2021г., с което е определено за
целесъобразно местоживеенето на децата да бъде при бащата, като е запазено правото на
майката да взема участие във възпитанието и отглеждането на децата. Решението е взето въз
основа на направени изводи от Органа по настойничество към Чернивецкия градски съвет,
които са представени с Документ № 01/02-24/ 1564 от 26.05.2021 г . Изложено е, че
решението и заключението на Чернивецкия градски съвет е влязло в сила, прието е от съда и
отразено в съдебното решение от 23 .06 .2021 г . на Шевченковския районен съд. По данни
на молителя, съдебното решение на Шевченковския районен съд не е обжалвано от майката
и е влязло в сила на 27.07.2021 г. Излага се, че кумулативно дадената предпоставка в чл. 3
(б) от Хагската конвенция - по време на прехвърлянето или задържането на детето, правото
на упражняване на родителските права да е било ефективно упражнявано, при молителя се
доказва от факта, че до извеждането на децата от Украйна същите са живеели при баща си,
който ги е възпитавал и полагал грижи за тях. Сочи се, че такива констатации се съдържат в
2
решението за развод между родителите, както и от представения документ „Изводи от
органа по настойничество“, от който е видно, че от 2020 г. майката живее отделно в нает
апартамент, а децата, заедно с баща си, са регистрирани на адреса на молителя на ул.
„Небесна Сотня“ в тристаен апартамент, където са налице всички условия за отглеждане и
възпитание на децата. За малолетния В. е посочено също, че детето се обучава в
Чернивецкото специализирано училище от I степен, а сестра му А. посещава детско учебно
заведение № 41. Излагат се факти за доброто психо-емоционално състоЯ.е на децата и
желанието им да живеят заедно със своя баща.
Излага се, че допълнителен аргумент е правилото на чл. 5 от Хагската конвенция,
като съгласно тази разпоредба правото на упражняване на родителските права дава
възможност на родителя, който ги упражнява, освен да полага грижи за децата, също и да
определя местопребиваването им. Сочи се, че по данни на майката, отразени в социалния
доклад на ДСП Велико Търново, украинският съд се е произнесъл само относно развода, но
не и относно родителските права по отношение на децата, както и че тя е завела дело пред
украинския съд за предоставяне на нея упражняване на родителските права, като това дело
било насрочено за 16.11.2022 г.
Предвид обстоятелството, че това дело било заведено след преместването на децата,
при преценка на препоставките по чл. 3 от Хагската конвенция се сочи, че следва да се има
предвид решението преди извеждането им от Украйна.
Във връзка с гореизложеното се твърди, че може да се приеме, че децата са незаконно
изведени и задържани от тяхната майка в Република България по смисъла на чл. 3 от
Хагската конвенция, в противоречие на взетото от Чернивецкия градски съвет решение от
25.05.2021 г., с което е определено местоживеенето на децата да бъде при бащата, както и
предвид изразеното от бащата несъгласие децата да бъдат премествани на територията на
България.
Излага се, че е налице и другото необходимо условие за незабавно връщане на дете
по смисъла на чл. 12, ал.1 от Хагската Конвенция , а именно от датата на подаване на
молбата пред съдебния или административен орган на договарящата държава, в която се
намират децата, да е изтекъл период от време по-малък от една година от датата на
незаконното му прехвърляне или задържане.
Фактът, че молбата на г-н С. е постъпила в Министерство на правосъдието на
01.12.2022 г. по електронен път и на 26.01.2023 г. по пощата, а децата следва се считат за
незаконно изведени от Украйна и задържани на територията на Република България от
23.06. 2022 г. (датата напускане на територията на Украйна), позволявал да се направи
извод, че е спазен едногодишният срок.
За целите на съдебното производство към молбата е приложен доклад на Дирекция „
Социално подпомагане” - Велико Търново, в съответствие с изискванията на чл. 22а, ал. 2 от
ЗЗДт.
Моли се, на основание чл. 22а от ЗЗакрД да се образува гражданско дело за
3
разглеждане на молбата от Софийски градски съд.
Допълнително от ДСП Велико Търново е депозиран на 24.04.2023 г. актуален
социален доклад.
Към молбата са приложени копия от следните документи: Молба за връщане на
детето В. С. по чл. 8 от Хагската конвенция; Молба за връщане на детето А. С. по чл. 8 от
Хагската конвенция; Пълномощно по чл. 28 от Хагската конвенция - част от молбите;
Свидетелство за раждане на В. С.; Свидетелство за раждане на А. С.; Удостоверение за
сключен граждански брак между г-н С. и г-жа В.; Писмо от Държавна гранична служба на
Украйна; Извлечение от Решение №327/11 от 25.5.2021 г.; Заключение на Службата за деца
на Чернивецкия градски съвет от 26.05.2021 г.; Решение на Шевченковски районен съд на
гр. Чернивци от 23.06.2021 г.; Копие от писмо от Държавна данъчна служба на Украйна;
Копие от паспорт на молителя; Извлечение от украинското законодателство; Социален
доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ Велико Търново; Снимки на децата и
майката.
Ответницата О. О. В. в открито съдебно заседание, проведено на 02.05.2023 г. лично и чрез
процесуален представител оспорва молбата по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската
конвенция, като изразява становище, че не е напуснала границата на Украйна
неправомерно, а с оглед спасяването на децата от водената в тази страна война и с оглед
решение на Парламента всички деца които са на възраст под 16 години, да могат да
напуснат територията на Украйна, за да могат да бъдат спасени, без нотариално съгласие от
втория родител. Моли молбата да бъде отхвърлена. Претендира разноски. В открито съдебно
заседание ответницата представя преписи от регистрационни карти на децата В. и А.
/Олександра/ за предоставена временна закрила на същите деца, издадени от Държавната
агенция за бежанците при Министерски съвет, препис от Резолюция на Кабинета на
министрите на Република Украйна № 179 от 01.03.2022 г., съгласно която деца под 16
годишна възраст, придружени от един от родителите, баба и дядо, пълнолетен брат, сестра,
мащеха, баща или други лица, упълномощени от един от родителите в писмено заявление,
заверено от органа по настойничество и попечителство, могат да пътуват извън Украйна, се
извършва без нотариално заверено съгласие на другия родител и при наличие на паспорт на
гражданин на Украйна или акт за раждане на детето /при липса на паспорт на гражданин на
Украйна/ документи, съдържащи информация за лицето, признати от Държавната служба за
гранична охрана. Представена е и извадка от сайта на Министерство на външните работи на
България относно индекса на риск при пътуване до Украйна.
По делото, в съдебно заседание, проведено на 02.05.2023 г. са изслушани ответницата
и детето В., прието е писмено изявление от молителя.
При изслушването му в съдебното заседание детето В. заявява, че е 11 години, живее
в град Велико Търново на ул. „Възрожденска“, преди са живеели в Украйна, в град
Чернивци - с баща си, баба си, дядо си и сестричката му, както и с една жена /новата
съпруга на баща му/. Заявява, че на училище не е ходил в Украйна, заради войната имали
дистанционно обучение. Знае, че е доведен в България, за да бъде в безопасност, за да не се
4
страхува от войната, от сирените, защото има риск от смърт в Украйна. Детето разказва, че
на ден около четири или пет пъти пускали сирена и се налагало да се крият в
бомбоубежище. Заявява, че не иска да се връща в Украйна, желае да остане в България, тук
му харесва, има приятели, по-хубава къща, сестричката му е заедно с него. Разказва, че
сестричката му през нощта, когато включвали сирената, ставала бързо и отивали в
бомбоубежището, много се притеснявала, била уплашена – плачела, получавала болки в
корема. Разказва също, че в град Велико Търново живее освен с майка си и сестра си, също
и с новия съпруг на неговата майка – А., който работи на морето, държи се добре с тях, носи
им подаръци, когато се връща. Детето заявява, че обича и майка си и баща си, но би искал
да ходи при баща си само на гости, чуват се по телефона, виждат се по Вайбър, като майката
не пречи на тези контакти.
В писмени обяснения молителят излага подробни данни относно самоволната
промяна от страна на майката на местоживеенето на децата, като заявява, че не е давал
никакво разрешение за извеждането им извън Украйна – нито устно, нито писмено, заявява,
че майката пречи на комуникацията му с децата, като счита, че по време на общуването,
децата се намират под влиЯ.е и манипулация на своята майка, поради което поведението и
отношението им към него е променено значително – счита децата за затворени, пестеливи на
думи, когато отговарят на въпросите му, те наблюдават реакцията на майка си и отговарят
само след нейно одобрение. Изложени са и други подробни съображения на молителя, че
поведението на майката не отговаря на интересите на децата, че същото е изключително
неблагоприятно и застрашаващо психоемоционалното им благополучие.
Към писменото изявление на молителя е приложен препис от писмо от Министерство
на правосъдието на Украйна до Министерство на правосъдието на Република България,
отдел „Правна закрила на детето“, Централен орган на Република България, съгласно което
град Виница и цялата Виницка област не са включени в списъка на териториите, на които
се водят (са водени) военни действия или са временно окупирани от Руската федерация.
В съдебно заседание, проведено на 02.05.2023 г., е изслушана и ответницата О. В.,
която заявява, че още от първия ден на войната в Украйна е била изплашена за децата си,
като още тогава е заявила на бащата, че иска да ги вземе със себе си, за да ги спаси. Заявява,
че е била много изплашена, когато разбрала, че в съседна област паднала бомба, децата
също били изплашени, дори и когато пристигнали в България, децата се стресирали от звуци
на мотори и автомобили, като се обърквали, че това е сирена, казвали: „Майко - сирена,
майко трябва да ходим в бомбоубежище“.
По делото e приет актуален социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане“
– Велико Търново, постъпил в СГС на 24.04.2023 г., в заключителната част на който е
посочено, че на децата са осигурени в пълна степен всички битови и материални
потребности, обхванати са от образованието. Причината, която е изтъкнала майката за
установяването й заедно с двете малолетни деца на територията на Република България е
водената война на територията на Република Украйна. В открито съдебно заседание,
проведено на 02.05.2023 г., ст. юрисконсулт Виктория А.ова, като представител на ДСП
5
Велико Търново сочи, че поддържа представения социален доклад, като изразява становище,
че от извършената социална работа с двете малолетни деца е установено, че връщането им
на този етап в тяхната родна държава, не е в техен интерес - предвид успешната им
адаптация в Р. България, град Велико Търново, предвид факта, че и двете деца посещават
детски заведения, учебно ангажирани са реално, посещават учебни занятия, което в родната
им държава Украйна не е било възможно, също така малолетният В. посещава спортни
занимания, има изградени приятелски отношения с останалите деца, с ученици и приятели в
отбора.
Представителят на ДСП заявява и че е изцяло в интерес на децата, на този етап те да
останат в България, където имат осигурена, сигурна и стабилна среда и всички техни
потребности са задоволени.
Съдът приема, че социалният доклад, както и изложеното устно становище, са
подробни и отразяват действителното положение на децата, тъй като е обсъдена
материалната, емоционална и психологическа обстановка, в която те живеят.
Представителят на Софийска градска прокуратура излага, че в този случай молбата
на молителя не следва да се уважава, тъй като едно от основанията Хагската конвенция да
бъде приложена, е връщането на децата да не съставлява опасност за самите деца, а в
случая, връщането на децата в Украйна, където се водят военни действия, представлява
сериозна опасност за самите деца. Представителят на Софийска градска прокуратура излага
също, че това, че в някакъв момент, в някакво населено място не се водят военни действия,
не означава, че там не могат да попаднат в утрешния ден ракети, бомби и че децата не
следва да се връщат в Украйна, защото в Република България са с майка си, спокойни са,
получават образование в български училища и връщането им на територия на страна, където
се водят военни действия, е опасно за тези деца и може действително да застраши на
определен етап техния живот и здраве. Моли да бъде оставена без уважение молбата на
молителя.
По делото са постъпили и писмени защити от страните, в които всяка от страните
поддържа своята защитна теза.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи,
приема за установено следното:
Възникването на правото да се върнат малолетните деца в Украйна по реда на
Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца се
предпоставя от следните материални предпоставки (юридически факти): 1) децата да са
имали обичайно местопребиваване в Украйна непосредствено преди отвличането му; 2)
децата да са били прехвърлени или задържани от тяхната майка в Република България в
нарушение на установените в Украйна правила за упражняване на родителските права –
съвместно или поотделно; 3) молбата за връщане на децата да е подадена преди да изтече
една година от прехвърлянето или задържането на детето в Република България, респ.
детето да не се е приспособило към новата си среда в Република България, ако молбата е
6
подадена след изтичане на периода от една година; 4) бащата да е упражнявал ефективно
родителските права по време на прехвърлянето или задържането, или би ги упражнявал по
този начин, ако не е било извършено прехвърлянето или задържането; 5) бащата да не е дал
съгласие за прехвърлянето или задържането на детето в Република България или
впоследствие да не е приел прехвърлянето или задържането на детето в Република България;
6) да не съществува сериозна опасност връщането на децата да ги изложи на заплаха от
психическо или физическо увреждане или по всякакъв друг начин да ги постави в
неблагоприятна ситуация; 7) връщането на децата да не противоречи на основните
принципи на Република България в областта на защитата на правата на човека и основните
свободи; 8) децата да не са достигнали възраст и степен на зрялост, при които е уместно да
се вземе под внимание и тяхното мнение, когато се противопоставят на връщането, респ.
децата да не се противопоставят на връщането, когато са достигнали възраст и степен на
зрялост, при които е уместно да се вземе под внимание и тяхното мнение.
Между молителя и ответницата, които са родители на децата, липсва спор, че
обичайното местопребиваване на децата преди прехвърлянето и задържането им в България,
е било в Украйна. Това се установява както от молбата на молителя, така и от приложените
към нея писмени доказателства, а и от становището на ответницата.
Основен приоритет при изследване на въпроса подлежат ли на връщане малолетните
деца в държавата по обичайното им местопребиваване, е интересът на самите деца, а не този
на техните родители. Предвид заключението на социалния доклад на компетентната Д“СП“
– Велико Търново, съдът приема, че най - добрият интерес на децата В. С. и А. С. налага те
да се отглеждат в настоящата им семейна и социална среда в България, която им създава
усещане за сигурност и спокойствие.
В случая налице е изключението по чл. 13, ал. 1, б.“б“ от Хагската конвенция за
постановяване на отказ за връщане на децата в държавата по обичайното им
местопребиваване Украйна, предвид ноторно известния факт, че на територията й се водят
повече от година военни действия. Не е налице необходимост подробно да се обосновава, че
продължаващият въоръжен конфликт на територията на Украйна при евентуално връщане
на децата в тази държава би поставил в пряка и непосредствена опасност живота и здравето
им. Дори и да се възприеме тезата на молителя, че на територията на град Чернивци не се
водят активни военни действия, то съдът съобразява, че войната е динамичен процес, като
не са налице гаранции, че и територията на този град няма да стане обект на обстрел и
бомбардировки, още повече, че с оглед обявеното военно положение са налице редица
ограничения в Украйна относно гражданите й, което се потвърждава и от молба, вх.
№23964/14.03.2023 г. по описа на Софийски градски съд, депозирана от Министерство на
правосъдието, в която се сочат факти и обстоятелства, свързани с невъзможността на
молителя за лично явяване в открито съдебно заседание пред настоящия съд, предвид
ограниченията за напускане на Украйна по отношение на мъжете – украински граждани,
въведени по време на военното положение, обявено в страната.
Относно ситуацията в град Чернивци и обявеното военно положение, показателно е и
7
изслушването на детето В., което разкрива картината на войната, това, което е изпитало
последните няколко месеца на територията на Украйна – преживения стрес от поредното
включване на сирените за тревога, криенето в бомбоубежища, грижите, които се е налагало
да полага за по-малката си сестричка, която вследствие непрестанния стрес е започнала да
страда от болки в корема.
В такива случаи и съобразно чл. 38, т. 4 от Конвенцията за правата на детето на
ООН за държавите - членки възникват позитивни задължения в съответствие с нормите на
международното хуманитарно право да предприемат всички разумни мерки за осигуряване
закрила и грижи за децата, които са засегнати от въоръжен конфликт. В процесния случай
по делото е документално установено въз основа на Регистрационни карти на чужденец с
предоставена временна закрила, № ********* и №*********, издадени от Държавна
агенция за бежанците към Министерски съвет, че на децата В. и А. /Олександра/ е
предоставена временна закрила до 04.03.2024 г. и на основание чл. 39, ал. 1, т. 1 от Закона за
убежището и бежанците децата имат право да останат на територията на Република
България.
При това положение, с оглед изяснените предпоставки за възникване на правото да се
върне дете в държавата по обичайното му местопребиваване по реда на Хагската конвенция,
съдът приема, че в настоящия случай не са налице изискуемите предпоставки (основания) в
тяхната кумулативност за връщане на децата В. и А. в държавата по обичайното им
местопребиваване - Украйна.
По изложените аргументи настоящият съд обосновава краен извод, че подадената
молба от Министерство на правосъдието, с правно основание чл. 6 и 7, вр. чл. 8 от Хагската
конвенция - за връщането на децата В.Е. С., роден на ****г., и А.Е. С., родена на **** г., в
държавата по обичайното им местопребиваване - Украйна, е неоснователна и следва да
бъде отхвърлена с произтичащите от това законни последици.
По разноските – такива са заявени от ответницата, като с оглед изхода на делото,
претенцията й се явява основателна. Ето защо съдът осъжда молителя да й заплати
сторените разноски по делото, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 2000 лв., при съобразяване разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК и чл. 20 от Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
действителната правна и фактическа сложност на делото, броя на проведените съдебни
заседания /едно/, както и направеното възражение за прекомерност относно претендираното
адвокатско възнаграждение.
Искането на ответницата за присъждане на разноски над уважения размер от 2000 лв.
до пълния претендиран размер от 6250 лв., подлежи на отхвърляне.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
8
ОТХВЪРЛЯ молбата на Е. В. С., роден на **** г., гражданин на Република Украйна,
постъпила чрез Министерството на правосъдието на Република България, като централен
орган по смисъла на чл. 6 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на
международното отвличане на деца, за връщането на децата В.Е. С., роден на ****г., и А.Е.
С., родена на **** г., в Република Украйна, като неоснователна.
ОСЪЖДА Е. В. С., роден на **** г., гражданин на Република Украйна, да заплати на
О. О. В., гражданка на Република Украйна, родена на **** г., сторените разноски по гр. д. №
-ви
2560/2023 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I брачен състав, в размер на 2000 лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, като отхвърля искането на О. О. В.
за присъждане на разноски над уважения размер от 2000 лв. до пълния претендиран размер
от 6250 лв., като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9