РЕШЕНИЕ
№ 1129
гр. София, 02.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря М. М. В.
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20231110216738 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба срещу НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № Р-10-209/09.11.2023г., постановено от
Заместник - Председател на КФН, ръководещ управление „Надзор на
инвестиционната дейност“, с което на основание чл.53 от ЗАНН е наложено
на „Т. Б. С. Г.“ АД, ЕИК: ................... административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 5000.00 (пет хиляди) лева на чл.17, § 4,
ал.1 от Регламент (ЕС) № 596/2014г. Европейския парламент и на Съвета от
16 април 2014 година относно пазарната злоупотреба вр. с чл.23, ал.2, т.2,
пр.1 от Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с
финансови инструменти.
Санкционираното лице обжалва НП, с инвокирани доводи за неговата
незаконосъобразност. Твърди се липсата на извършено нарушение и се
релевират твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения. Иска
се отмяната на НП. В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, се
представлява от процесуален представител, който инвокира допълнителни
съображения в подкрепа на доводите от въззивната жалба. Не се претендират
разноски.
Въззиваемата страна чрез законният си представител, редовно
призована, се представлява от надлежен процесуален представител, който
инвокира в съдебно заседание и в писмена защита подробни доводи за
1
неоснователност и недоказаност на депозираната въззивна жалба.
Претендират се разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. Въззивната жалба е депозирана на 27.11.2023г. в законоустановеният
14 (четиринадесет) дневен срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от
процесуално легитимирана страна, подписана от жалбоподателя, с обоснован
и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно
постановление, връчен по надлежния ред с обратна разписка на 13.11.2023г.
(пощенско клеймо), подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно
и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като
жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон
реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res
ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Фактическата обстановка, възприета от въззивния съд не се
различава по съществен от фактическата обстановка, описана от
административно-наказващия орган в НП, а именно:
Считано от 08.06.2020г. акциите от капитала на „Т. Б. С. Г.“ АД
(дружеството) с ISIN BG1100017190 са били допуснати до търговия на
регулиран пазар, организиран от „Б. Ф. Б.“ АД, предвид което и съгласно чл.
17, § 1, ал. 3 от Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на
Съвета от 16 април 2014 година относно пазарната злоупотреба и за отмяна
на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви
2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията (Регламент (ЕС) №
596/2014), изискванията на посочената разпоредба се прилагали и по
отношение на „Т. Б. С. Г.“ АД. На 20.02.2023 г. в 18:47 часа дружеството „Т.
Б. С. Г.“ АД е разкрило посредством интернет страницата www.x3news.com
на информационна агенция „Ф. М. С.“ ЕООД вътрешна информация
„Уведомление относно проявен интерес от потенциален инвеститор“. С
разкриването на посочената вътрешна информация „Т. Б. С. Е.“ АД
съобщило: „С настоящото уведомяваме, че от страна на C., частен капиталов
инвеститор, учреден и съществуващ съгласно законите на Люксембург, е
проявен интерес към потенциална инвестиция в „ Т. Б. С. Г.“ АДГ.
С писмо с вх. № РГ-05-1688-5/21.02.2023 г., получено в КФН на
20.02.2023г. по електронна поща, е представено уведомление от „Т.“ АД, че
горепосочената вътрешна информация, разкрита на 20.02.2023г.,
представлявала вътрешна информация, чието разкриване е било забавено
след извършена преценка за кумулативно наличие на основанията,
предвидени в чл. 17, § 4, ал. 1, б. „а“ - „в“ от Регламент (ЕС) № 596/2014. Към
2
писмото е бил приложен и Протокол от заседание на Управителния съвет
(УС) на „Т.“ АД, на което е било взето единодушно решение да бъде
отложено разкриването на горепосочената вътрешна информация. На
проведеното заседание също така е било взето единодушно решение за
изготвяне и приемане на доклад относно действията по отлагане разкриването
на вътрешна информация, включително бъдещите действия, които да се
предприемат в съответствие с изискванията на чл. 4 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2016/1055 на Комисията от 29 юни 2016 година за
определяне на технически стандарти за изпълнение по отношение на
техническите средства за подходящо публично разкриване на вътрешна
информация и за отлагане на публичното разкриване на вътрешна
информация в съответствие с Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския
парламент и на Съвета (Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1055).
Цитираният доклад също бил е предоставен с горепосоченото писмо.
От доклада се извеждало, че същият е бил изготвен във връзка с
постъпило в дружеството писмо на 03.08.2022 г. от Л. Минчев., мажоритарен
акционер в дружеството с дял от 66.97%. С изпратеното писмо господин М.
уведомявал УС на дружеството, че е бил информиран от водещ български
консултант в сферата на придобиванията - „Е.“ ООД, че два фонда: M. и С.,
са заявили предварителен интерес към придобиването на значителен дял от
капитала на „Т.“ АД. Същевременно господин М. е посочил, че проявеният
интерес представлявал ценна възможност за дружеството, предвид
положителния представителен ефект от евентуалното влизане на подобни
инвеститори и богатия им опит в сферата на придобиванията в региона на
Централна и Източна Европа - направление, което е част и от заявената от
„Т.“ АД стратегия за растеж.
В доклада на УС, изготвен на 04.08.2022 г. във връзка с постъпилата
информация, УС на дружеството определяло, че в съобщението се съдържала
информация, която е била от значение за инвеститорите, а същата е
определена в доклада на УС като „чувствителна“ и следвало да бъде
опосвестена от дружеството по реда и условията на Регламент (ЕС) №
596/2014. Следователно дружеството е трябвало да оповести вътрешната
информация по реда на чл. 17, nap. 1 от Регламент (ЕС) № 596/2014 - при
първа възможност. Същевременно УС на дружеството е преценил, че
постъпилата информация се отнасяла до предварителен интерес и не
съдържала конкретни параметри по придобиването, вследствие на което УС е
решил, че оповестяването на информация само за заявен предварителен
интерес към придобиване на дял от „Т.“ АД можела да подведе
инвеститорите, както и да застраши хода на преговорите, поради високия
риск от неправилното й отчитане от инвеститорите и обществеността при
формиране на тяхната преценка за бъдещото им икономическо и правно
положение, както и за правното и икономическото положение на
Дружеството като цяло, господин М. и посочените потенциални инвеститори.
В тази връзка УС на дружеството е счел, че по отношение на постъпилата
информация може да приложи разпоредбата на чл. 17, § 4 от Регламент (ЕС)
№ 596/2014, и е взел решение да забави разкриването на вътрешната
3
информация.
За кумулативното изпълнение на изискванията на чл. 17, § 1, ал. 1,6. „а“ -
„в“ УС на дружеството считало, че по отношение на б. „а“ от посочената
разпоредба - незабавното разкриване е вероятно да увреди интересите на
емитента, предвид риска информацията да не бъде правилно отчетена от
инвеститорите и обществеността като цяло и да доведе до погрешни изводи
относно цената на акциите и правното и икономическото положение на
дружеството; по отношение на б. „б“ от посочената разпоредба – нямало
вероятност забавянето на разкриването да подведе обществеността, тъй като
към момента информацията не съдържа сигурност или обвързващ
ангажимент за придобиване и не е достатъчно конкретна по отношение на
вероятността от фактическо осъществяване и точния размер, форма и
структура на инвестицията от страна на потенциалните инвеститори; по
отношение на б. „в“ от посочената разпоредба - дружеството е било в
състояние да гарантира поверителността на тази информация (в съответствие
с изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1055, УС ще
предприеме всички изискуеми действия/ мерки по въвеждане на
информационните бариери както в Дружеството, така и по отношение на
трети страни - контрагенти, партньори, с оглед предотвратяване достъпа до
вътрешна информация от лица, различни от членовете на УС, както и
директора връзки с инвеститорите).
В доклада на УС от 04.08.2022 г. е посочено, че са налице кумулативно
изискванията съгласно чл. 17, § 4, ал. 1, б. „а“ - „в“ от Регламент (ЕС) №
596/2014, но относно условието по б. „в“ от посочената разпоредба е
предвидено, че УС предстои да предприеме действия и мерки, т.е.
първоначалното изпълнение на условието не е изпълнено. В писмо, вх. № РГ-
05-1688- 5/20.03.2023 г., от „Т.“ АД е разкрито, че между дружеството и
потенциалните инвеститори, цитирани в писмото на Л. от 03.08.2022г., са
подписани споразумения за конфиденциалност. С писмо, изх. № РГ-05-1688-
5/11.04.2023 г., от дружеството са изискани всички споразумения за
конфиденциалност, които „Т.“ АД е сключило във връзка с разкритата на
20.02.2023 г. вътрешна информация, чието разкриване е било забавено. В
отговор с писмо, вх. № РГ-05-1688- 5/21.04.2023 г., от дружеството са
предоставени три споразумения за конфиденциалност съответно между „Т.“
АД и E. от 08.08.2022г., M. от 12.08.2022 г., и C. от името на C. от 16.08.2022
г. Във връзка с това е установено, че до датата на подписване на последното
споразумение, емитентът не е могъл да гарантира поверителността на
информацията, т.е. към момента на вземане на решението да се забави
разкриването на вътрешната информация първоначалното изпълнение на
условието съгласно разпоредбата на чл. 17, § 4, ал. 1, б. „в“ от Регламент (ЕС)
№ 596/2014 не е било спазено.
Изложената фактическа обстановка се установява събраните по делото
писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от НПК, както и от
показанията на свидетеля А. В. У. – актосъставител при съставянето на
АУАН и установяване на нарушението, които съдът кредитира изцяло,
като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни на изложената
4
фактическа обстановка, като предвид липсата на противоречия в тях, както и
поради липсата на такива с всички писмени доказателства по делото, съдът не
следва да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per
argumentum a contrario”. Съдът намира, че показанията на свидетеля Д. като
служител и длъжностно лице на КФН кореспондират на писмените
доказателства по делото и са свързани с изясняването на фактическата
обстановка по случая, която се установява, не само въз основана показанията
й, но и въз основа на цялостната писмена документация по случая, от която
съдът изведе настоящата фактическа обстановка, описана по-горе в мотивите
на решението. Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото
формиране на субективните възприятия на конкретната личност е
нормално разпитания свидетел да описва някои детайли от събитието по
различен начин, според собствената си гледна точка. Това обстоятелство се
обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия, които са
предпоставени от обективни, но и от субективни фактори.
..............................................................................................................................................
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. Т.е. като
инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и следващите от
ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното
приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата. В изпълнение на това свое правомощие
съдът намира, че АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на
изискванията по чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, при спазване на сроковете по
чл.34 ЗАНН, издадени са от надлежен орган и в рамките на неговите
пълномощиия, като констатираното нарушение е изчерпателно описано в акта
за установяване на административно нарушение, по идентичен начин –
описано и в наказателното постановление, подведено е правилно под
съответната норма на материалния закон, надлежно връчени на нарушителя
чрез упълномощено от него лице с оглед гарантиране на неговите права.
Поради тези причини съдът намира, че административнонаказващият
орган не е извършил нарушения при провеждане на процедурата по съставяне
на обжалваното наказателно постановление.
Разпоредбата на чл. 17, § 1, ал. 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 596/2014
задължава емитент при първа възможност да разкрива публично вътрешна
информация, която го засяга пряко, като гарантира, че вътрешната
информация се разкрива по начин, който способства бързия достъп и пълната,
точна и своевременна оценка на информацията от обществеността и когато е
приложимо, по официално определения механизъм, посочен в чл. 21 от
Директива 2004/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15
декември 2004 година относно хармонизиране изискванията за прозрачност
по отношение на информацията за издателите, чиито ценни книжа са
5
допуснати за търгуване на регулиран пазар, и за изменение на Директива
2001/34/ЕО (Директива 2004/109/ЕО). Разпоредбата на чл. 21 от Директива
2004/109/ЕО е транспонирана в чл. 100т от Закона за публично предлагане на
ценни книжа, съгласно който емитентът е длъжен да разкрива публично
регулираната информация. Емитентът е задължен да разкрива регулираната
информация на обществеността чрез информационна агенция или друга
медия, която може да осигури ефективното разпространение на регулираната
информация до обществеността във всички държави членки.
Съгласно разпоредбата на чл. 17, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕС) № 596/2014,
емитент може на своя отговорност да забави разкриването на вътрешната
информация, ако са спазени кумулативно следните условия: а).
незабавното разкриване е вероятно да увреди законните интереси на
емитента; б). няма вероятност забавянето на разкриването да подведе
обществеността; в). емитентът може да гарантира поверителността на тази
информация. Същевременно разпоредбата на чл. 17, § 4, ал. 3, изречение
първо от Регламент (ЕС) № 596/2014 задължава емитент, когато е забавил
разкриването на вътрешна информация съгласно посочения параграф следва,
да информира компетентния орган, посочен в чл. 17, § 3 от Регламент (ЕС) №
596/2014, че разкриването на информацията е било забавено, и да предостави
писмено обяснение за това как са били спазени условията, предвидени в
параграф 4 от посочената разпоредба, непосредствено след публичното
разкриване на информацията.
Съгласно разпоредбата на чл. 17, § 4, ал. 1, б. „а“ от Регламент (ЕС) №
596/2014, първото от условията за забавяне разкриването на вътрешната
информация е незабавното й разкриване да е вероятно да увреди законните
интереси на емитента.
В тази връзка, в съответствие с чл. 17, § 11 от Регламент (ЕС) №
596/2014, Европейският орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) е издал
насоки относно примерен списък на законните интереси на емитента, които е
вероятно да бъдат засегнати от непосредственото оповестяване на вътрешна
информация (Насоки във връзка с Регламента относно пазарната злоупотреба
(РПЗ) - Забавяне на разкриването на вътрешна информация и взаимодействия
с пруденциалния надзор (13/04/2022/ESMA70-159-4966 BG), които КФН
прилагала в надзорната си практика съгласно Решение № 432-Н от 02.06.2022
г.).
Правилен е извода на наказващия орган, че мотивите на УС на
дружеството-жалбоподател, с които е счел, че законните интереси на
дружеството е вероятно да бъдат засегнати, не могат да бъдат отнесени към
нито едно от обстоятелствата, изброени в насоките на ЕОЦКП.
Обстоятелствата, които могат да засегнат законовите интереси на емитента,
съгласно насоките включват:
а). провеждани преговори от емитента относно сливания, придобивания,
разделяне и отделяне, покупка или използване на основни активи, което е
неотносимо към разглеждания казус, предвид факта, че емитентът не участва
в преговорите, което се потвърждава от с вх. № РГ-05-1688-5/20.03.2023 г.,
6
същевременно предмет на сделката не са активА контрола на дружеството. На
следващо място, както е посочено в съобщението на г-н М. до емитента,
вътрешната информация е свързана с положителна възможност относно
стратегията за растеж на емитента, от което следва, че незабавното
разкриване на вътрешната информация не е от естество, което е вероятно да
увреди законните интереси на емитента;
б). финансовата жизнеспособност на емитента е в сериозна и
непосредствена опасност и публичното оповестяване на вътрешна
информация може сериозно да засегне интересите на съществуващи и
потенциални акционери, като застрашава приключването на преговорите,
предназначени да осигурят финансовото възстановяване на емитента -
обстоятелството също не е свързано с разглеждания казус. Сигнали за
сериозна и непосредствена опасност относно финансовата жизнеспособност
на емитента не са налице от публикувания на 29.07.2022 г. отчет към
30.06.2022 г., както и такива сигнали не са обект на решението за отлагане на
вътрешната информация. Правилен е извода на административно-наказващия
орган, че преговорите не са стартирани от емитента или мажоритарния
акционер на дружеството с цел финансовото възстановяване на дружеството;
в). вътрешната информация се отнася до взети решения или договори,
сключени от управителния орган на емитента, които съгласно националното
законодателство или правилниците на емитента е нужно да имат одобрението
на друг орган на емитента - обстоятелство, което също няма отношение към
казуса, както правилно е приел наказващия орган, тъй като вътрешната
информация не се отнася до взети решения или сключени договори от УС на
дружеството, които следва да бъдат одобрени от друг орган на дружеството;
г). емитентът е разработил продукт или изобретение и непосредственото
публично оповестяване на тази информация може да застраши правата на
интелектуална собственост на емитента, което също е неотносимо към казуса,
защото не се касае за разработен продукт или изобретение от емитента;
д). емитентът възнамерява да закупи или продаде мажоритарен дял в друго
предприятие и оповестяването на такава информация може да застраши
изпълнението на този план - обстоятелство, което не е свързано с казуса,
защото не се касае за покупка или продажба на участие от страна на
емитента;
е).предварително обявена сделка подлежи на одобрение от публичен
орган, а такова одобрение зависи от допълнителни изисквания, където
непосредственото оповестяване на тези изисквания може да повлияе върху
способността на емитента да ги изпълни и следователно да попречи на
крайния успех на сделката или трансакцията, обстоятелство, неотносимо към
казуса поради липсата на допълнителни изисквания от публичен орган;
ж). емитентът е институция, за която се прилага Регламент (ЕС) №
575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно
пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните
посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (РКИ),
неприложимо към казуса, тъй като към емитента не се прилага РКИ;
7
з). емитентът е институция, подлежаща на пруденциален надзор съгласно
Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно
достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно
пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните
посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви
2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ДКИ), неприложимо към казуса, тъй като към
емитента не се прилага ДКИ. Предвид изложеното, мотивите, с които УС на
дружеството е счел, че законните интереси на емитента е вероятно да бъдат
засегнати, не се обхващат от обстоятелствата, които ЕОЦКП посочва, че е
вероятно да увредят законните интереси на емитент.
УС на дружеството неправилно е счел, че законните интереси на емитента
е вероятно да бъдат увредени поради риск информацията да не бъде правилно
отчетена от инвеститорите и обществеността като цяло и да доведе до
погрешни изводи относно цената на акциите и правното и икономическото
положение на дружеството. Мотивите на УС представляват предположение
относно всички инвеститори и обществеността като цяло, което не е
обосновано и подкрепено с каквито и да било доказателства.
Същевременно сред инвеститорите в дружеството са били редица
договорни и пенсионни фондове, както и инвестиционни посредници, т.е.
всички изброени са лица, разполагащи с необходимите знания да отчетат по
правилен начин информацията. Разпоредбата на чл. 4, § 1, б. „в“ от Регламент
за изпълнение (ЕС) 2016/1055 задължава емитента за целите на отлагането на
публичното разкриване на вътрешна информация в съответствие с чл. 17, § 4,
ал. 3 от Регламент (ЕС) № 596/2014 да разполага с доказателства за
първоначалното изпълнение на условията, посочени в чл. 17, § 4 от Регламент
(ЕС) № 596/2014, както и за всяка промяна в изпълнението им по време на
периода на отлагането, но за изпълнението на изискването съгласно б. „а“ от
посочената разпоредба е изложено единствено субективното мнение на УС,
което не е подкрепено с доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл. 17, § 4, ал. 1, б. „в“ от Регламент (ЕС) №
596/2014, емитентът трябва да може да гарантира поверителността на
вътрешната информация.
В обобщение на всичко гореизложено, чл. 17, § 1, ал. 1 и 2 от Регламент
(ЕС) № 596/2014 задължава всеки емитент при първа възможност да разкрива
публично вътрешна информация, която го засяга пряко, чрез предоставянето
й на КФН и на обществеността. Същевременно съгласно разпоредбата на чл.
17, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕС) № 596/2014, емитент може на своя
отговорност да забави разкриването на вътрешната информация, ако са
спазени кумулативно следните условия: а) незабавното разкриване е вероятно
да увреди законните интереси на емитента; б) няма вероятност забавянето на
разкриването да подведе обществеността; в) емитентът може да гарантира
поверителността на тази информация. Решение от УС на емитента за отлагане
разкриването на вътрешна информация относно възможна бъдеща продажба
на значително дялово участие в капитала на „Т.“ АД, по повод постъпило
съобщение на 03.08.2022 г. от мажоритарния акционер Л., е взето на
8
04.08.2022 г. Видно от изложената фактическа обстановка и от решението на
УС на емитента от 04.08.2022 г., по отношение кумулативното спазване на
условията по чл. 17, § 4 ал. 1,6. „а“ - „в“ от Регламент (ЕС) № 596/2014 е
установено, че не са налице доказателства и мотиви, че незабавното
разкриване на вътрешната информацията е от естество, което е вероятно да
увреди законните интереси на емитента, същевременно към момента на
вземане на решението да се забави разкриван вътрешната информация
емитентът не е спазил изпълнението на условието да мо гарантира
поверителността на същата.
Правилен е извода на административно-наказващия орган, че
дружеството „Т.“ е забавило разкриването на вътрешна информация във
връзка с възможната бъдеща продажба на значително дялово участие в
капитала на дружеството, по повод постъпилото съобщение на 03.08.2022 г.
от мажоритарния акционер Любомир Минчев, без да са били налице
условията по чл. 17, § 4, ал. 1, б. „а“ и „в“ от Регламент (ЕС) № 596/2014, а
именно незабавното разкриване на вътрешната информация да е вероятно да
увреди законните интереси на емитента и емитентът да е осигурил
гарантиране на поверителността на тази информация, с което е извършило на
04.08.2022г. в гр.София административно нарушение на разпоредбата на чл.
17, §. 4, ал. 1 от Регламент (ЕС) № 596/2014.
Нарушението е формално, тоест на просто извършване, поради което за
съставомерността му от обективна страна не е необходимо настъпването на
някакви неблагоприятни последици. Доколкото се касае за отговорност на
юридическо лице, която е обективна и безвиновна, то съдът не следва да
обсъжда въпроса за субективната страна на нарушението, към която спадат
освен вината, също така причините и мотивите за неговото извършване.
Поради това е неоснователно възражението в жалбата, че липсвало виновно
поведение.
Напълно законосъобразно отговорността на дружеството-жалбоподател е
била ангажирана на основание чл. 23, ал. 2, т. 2, пред. 1 от ЗПМПЗФИ.
Съгласно цитираната разпоредба на юридически лица и еднолични търговци
се налага имуществена санкция от 5000 до 2 500 000 лв., когато извършат или
допуснат извършване на нарушение на член 16 или 17 от Регламент (ЕС) №
596/2014 или на актовете по прилагането на чл. 16 или 17 от Регламент (ЕС)
№ 596/2014. Понеже е санкционирано юридическо лице, то правилно е
определен видът на наказанието. Наложената имуществена санкция от
5000.00 лева е в минимален размер, поради което съдът не може да я
намалява повече.
Настоящият състав не намира нарушението за маловажно. На първо
място отново трябва да се отбележи, че се касае за формално нарушение,
поради което не е необходимо настъпването на някакви вредни последици и
липсата на такива не може да се счита за изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство.
По изложените съображения съдът прие, че не са налице основания за
отмяна или изменение на атакуваното наказателно постановление.
9
Същото следва да бъде потвърдено изцяло като правилно -
законосъобразно и обосновано, издадено в съответствие с изискванията на
материалния закон и процесуалните правила.
Подадената срещу него жалба е неоснователна и като такава следва да
бъде оставена без уважение.
В заключение съдът не споделя изводите на въззивният жалбоподател от
жалбата му, тъй като същите изцяло и в изложената пълнота обслужват
упражняваната защитна функция в процеса и като най-заинтересована страна
да избегне инициираното срещу нея административено – наказателно
обвинение, като счита, че с приемане на неоснователността на тезите от
въззивната жалба, с изложените от съда изводи от фактическа и правна страна
се опровергават обратните по съображения доводи на жалбоподателя от
жалбата му, поради което съдът приема, че на същите е отговорено и не
следва отново да им се противопоставят аргументи за тяхната
неоснователност, с цел процесуална икономия.
По разноските:
Отговорността за разноски е обективна послеца от развитието на
съдебния спор и страната създала предпоставките за образуването му, следва
да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане.
В тази насока настоящият съдебен състав следва да съобрази и
последните промени в разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, извършени с ДВ бр.94
от 29.11.2019 г., които имат действие занапред, според които съдът присъжда
на страните на разноски по реда на АПК, поради което като на основание
чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, жалбоподателят следва да
понесе разноските за юрисконсулт в размер на 150.00 лева, определена от
съда в пределите от 80.00 до 150.00 лева по негова преценка и с оглед обема
на осъществените процесуални действия от юрисконсулта на въззиваемата
страна. Съдът следва да присъди в цялост и разноски за преводи на съдебни
книжа в размер на 420.42 лева или общо 579.42 лева, които са били
предоставени на съда за целите на производството.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № Р-10-209/09.11.2023г.,
постановено от Заместник - Председател на КФН, ръководещ управление
„Надзор на инвестиционната дейност“, с което на основание чл.53 от ЗАНН е
наложено на „Т.“ АД, ЕИК:.................... административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 5000.00 (пет хиляди) лева на чл.17, § 4,
ал.1 от Регламент (ЕС) № 596/2014г. Европейския парламент и на Съвета от
16 април 2014 година относно пазарната злоупотреба вр. с чл.23, ал.2, т.2,
пр.1 от Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с
10
финансови инструменти.
ОСЪЖДА въззивникът „Т.“ АД, ЕИК: ................ да заплати на
въззиваемата страна Комисия за финансов надзор чрез законният й
представител с адрес гр.София, ул. Будапеща № 16 на основание чл.143, ал.3
от АПК вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ вр. чл. чл.63 от ЗАНН, сумата от 579.42 лева
за дължимо възнаграждение за юрисконсулт и за преводи на писмени
доказателства.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11