Решение по дело №2607/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2122
Дата: 26 октомври 2018 г.
Съдия: Радостина Владимирова Данаилова
Дело: 20171100902607
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 30 август 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№...........................

Гр. София,

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-21 състав, в открито заседание при закрити врата, проведено на   първи октомври  две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                    СЪДИЯ : РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА

                                                                                   

при секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдията търговско дело N 2607по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.625 и сл. ТЗ.

Подадена е молба по чл.625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на Е.т. АД  на основание неплатежоспособност и свръхзадълженост.

Молителят Холдинг Б.Д.Ж.ЕАД  твърди да има  към ответника изискуеми и непогасени парични вземания  по договор за железопътен превоз на товари №118/2010 г. за извършен превоз на товари в периода 13.10.2010 г. – 27.12.2010 г., като непогасената част от задълженията е в общ размер на 137 253,86  лв. за главница – превозно възнаграждение, върху което ес дължи и обезщетение за забавено плащане в размер на 11753,88 лв. за периода 23.10.2011г. -12.10.2011 г., както и обезщетение в размер на законната лихва от 12.10.2011г. до окончателното заплащане на дължимото възнаграждение. Твърди въз основа на издадена изпълнителен лист за дължимите суми да е образувано  на 19.06.2014 г. изпълнително дело  № 20148470400206 по описа на ЧСИ Н.П., рег.№ 847 при КЧСИ, в хода на което не е установено движимо и недвижимо имущество на длъжника към което да бъде насочено изпълнението. По изпълнителното дело като присъединен взискател е встъпила Държавата с публични задължения в размер на 7 602008,74 лв., като вземането на молителя по изпълнителното дело е изцяло неудовлетворено към момента на подаване на молбата по чл.625 ТЗ. При тези твърдения счита, че е налице презумпцията на чл.608, ал.4 ТЗ, поради което и моли да се открие производство по несъстоятелност по отношение на ответника, евентуално поради свръхзадълженост.

По реда на чл.629, ал.4 ГПК в производството се е присъединило като кредитор ОББ АД, което поддържа депозираната на 11.12.2017 г. молба за откриване на производство по несъстоятелност на ответното дружество на основание неплатежоспособност, като твърди да има изискуеми парични вземания, произтичащи от договор за банков кредит №208/01.10.2008 г., чиито краен срок за погасяване е изтекъл през месец март 2011 г., като задълженията са останали непогасени. В съдебно заседание кредиторът признава, че не са предприемани действия по принудително събиране на сумите, нито са завеждани дела срещу ответника за същите вземания. 

            Ответникът по делото не е депозирал отговор. В съдебно заседание оспорва както молбата на първоначалния кредитор, така и тази на присъединения без да сочи конкретни доводи. Възразява за погасяване по давност на вземанията на ОББ АД.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 ГПК, приема следното от фактическа и правна страна:

По аргумент от чл.608, ал.1 и 3 ТЗ откриването на производство по несъстоятелност по молбата в хипотезата на неплатежоспособност е предпоставено от доказване по делото от страна на молителя, че има изискуеми парични вземания срещу ответника-търговец, произтичащи от  и/ или отнасящи се до търговска сделка или последиците от нейната действителност, прекратяване или разваляне, както и от установяване по делото на трайна и обективна невъзможност на ответника да изпълнява свои изискуеми парични задължения по такава сделка, публични задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската дейност или частни държавни вземания, като законът установява презумпция за наличие на състоянието при  спиране на плащанията на задължения от посочения вид. Презумпциите по чл.608, ал.2 -4 ТЗ служат за разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца, поради което и ответникът носи тежестта да докаже по делото, че затрудненията му са временни. Съответно свръхзадължеността, като основание за откриване на производство по несъстоятелност, предполага установяване по делото, че активите на длъжника са недостатъчни за покриване на паричните му задължения, без значение дали последните са изискуеми или не.

От вписванията в Търговския регистър се установява, че ответникът по молбата има качеството на търговец по смисъла на чл.1, ал.1, т.1 ТЗ, а именно акционерно дружество, чиито предмет на дейност е „вътрешна и външна търговия, представителство, преработка и търговия с оочцмс и други отпадъци“. 

По делото е представен договор №118/2010 от 22.12.2009 г., сключен между първоначалния молител, БДЖ –Т.П.ЕООД и ответника за извършване на превоз на товари. Сключената сделка е абсолютна, двустранна търговска сделка.

Представено е решение №765/20.03.2014 г. по т.д.№942/2013 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което ответникът Е.т. АД е осъден да плати на Холдинг Б.Д.Ж.АД и БДЖ – Т.П.ЕООД възнаграждение за извършен железопътен транспорт на товари  по договор №118/2010 от 22.12.2009 г- в общ размер на 137 253,86 лв., законна лихва от 12.10.2011 г. до окончателното му заплащане, обезщетение за забавеното плащане на това възнаграждение в размер на 117753,88 лв. за период на забава 23.10.2012 г. до 12.10.2011 г., както и разноски. Съгласно официалното удостоверяване върху гърба на решението, то е влязло в сила на 19.06.2014 г. и следователно на основание чл. 297, вр.чл.298 ГПК първоначалният молител и ответника са обвързани от формираната от решението сила на пресъдено нещо, която настоящият съдебен състав е длъжен да зачете, респективно да приеме, че в полза на молителя са възникнали вземанията за превозно възнаграждение и обезщетение за забавеното му плащане въз основа на сключената помежду им търговска сделка и в размерите, посочени в решението на САС, поради което и съдът не обсъжда други доказателства, касаещи фактите по възникване на вземанията и определянето на размера им.

Ответникът, който носи доказателствената тежест, не твърди, нито представя доказателства относно факти, които да са настъпили след приключване на устните състезания по т.д.№942/2013 г. на САС, по което е постановено влязлото в сила решение, обвързващо страните и които факти водят до погасяване на задълженията, за които е осъден с решението, поради което и съдът приема, че молителят Холдинг Б.Д.Ж.ЕАД е кредитор на ответника с вземане измежду посочените в чл.608, ал.1 ТЗ и разполага с активна легитимация да поиска откриване на производство по несъстоятелност.

По отношение легитимацията на присъединения кредитор О.б.б. АД по делото е приет като доказателство договор за банков кредит№ 208/01.10.2008 г., сключен между банката и ответното дружество, по силата на който банката се задължава да предостави ползването на кредит в размер до 1 500 000 евро за обортни средства срещу задължения на ответника да върне усвоените средства в срок до 30.03.2009 г. и да заплати уговорените възнаградителни лихви, комисионни и неустойки за забава. Страните са сключили и допълнително споразумение от 31.03.2009 г. към договора за банков кредит, с което са се съгласили усвоената главница да бъде върната от ответника в срок до 30.03.2011 г. на 12 месечни вноски, всяка в размер на 125 000 евро, платими на 30 –о число, считано от 30.04.2011 г., въз основа на което споразумение съдът приема за установено, че банката е изпълнила задълженията си по договора за кредит да предостави уговорената сума, респективно че ответникът е усвоил и дължи връщането на сума в размер равен на общия размер на дванадесетте месечни вноски или сумата от 1500000 евро, какъвто е и максималния уговорен размер. Следователно в полза на присъединения кредитор са възникнали вземания от договора за кредит, който е абсолютна търговска сделка, съответно падежът на задълженията е настъпил на 30.03.2011 г. и те са изискуеми. В настоящето производство ответникът е заявил обаче възражение за погасяването им по давност, което възражение е основателно, тъй като от падежа на задълженията до подаването на молбата за присъединяване на 11.12.2018 г. са изтекли както срокът по чл.110 ЗЗД относно вземанията на главница, така и срокът по чл.111, б.“б“ и „в“ ЗЗД по отношение акцесорните вземания за лихви и неустойки, а процесуалният представител на кредитора в съдебно заседание заявява, че банката не е предприемала никакви действия по съдебно установяване и принудително събиране на вземанията, които биха могли да спрат или прекъснат течението на давностните срокове.Следователно вземанията на присъединения кредитор са погасени по давност, поради което и той не е легитимиран да поиска откриване на производство по несъстоятелност и молбата му следва да бъде отхвърлена.

Установяването на активна легитимация на първоначалния молител налага съдът да обсъди останалите предпоставки за основателност на искането за откриване на производство по несъстоятелност, а именно налице ли е състояние на неплатежоспособност.

Релевантна за установяване на състоянието на неплатежоспособност е финансовата възможност на ответника да покрива изискуемите си парични задължения чрез притежаваните от него краткотрайни активи. Краткотрайните активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период /1 год./, участват еднократно в производствения процес и променят натурално-веществената си форма, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника за погасяване /плащане/ на краткосрочните, съответно текущите задължения на едно нормално развиващо се предприятие.

 Следователно водещи при преценка за състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като  отношение между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. 

От изисканите по делото справка от СДВР-Отдел „П.П.“ се установява, че към датата на изготвяне на справката, съответно 08.12.2017 г. няма данни ответникът да притежава право на собственост върху пътни превозни средства, подлежащи на регистрация.

От справката, изискана от Агенция по вписвания, се установява, че ответникът притежава поземлени имоти и сгради в с.**и с.Панчарево, Столична община.

По делото са представено удостоверение изх.№05641/07.08.2017 г. на ЧСИ  Н.П., от което се установява, че въз основа на издадения изпълнителен лист по т.д.942/2013 г. на САС по искане на Холдинг БДЖ ЕАД е образувано изпълнително дело срещу ответника, комуто е връчена покана за доброволно изпълнение на 11.12.2014 г., като по делото няма събрани суми, поради което и съдът приема молителят да е доказал предпоставките, обуславящи приложението на презумпцията по чл.608, ал.4 ТЗ, съответно ответникът носи тежестта да я обори, като докаже, че разполага с достатъчни по стойност краткотрайни активи, с които да погасява изискуемите си парични задължения, или че затрудненията му са временни.

От приетите по делото счетоводни баланси за периода 2012г. – 2017 г. се установява, че за целия изследван период активите на ответното дружество намаляват от 45574 хил.лв. през 2012 г. до 31395 хил.лв. към 31.12.2017 г., като за целия период в структурата на активите преобладаващ дял имат текущите активи. Нетекущите активи за целия изследван период са стабилна величина/стойността им през 2012 г. е 10191 хил.лв., а през всички останали години е 11082 хил.лв./, като се състоят на 99 % от нетекущи финансови активи. Съответно в структурата на текущите активи, материалните запаси и паричните средства са незначителна величина, като основно текущите активи се състоят от вземания от клиенти и други вземания/финансови активи. Така след 2012 г.  текущите вземания и текущите финансови активи/други вземания са съответно 70 % от общата стойност на текущите активи за 2013 г. /10191 хил.лв. текущи вземания и 14434 хил.лв. финансови активи от общ размер на текущите активи от 35 017 хил.лв./,  90,70 % за 2014 г./17550 хил.лв. текущи вземания и 6019 хил.лв. финансови активи при общ размер на текущите активи от 25986 хил.лв./, 98 % през 2014 г./18210 хил.лв. текущи вземания и 6017 хил.лв. финансови активи при обща стойност на краткотрайните активи от 24485/, 99 % през 2015 г. /17966 хил.лв. вземания и 5981 хил.лв. финансови активи при обща стойност на текущите активи от 24178 хил.лв./, 96 % през 2016 г. / 16476 хил.лв. вземания от клиенти и 6008 хил.лв. други вземания при обща стойност на краткотрайните активи от 23220 хил.лв./ и 96 % през 2017 г. /13510 хил.лв. вземания от клиенти и 6075 лв. други вземания при обща стойност на краткотрайните активи от 20296 хил.лв./

Молителят оспорва съществуването на вземания на ответника в посочени в баланса му размери, като твърди, че няма доказателства да възникването им, а част от вземанията са несъбираеми, тъй като са от длъжници, за които е открито производство по несъстоятелност.

От съставените от ответника баланси, а и от допълнително заключение на вещото лице и дадените в съдебно заседание разяснения, се установява, че през 2016 г. и 2017 г. в структурата на текущите активи, раздел В по счетоводния баланс, ответникът включва вземания от клиенти и други вземания, за които е посочено да представляват дългосрочни вземания над 1 година и  то в размер, който почти изчерпва всички вземания като елемент от текущите активи, поради което и съдът приема, че съставените от ответника баланси не съдържат достоверна информация относно характера на вземанията му към трети лица. Вещото лице е посочило при изготвяне на основното заключение, че не са му предоставени документи относно съществуването на вземанията, като елемент от активите по баланса.

Във връзка с оспорването на съществуването на вземанията, отразени по баланса като общ размер и след представени от ответника извлечения от  счетоводни сметки „411- Сметка Клиенти“ и „4991 – Сметка Други кредитори“  ответникът е представил доказателства единствено за възникването на вземания по отношение на дружествата Е.ЕООД и П.1 ЕООД. Представените документи обаче касаят вземания, възникнали в периода 2008 – 2010 г., които с оглед изтеклия период от възникването им и при липса на доказателства за предприети действия по събирането им чрез предявяване на искове или принудително изпълнение, следва да се приемат за несъбираеми, тъй като са погасени по давност, дружеството Е.ЕООД е заличено, а правоприемникът му Е.–В ЕООД, което дружество ответникът води като длъжник по сметките си, е обявено в несъстоятелност. От вписванията в търговския регистър относно производството по несъстоятелност на това дружество се установява, че вземанията на ответника са предявени и приети, но същите са с поредност на удовлетовряване по чл.722, ал.1, т.8 ТЗ, наред с множество други вземания, докато въз основа на одобрените до момента седем частични сметки за разпределение, постъпилите от осребряването суми са удоволетворили частично само кредитор от първи ред О.б.б. АД, като степента на удовлетворяване е по-малка от 10 %, поради което вземанията на ответника към Е.– В ЕООД не могат да бъдат приети за краткосрочни. Съответно по отношение на останалите вземания ответникът не е представил никакви доказателства относно фактите, въз основа на които са възникнали, респективно са относими към определяне на изискуемостта и размера им, а тези обстоятелства са спорни, като сам ответникът е отразил в балансите за 2016 г. и 2017 г. противоречиви факти относно характера на вземанията, поради което и съдът намира, че ответникът, който носи тежестта, не е доказал по делото да притежава изискуеми и събираеми краткосрочни вземания, чрез събирането на които да изпълнява краткосрочните си задължения към кредиторите си, включително молителя.

По тези съображения съдът не възприема нито един от вариантите, дадени в основното и допълнителното заключение. Дадените в основното заключение и в допълнителното заключение първи варианти при изчисление на коефициентите за ликвидност, както и вариант трети от допълнителното заключение приемат всички вземания, включени от ответника по баланса в раздел В –текущи активи за краткосрочни, а с изключение на вземанията към Е.–     В ЕООД и П.1 ООД, останалите вземания не е доказано да съществуват, а тези за които има доказателства да са възникнали не могат да се приемат за събираеми и бързоликвидни предвид изтеклия период, който по отношение на вземанията към П.1 ООД предполага погасяването им по давност, а по отношение на вземанията от Е.– в ЕООД -съмнителна възможност за събирането им и то в рамките на продължителен период. В останалите варианти вземанията са приети за съществуващи и диференцирани според записванията по баланса дали се касае за вземания до 1 година или над 1 година, така както е посочил сам ответника. При тези варианти, а именно втори и четвърти от допълнителното заключение, коефициентите за обща, бърза, незабавна  и абсолютна ликвидност, считано от 31.12.2015 г. са около 0, с незначителни разлики в положителна стойност на стотните, макар и да се основават именно на записванията на ответника по баланса относно изискуемостта на вземанията.

По становище на настоящия състав, действителните коефициенти за ликвидност са още по-ниски, тъй като очевидно записванията на ответника са нередовни, а по делото не се доказва реално съществуване на вземанията, включени в активите на ответника, като изчисляването на точните коефициенти е безпредметно.

Това състояние продължава повече от три години, като няма доказателства към приключване на устните състезания по делото да е нестъпила промяна, съответно се установява, че общият финансов резултат на ответното дружество за периода  2012 – 2017 г. е отрицателна величина, като е налице натрупана загуба и от предходен период преди 2012 г., която не може да бъде компенсирана и макар дружеството да не е все още декапитализирано, липсва ефективност при използване на собствения капитал, съответно дейността на ответното дружество не генерира достатъчно приходи.

Въз основа на така установените факти, които не оборват презумпцията по чл.608, ал.4 ГПК съдът приема, че по делото се установява  ответникът да е изпаднал в състояние на неплатежоспособност, което е трайно.

Началната дата на неплатежоспособност следва да се определи на 31.12.2015 г., към която дата са налице едновременно влошени показатели, сочещи на невъзможност ответника да покрива краткосрочните си задължения с текущите си активи, както и неизпълнение на задълженията по отношение на молителя, които са признати с влязъл в сила съдебен акт и са предмет на принудително изпълнение.

По делото се установява, че още преди да изпадне в състояние на неплатежоспособност, ответникът е бил свръхзадължен, като това състояние е било налице още към 31.12.2012 г., когато след изключване от стойността на активите по баланса на вземанията и финансовите активи, за които не са представени доказателства  нито по делото, нито на вещото лице, да са реално възникнали, имуществото на ответника има балансова стойност от 20 583 хил.лв./ 45574 хил.лв.стойност по баланс на всички активи – 10191 хил.лв. вземания -14424 хил.лв. финансови активи/ при общ размер на задълженията от 24262 хил.лв., като състоянието на свръхзадълженост продължава и през следващите години, тъй като за целия изследван период от 2012 г. до 2017 г., включително, най-съществената част от активите, посочени в балансите, са именно вземанията/финансови активи, за които не се установява да са били реално съществуващи.

Следователно производство по несъстоятелност на ответното дружество следва да се открие на основание свръхзадълженост, тъй като се установява това състояние да е настъпило по-рано от неплатежоспособността.

По делото се установява, че ответното дружество води счетоводно наличие на парични средства, които да покрият началните разноски по несъстоятелността, поради което и са налице предпоставките за постановяване на решение по чл.630, ал.1 ТЗ, като следва да се назначи временен синдик, съответно да се свика Първо събрание на кредиторите с дневен ред по чл.672 ТЗ.

По изложените съображения и на основание чл.630, ал.1   ТЗ, съдът

 

Р   Е   Ш   И

 

            ОБЯВЯВА СВРЪХЗАДЪЛЖЕНОСТТА на Е.Т. АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, ж.к.******, като ОПРЕДЕЛЯ  31.12.2012 г. за НАЧАЛНА ДАТА НА СВРЪХЗАДЪЛЖЕНОСТТА.

            ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл.630, ал.1 от ТЗ,  по отношение на Е.Т. АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, ж.к.******.

НАЗНАЧАВА  за временен синдик В.П.М., адрес:г***6392, като определя месечно възнаграждение в размер на 1000 лв. и 3-дневен срок за встъпване, считано от датата на уведомяване за настоящето решение.

  СВИКВА Първо събрание на кредиторите на 05.12.2018 г. от 14.00 часа  в Съдебна палата, гр. София, бул. „****, СГС, съдебна зала на VІ-21 състав, при дневен ред:

1. Изслушване доклада на временния синдик по чл. 668, т. 3 ТЗ;

2. Избор на постоянен синдик и определяне на възнаграждението му;

3. Избор на комитет на кредиторите.

ОТХВЪРЛЯ молбата по чл.625 ТЗ на О.б.б. АД

УКАЗВА на Е.Т. АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, ж.к.****** чрез изпълнителния директор Ф.Н.П., че има задължение да предостави на съда и на синдика информация относно състоянието на имуществото и търговската дейност на дружеството, както и всички свързани с това документи в 7 –дневен срок от писменото им искане, като при неизпълнение на това задължение, на законния представител ще бъде наложена глоба в размер до 5000 лв.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-мо дневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.

            ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване на решението в търговския регистър, на основание чл.622 ТЗ.

 

 

                СЪДИЯ: