№ 260070 / 22.3.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 22.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Красимир Семов
При секретаря…..Пепа Илиева…, като разгледа докладвано от съдия Семов АНД № 227 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 26-0000764/23.12.2020г. на Директор РД „АА” гр.Враца, ул.Васил Кънчов № 78 е наложено на Г.И.Г. с посочен съдебен адрес xxx чрез адв.Я.С. от АК - Бургас, административно наказание – глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ за административно нарушение по чл.58, ал.1, т.3 от Наредба № 11/31.10.2002г. на МТС.
Недоволен от наказателното постановление Г. чрез адв.С. от АК – Бургас, с посочен адрес в гр.София, моли да бъде отменено. Чрез писмена защита се излагат доводи в подкрепа на жалбата.
Въззиваемата страна не изпраща представител в открито съдебно заседание. Приложено е по делото писмено становище от Иван Веселинов Тодоров – Директор на РД „АА” – гр.Враца, чрез което се излагат доводи, в полза на това да се остави жалбата без уважение.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди във връзка с доводите на страните, намира жалбата за допустима и основателна.
Жалбата е допустима тъй като е подадена в законния седем дневен срок.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
На 02.12.2020г. около 15:00 часа в област Монтана, разклона за с.Трифоново по Главен път Е – 79 посока гр.Монтана бил спрян за проверка водача Г.И.Г., управляващ товарен автомобил СКАНИЯ с рег. № СВ 37 07 СА и полуремарке с рег. № СВ 68 89 ЕА, собственост на фирма ГЛОБАЛ 2 ООД. В хода на извършената проверка от св.Б.Н.В. – инспектор отдел контрол при РД „АА” гр.Враца в присъствието на колегата му св.В.В.Ц. било установено, че водача Г. извършва международен превоз на товари с лиценз на ЕО № ********** по маршрут на движение от гр.Плевен към Кралство Швеция, което било видно от CMR от 02.12.2020г. Водачът Г. не притежавал валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на Наредба по чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП в момента на проверката.
Същият представил УПГ 408517/11.01.2017г. с изтекъл срок на валидност на 11.01.2020г.
За установеното административно нарушение по чл.58, ал.1, т.3 от Наредба № 11/31.10.2002г. на МТС св.В. съставил спрямо Г. АУАН Серия А – 2020 № 281812/02.12.2020г.
На базата на изготвения АУАН, административно наказващия орган – Директор РД “АА” Враца издал процесното НП санкционирайки водача Г. на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр.
По делото е изискана и приета справка, съдържаща се в писмо рег. № 52-00-13-9214/2/22.02.2021г. на РД „АА” – Враца, ведно с извадка от Регистър на психологическите изследвания на водачите за явяванията на психологическо изследване, от които е видно, че спрямо водача Г. е налично УПГ № 669755, издадено на 18.12.2020г. и валидно до 18.12.2023г. Заверено копие на това УПГ е приложено и от жалбоподателя.
Жалбоподателят Г. чрез адв.Я.С. от АК – Бургас, със съдебен адрес xxx излага следните доводи:
1. Нарушението е неправилно квалифицирано от АНО. Чл.58, ал.1, т.3 от Наредба № 11 предвижда, че водачът на превозно средство, извършващо международни превози на пътници и товари, трябва да притежава валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на Наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП. Видно е, че е налице препратка към друг нормативен акт - посочената по-горе Наредба № 36/15.05.2006г., по разпоредбите, на която следва да се извърши преценката на субектите на задължения, спазването на правилата за издаване на удостоверението за психологическа годност, валидността му, респ. и неблагоприятните последици от нарушаването на тези правила. От § 2 от ПЗР на Наредба № 36/15.05.2006г. се установява, че тя е издадена въз основа на чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП и следователно именно в ЗДвП следва да се тьрсят санкционните разпоредби за нарушение на въведените изисквания с наредбата.
Следователно, за извършеното от мен нарушение на материалната разпоредба на чл.58, ал.1, т.3 от Наредба № 11 препращаща към чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП препращаща към Наредба № 36, кореспондира именно санкционната разпоредба на чл.178в, ал.5 от 3ДвП - „наказва се с глоба в размер 500 лв водач, които извършва таксиметрови, превози за собствена сметка или обществени превози на пътници или товари без валидно удостоверение за психологическа годност.
Тази разпоредба е специална спрямо разпоредбата на чл.93, ал.1, т.1 от 3АвПр доколкото конкретизира ясно предмета на нарушението - упражняването на дейност с невалидното удостоверение за психологическа годност, за разлика от нормата на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр, която обявява за нарушение упражняването на дейност без валиден документ, като видовете документи са посочени общо. Освен това специалната норма се явява и по благоприятна за мен, доколкото предвижда по-леко наказание. Макар че, и двете норми са в сила към датата на извършване на деянието, по аналогия следва да се приложи правилото на чл.3, ал.2 от ЗАНН.
В § 1, т.1, т.14 от Допълнителните разпоредби към ЗАвПр са дадени дефинициите на „обществен превоз“ и на „международен превоз". От тьлкуванията на двете дефиниции, може да се изведе заключение, че международният превоз, е обществен превоз, включващ преминаването през държавна граница. С неправилното квалифициране на извършеното от мен деяние, АНО е допуснал нарушение на материалния закон. Считам, че наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло. Ако прецените, че не са налице основания за пълна отмяна на наказателното постановление, то моля да бъде изменено наказанието, и преквалифицирано съгласно санкционната разпоредба на чл.178в, ал.5 от ЗДвП.
Ако прецените, че не са налице посочените в т.1 основания за отмяна/изменение на наложеното наказание, моля да вземете предвид следните обстоятелства при решаване на случая. Фактически, при извършената ми проверка на 02.12.2020г. носех удостоверение за психологическа годност (Приложение - Удостоверение за психологическа годност № 408517/11.01.2017г.), като не съзнавах, че същото е с изтекъл срок на валидност.
Допуснах тази грешка поради няколко обстоятелства, които моля да бъдат преценени като смекчаващи: на 12.11.2020г. работодателят ми, при когото работих години като международен шофьор прекрати трудовия ми договор и останах за известен период без работа. На 01.12.2020г., управителят на фирма ,,Гломал 2 ООД”, фирмата собственик на камиона, който управлявах по време на процесната проверка се свърза с мен и ми каза че му трябва спешно шофьор за един международен курс до Кралство Швеция.
Започнах работа, така да се нарече „от днес за утре", което не омаловажа факта, че не бях с валиден документ за психологическа годност, но в действителност бях под напрежение, бързах да подготвя всичко необходимо за предстоящото пътуване и не забелязах, че притежавания от мен документ за психологическа годност е изтекъл. Веднага след като се върнах от международния курс до Швеция, поднових удостоверението за психологическа годност (Приложение - Удостоверение за психологическа годност № 669755/18.12.2020г.). Наложеното ми наказание в размер на 2000 лв., е 4 пъти над вземаната от мен нето работна заплата, в размер на 485 лв. Плащането на същото представлява тежест за мен и моите близки. Предвид горните обстоятелства, моля уважаемия съд да приеме, че са налице достатьчно предпоставки процесното деяние да бъде квалифицирано като ,,маловажен случай” по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Съгласно чл.58, ал.1, т.3 от Наредба № 11/31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, Издадена от министъра на транспорта и съобщенията, обн., ДВ, бр.108 от 19.11.2002г., в сила от 19.11.2002 г., (Предишен текст на чл.58 - ДВ, бр.95 от 2006г.), (изм. - ДВ, бр.46 от 2006г., бр.9 от 2018г.) - Водачът на превозно средство, извършващо международни превози на пътници и товари, трябва да отговаря на следните изисквания: да притежава валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата;
Имайки предвид цитираната разпоредба, в контекста на приложените по делото доказателства, жалбоподателя водач Г.И.Г. е извършил нарушението посочено в АУАН и НП, което е и доказано.
Съгласно чл.16 от ЗАвПр - Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя с наредба документите, които водачите трябва да носят при извършване на превозите, техните образци и сроковете за съхранението им. Въз основа на тази норма е приета Наредба № 11/31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари /Наредба № 11/2002г./, в който смисъл е § 5 от ПЗР на същата.
Съгласно чл.58, ал.1, т.3 от Наредба № 11/2002г. - Водачът на превозно средство, извършващо международни превози на пътници и товари, трябва да отговаря на следните изисквания: (изм. - ДВ, бр.46 от 2006г., бр.9 от 2018г.) да притежава валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата;
Съгласно чл.152, ал.1, т.2, б.„б”, пр. първо от ЗДвП - Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията: определя изискванията за психологическа годност на водачите на моторни превозни средства и условията и реда за психологическото изследване на водачите, извършващи обществен превоз. Въз основа на чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП е издадена Наредба № 36 от 15.05.2006г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания, съгласно § 2 от ПЗР на същата.
Съгласно чл.166, ал.1, т.1 от ЗДвП - Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза.
Съгласно чл.178в, ал.5 от ЗДвП - Наказва се с глоба в размер 500 лв. водач, който извършва таксиметрови, превози за собствена сметка или обществени превози на пътници или товари без валидно удостоверение за психологическа годност.
Съгласно чл.189 ал.12 от ЗДвП - Наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.
Съгласно чл.91, ал.1 и ал.2 от ЗАвПр - Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията съвместно с министъра на вътрешните работи ръководи и осъществява контрола по прилагането на закона при извършването на превози на пътници и товари с моторни превозни средства с българска или чуждестранна регистрация с изключение на превозите, извършвани от Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, Министерството на отбраната и от съюзническите и/или чуждите въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея. Контролът по ал.1 се осъществява чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация".
Съгласно чл.92, ал.1 и ал.2 от ЗАвПр - В изпълнение на задълженията си по чл.91 длъжностните лица извършват проверки и съставят актове за констатираните нарушения. Когато на водач е съставен акт за нарушение на регламент на европейските институции, на този закон или на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, контролният талон към свидетелството му за управление се отнема и се връща след изпълнение на задължението му по ал. 4. Актът замества контролния талон за срок до един месец от връчването му на водача. Наказателните постановления се издават от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от определени от него длъжностни лица, извън посочените изрични изключения.
Съгласно чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр - Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба от 2000 лева при първо нарушение.
При така действащата правна уредба, възражението, че не е отчетена нормата в ЗДвП, която е по-благоприятна за дееца, е неоснователно, имайки предвид приложимостта на този институт, като това, че санкционната норма в ЗДвП предвижда по-леко наказание не означава, че същата е по-благоприятна за дееца и сама по себе си не е основание да бъде приложена. Всяка санкционна норма отговаря на конкретно извършено деяние, обявено от закона за нарушение, а последното е това, което обуславя приложимостта на конкретната санкционна норма. Прилагането на по-благоприятния за нарушителя закон се отчита тогава, когато от момента на съставяне на АУАН до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, т.е. последват различни санкционни норми, касаещи едно и също нарушение, какъвто не е настоящият случай.
Отговор на въпроса кои са необходимите документи, които водачите на МПС трябва да носят при извършването на обществен превоз на товари, какъвто в случая е установеният превоз, следва да се търси в текстовете на закона, който урежда съответния вид обществени отношения, като в случая това е ЗАвПр – чл.1 от него. ЗАвПр по повдигнатия въпрос препраща към Наредба № 11/2002г., аргумент от чл.16 от закона, във вр. с чл.58 от Наредба № 11/2002г. Следва да се има предвид, че ЗДвП урежда общите правила за движение по пътищата и участниците в това движение, докато ЗАвПр урежда единствено условията и реда, на които следва да отговарят само тези участници в движението, които извършват обществени превози, какъвто е и международния превоз, респ. такива за собствена сметка. ЗАвПр е специален по отношение на закона за ЗДвП, тъй като въвежда отделен и специален ред, включително и условия, касаещи определена категория водачи и МПС, а именно такива, които извършват превози на пътници и товари – било то като обществен, международен или такива за собствена сметка, поради което специфичните норми предвидени в ЗАвПр се прилагат независимо и въпреки предвиденото в общия закон.
Извън това от значение е смисълът вложен в чл.58, ал.1, т.3 от Наредба № 11/2002г., която норма е установена за нарушена и която изисква от водачите на превозни средства за международен превоз на пътници и товари да притежават валидно удостоверение за психологическа годност. В тази връзка препращането, във втората половина на изречението на цитираната норма кьм разпоредбата на чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП, не се свързва с изискването за притежаване на валидно удостоверение, а единствено указва кой и къде определя условията и реда за получаване на такова удостоверение или това е по реда и при условията на Наредба № 36 от 15.05.2006г., кьм която Наредба текстът на чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП прави втора препратка. Наредба № 36/2006г. определя изискванията, на които следва да отговарят водачите, респ. условията и реда, при които се извършва психологическото изследване, за да могат същите да получат необходимото им, за целите на Наредба № 11/2002г., удостоверение за психологическа годност, а от там да отговарят на изискванията на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр. Това означава, че двете Наредби, в това число и законовите текстове имат различен обхват на приложение или в случая АНО правилно е определил санкционната норма, която е в съответствие с извършеното нарушение.
Действително съдът не може да не отчете породената колизия между текста на чл.178в, ал.5 от ЗДвП и чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр, но предвид така действащото законодателство и специфичността на урежданата материя, то следва да се приеме, че правно значение имат тези норми и нормативни актове, които по специфичен начин регулират тези обществени отношения, които са свързани с превоза на пътници и товари като международен превоз, а това са ЗАвПр и Наредба № 11/30.10.2002г.
Не е без значение и обстоятелството, че контролът по спазване на изискванията въведени в ЗАвПр и ЗДвП се извършва от различни контролни органи, както са различни и техните правомощия. В случая няма спор, като и от представената Заповед на МТИТС е видно, че оспореното НП е издадено от лице, определено от Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, т.е. от компетентно по смисъла на закона лице.
Фактът на нарушението е безспорно установен, но като коректив е предвидената в процесуалния закон норма на чл.28 от ЗАНН, даваща възможност за преценка на наказващия орган да наложи или не наказание, след като прецени конкретната фактическа обстановка. Това е така, защото административните наказания не са самоцел, те се налагат, за да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред, съответно да се въздейства предупредително върху останалите граждани. Преценката относно наличие на основанията на чл.28 от ЗАНН следва да се извърши от административнонаказващия орган, като се вземе предвид тежестта на нарушението, настъпилите вредни последици от нарушението и другите смекчаващи вината обстоятелства. От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят Г. от 18.12.2020г. се е снабдил с поредното валидно УПГ, важащо до 18.12.2023г., видно и от справката изготвена по искане на съда от РД „АА” гр.Враца и приета по делото. След извършване на проверката и приключване на ангажимента по международния превоз, за който е бил нает, Г. незабавно се е снабдил с липсващото валидно УПГ на 02.12.2020г. и на практика към момента на издаване на НП – 23.12.2020г., водача Г. вече е имал валидно УПГ.
С оглед на посоченото, по разбиране на настоящия съд, от нарушението не са настъпили никакви вредни последици. Това обстоятелство, както и фактът, че нарушението е извършено за пръв път, дават основание същото да се третира като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения на ЗАвПр. Настоящият съд намира, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, и в тази изложените доводи от жалбоподателя чрез адв.С. от АК – Бургас, се споделят. Предвид установените факти, се извежда извода, че наложената глоба очевидно е силно завишена, както и че не съответства на тежестта на нарушението. Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на ВКС по тълк. н. д. № 1/2007г., ОСНК на ВКС преценката на административнонаказващия орган за „маловажност“ на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са осъществени, но наказващият орган не го е приложил, той следва да отмени наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.
Настоящият съд като прецени всички събрани по делото доказателства, в контекста на изискванията на ТР № 1 от 12.12.2007г. на ВКС по тълк. н. д. № 1/2007г., ОСНК на ВКС намира че процесния случай може да се квалифицира като маловажен и поради това НП следва да се отмени. Настоящето нарушение не се отличава с особена значимост, не е свързано с липсата на квалификация, напротив, видно е, че водача Г.И.Г. притежава изискващото се УПГ, било валидно към момента на издаване на обжалваното НП, и валидно до 18.12.2023г.
Настоящето решение е съобразено със съдебната практика по подобен род дела, уеднаквявана от АС – Монтана, като касационна инстанция.
На основание горното, съдът
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0000764/23.12.2020г. на Директор РД „АА” Враца, ул.Васил Кънчов № 78, с което на Г.И.Г., с посочен съдебен адрес xxx чрез адв. Я.С. от АК - Бургас, е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 2000 /две хиляди/ лева на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр.
Решението може да се обжалва пред АС – Монтана в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Председател: