№ 28
гр. Бургас, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Яни Г. Гайдурлиев
Светлин Ив. Иванов
при участието на секретаря Станка Ст. А.
в присъствието на прокурора М. Ан. Д.
като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Наказателно дело за
възобновяване № 20242000600232 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.424 ал.1, вр. чл.422 ал.1 т.5 от НПК. Образувано е по
искане на осъдения Д. К. К. ЕГН ********** от гр. София, за възобновяване на
наказателното производство по НОХД № 1174/ 2022 г. по описа на Районен съд – Ямбол и
ВНОХД № 428/ 2023 г. по описа на Окръжен съд - Ямбол.
В искането се релевират касационни основания по чл.348 ал.1 т.2 и т.3 от НПК
(допуснати от инстанционните съдилища съществени процесуални нарушения, свързани
непълнота на събраните доказателства и пороци в техния анализ, както и явна
несправедливост на наложеното наказание), представляващи основания за възобновяване на
наказателното производство по чл.422 ал.1 т.5 от НПК. Основното поддържано от осъдения
съображение е, че по време на съдебното производство пред Районен съд – Ямбол е
представил доказателства за заплащане на дължимите на детето му издръжки, които
доказателства не били взети предвид от съда и му било наложено най-тежкото наказание, в
резултат от което детето му оставало без издръжка. В тази връзка настоятелно поставя
въпроса по какъв начин следва да заплаща издръжка на детето си, без то да е застрашено,
или самият той да попада в затвора.
В съдебно заседание пред настоящия съд осъденият В. К. се явява лично и с
назначения му от съда при условията на чл.94 ал.1 т.6 от НПК служебен защитник.
Защитникът поддържа молбата и моли за нейното уважаване с аргументи, че
инстанционните съдилища не са преценили надлежно представените от осъдения
доказателства за изплащане на дължимите издръжки, както и че наложеното на К. наказание
е прекомерно тежко, представлява необоснована репресия и ще попречи на искателя да
полага труд и да получава съответно възнаграждение , което ще го възпрепятства
своевременно да дава издръжка на детето си. Претендира за възобновяване на наказателното
производство и намаляване на наложеното на К. наказание.
Осъденият К. в личната си защита претендира за допуснати от съдилищата
съществени нарушения на процесуални правила в дейността по анализ и оценка на
1
събраните доказателства, като не били зачетени представените от осъдения доказателства за
пълно заплащане на издръжките, предмет на повдигнатото му обвинение преди
приключване на съдебното следствие в районния съд. Счита, че по делото не са били
събрани и всички нужни за правилното му решаване доказателства, поради което желае
възобновяване на наказателното производство и връщане на делото за ново разглеждане на
Районен съд – Ямбол, където да бъдат представени доказателства и да бъдат разпитани
свидетели. Изразява недоволство и за това, че макар да платил изцяло дължимите издръжки,
съдът му наложил максимална присъда с ефективно наказание.
В последната си дума моли искането му за възобновяване на наказателното
производство да бъде уважено.
Представителят на Апелативна прокуратура - Бургас изразява становище за
неоснователност на искането на осъдения К. за възобновяване на наказателното дело.
Намира, че наведените оплаквания за допуснати процесуални нарушения при анализ и
оценка на доказателствата, и за явна несправедливост на наложеното наказание не се
подкрепят от данните по делото. Оспорва твърденията на осъдения и неговия защитник, че
районният и окръжният съд не били отчели надлежно доказателствата за издръжките,
платени от К. в хода на наказателното производство, като споделя извода на инстанциите по
същество, че това закъсняло плащане не е достатъчно за определяне на по-леко наказание
предвид факта, че деянието е извършено повторно и осъденият проявява престъпна
упоритост в неизпълнение на задължението да дава издръжка на детето си. Сочи, че
деянието е осъществявано в продължителен период от време, след като на искателя вече е
било наложено наказание „пробация“ за същото по вид престъпление, и при завишена
обществена опасност на личността на осъдения, който преди настоящото деяние бил
многократно осъждан за престъпления от общ характер. Преценява наложеното наказание,
чийто размер е определен при условията на чл.54 от НК, за справедливо и не намира
основание за удовлетворяване искането на молителя за следващо редуцирана на санкцията.
Пледира искането на осъдения К. за възобновяване на делото да бъде оставено без уважение.
Бургаският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и извърши проверка за
наличието на основанията за възобновяване, намери за установено следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо, доколкото е подадено от
процесуално легитимирано лице, в срока по чл.421 ал.3 от НПК, предмет на искането е акт
от кръга на визираните в чл.419 от НПК, при посочени основания по чл.422 ал.1 т.5 вр.
чл.348 ал.1 т.2 и т.3 от НПК.
Разгледано по същество, искането е неоснователно.
С присъда № 145 от 23.10.2023 г., постановена по НОХД № 1174/ 2022 г., Районен съд
- Ямбол признал Д. К. К. ЕГН ********** за виновен в това, че в гр. Ямбол през периода от
месец февруари 2020 г. до месец април 2022 г. включително, след като е осъден с влязло в
законна сила Решение № III-89-89/26.05.2011 година, постановено по гр.д. 12824/ 2009
година на Районен съд - София, влязло в законна сила на 25.06.2011 г., да издържа свой
низходящ - детето си Е. Д. К., роден на *.**.**** г., като заплаща на К. Е. И. от гр.Ямбол, в
качеството й на майка и законен представител на детето, месечна издръжка в размер на
100.00 лева всяка, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на две и повече
месечни вноски - 27 месечни вноски, по 100.00 лева всяка, на обща стойност 2700.00 лева,
като деянието е извършено повторно, след като е осъден с Присъда № 260061/01.06.2021 г.
по НОХД № 197/ 2020 г. на Pайонен съд - Ямбол, в сила от 17.06.2021 г., за престъпление по
чл.183 ал.1 от НК, поради което на основание чл.183 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.28 ал.1 вр. чл.54 от
НК му наложил наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 година, което следва да
изтърпи при първоначален „общ“ режим, както и „обществено порицание“, изпълнимо чрез
поставяне на присъдата на видно място в Кметство Слатина, гр. София.
По жалба на упълномощения защитник на осъдения К., първоинстанционната
присъда била проверена по въззивен ред, и с Решение № 84 от 03.07.2024г. по ВНОХД №
428/ 2023г. по описа на Окръжен съд – Ямбол, присъдата на районния съд била изменена,
като срокът на наложеното на осъдения наказание „лишаване от свобода“ бил намален от 1
година на 9 месеца. В останалата част присъдата била потвърдена и влязла в сила на
03.07.2024г.
2
Инициирайки производство по реда на Глава тридесет и трета от НПК, в искането си
за възобновяване на наказателното дело осъденият К. е въвел оплаквания, свързани с
касационните основания по чл.348 ал.1 т.2 и т.3 от НПК, в каквато насока са изложените
пред съда от него и защитника му съображения.
Възражението на осъдения П.в за допуснати от съдилищата съществени процесуални
нарушения, свързани с анализа и оценката на събраните по делото доказателства, е
неоснователно. Основното оплакване е, че преди приключване на съдебното следствие в
първоинстанционния съд, осъденият бил заплатил в пълен размер издръжките, предмет на
обвинението, т.е. 27 издръжки, всяка в размер на 100.00 лева, общо 2 700.00 лева, дължими
за периода месец февруари 2020 г. до месец април 2022 г. включително, но този факт не бил
надлежно оценен и взет предвид от инстанционните съдилища. Настоящият съд констатира,
че въззивната инстанция невярно е изчислила заплатените след образуване на наказателното
производство суми в размер на 2348.55 лева. Аритметичния сбор на всички плащания, за
които в първоинстанционното производство са представени като доказателства разписки от
оператора Easy Pay, а именно – 2000 лева на 03.07.2023г.; 348.55 лева на 18.09.2023г.; 110
лева на 24.12.2022г.; 200 лева на 16.10.2021г., и 100 лева на 17.04.2022г., възлиза общо на
2758.55 лева, но тази техническа неточност не води до благоприятни за осъдения правни
изводи. В разписките за сумите от 2000 лева и за 348.55 лева, като основание за плащане е
отбелязано „издръжка за дете“, докато в разписките за останалите три плащания като
основание е посочено „превод“. От анализа на цитираните 5 разписки не става ясно за кой
месец и година се отнасят наредените плащания, а този факт е съществен, тъй като преди
осъществяване на настоящото престъпление, искателят К. е бил осъден с Присъда № 260061
от 01.06.2021 г. по НОХД № 197/ 2020 г. на Pайонен съд - Ямбол, в сила от 17.06.2021 г., за
престъпление по чл.183 ал.1 от НК, с предмет – неплащане на 51 месечни издръжки за
периода от м. ноември 2015г. до м. януари 2020г. включително, на обща стойност 5100 лева,
за които месечни вноски липсват твърдения и доказателства осъденият да е изплатил
междувременно. Вземането за издръжка представлява гражданскоправно парично
задължение, по отношение на неговото изпълнение приложение намира разпоредбата на
чл.76 ал.1 от ЗЗД, съгласно която: „Този, който има към едно и също лице няколко еднородни
задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях
погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При
няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са
възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно“. В случая осъденият К. има към
детето си няколко послЕ.телно възникващи (всеки месец), еднородни, еднакво
обременителни (в еднакъв размер) задължения за издръжка за продължителни периоди от
време, поради което и с оглед липсата на изрично изявление от страна на длъжника, кое от
задълженията си погасява с коментираните по-горе плащания чрез Easy Pay, обсъдените
плащания по силата на закона погасяват най-старите му задължения, т.е. тези, за които е
осъден с присъдата по НОХД № 197/ 2020 г. на Pайонен съд - Ямбол. При това положение не
може да се приеме за безспорно доказано, че с извършените 5 плащания на обща стойност
2758.55 лева осъденият е заплатил изцяло именно задълженията си за издръжка за
инкриминирания по настоящото дело период от м. февруари 2020г. до м. април 2022г.
включително.
Правилно инстанционните съдилища не са кредитирали твърденията на К., че макар
да бил наясно със задължението си да изплаща издръжка, той не го изпълнявал, тъй като бил
заплашен от близки на детето по майчина линия, че ако дава издръжка, детето ще пострада.
В подкрепа на тези твърдения не са ангажирани никакви доказателства. В тази част,
обясненията на осъдения противоречат на правната, а и на житейската логика, тъй като
предполагат положение, при което свид. К. И., майка и упражняваща родителските права по
отношение на детето, настоява осъденият да заплаща определената от съда издръжка, като за
целта инициира граждански и наказателни производства срещу К., а в същото време нейни
близки (братът и родителите й, според обясненията на осъдения) го заплашвали с цел той да
не заплаща дължимата на детето му издръжка. Обосновано, коментираните твърдения на
искателя са били оценени само като защитна теза.
Подробният преглед на материалите по делото не разкрива допуснати от съдилищата
по същество отклонения от принципите по чл.13, чл.14 и чл. 107 ал.5 от НПК. В хода на
първоинстанционното и въззивното съдебни производства са били събрани всички
3
възможни и относими към предмета на обвинението гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, необходими за установяване на обективната истина, в това число
обясненията подс. К., показанията на свид. К. И., Решение №111-89-89/26.05.2011 г. по гр.д.
№ 12824/2009 г. по описа на Районен съд - София, изпълнителен лист от 26.07.2011г.,
удостоверение за раждане, справки от НАП, разписки от „Easy Pay” и справка за съдимост
на осъдения. Първостепенният и въззивният съд внимателно и прецизно са анализирал
доказателствената наличност, съдържаща обясненията на подсъдимия, свидетелските
показания и писмените доказателства, които са били подложени на поотделно и съвкупно
обсъждане и оценка. Въз основа на изброените доказателствени източници съдът
обосновано достигнал до положителна оценка за тяхната процесуална годност и фактическа
достоверност. Така, при стриктно спазване на законовите изисквания по чл.305 ал.3 и чл. 339
ал.1 и ал.2 от НПК, съдилищата по фактите са изложили убедителни съображения за
кредитиране на всички събрани по делото доказателства (с изключение на упоменатата по-
горе част от обясненията на К.), тъй като са изчерпателни, логични, безпротиворечиви и
взаимно допълващи се по отношение на предмета на доказване, и установяват по безспорен
начин фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на
престъплението. Впрочем, фактът на престъплението, авторството и виновното му
извършване не се отричат, а се признават и от осъдения К..
При правилно изяснена фактическа обстановка са изведени обосновани правни
изводи относно извършването, правната квалификация, обективната и субективната
съставомерност, и авторството на престъплението. При липса на пороци при формиране на
вътрешното убеждение на решаващия и въззивния съд по фактите спрямо установеното от
фактическа страна, материалният закон е приложен правилно. Съответствието между
фактите и правната им оценка, в рамките на повдигнатото срещу осъдения обвинение,
обуславя материалната законосъобразност и правилност на постановените по делото
съдебни актове.
Съобразявайки изложеното, настоящият състав на съда не констатира да са налице
претендираните от осъдения К. и защитника му нарушения на процесуалните правила,
отнасящи се до накърняване на правото му на защита, или допуснати при събирането,
анализа и оценката на доказателствата.
Оплакването за явна несправедливост на наказанието по мнението на съда също е
неоснователно. Наложеното наказание е явно несправедливо по смисъла на чл.348 а.1 т.3 от
НПК, когато при индивидуализацията му са допуснати нарушения на правилата по чл.54 –
58 от НК – видът, размерът и начинът на изтърпяване на санкцията са определени, без да са
съобразени в пълнота обществената опасност на деянието и тази на дееца, отегчаващите и
смекчаващите вината и отговорността обстоятелства, включително когато са установени
многобройни/ изключителни смекчаващи обстоятелства, при наличието на които и най-
лекото предвидено за престъплението наказание се явява несъразмерно тежко. При това,
определеното в нарушение на цитираните разпоредби наказание трябва очевидно и
несъмнено да не съответства на извършеното престъпление, и да не може да обезпечи
изпълнението на прогласените в чл.36 от НК цели.
За престъплението по чл.183 ал.4 вр. ал.1 от НК са предвидени алтернативно
наказания до 2 години лишаване от свобода, или пробация, както и обществено порицание.
Оплакването, че съдът наложил на осъдения най-тежкото наказание, макар да е платил
всички претендирани суми за издръжка, е очевидно невярно, тъй като с решението на
Окръжен съд - Ямбол той е осъден на 9 месеца „лишаване от свобода“, докато
максималният размер на това наказание за престъплението по чл.183 ал.4 от НК е 2 години.
Доказателствено обосновани и правилни са изводите на инстанционните съдилища,
споделени и от настоящата инстанция, че специфичната обществена опасност на
конкретното деяние и на конкретния деец в случая надхвърлят обичайната за престъпления
от същия вид обществена опасност.
Безспорно е реализиран продължителен период на престъпно бездействие от 27
месеца, т.е. 2 години и 3 месеца, и то именно в етапа на ранния пубертет и началото на
съзряване на детето, когато то в най-голяма степен се нуждае от подкрепа и обезпечаване на
жизнените му потребности. Дължимата, но неплатена сума за издръжка за този период
възлиза на 2700 лева, надхвърлайки 4-кратния размер на минималната работна заплата за
4
2020 и 2021 година, която е била в размер съответно на 610 лева и 650 лева, а за 2022 година
минималната заплата е била в размер на 710 лева месечно. Същевременно, инкриминирания
по делото период се явява продължение, и надгражда в негативен аспект един предходен
период на неплащане на дължимата издръжка с продължителност от 51 месеца, за което
осъденият К. е бил санкциониран с „пробация“ по НОХД № 197/ 2020 г. на Pайонен съд –
Ямбол. Друг релевантен факт е, че обсъжданата престъпна деятелност започва през м.
февруари 2020г., т.е. още по време на наказателното производство по НОХД № 197/ 2020 г.
на Pайонен съд – Ямбол, и далеч преди влизане в сила на присъдата по това дело на
17.06.2021 г. СлЕ.телно, участието на искателя в предходния наказателен процес за същото
по вид престъпление, и наложеното му за това деяние наказание „пробация“ очевидно не са
му въздействало по начина, предвиден в чл.36 от НК, поради което дефинираните в същия
текст цели не са били постигнати.
Личността на осъдения К. също се отличава със завишена степен на обществена
опасност. Извън предходното му осъждане за престъпление по чл.183 ал.1 от НК,
обосноваващо повторността на сегашното деяние, искателят е осъждан за множество други
престъпления от общ характер, включително такива по чл.194, чл.195, чл.339 ал.2, чл.325
ал.1, чл. 131 ал.1 т.12, чл.343б ал.1, чл. 354а ал.5 от НК, за които са му налагани наказания
„пробация“ и условни наказания „лишаване от свобода“ за срокове от 6 месеца, 1 година, 1
година и 6 месеца и 3 години. За тези осъждания К. не е бил реабилитиран при
осъществяване на престъплението по чл.183 ал.4 вр. ал.1 от НК. Липсват твърдения и
доказателства за трудова, семейна или социална ангажираност на осъдения, не са налице и
данни за негови доходи от легална дейност. Изброените обстоятелства обосновават в
достатъчна степен заключение, че искателят изглежда е личност, отличаваща се с трайна
криминализация и завишена степен на обществена опасност, по отношение на когото
наложените до момента наказания „пробация“ и условно „лишаване от свобода“ не са
произвели целения предупредителен, поправителен и превантивен ефект.
Инстанцията по възобновяването изцяло възприема преценката на инстанционните
съдилища за неприложимост в случая на привилегирования състав на чл.55 от НК.
Обосновано инстанциите по същество са достигнали до извод, че наказанието на К. за
извършеното от него престъпление по чл.183 ал.4 вр. ал.1 от НК следва да бъде определено
при условията на чл.54 от НК, тъй като не се установяват изключителни, нито многобройни
смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства. Правилата по чл.55 от НК се
прилагат по изключение, само когато случаят е значително по-лек от типичните, обхванати
от престъпния състав, и справедливостта на санкцията би била компрометирана дори и с
най-лекото предвидено в закона наказание. За приложението на института, обаче, освен
наличие на изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, е
задължителен и извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание се явява
несъразмерно тежко. В конкретния случай, както правилно са приели районният и
окръжният съд, данните по делото не позволяват да се направи такова заключение.
Конкретната неправомерна деятелност на К. (неплащане на издръжка), пряко
засягаща условията и процеса на израстването и формиране на личността на детето му,
несъмнено е показател за съществуващи у осъдения престъпни нагласи, които се нуждаят от
корекция посредством методите на държавна принуда. При съобразяване с всички обсъдени
по-горе релевантни и доказани по делото обстоятелства, очертаващи степента на
обществена опасност на деянието и дееца, въззивният съдебен състав на Окръжен съд –
Ямбол в решението си правилно и в съответствие със закона е заключил, че отмерената от
първата инстанция санкция „лишаване от свобода“ за срок от една година, се явява
прекомерно и несъответно тежка за осъдения К., поради което е намалил наложеното му
наказание до справедлив размер от 9 месеца „лишаване от свобода“. И настоящият съд
споделя становището на въззивната инстанция, че по този начин ще се постигне разумно
съответствие между извършеното и следващото се за него наказание, както и комплексно
постигане на всички цели по чл.36 от НК. С оглед наличието на предходни влезли в сила
присъди, с които на осъдения са били наложени наказания „лишаване от свобода“ за
различни срокове, за които К. не е реабилитиран, наказанието „лишаване от свобода“ в
настоящия случай не може да бъде отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК, а следва да бъде
изтърпяно ефективно при първоначален „общ“ режим по смисъла на чл.57 ал.1 т.3 от
ЗИНЗС, както правилно е постановил районният съд. Действително, ефективното
5
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в общия случай свежда до минимум
възможностите на осъдения да изпълнява надлежно задължението си да заплаща издръжка
на детето си, каквито аргументи се застъпват от защитника на искателя. Следва обаче
изрично да се отбележи, че от 25.06.2011 г., когато влязло в сила решението за осъждане на
К. да заплаща издръжка, включително и през инкриминирания по делото период от м.
февруари 2020г. до м. април 2022г., правото на свободно придвижване и правото на труд на
осъдения не са били ограничавани, за извършените до момента престъпления са му налагани
наказания „пробация“ и условно „лишаване от свобода“, т.е. той е разполагал в пълна степен
с възможност да реализира легални доходи от трудова или търговска дейност, и най-вече
точно и своевременно да заплаща на детето си определената от съда издръжка, което
задължение осъденият съвсем съзнателно неглижирал за дълги периоди от време, без да
отчита негативните последици от бездействието си.
По отношение на наложеното за извършеното престъпление по чл.183 ал.4 вр. ал.1 от
НК кумулативно наказание „обществено порицание“, съдът приема, че налагането му наред
с наказанието „лишаване от свобода“ съответства на закона, поради което и в тази част
присъдата не изисква корекция.
В контекста на изложеното и в границите на правомощията си, Апелативен съд -
Бургас намира, че искането за възобновяване на наказателното производство е
неоснователно и следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, на основание чл.426 вр. чл.422 ал.1 т.5 и чл.354 ал.1 т.1 от НПК,
Апелативен съд – Бургас
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. К. К. ЕГН ********** от гр.
София, за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 1174/ 2022 г. по описа
на Районен съд – Ямбол и ВНОХД № 428/ 2023 г. по описа на Окръжен съд - Ямбол.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6