и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 29/11.03.2009 год., постановена по Н.О.Х.Дело № 123/2009 год., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия Сабри Неджатин Мехмед от гр.Кърджали за виновен в това, че на 18.11.2008 год. срещу 19.11.2008 год. в гр. Кърджали, при условията на опасен рецидив, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, и чрез използване на техническо средство - метален лост, направил опит да отнеме чужди движими вещи - пари и цигари, собственост на Илия Сотиров Илиев от гр. Кърджали, от владението на Пяна Петкова Цветкова от гр.Кърджали, без тяхното съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като изпълнителното деяние не е било довършено по независещи от волята на дееца причини, поради което на осн. чл. 196 ал. 1 т. 2, във вр. с чл. 195 ал. 1 т. 3 и т. 4, във вр. с чл. 194 ал. 1, във вр. с чл. 29 ал. 1 б. „а", във вр. с чл. 18 ал.1, във вр. с чл.55 ал.1 т.1, и във вр. с чл.58 букв. "а" от НК, го е осъдил на наказание „лишаване от свобода" за срок от 6 /шест/ месеца, като на осн. чл.47 б. „б" от ЗИН е определил първоначален „строг" режим на изпълнение на наказанието. С присъдата съдът се е разпоредил и с веществените доказателства по делото. Въззивното производство е образувано по подаден протест от Районна прокуратура – Кърджали, с който така постановената присъда се протестира като неправилна. Твърди се в протеста, че видно от представеното по делото свидетелство за съдимост и характеристична справка, подсъдимият бил многократно осъждан, имал трайни престъпни навици и лоши характеристични данни. По делото не били събрани никакви доказателства, сочещи на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, а така също не били съобразени обстоятелствата по чл.18 ал.2 от НК, във връзка с приложението на чл.58 б.”а” от НК. При определяне на наказанието на подсъдимия не били взети предвид също и обществената опасност на подс.Мехмед, нито обществената опасност на деянието му. Прокурорът от Районна прокуратура – Кърджали счита, че с оглед постигане целите на наказанието, на подсъдимия следва да бъде наложено такова без прилагане разпоредбите на чл.55 от НК, като с протеста се предлага въззивният съд да постанови решение, с което да измени протестираната присъда, като бъде увеличено наложеното на подсъдимия наказание от 6 месеца „лишаване от свобода” на 4 години „лишаване от свобода”. В съдебно заседание прокурора от Окръжна прокуратура – Кърджали поддържа протеста по изложените в него съображения. Не сочи нови доказателства. Ответникът по протеста – подс.Сабри Неджатин Мехмед от гр.Кърджали, в съдебно заседание изразява становище, че протеста е неоснователен. Съжалява за извършеното, като моли присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена. Не сочи нови доказателства. Окръжният съд, след извършената проверка изцяло на правилността на протестираната присъда, на основание чл.313 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени в протеста, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Протеста е неоснователен. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото на подсъдимия Мехмед обвинение, събрал е необходимите, искани и сочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК, като не се налага извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от настоящата инстанция. Така, по несъмнен и категоричен начин е установена от събраните по делото доказателства следната фактическа обстановка: Подсъдимият Сабри Неджатин Мехмед е роден на 04.03.1987 год. в гр.Кърджали, като постоянно живее в същия град. Има завършено основно образование, не е женен, не работи, многократно осъждан, не се ползва с добри характеристични данни по местоживеене. На 18.11.2008 год. вечерта, около 21.00 часа подс.Мехмед се скарал с майка си и излязъл от дома си. Отишъл до пазара, след което се насочил към центъра на града, където от магазин си купил „патронче” мастика – от 200 мл. Отишъл в парк „Горубсо” в гр.Кърджали, където изпил закупената мастика, след което се насочил към автогарата в гр.Кърджали. По пътя видял в междублоковото пространство между бл.№ 90 и бл.№ 92 на бул.”България” метален павилион, стопанисван от Илия Сотиров Илиев – едноличен търговец с фирма ЕТ „Соти - 99 – Илия Сотиров” – гр.Кърджали, в който като продавачка работела св.Пяна Цветкова, и от който павилион подсъдимият Мехмед решил да извърши кражба на каквито стоки намери в него, най-вече цигари и пари, тъй като нямал парични средсдтва, а искал да си купи храна и цигари. Подсъдимият видял, че металната врата на павилиона е заключена със секретна брава и с катинар. Опитал да отвори вратата, като натиснал дръжката, но не успял. До намиращ се наблизо трафопост, подс.Мехмед намерил малък лост с дължина около 50-60 см, с който изкъртил катинара на вратата на павилиона, който прибрал в джоба на якето си, където държал и празна пластмасова кутия за бижута и жълта на цвят газова запалка. Опитал се да разбие и бравата на вратата на павилиона с металния лост, но не успял, поради което решил да направи пролука в долната част на металната му врата. За да не му пречи, подсъдимият свалил якето си /кожено кафяво яке с вълнена яка и бял кант в долния край/, което оставил под предницата на намиращ се наблизо паркиран лек автомобил. С помощта на лоста успял да огъне ламарината на долната част на вратата навън, но образувалият се отвор не бил достатъчно голям и успял само да бръкне през отвора, като вътре напипал друг, по-голям метален лост. Взел го и се опитал с него да разшири отвора на вратата, но безуспешно, тъй като имало метална греда, която му пречела. Решил да тръгне към автогарата и да си купи цигари, след което имал намерение да се върне и да си вземе якето. Междувременно, действията на подс.Мехмед около металния павилион били забелязани около полунощ на 18.11.2008 год. срещу 19.11.2008 год. от св.Николай Янев - служител на ОД на МВР -Кърджали, който бил на терасата на жилището си, на около 100 метра от павилиона. Същият свидетел забелязал лице, което се върти около павилиона - скрило се в тъмнината, после пак се появило на светлото, при което свидетелят се усъмнил, че се извършва кражба и позвънил на св.Танер Мюмюн - негов колега, за който знаел, че е на смяна. По време на разговора св.Янев видял лицето, правейки опити да проникне в павилиона – видял го да се навежда и с някакъв предмет в ръка да се опитва да изкърти вратата на павилиона, като след известно време същото тръгнало в посока към Културния дом. След получаване на обаждането от св.Янев, автопатрулът на РУ на МВР - Кърджали, обслужващ този район в състав - полицейските служители Танер Мюмюн и Ерджан Халил, поддържайки непрекъсната връзка по телефона със св. Янев, пристигнали на мястото, като спрели на разстояние от около 80-100 метра от павилиона, откъдето имали добра видимост към него. В същото време подс.Мехмед отишъл до булеварда, където видял да преминава друг полицейски автопатрул и променил посоката на движението си, като се върнал до павилиона, след което тръгнал в посока автогарата, минавайки зад блок № 92. Същият бил последван от полицейските служители - свидетелите Мюмюн и Халил, които го видели да опитва да влезе от задната врата в сградата на автогарата. Свидетелят Халил се приближил до него и го задържал. Подсъдимият Мехмед отрекъл да е бил до процесния павилион. Местопроизшествието било запазено от полицейските служители. На следващия ден св. Николай Янев, при преминаване покрай автомобилите зад блок № 90, видял мъжко яке, застлано под предната част на паркиран автомобил, като съобщил за него. При проведения оглед на местопроизшествие в хода на досъдебното производство, до павилиона били намерени и иззети два метални лоста, а в джоба на иззетото яке бил намерен катинарът от павилиона, както и вещи, за които подсъдимият съобщил, че носел в джобовете си – празна кутийка за бижута и жълта газова запалка. След извършване на огледа на местопроизшествието, Илия Сотиров и св.Цветкова констатирали, че няма липси от държаните в павилиона стоки – цигари, запалки, дъвки и ваучери за телефон. Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства – от обясненията на подс.Сабри Мехмед, дадени пред първоинстанционния съд, с които е направил по същество пълно признание на фактите и обстоятелствата, относими към предмета на доказване по предявеното му обвинение, които съдът кредитира изцяло; от показанията на разпитаните в хода на първоинстанционното съдебно следствие свидетели Цветкова, Янев, Мюмюн и Халил, на които следва да бъде дадена вяра изцяло, тъй като същите са логични, последователни и кореспондиращи помежду си и с останалите доказателства по делото; както и от писмените доказателства, събрани на досъдебното производство и приети от първоинстанционния съд – протокол за огледи на местопроизшествие, ведно с фотоалбум към него, протокол за оглед на веществени доказателства с фотоалбум, протокол за разпознаване на предмети с фотоалбум, справка за съдимост на подс.Мехмед, характеристична справка и др., които доказателства поотделно и в тяхната съвкупност еднопосочно и безпротиворечиво установяват фактическата обстановка, възприета и от двете съдебни инстанции. При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подс.Мехмед е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 196 ал.1 т.2, във вр. с чл. 195 ал.1 т.т.3 и 4, във вр. с чл. 194 ал.1, във вр. с чл. 29 ал.1 б.”а”, във вр. с чл.18 ал.1 от НК - на 18.11.2008 год. срещу 19.11.2008 год. в гр. Кърджали, при условията на опасен рецидив, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, и чрез използване на техническо средство - метален лост, направил опит да отнеме чужди движими вещи - пари и цигари, собственост на Илия Сотиров Илиев от гр. Кърджали, от владението на Пяна Петкова Цветкова от гр.Кърджали, без тяхното съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като изпълнителното деяние не е било довършено по независещи от волята на дееца причини, до какъвто правилен и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да постанови осъдителната си присъда, първоинстанционният съд е извършил цялостни анализ и оценка на всички събрани доказателства, като е изложил подробни съображения в тази връзка, които се споделят напълно и от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост. Всъщност, по така установената фактическа обстановка, както и по отношение на направените въз основа на нея правни изводи на първоинстанционния съд – относно авторството на деянието, времето, мястото и начина на извършването му, квалификацията на същото и относно формата на вината на подсъдимия при осъществяването му, няма спор между страните, като със въззивния протест по същество се прави оплакване само относно приложението на разпоредбите на чл.55 от НК при налагане на наказанието на подсъдимия, респ. за справедливостта на същото, което прокурора счита за значително занижено по размер. С оглед така установената фактическа обстановка, направените въз основа на нея правни изводи от първоинстанционния съд за осъществяване на деянието от подсъдимия Мехмед от обективна и субективна страна, са обосновани и законосъобразни. От обективна страна, налице е опит за отнемане от подсъдимия на чужди движими вещи – пари и цигари, собственост на ЕТ „Соти – 99 – Илия Сотиров” – гр.Кърджали, от владението на Пяна Цветкова, без съгласието на същите и с намерение противозаконно да ги присвои. Деянието на подс.Мехмед представлява опит за квалифицирана кражба, тъй като същият е започнал изпълнението на посоченото престъпление, при което изпълнителното деяние на кражбата на чуждите движими вещи е останала недовършена по независещи от волята на подсъдимия причини – невъзможността му да проникне през металната врата на павилиона и появата на полицейски служители. Обосновани и законосъобразни са и изводите на съда относно квалифициращите деянието обстоятелства – за извършване на опита за кражба, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот /счупването на катинара на металната врата на павилиона и огъването на долната част на същата/; както и за извършване на деянието чрез използуване на техническо средство – метални лостове, без който осъществяването на престъплението би било невъзможно или поне значително затруднено. Деянието подсъдимият е извършил при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29 ал.1 б.”а” от НК, тъй като същият е осъждан 10 пъти за извършени умишлени престъпления от общ характер /кражби/, по осем от които наложеното му наказание е „лишаване от свобода”. Тъй като, обаче, по девет от осъжданията му престъпленията подс.Мехмед е извършил като непълнолетен, съгласно разпоредбата на чл.29 ал.2 от НК същите не следва да се вземат предвид при приложението на разпоредбите на чл.29 ал.1 от НК, респ. при квалифициране на деянието като такова, извършено от подсъдимия при условията на опасен рецидив. От значение за квалифициране на инкриминираното в настоящото производство деяние на подс.Мехмед като такова, извършено при условията на опасен рецидив е осъждането му по присъда № 63/19.10.2006 год., постановена по Н.о.х.дело № 671/2006 год. по описа на Районен съд - Кърджали, влязла в сила на 27.12.2006 год., с която за извършено престъпление по чл.195 ал. 1 т. 3 и 7, във вр. с чл. 194 ал. 1, във вр. с чл. 28 ал. 1 от НК му е било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години, което подс.Мехмед е изтърпял на 06.07.2008 год., и за което осъждане подсъдимият не е реабилитиран и не е изтекъл срока по чл. 30 ал.1 от НК. От субективна страна престъплението подс.Мехмед е извършил при форма на вината: пряк умисъл – същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Умисълът на подс.Мехмед се обективира в поведението му – несъмнено, с оглед нивото на физическото и психическото му развитие, подсъдимият е съзнавал, че прави опит да отнеме чужди движими вещи, без съгласието на собственика и владелеца на същите, и то с намерение да установи своя трайна фактическа власт върху тях. Подсъдимият е съзнавал и квалифициращите деянието обстоятелства – че извършва опита за кражба,чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот /катинар и метална врата/, чрез използване на техническо средство – лост; както и че извършва престъплението при условията на опасен рецидив. При налагане на наказанието на подс.Мехмед първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи отговорността му обстоятелства по-ниската степен на обществена опасност на деянието, предвид липсата на каквито и да било съставомерни последици, степента на осъществяване на намерението му за осъществяване на престъплението - ниска /същият не е успял дори да проникне в павилиона/, ниската по интензитет сила, употребена от подсъдимия за осъществяване на намерението му, младостта му, тежкото му материално положение, направените пълни самопризнания още в хода на досъдебното производство и съдействието му за разкриване на обективната истина, както и съжалението и разкаянието му за извършеното. А като отекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства първоинстанционния съд е приел обремененото му съдебно минало /извън осъждането му, имащо значение за квалификацията на деянието/ и лошите му характеристични данни. Въз основа на тях съдът е приел, че в случая са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание за това престъпление би се оказало несъразмерно тежко, като е наложил на подс.Мехмед наказание при приложение на разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК, т.е. под предвидения минимум, а именно: наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца. Така направените изводи от първоинстанционния съд при определяне на вида и размера на наказанието, което да бъде наложено на подс.Мехмед за извършеното престъпление, предмет на настоящото наказателно производство, са обосновани и съобразени със закона. Действително, в случая са налице многобройни смекчаващи отговорността на подс.Мехмед обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание за това престъпление би се оказало несъразмерно тежко, обосноваващи приложението на разпоредбите на чл.55 от НК. Освен това, както правилно е отбелязал и първоинстанционният съд, приложението на посочената законова разпоредба е предвидено на самостоятелно основание и с разпоредбата на чл.58 б.”а”, даваща възможност на съда да приложи разпоредбите на чл.55 от НК при опит за извършване на престъпление, поради недовършеността му и при съобразяване разпоредбата на чл.18 ал.2 от НК /т.е. като се вземат предвид степента на осъществяване на намерението и причините, поради което престъплението е останало недовършено/, което всъщност е сторил и първоинстанционния съд, както бе посочено по-горе в мотивите. С други думи, настоящата инстанция намира, че така наложеното на подс.Мехмед наказание съответства на тежестта на извършеното престъпление и на обществената опасност на деянието и дееца, като същото е напълно в състояние да постигне целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК – да въздействува поправително и превъзпитателно върху подсъдимия към спазване на законите; както и да въздействува предупредително-възпиращо спрямо него и останалите членове на обществото. Ето защо настоящата инстанция намира, че приложението на разпоредбите на чл.55 от НК от първоинстанционния съд при определяне на наказанието на подс.Мехмед за извършеното престъпление е съобразено със закона и е обосновано, като наложеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо – занижено по размер, а направените с въззивния протест оплаквания в тази връзка са необосновани. Правилно първоинстанционния съд е постановил така наложеното на подсъдимия наказание да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален „строг” режим на изтърпяване, на основание чл.47 б.”б” от ЗИН, с оглед наличието на формална пречка за приложението на института на условното осъждане по чл.66 ал.1 от НК – подс.Мехмед е осъждан на лишаване от свобода за престъпления от общ характер. Предвид изложеното по-горе, настоящата инстанция намира, че протестираната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, наложеното наказание на подсъдимия Мехмед не е явно несправедливо, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена. Водим от изложеното, и на основание чл. 334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 29/11.03.2009 год. по Н.о.х.дело № 123/2009 год. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |