Р Е Ш Е Н И Е
№ 829 06.07.2020
г. гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН
СЪСТАВ, на двадесет и пети юни две хиляди и двадесета година, в публично съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. МАРИНА НИКОЛОВА
Секретар:
Вяра Стоянова
Прокурор:
Христо Колев
сложи за разглеждане докладваното от
съдия М.Николова КАНД номер 997 по описа за 2020 година.
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури против решение № 149/05.02.2020
година по н.а.х.д. № 3555/2019 година на Районен съд – Бургас, с което е
отменено наказателно постановление № 02-76/ 28.08.2017г.,
издадено от началника на отдел „Рибарство и контрол- Черно море“ – гр.Бургас, с
което за нарушение по чл.17, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите
/ЗРА/ на основание чл.56 от ЗРА на К.И.И., ЕГН: **********, с адрес: *** е
наложено административно наказание глоба в размер на 1500 /хиляда и петстотин/
лева и за нарушение на чл.35, ал.1, т.3 от ЗРА на основание чл.74 от ЗРА е
наложена глоба в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, на основание чл.90,
ал.1 от ЗРА е постановено отнемане в полза на държавата на 3 броя дънно драгиращо средство /драга/, 14 кг. бяла
пясъчна мида, върната обратно във водата, извънбордов бензинов двигател
„Джонсън“ 6 к.с., лодка тип „Рипс“ и на основание чл.90, ал.2 от ЗРА е
постановено заплащане на обезщетение в размер на 70 /седемдесет/ лева. Касаторът
оспорва решението с аргументи, че същото е незаконосъобразно необосновано и
неправилно. Иска от съда отмяна на съдебното решение и потвърждаване на издаденото
наказателно постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, не
се представлява.
Ответникът
по касацията, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален
представител.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на
касационната жалба.
Административен
съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210,
ал.1 АПК.
Разгледана
по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият
съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С обжалваното решение РС-
Бургас е отменил НП № 02-76/ 28.08.2017г., издадено от началника на отдел
„Рибарство и контрол- Черно море“ – гр.Бургас, с което за нарушение по
чл.17, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ на основание чл.56
от ЗРА на К.И.И., с адрес: *** е наложено административно наказание глоба в размер
на 1500 /хиляда и петстотин/ лева и за нарушение на чл.35, ал.1, т.3 от ЗРА на
основание чл.74 от ЗРА е наложена глоба в размер на 1500 /хиляда и петстотин/
лева, на основание чл.90, ал.1 от ЗРА е постановено отнемане в полза на
държавата на 3 броя дънно драгиращо
средство /драга/, 14 кг. бяла пясъчна мида, върната обратно във водата,
извънбордов бензинов двигател „Джонсън“ 6 к.с., лодка тип „Рипс“ и на основание
чл.90, ал.2 от ЗРА е постановено заплащане на обезщетение в размер на 70
/седемдесет/ лева.
За да постанови
оспореното решение, РС-Бургас е намерил обжалваното наказателно постановление
за издадено при нарушения на процесуалните правила. Посочил е, че съгласно
разпоредбите на чл.42, т.3 и т.4 от ЗАНН, акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление трябва да съдържат
описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата,
при които е извършено, а в случая в акта не е посочено място на извършване на
нарушението и обстоятелствата при които е извършено, което е липса на
задължителни реквизити. Отбелязал е, че е абсолютно недопустимо мястото на
нарушението да бъде описано за първи път при издаване на наказателното
постановление, като в обстоятелствената част е посочено, че мястото на
извършване на нарушението е плажа на къмпинг „Градина“, като при така посочено
място на нарушението, описано деяние не представлява нарушение. РС-Бургас е
приел, че нито от акта, нито от наказателното постановление може да се заключи,
че добива на бяла пясъчна мида в конкретния случай е бил осъществен във водите
на Черно море с лодка. Отделно от това е отбелязал, че в акта и наказателното
постановление, не е посочена и дължината на процесната лодка, като по този
начин за съда е невъзможно да извърши преценка, дали И. е субект на нарушението
като физическо лице. В заключение съдът е приел, че непълното описание на
нарушенията в акта и наказателното постановление опорочава последния, като е
налице липса на съществени реквизити, предвидени в чл.42, т.3 и т.4 и на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН като констатираните процесуалните нарушения не могат да бъдат
санирани по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, поради което е налице основание за
отмяна на обжалваното постановление. Мотивирал е и отмяната на НП в частта за
отнемането в полза на държавата на 14 кг. бяла пясъчна мида, върната във водите
на Черно море, отнемането на 3 броя дънно драгиращо средство /драга/,
извънбордов бензинов двигател „Джонсън“ 6 к.с., лодка тип „Рипс“, както и в
частта, с която на основание чл.90, ал.2 от ЗРА е постановено И. да заплати
обезщетение в размер на 70 лева. В допълнение, съдът е отбелязал и факта, че за
нарушението на чл.35, ал.1 т.3 от ЗРА наказващият орган е наложил глоба в
размер на 1500 лева, при предвиден минимум от 4000 лева в чл.74 от ЗРА за това
нарушение.
Така постановеното
решение е правилно.
Настоящият съдебен
състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е
изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие
с разпоредбите на НПК. Възраженията, изложени пред настоящата съдебна инстанция
в касационната жалба, че при издаването на АУАН и НП не са нарушени материалния
и процесуалния закон, съдът счита за неоснователни, като в тази връзка намира
за необходимо да посочи, че напълно споделя изводите на РС- Бургас досежно допуснато съществено
процесуално нарушение на императивите на чл. 42, т. 3 и т. 4 от ЗАНН в насока непосочване
на мястото на извършване на нарушението и обстоятелствата при които е
извършено. Съгласно разпоредбите на чл.
42, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, актът и наказателното
постановление трябва да съдържат описание на нарушението, датата и мястото,
където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на
доказателствата, които го потвърждават. В случая, както правилно е съобразил
първоинстанционния съд, в нарушение на чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН в
обстоятелствената част на наказателното постановление са посочени нови факти,
невключени в описателната част на акта за установяване на административно
нарушение, характеризиращи деянието от обективна страна, което е недопустимо и
представлява самостоятелно основание за отмяна на постановлението като
незаконосъобразно. В конкретния случай не може да намери приложение разпоредбата
на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, която се цитира от административно-наказващия орган в
касационната жалба, тъй като се касае за нередовност на съставения акт и
несъответствие между описаното в него и в издаденото въз основа на него НП
досежно основен признак от обективната страна на административното нарушение.
Правилни се явяват и изводи на БРС относно незаконосъобразно определения размер
на наложената глоба – същата е определена в размер на
1500 лева, при предвиден в чл.74 от ЗРА за това нарушение минимум от 4000 лева.
С оглед горното, настоящият
касационен състав приема, че изложените в касационната жалба възражения се
явяват неоснователни, а оспореното решение, като валидно, допустимо и
постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде
оставено в сила.
Предвид изхода на делото, на
касационния ответник следва да се присъдят претендираните по делото разноски в
документиран размер от 600 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с
чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският административен съд,
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 149/05.02.2020 година по н.а.х.д. № 3555/2019 година на Районен
съд – Бургас.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури
да заплати на К.И.И., ЕГН: **********, с адрес: *** разноски в размер от 600
лева заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2.