ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ІІ - 1615 30.08.2019 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
втори
въззивен гражданска състав
На: тридесети август две хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно
заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЛАМЕНА ВЪРБАНОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар
разгледа въззивно гражданско дело номер 979 по описа за 2019 година.
На основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е.
КРАЛЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивната жалба от „ДЗИ
– Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес за
призоваване гр.Бургас, ул.“Стефан Стамболов“ № 26, подадена чрез пълномощник адв.В., против
Решение № 80/19.04.2019 г., постановено по гр.д.№ 232/2018 г. по описа на
РС-Поморие, с което „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД е осъдено да заплати на М.А.М.
***, сумата от 8 000 лв.,
представляващи неизплатено застрахователно обезщетение, дължимо по договор за
застраховка, сключен под формата на застрахователна полица № 440116021010349 от
23.03.2016 г. за застраховка „Каско + ” на лек автомобил марка „Лексус ” модел
„RX 300” с рег.№ А 8316 МР,
рама № JTJHF10U000253584, за обезщетяване на вредите, настъпили
вследствие противозаконното отнемане на застрахования по договора автомобил, и
сумата от 837.23 лв. ,
представляваща законната лихва върху уважения размер на иска за периода от
06.04.2017 г. до 16.04.2018 г. , както и обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата, считано от 17.04.2018 г. – датата на предявяване на
иска до окончателното изплащане на сумата. С решението „ДЗИ-Общо застраховане”
ЕАД е осъдено да заплати на М.А.М. и сумата от 1 392.65 лв. за разноски по
делото.
Въззивникът
изразява недоволство от първоинстанционното решение, като счита същото за
неправилно, незаконосъобразно и необосновано, поради допуснати при
постановяването му нарушения на материалния закон, като правните изводи на съда
не намират подкрепа в закона, нито в доказателствата по делото. Счита се за неправилен
извода на съда липса на груба небрежност от страна на собственика на
автомобила, като се счита, че от събраните доказателства се установява груба
небрежност, която се отличава по степен и се изразява в неполагане на грижа, но
според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежния
човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Въззивникът счита, че
оставянето на автомобила без надзор на неохраняем паркинг за повече от шест
месеца се характеризира като неполагане на грижата, която би положил и
най-небрежния човек и представлява допуснато от застрахования собственик
увеличение на покрития от застраховката риск, което представлява проява на
груба небрежност, тъй като застрахованият не е предприел всички необходими
мерки за опазване на автомобила от посегателства, което изключва отговорността
на застрахователя съгласно т.8.8 от ОУ на застраховката. Посочва се също, че
ищецът не е знаел кога е станала кражбата, защото в този период той не е
упражнявал контрол върху автомобила, оставен без надзор на неохраняемия
паркинг, което е пречка за установяване на обстоятелствата, при които е
настъпило събитието, а целта на бързото уведомяване е застрахователят да може
да предприеме незабавни мерки и действия за откриване на автомобила. Въззивникът
изразява несъгласие и с изводите на съда относно размера на обезщетението, като
се посочва, че при обсъждане на експертизата ПРС не е разгледал допълнителната
експертиза и не е приел заключението на вещото лице за намаляване на стойността
на автомобила със сумата от 498.57 лв. невъзстановени щети, доколкото били
описани само в първия застрахователен договор от 2015 г., но липсвали в
процесния от 2016 г. В тази връзка се сочи, че съгласно т.3.19 от ОУ, при
подновяване на застрахователния договор оглед на МПС се извършва по преценка на
застрахователя, а в т.3.10 от ОУ е предвидено, че при подновяване на договора
без изискване за оглед, всички липси и увреждания от предходния застрахователен
договор се приемат за невъзстановени щети. В случая, застрахователната полица
била подновена без прекъсване и оглед на автомобила не е бил извършван, а
клиентът не е удостоверил отстраняването на уврежданията и липсите по
предходния договор, като ищецът не е оспорил заключението в тази част, не са
представени и доказателства за отстраняването на невъзстановените щети. Поради
това, вещото лице е определило стойност на автомобила от 8300 лв., от която
сума е приспаднало стойността на невъзстановените щети от 498.57 лв. и е
формирало крайна стойност на автомобила в размер на 7802 лв. При това,
въззивникът счита, че с осъждането му да заплати обезщетение и за
невъзстановените щети ще се стигне до обогатяване и обезщетението няма да е
равно на действително претърпяната вреда. В заключение, моли въззивния съд да
отмени първоинстанционното решение. Не са направени доказателствени искания. Претендират
се разноските по делото.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия М.А.М.,
подаден чред пълномощник адв.И., с който въззивната жалба се оспорва като
неоснователна, като се излагат подробни съображения. Моли въззивния съд да
потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Не се правят
доказателствени искания. Претендира се присъждане на разноските по настоящото
дело.
При служебната
проверка, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК се установи следното: Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, което
има правен интерес от обжалването. Препис от първоинстанционното решение е
връчен на въззивника „ДЗИ – ОЗ“ ЕАД на 07.05.2019 г., чрез Марина Капитанова –
сътрудник, видно от приложената разписка, а въззивната жалба е подадена на 22.05.2019 г., съгласно регистрационния печат на РС-Поморие.
При това положение, жалбата се явява просрочена, като подадена извън
преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ГПК, изтекъл на 21.05.2019 г. Но тъй
като по делото не се съдържат данни за начина на депозиране на жалбата – на
място в деловодството на съда, по пощата или др., БОС намира за необходимо да
укаже на въззивника в едноседмичен срок от съобщението или най-късно в съдебното
заседание да представи доказателства за подаване на въззивната жалба в срока по
чл.259 ГПК, с оглед преценката за допустимост на същата.
Съдът констатира също, че към въззивната жалба не е приложено
пълномощно на адв.В., издадено от въззивника „ДЗИ – ОЗ“ ЕАД за процесуално
представителство по настоящото дело. Между кориците на първоинстанционото дело е
налице пълномощно за процесуално представителство само за делото пред ПРС
(л.138). В този смисъл, на въззивника „ДЗИ – ОЗ“ ЕАД следва да се укаже да
представи адвокатско пълномощно за наличието на представителна власт на адв.В.
по в.гр.д.№ 979/2019 г. по описа на БОС, или въззивникът да потвърди
извършените от негово име, без представителна власт действия по подаване на настоящата
въззивна жалба.
Предвид горното и на основание чл.267, ал.1 ГПК, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 979/2019
г. по описа на БОС постъпилата въззивна жалба от ответника „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД и постъпилия писмен отговор от въззиваемия-ищец М.А.М..
УКАЗВА на въззивника „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД в едноседмичен срок от съобщението и най-късно до датата на съдебното
заседание, ДА ПРЕДСТАВИ по
делото доказателства за подаване на въззивната жалба в срока по чл.259 ГПК,
в случай, че същата не е депозирана на място в деловодството на ПРС, а по друг
начин. Преценка за допустимост на въззивната жалба ще се извърши от съда в
съдебното заседание.
УКАЗВА на въззивника „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД В СРОК до съдебното заседание ДА ПРЕДСТАВИ по делото
адвокатско пълномощно за наличието на представителна власт на адв.В. за
извършване от негово име на процесуални действия по в.гр.д.№ 979/2019 г. по
описа на БОС, или да потвърди
извършените от негово име, без представителна власт действия по подаване на
въззивната жалба.
На всяка от страните да се връчи
препис от настоящото определение, като същите се уведомят и чрез процесуалните
им представители по телефона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.