РЕШЕНИЕ
гр. София, 16.05.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на тринадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
при секретаря Диана Б. като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 20598 по описа за 2014 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно
кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ
/отм./ вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищците Р.Б.Ц. и Б.Р.Д. –
непълнолетен, действащ със съгласието на майка си Р.Б.Ц., твърдят, че на
03.08.2013 г. пострадали като пътници в
лек автомобил „Дайхатсу Териос“ с рег. № *******, вследствие на ПТП, причинено
от пиян водач на лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“ с рег. № *******.
Произшествието настъпило около 15.40 часа на път III-101
гр. Криводол – гр. Враца. Излагат, че по случая било образувано н.о.х.д. №
81/2014 г. по описа на Районен съд – Враца, приключило със споразумение, което
влязло в сила на 28.01.2014 г., с което обвиняемият С.М.Ц.бил признат за
виновен по повдигнатото му обвинение. Вследствие на горното ПТП, причинено от
пияния С.Ц.ищците претърпели подробно описаните в исковата молба травматични
увреждания. Сочат, че към датата на ПТП за лек автомобил „Опел“ „Корса“, рег. №
№ ******* съществувало валидно застрахователно правоотношение, сключено с
ответника З. „Б.В.И.Г.“ АД, със
застрахователна полица № 03113001905871, със срок на покритие от 26.07.2013 г.
до 25.07.2014 г. Съобразно с изложеното молят съда да осъди ответното
застрахователно дружество да заплати на Р.Б.Ц. сума в размер на 32 000
лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, следствие
на ПТП, настъпило на 03.08.2013 г., ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на ПТП – 03.08.2013 г., до окончателното изплащане, и на Б.Р.Д.
сумата от 50 000 лева- частичен иск от сума в общ размер на 70 000
лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, резултат от
ПТП, настъпило на 03.08.2013 г., ведно със законната със законната лихва за
забава, считано от датата на ПТП – 03.08.2013 г., до окончателното изплащане.
Претендират присъждане на разноски за настоящото производство.
Ответникът З. „Б.В.И.Г.“ АД
оспорва исковете по основание и размер, като уточнява, че предвид влязлото в
сила споразумение по горното наказателно дело не оспорва виновното и
противоправно поведение на водача С.Ц., както и не оспорва факта, че е
застраховател на гражданската му отговорност.
Поддържа обаче, че описаните в исковата молба травматични увреждания не
са получени вследствие на горното ПТП, респективно, че не са настъпили в
претендирания обем и степен. Завява възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалите, за които твърди да са били без поставени
обезопасителни колани. Изтъква, че макар към датата на ПТП, ищецът Б.Д. да е
бил малолетен, то грижата за неговата безопасност била на неговия законен
представител – майка му Р.Ц.. Оспорва исковете по размер, като изтъква, че
последният бил завишен. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
От приетите по делото писмени доказателства (
Констативен протокол за ПТП, рег. № КАТ- 10340, Протокол за оглед на пътно –
транспортно местопроизшествие, ведно с Албум № 400 ), се установява, че на
03.08.2013 г. около 15.40 часа на път III-101 гр. Криводол –
гр. Враца, е настъпило ПТП, с участници: 1. лек автомобил марка „Опел“, модел
„Корса“, рег. № *******, собственост и управляван от С. М.Ц., с резултат от
взетата кръвна проба за алкохол – 3.51 промила, и 2. лек автомобил марка
„Дайхатсу“, модел „Териос“, с рег. № *******, собственост на Р.Б.Ц. и
управлявано от И.П.И., с резултат от взетата кръвна проба за алкохол – 0.00
промила. В горните документи сред
пострадалите лица са посочени и ищците: Р.Б.Ц. и Б.Р.Д. – пътници в лек
автомобил „Дайхатсу“.
За установяване механизма на
ПТП и претърпените от пострадалите
травматични увреждания е изслушана комплексна съдебно – медицинска и автотехническа
експертиза ( КСМАТЕ). Заключението в медицинската му част е оспорено от
ответника в частта досежно извода на вещото лице, за механизма на получаване на
травмата при Б.Д., изключващ основателността на възражението за съпричиняване.
Заключението в техническата му част е оспорено от ищцата Р.Ц. по отношение на
констатацията дали е била с поставен предпазен колан. Във връзка с направените
възражения на страните по делото е допусната и
изслушана повторна КСМАТЕ. Съдът е приел като доказателствено средство
първоначалната КСМАТЕ и я кредитира изцяло, включително и в оспорените части,
като съображения за това ще изложи в мотивната част. Съгласно изводите на
първоначалната комплексна експертиза пътят, на който е
настъпило ПТП се състои от едно платно и
е предназначен за двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока има
по една пътна лента. Лекият автомобил „Дайхатсу Териос“, в който са пътували
ищците, се е движел по пътя в дясната пътна лента с посока от гр. Враца към
гр.Криводол. В същото време, л.а. „Опел“ се е движел в пътната лента, за насрещно
движение на автомобилите. В един момент л.а. „Опел“ се е отклонил на ляво за
посоката си и е преминал през осовата линия на пътя, като е навлязъл в пътната
лента на движещият се срещу него л.а. „Дайхатсу Териос“. Реализирало се е ПТП.
Лекият автомобил „Опел“ с предната си
дясна част челно - преобладаващо в дясно, се е ударил в предната дясна част на л.а.
„Дайхатсу Териос“. ПТП е настъпило в светлата част от денонощието, при добра
метеорологична видимост, суха пътна настилка. Няма данни по платното за
движение да е имало дупки, неравности и посипаности. Заключението на вещото
лице автоинженер е, че от техническа гледна точка, причината за настъпилото
ПТП, са субективните действия на водача на лекия автомобил „Опел“ с органите за
управление на автомобила, който се е отклонил на ляво за посоката му, като е
пресякъл осовата линия на пътя и е навлязъл в пътната лента за насрещно движещите
се автомобили, където е настъпил удара с л.а. „Дайхатсу Териос“. С оглед конкретния механизъм на ПТП,
деформациите по двата автомобила (напукано и счупено предно панорамно стъкло с
издатина в предната част при пътника от предната дясна седалка) и действието на
обезопасителните колани първоначалната КСМАТЕ обосновава извод, че при челен удар
предпазните колани могат да възпрепятстват инерционното движение на пътниците в
автомобила след настъпването на удара и съответно удари по тях от вътрешните
части в купето на автомобила, поради което за конкретния случай относно травмите на
пътуващите в л.а. „Дайхатсу Териос“ има значение дали са били поставен или не предпазен колан към момента
на настъпване на ПТП. В тази връзка вещите лица са
обосновали извод, че ищцата Р.Ц. към момента на удара е била без правилно
поставен предпазен колан, вследствие на което е претърпяла травмата на главата - от удар в предното
панорамно стъкло, а останалите увреждания от удари в части от интериора на
автомобила - борд таблото. КСМАТЕ описва травматичните увреждания на Р. *** дясно като подкожен хематом. В амбулаторен лист
№ 3299/04.08.13 г. вече било отразено: „..увредено общо състояние. Затруднено
самостоятелно придвижване. Масивен хематом в областта на челото в дясно. Хематоми и
охлузвания на дясно бедро и в долната част на гръдния кош в дясно - около 8, 9
и 10-то ребра. Всичките
тези диагнози в съвкупност реализирали медикобиологичния показател болка и
страдание. Возещият се на задна седалка пътник Б.Д. при ПТП е
получил счупване на лява раменна кост в долната й част. Такова счупване можело
да се получи при директна травма в областта на раменната кост, както и при
индиректна такава при изпъната ръка, или свита в лакътя по надлъжната й ос. Това счупване реализирало медикобиологичния признак трайно затруднение
движението на крайника за срок не по- малък от 30 дни. При изслушването си по
реда на чл. 200 ГПК вещите лица от първоначалната КСМАТЕ заявиха, че
ефективността на предпазните колани се проявява при скорост около 80 км/ч. Коланите били закрепени към купето
на автомобила и дори счупена седалка нямала отношение към закрепването им. По делото нямало
обективни данни за увреждане на механизма на обезопасителните колани. Такива не се съдържат и в приетия по делото опис
на щетите по процесния автомобил ( л. 197 и л. 198 от делото). КСМАТЕ сочи, на
следващо място, че при правилно поставен колан същият следвало да издържи и да
не се извади от закопчаващото устройство в момента на удара. По отношение на
травмата на пострадалия Б.Д. вещото лице пояснява, че най – вероятният
механизъм на получаването й е детето да е протегнало ръка да се предпази, тъй
като отзад, където е седяло, нямало такива деформации на интериора, които да
доведат до директна травма, да го ударят в ръката. Заключава, че дори да е
бил с поставен колан пак може да получи такава травма. Би я получил и без
предпазен колан – последният не играел роля за получаване на счупването.
Повторната КСМАТЕ установява, че на мястото на ПТП не били намерени
спирачни следи и други следи от гумите на двата автомобила, което при водача на
л.а. „Дайхатсу“ се обяснява с факта, че при навлизане на лек автомобил „Опел „
„Корса“ в платното му за движение за водачът има време единствено да реагира с
волана или със спирачките, но най – често не успява да започне ефективно
спиране. КСМАТЕ изчислява скоростта на двата автомобила към момента на удара,
както следва: за л.а. „Дайхатсу“ скоростта е била около 48 км/ч, а за
л.а.“Опел“ около 75 км/ч. Вещото лице излага в заключителната част, че
предпазните колани са конструирани така, че да издържат челен удар със скорост
над 100 км/ч. Възглавницата на водача се задействала винаги – и при поставен, и
при непоставен обезопасителн колан, като за другите пътници се задействала по
същия начин при автомобилите, произведени след 2000 г. Категорично се
обосновава в КСМАТЕ, че не е възможно при поставен предпазен колан
пострадалата да се удари в челното стъкло. Единствено при счупен или
откачен колан вследствие на удара би
било възможно да се придвижи напред тялото на Р.Ц. и с глава да достигне
челното стъкло. Съдът кредитира заключението на повторната КСМАТЕ като
обективно, пълно и компетентно изготвено. Същото не е оспорено от страните.
В хода на съдебното
дирене са изслушани три съдебно – медицински експертизи –СМЕ с вещо лице
неврохирург, първоначална СМЕ с вещо лице ортопед – травматолог и повторна СМЕ ( вещо лице ортопед травматолог).
СМЕ, изготвена от вещо лице
неврохирург, дава заключение, че при процесното ПТП от 03.08.2013 г. ищцата
Р.Ц. е получила контузия с подкожен хематом в дясна челна област на главата; кръвонасядания
и охлузвания в областта на дясното бедро и долната част на гръдния кош (8, 9 и
10 ребро вдясно); лекостепенна черепномозъчна травма с характер на мозъчно
сътресение, което е протекло без пълна загуба на съзнание и с непълен спомен за
инцидента. Обичайният
процес на възстановяване при мозъчно сътресение бил 20-30 дни. Възстановителният
период при пострадалата, според вещото лице бил значително удължен, което се
дължало не пряко и единствено на преживяната черепномозъчна травма, а на
развилото се посттравматично стресово разстройство в резултат на пътния
инцидент. От преките последици на преживяната черепно мозъчна травма ищцата била възстановена напълно, но все още
не били преодолени симптомите на постравматичното стресовото разстройство. След
изявата на симптомите на стресовото разстройство лечението се провеждало от
личния лекар на ищцата и от психиатър и продължавало и към момента на
изготвяне на заключението на тази СМЕ. След личен преглед на ищцата Р.Ц. на 15.01.2016 г. вещото лице неврохирург описва
обективното състояние на ищцата: ясно съзнание, адекватна, критична,
ориентирана. Без отпаднала двигателна, сетивна и рефлекторна неврологична
симптоматика. Подчертано емоционално лабилна. При изслушването си в о.с.з. на 27.01.2016 г., по реда на чл. 200 ГПК,
вещото лице поясни, че в документацията
от Спешното отделение, където била оказана помощ на пострадалата Р.Ц. не било
посочено, че е претърпяла черепно – мозъчна травма ( ЧМТ), но с оглед
оплакванията на ищцата от деня, следващ деня на ПТП, вещото лице заключава, че Р.Ц.
е била със сътресение на мозъка с краткотрайно зашеметяване, като ЧМТ. Налице
била и класическата симптоматика за тази макар и лека ЧМТ – главоболие, гадене,
световъртеж, обърканост и др., като тези симптоми обикновено се проявявали в
първите минути и часове на увреждането, но можело да бъдат и отложени – да се
появят в последствие. Заключението на вещото лице в частта, касаеща
психологическото състояние на ищцата Ц. – наличието на психологическо стресово
разстройство, е оспорена от ответното
застрахователно дружество по доводи, че експертът е неврохирург и няма
специалност по психиатрия. В тази връзка съдът намира следното: заключението на вещото лице следва да бъде
кредитирано, поради това, че се подкрепя от приети по делото писмени доказателства – ангажираните
от ищцата Етапна Епикриза от 26.12.2014
г. с диагноза „посттравматично стресово разстройство“ и Амбулаторен лист ( л.
73 от делото) № 444 от 09.07.2015 г. отразяващ резултат от посещение на Р.Ц. за
консултация, с диагноза „паническо разстройство - епизодична пароксизмална
тревожност, обективно състояние – психомоторно неспокойна“.
Изслушаната първоначална
СМЕ с вещо лице ортопед – травматолог дава заключение относно претърпените
от другия ищец Б.Д. травматични увреждания, както следва: счупване на лявата
мишнична кост в долната й трета. Обичайният процес на възстановяване от такова
счупване бил около 2-3 месеца. Лечението при детето се състояло от кръвна
репозиция, и фиксиране с две киршнерови игли на кръст, чиито два края са завити
на бастунчета о оставени подкожно. Следоперативно била поставена гипсова
имобилизация за 45 дни. След
зарастването на коста двете метални игли били извадени с малък кожен разрез върху съответното бастунче. Вещото лице,
счита, че при ищеца Б.Д. костта е зараснала и не се наблюдавали
остатъчни явления, дължащи се на счупването. Наличните у детето затруднения при движението на лявата
лакътна става, болката и периодичните отоци се дължали на придружаващо
заболяване – дисекиращ остеохондрит. Последното не било причинено от ПТП. Съдът
кредитира заключението като обективно и компетентно, като не основава изводите
си на първоначалната СМЕ единствено по отношение на приетото от вещото лице, че
пострадалият ищец има придружаващо заболяване - дисекиращ остеохондрит на Кьониг,
което не стои в причинна връзка с ПТП, поради заключението на повторната СМЕ,
която опровергава този извод. Според повторната СМЕ установява наличие
на добра конфигурация на лакътната става, без наличие на оток и с възстановени
активни движения в пълен обем. Крайникът бил възстановен напълно, без наличие
на съдови и неврологични смущения. Единствено вещото лице е констатирало рентгенологична находка, която първоначалната СМЕ
определя като дисекиращ остеохондрит на Кьониг. При изслушването си по
реда на чл. 200 ГПК вещото лице уточни, че при Б. няма дисекиращ остеохондрит
на Кьониг, а това е част от фрактурата на ставата, която се е насложила като
едно костно отлагане по време на процеса на костно зарастване след претърпяното
счупване. Вещото лице обосновава този си извод с вида на
травмата, с морфологията на тази детска става, която е изградена предимно от
хрущял, с начина на поставяне на Киршнерови игли през ставата. Всичко това може
да доведе до такава находка 45 дни след травмата. Заключението на повторната
СМЕ не е оспорено от страните и съдът
кредитира същото като обективно, компетентно и пълно.
Гласните
доказателства по делото, събрани чрез разпит на свидетеля И.П.И. – фактически
съжител на ищцата Р.Ц. и водач на лекия
автомобил „Дайхатсу“ „Териос“. Свидетелят твърди, че ищците са били с поставени
предпазни колани, а след удара двете предни седалки – шофьорската и другата се били леко
мръднали напред, доста напред. Таблото било дошло към тях. Откъм страната на Р.
жабката се счупила и се изкривила към нея. От страната на свидетеля също.
Вратите ги отворили с напън. Двете седалки почти се били откъртили
от пода. Колана на Р.Ц. стърчал до нея без да е закачен, тъй като според свидетелят И.
закопчалката, която е към колата, а не тази откъм колана, се била счупила и нещата
вътре от нея излезли навън от силния удар. Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля И. И. в тази им част,
касаеща твърдения, че ищцата Р.Ц. е била с поставен предпазен колан и относно механичните
повреди в обезопасителния колан на пострадалата ищца, тъй като изнесеното от И.
И. се опровергава от заключението на специалистите вещи лица по кредитираните
КСМАТЕ, от снимковия материал, част от
Албум № 400, изготвен от служителите при РУП – Враца, посетили процесното ПТП
на 03.08.2013 г., както и от писмените доказателства – опис на щетите на л. 197
и л. 198. Настоящият състав намира тези
показания за заинтересовани по смисъла на чл. 172 ГПК. В останалата си част
показанията на свидетеля са логични, не се опровергават от останалия събран по
делото доказателствен материал и са непосредствени, поради което съдът ги
кредитира.
Свидетеля излага, че след ПТП са ги откарали с линейка в болницата във Враца. Прегледали ги с ищцата
и казали, че трябва да отидат при личния
си лекар. За детето казали че е много
сложно счупването, предстояла операция и трябвало да се слагат пирони, да се
гипсира и т.н. Р. като се прибрала вкъщи се оплаквала от главоболие и пиела аналгин, аспирин. Оплаквала
се, че леко й се завива свят и я болят коленете, които били ожулени. Личният лекар й предписал да отиде на психолог. Ходили
на психолог или психиатър - свидетелят
не може да уточни, изписал й хапчета, от които постоянно й се спяло. После й
изписали други. Сегашният й лекар в гр. София
изписал на ищцата трети вид хапчета. Към момента все още била с очила,
не слизала, не се качвала по етажите, не работела. Детето, когато
играело, си пазело ръката, понеже го било страх да не го удари топката; стараело се да не си изпъва много ръката. При промяна на
времето се оплаквало, че го боли.
На основание чл.
15, ал. 6 ЗЗДт е прието писмено становище, изготвено от компетентната по
местоживеене на непълнолетният ищец Д“СП“ – Монтана. Становището на Отдел
„Закрила на детето“ към тази Д“СП“ е, че направеното искане за обезвреда на
претърпените вследствие на процесното ПТП вреди е в интерес на детето, с който
според социалните работници следва да бъде съобразено съдебното решение по
делото.
Между страните не е спорно, а и се установява
от писмените доказателства, включително и Справка от базата данни на
Информационния център към Гаранционен фонд, че към датата на ПТП, е било
налице валидно застрахователно правоотношение, възникнало по
застрахователна полица № 031130001905871, сключена за лек автомобил марка
„Опел“, модел „Корса“, рег. № *******, със срок на покритието от 26.07.2013 г.
до 25.07.2014 г. със застраховател - ответникът З. „Б.В.И.Г.“ АД.
От Споразумение по н.о.х.д.№ 81/2014
г. на I-ви наказателен състав на Врачански районен съд, се установява, че обвиняемият С.М.Ц.се е признал
за виновен в това, че на 03.08.2013 г.
около 15.40 часа на
път III-101 гр. Криводол – гр. Враца, при
управление на лек автомобил „Опел“ „Корса“, рег. № *******, в пияно състояние –
с концентрация на алкохол в кръвта 3.51 на хиляда, установено с химическа експертиза
протокол с № 231/06.08.2013 г. по описа на МВР-Враца, е нарушил чл. 20, ал. 1 ЗДвП: „водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват и чл. 5, ал.3, т. 1 ЗДвП: „ на водача на пътно
превозно средство е забранено да го управлява под въздействие на алкохол, наркотици
или други упойващи вещества“, следствие на
което е загубил контрол над управлението на автомобила и е навлязъл в
лентата за насрещно движение, без своевременно да намали скоростта и да спре,
продължил е движението си в нея и се е блъснал челно в движещият се срещу него
„Дайхатсу Териос“ с рег. № *******, като по непредпазливост е причинил на Б.Р.Д.,
ЕГН ********** ***, пътник в „Дайхатсу Териос“ , средна телесна повреда,
изразяваща се в трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник за срок
повече от един месец, в резултат на счупване на лява мишнична кост –
престъпелние по чл. 343, ал. 3, предл. първо, б.“а“, предложение второ, вр. с
чл. 342, ал. 1 НК. Споразумението е влязло в законна сила на 28.01.2014 г.
Въз основа на
така възприетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./
увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Основателността на прекия иск предполага
установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/.настъпилото
ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния водач,
3./ претърпените вреди и 4./ наличието
на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е
застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието водач.
Съдът намира след съвкупна преценка на събрания по
делото доказателствен материал, че са налице посочените предпоставки. Ответникът не
оспорва, а и се установява, че е застраховател на гражданската отговорност на
водача на лек автомобил „Опел“ „Корса“, който е признат за виновен за настъпване на процесното ПТП. Поведението
му безспорно е противоправно. В тази връзка и на основание чл. 300 ГПК влязлата
в сила присъда, споразумение, решение по чл. 78а НК има доказателствено
значение за вината, противоправността
и деянието на извършителя на
престъплението относно деянието, за
което му е било наложено съответно наказание. Предмет на изследване в
наказателното дело е поведението на увредителя, затова преценката за
извършеното от него е задължителна за гражданския съд, разглеждащ
гражданскоправните последици от деянието. С оглед на изложеното спорни между страните в настоящия спор са останали неимуществените
вреди, наличието на пряка причинно – следствена връзка на травматичните
увреждания с ПТП и размера на дължимото обезщетение. В тази връзка на първо
място съдът намира, че претърпените от ищците Р.Ц. и Б.Д. болки и страдания и
пряката им причинна зависимост с процесното ПТП се доказват от изслушаните по
делото съдебни експертизи, от гласните доказателства и приетата медицинска
документация – всички обсъдени подробно по – горе. Следователно са налице кумулативните
елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД,
като процесния деликт се явява и покрит застрахователен риск.
Съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД
съдът определя обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. Критерият „справедливост” съгласно задължителната
и трайна практика не е абстрактен. Съобразно дадените с ППВС № 4 от 1968 г.
разяснения, преценката на съда е
свързана с редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, например:
характерът, вида и броя на уврежданията,
допълнителното влошаване на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания, възрастта на пострадалия, обстоятелствата, при
които са причинени вредите, и др.
Предвид изброените критерии, настоящият състав на съда следва да съобрази
конкретно понесените от ищцата Р.Ц. и ищецът Б.Д. болки и страдания както
следва: За ищцата Р.Ц.- 1. брой, вид и тежест – лека черепно
мозъчна травма с характер на мозъчно сътресение, което е протекло без пълна
загуба на съзнание и с непълен спомен за инцидента, увредено общо състояние,
затруднено самостоятелно придвижване, масивен хематом в областта на челото в дясно. Хематоми и охлузвания на
дясно бедро и в долната част на гръдния кош в дясно - около 8, 9 и 10-то ребра,
реализиращи медикобиологичния признак болка и страдание; посттравматично
стресово разстройство; 2.продължителност на лечебния и възстановителен
период- обичайно около 20-30 дни.
Възстановителният период при пострадалата, според вещото лице по СМЕ бил значително
удължен, което се дължало не пряко и единствено на преживяната черепномозъчна
травма, а на развилото се посттравматично стресово разстройство в резултат на
пътния инцидент, като лечението на това стресово разстройство не е приключило; 3.последиците за
здравето на ищцата, интензитета на търпените болки и страдания; търпените
неудобства и ограничения - от
преките последици на преживяната черепно мозъчна травма ищцата била възстановена напълно, но все още
не били преодолени симптомите на постравматичното стресовото разстройство. По отношение на ищеца Б.Д. съдът
съобразява следните, установени по делото обстоятелства, имащи пряко значение
за размера на обезщетението:1. брой, вид и тежест на уврежданията- счупване на лявата мишнична кост в
долната й трета, съставляващо средна телесна повреда, изразяваща се в трайно
затруднение на движенията на ляв горен крайник за срок повече от един месец, 2.продължителност
на лечебния и възстановителен период- обичайният процес на възстановяване
от такова счупване бил около 2-3 месеца. Лечението при детето се състояло от
кръвна репозиция, и фиксиране с две киршнерови игли на кръст, чиито два края са
завити на бастунчета и оставени подкожно. Следоперативно била поставена гипсова
имобилизация за 45 дни. След
зарастването на костта двете метални игли били извадени с малък кожен разрез
върху съответното бастунче. 3.последиците за здравето на ищеца,
интензитета на търпените болки и страдания; търпените неудобства и ограничения -
и първоначалната и повторната СМЕ
установяват наличие на добра конфигурация на лакътната става, без
наличие на оток и с възстановени активни движения в пълен обем, без наличие на
съдови и неврологични смущения. Свидетелят И. установява, че Б. си пази ръката,
когато играе и го боли когато е лошо времето. Повторната СМЕ установява
и рентгенологична находка, която е част от фрактурата на ставата, и се е
насложила като едно костно отлагане по време на процеса на костно зарастване
след претърпяното счупване. На следващо място съдът съобразява по отношение
и на двамата ищци стандартът на живот в страната и официалните
средностатичическите показатели за доходи
на НСИ по време на възникване на увреждането – 2013 г., като нивата на застрахователно покритие, респ. -
нормативно определените лимити на отговорност по застраховката „гражданска
отговорност на автомобилистите“, съдът съобразява само относно възможния
максимален размер на обезщетението и индиция за икономическата конюнктура. Тук
е мястото да се обоснове, че наведеното от ответното застрахователно дружество възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищците, за които
твърди да са били без поставени предпазни колани, е частично основателно –
както е установено по – горе и само по отношение на ищцата Р.Ц.. Константната
съдебна практика, включително задължителна такава - Постановление № 17 от
18.11.1963г., Пленум на ВС, възприема обективният характер на съпричиняването,
който в по-новата практика по приложението на института, се определя като
достатъчен обективен каузалитет. Обезщетението за вреди се намалява, ако и
самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Принос е налице винаги,
когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване
на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин
и самите вреди. Причинно-следствената връзка е обективен факт. В процесния случай се установява по категоричен начин, че ищцата Р.Ц. е била без поставен предпазен
колан, което поведение е противоправно –
в нарушение на изискванията на чл. 137а ЗДвП,без да са налице данни за
изключението по ал. 2 на посочената разпоредба, и пряко, наред с поведението на делинквента е
допринесло за получаване на травматичните увреждания. Непоставянето на
предпазен колан закономерно е довело до свободно движение на тялото на
пострадалата напред и нагоре, в резултат на което тялото на Р.Ц., возеща се на
предната дясна седалка, се е придвижило напред и е достигнало до борд таблото и
предното панорамно стъкло на лек автомобил „Дайхатсу Териос“. По отношение на
детето Б.Д. вещите лица дават
заключение, че независимо дали е бил с поставен предпазен колан или не, вида на
травмата е такъв, че счупването на лявата мишнична кост е щяло да се получи без оглед на това дали е използван
инерционен колан. При това положение възражението за съпричиняване по отношение
на втория ищец е неоснователно, тъй като същият не е допринесъл за получаване
на травматичните увреждания.
Съобразно изложеното съдът счита,
че обезщетение за ищцата Р.Ц. в размер
на 10 000.00 лева се явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД, като същото
следва да бъде редуцирано с 50% поради принос на пострадалата за настъпване на
претърпените травматични увреждания, до размера на сумата от 5000.00 лева. За
ищеца Б.Д. съдът определя обезщетение по реда на чл. 52 ЗЗД в размер на
25 000 лева, което счита за достатъчно за репариране на претърпените от
него болки и страдания.
Предвид частичната основателност на главните искове на
уважаване до размера на посочените по – горе главници подлежат и акцесорните
претенции за законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва: върху сумата от
5000.00 лева следва да се присъди обезщетение за забава, считано от датата на
ПТП- 03.08.2013 г. до окончателното изплащане, и върху сумата от 25 000 лева законна лихва от датата
на ПТП – 03.08.2013 г. до окончателното изплащане.
По разноските:
Ищците, които на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК са
освободени от задължението за внасяне на държавна такса и разноски по делото,
предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, имат право на
репариране на разноските за адвокатско възнаграждение. Видно от договор за
правна защита и съдействие от 13.10.2013 г., серия А 428408, процесуалното представителство
е осъществявано безплатно – на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Когато в
съдебното производство насрещната страна дължи разноски – в случая ответника на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съгласно
чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има
право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда по реда на
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, което възнаграждение съдът присъжда на адвоката. Ето защо на основание
чл. 7, ал. 2, т. 2 и т.4 от Наредбата ответникът следва да бъде осъден да
заплати на адвокат П.К., член на САК, възнаграждение по реда на чл. 38, ал.
2 ЗАдв. в размер на 580.00 лева за защита на ищцата Р.Ц.
и 1280.00 лева за защита на ищеца Б.Д..
На ответника разноски се
следват на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно на отхвърлената част от
исковете, за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда
на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ и депозит за вещи лица по КСМАТЕ, в общ размер
на 355.12 лева, платими разделно от двамата ищци.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът З. „Б.В.И.Г.“ АД следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС
сумата от 1200 лв. – държавна такса за уважените искове и 444.98 -
депозити за вещи лица.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Р.Б.Ц., ЕГН **********, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./
вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата
от 5000 лв. / пет хиляди /, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 03.08.2013 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на ПТП – 03.08.2013 г., до
окончателното изплащане, и на Б.Р.Д., ЕГН
**********, действащ със съгласието на своята майка и законен представител Р.Б.Ц.,
сумата от 25 000 лв./ двадесет и
пет хиляди/, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 03.08.2013 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на ПТП – 03.08.2013 г., до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 226, ал.
1 КЗ/отм./ вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми: за
разликата над сумата от 5000 лв. до пълния претендиран размер от 32 000 лева,
ведно с претендираната законна лихва върху горницата над присъдената сума за
ищцата Ц., както и за разликата над
сумата от 25 000 лева до 50 000лв.,
който иск е заявен като частичен от иск в общ размер на 70 000 лв., ведно
с претендираната законна лихва върху отхвърлената разлика за ищеца Д., като
неоснователни.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Р.Б.Ц.,
ЕГН **********, да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сума
в размер на 177.56 лв. /сто седемдесет и седем лв. и
петдесет и шест стотинки/ - разноски по делото , и Б.Р.Д., ЕГН **********,
действащ със съгласието на своята майка и законен представител Р.Б.Ц., да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, сума в
размер на 177.56 лв. / сто
седемдесет и седем лв. и петдесет и шест стотинки/ - разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ЗАД „Б.В.И.Г.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати по сметка на Софийски градски
съд сумата от 1200 лв. / хиляда и
двеста/ – държавна такса за уважените искове,
и сумата от 444.98 лв. /четиристотин
четиридесет и четири лв. и деветдесет и осем стотинки/ - депозити за вещи лица.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. вр.
с чл. 78, ал. 1 ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адвокат П.К., член
на Софийска адвокатска колегия, възнаграждение за осъществена безплатна
правна защита на ищцата Р.Б.Ц., в размер
на 580.00 лева и възнаграждение
за осъществена безплатна правна защита на ищеца Б.Р.Д., ЕГН **********, действащ със
съгласието на своята майка и законен представител Р.Б.Ц., в размер на 1280.00 лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: