РЕШЕНИЕ
№ 271
гр. К., 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:С. В. Г.
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20215510101466
по описа за 2021 година
Предявен е иск за прекратяване на граждански брак с правно
основание чл.49, ал.1 от Семейния кодекс СК/.
В исковата молба ищцата М. Д. АНГ. твърди, че с ответника СТ. Д.
АНГ. сключили граждански брак на *** г., за което бил съставен акт за
граждански брак № 2/*** г. на Община К..
От брака си, който бил първи и за двамата имали родени три деца, които
към настоящия момент били пълнолетни: Д.С. А. - роден на *** г., Н.С. А. -
роден на *** г. и М.С. А..
Сочи, че първоначално семейният им живот протичал добре и в
разбирателство. Заживели в дома на баща й в град К., община К.. След това се
наложило да работят в чужбина и поради това били заедно в различни
държави.
През 2018 година се прибрали окончателно в Република Б.. След
завръщането им отношенията между тях се изострили по вина на съпруга. Той
започнал да страни от нея и да се държи грубо и предизвикателно с нея.
Случвало се да има физически сблъсъци между тях, като ответникът посягал
безпричинно да я бие и обижда без поводи. Заплашвал я, че ще я напусне и ще
живее с други жени. Започнал да излиза безпричинно, като го нямало за дълго
време без да я уведомява за тези си излизания. Случвало се да изпада в
нервни кризи. Същият престанал да изпълнява своите домакински
задължения и съпружески такива.
Твърди, че през последните месеци, а именно от началото на 2019
година, с ответника живеят разделено, след като съпругът напуснал
жилището и се преместил да живее първо в с. Ч., общ. К. при майка си, но
1
след това отишъл да живее в гр. К., ул. ***
Заявява, че тези обстоятелства довели до изчезване на топлотата в
отношенията им и неминуемо настъпил разрив в семейните им отношения.
Съпругът й започнал да страни от нея и започнали да се виждат все по рядко
– до един момент, когато въобще престанали да се интересуват един от друг.
Всеки заживял свой собствен самостоятелен живот независимо от другия.
Окончателно изчезнали взаимната любов и разбирателство помежду им.
Съпругът отказал да има контакт с нея и се дезинтерисирал от проблеми,
които изпитвала в настоящия момент.
Чувства, че е загубила опората, която следва да има в едно нормално
семейство. Отношенията им загубили своя смисъл и бракът им е изпразнен от
съдържание и просто е една формалност. Предвид гореизложеното моли съда
да постанови решение, с което да прекрати по изключителна вина на
ответника брака, сключен между нея и СТ. Д. АНГ. на *** г., за което е
съставен акт за граждански брак № 2/*** г. на Община К.. Желае след
прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име – П.. Няма
претенции да ползва семейното жилище, както и да получава издръжка от
ответника след прекратяване на брака.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат Л.Д., който
моли съда да постанови решение, с което да прекрати гражданския брак
между страните по вина на ответника, ползването на семейното жилище в гр.
К.., *** да бъде предоставено на ищцата, както и да бъде върнато фамилното
й име преди сключване на брака – П.. Претендира съдебни разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника СТ.
Д. АНГ.. Ответника не се явява в съдебно заседание и не взема становище по
предявения иск.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от представеното по гр. дело № 2891/2019г. по описа на Районен
съд – К., което е приложено и приобщено в настоящото съдебно
производство, удостоверение за сключен граждански брак от *** г., страните
са сключили граждански брак на *** г. в град с. К., общ. К., за което е
съставен акт за граждански брак № 2 от същата дата.
За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани и гласни
доказателства чрез разпит на свидетелката А. А. А..
От показанията на свидетелката А. се установява, че тя запознала М. и
С.. Последните години С. почнал да блъска и да бие ищцата ,, Ходи по С.,
идва си и почва да я бие … Последните месеци тя работи в Г.. Страхуваше се
да се прибере в Б.. Мъжът й непрекъснато я заплашва, че ще я убие, ще я
заколи, ще я остави в кома‘‘. От две години не живеели заедно. Твърди, че в
момента М. живее в семейната къща, защото С. го нямало и работел в И. и че
М. щяла да отиде в Г., защото ответникът я заплашвал. Свидетелката сочи, че
страните имали скандали ,,откакто С. започна да й изневерява с мъже. Биеше
я и й взимаше парите, и да се маха от къщата, за да се събира с мъжете“.
С оглед на така събраните доказателства, съдът намира, че бракът
между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Съгласно чл. 14 от СК,
отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимното
уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. От показанията на
2
свидетелката, които съдът кредитира като последователни и
непротиворечиви, се установява, че през годините ищцата и ответникът не
могли да преодолеят различията в характерите и вижданията за брачно
съжителство, което водело до напрежение в отношенията им. Установява се
още по категоричен начин, че ответникът е заплашвал и биел ищцата, взимал
й е парите и в резултат на което е предизвиквал напрежение, прерастващо в
конфликти. Именно тези чести кавги, заплахите, физическите посегателства,
пренебрежителното отношение на ответника към ищцата довели до недоверие
и отчужденост, а извънбрачните му връзки - до срив на брачния съюз. Това
негово поведение е водело до отчуждаване и изолация. От две години
съпрузите са във фактическа раздяла, те живеят в различни държави, не
поддържат дължимите се физически и духовни съпружески контакти, нямат
общо домакинство и семеен бюджет, и всеки е устроил собствен живот,
различен от този на другия. Трайно продължилата фактическа раздяла е
допринесла за дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношения
/ арг. т.3 на ППВС №10/71 г., чието действие не е отменено/. Между
съпрузите няма разбирателство, взаимност, съпричастност, доверие, желание
за съвместен живот и обща грижа за семейството, поради което бракът е
формален, лишен от дължимото се според морала и закона съдържание.
Брачната връзка е изчерпана от дължимото се според закона и морала
съдържание поради което бракът следва да бъде прекратен.
Съгласно чл.49, ал.3 от СК с решението за допускане на развода съдът
се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от
съпрузите е поискал това. С оглед искането в този смисъл, направено от
ищцата в исковата молба, съдът следва да се произнесе и относно вината за
разстройството на брака. Дълбокото и непоправимо разстройство на брака е
причинено от влошените отношения между съпрузите, причината за което е
комплексна, но доколкото, по делото се установява преимуществено виновно
поведение на съпруга, а именно честите заплахи, физическите посегателства и
предизвикваните с това му поведение конфликти, заедно с изневерите, според
съда са причините за крайно влошените брачните отношения. Предвид това
съдът приема, че изключителна вина за дълбокото и непоправимо
разстройство има мъжът, поради което следва да прекрати брака с развод по
вина на съпруга.
Относно ползването на семейното жилище:
Съгласно §1 от ДР на СК семейното жилище, е жилището, което е
обитавано от двамата съпрузи. По делото няма спор, че семейно жилище на
страните е в гр.К., ***.
Съгласно разпоредбата на чл.56, ал.1, изр.първо от СК, при допускане
на развода, ако семейното жилище не може да се ползва поотделно от
двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е
направил искане за това и има жилищна нужда. Под невъзможност за
съвместно ползване следва да се имат предвид пречки, както от техническо
естество - неподеляемост на жилището, така и пречки свързани с нетърпимост
в отношенията между бившите съпрузи. В случая, от показанията на
свидетелката, които съдът кредитира като последователни и
непротиворечиви, може да се изведе, че отношенията между съпрузите са
нетърпими до степен, изключваща съвместното ползване на жилището. Ето
защо, на основание чл.56, ал.1 от СК ползването на семейното жилище следва
да бъде предоставено на единия от съпрузите. Съдът като прецени критериите
3
посочени в чл.56, ал.1 от СК- вината на мъжа и другите обстоятелства
установени по делото, а именно, че в семейното жилище в момента е останала
да живее ищцата и че само тя претендира ползването на същото, както и че
ответникът, който на 03.09.2021 г. е получил лично съдебните книжа, редовно
уведомен е за настоящия процес, не е подал писмен отговор в срока по чл.
131 от ГПК, т.е. се е дезинтересирал изцяло от процеса, счита, че следва да
предостави ползването на семейното жилище след развода на съпруга.
По отношение на фамилното име:
След прекратяване на брака съпругата ще носи предбрачното си
фамилно име П..
При този изход на спора и разпоредбата на чл.329, ал.1, изр.първо от
ГПК, ответникът следва да заплати на ищцата направените по делото
разноски в размер на 725 лева.
На основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК ответника следва да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - К. 40 лв. окончателна
държавна такса, съобразно чл.329, ал.1, изр.1 от ГПК.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между М. Д. АНГ., ЕГН **********,
съдебен адрес : град К., ***, чрез адвокат Л.Д. и СТ. Д. АНГ., ЕГН
**********, от град К., ***, сключен с акт за граждански брак №2/***г. в с.
К., общ. К., като дълбоко и непоправимо разстроен.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр.К.,
*** на съпругата М. Д. АНГ., ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи
предбрачното си фамилно име П..
ОСЪЖДА СТ. Д. АНГ., ЕГН **********, от град К., *** да заплати на
М. Д. АНГ., ЕГН **********, съдебен адрес : град К., ***, направените по
делото разноски в размер на 725 лева.
ОСЪЖДА СТ. Д. АНГ., ЕГН **********, от град К., *** да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - К. 40 лева
окончателна държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок
от връчването му пред Окръжен съд - С..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4