Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 306 28.01.2010г. гр.Димитровград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Димитровградският районен съд
на дванадесети октомври през две хиляди и девета година
в публичното заседание в следния състав:
Председател: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретар В.Г.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Антоанета Митрушева
гражданско дело № 504 по описа за
2008г.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 и сл. от ГПК/отм./.
Предявеният иск е за делба във
фазата по допускането й.
В
исковата молба ИЩЕЦЪТ – А.М.А.
***, твърди, че наследодателят
му М. А. ***, починал на 15.02.1998г., оставил в наследство следния недвижим
имот: урегулиран поземлен имот, находящ се в с.Брод, обл.Хасковска, за който
имот пл.№ *** е отреден УПИ-***** в кв.** по действащия регулационен план
със съдържание от 730 кв.м., ведно с построените в същия къща и стопанска
постройка. Отв.Д.А.М. била дъщеря на
последващата съпруга на М. Н., а именно на Т.Г.Н.а, но от друг брак и не била
осиновена от него. Процесният имот бил придобит от М. А. Н. преди встъпването в
брак и не представлявал съпружеска имуществена общност по смисъла на закона.
След смъртта на Тянка Н.а страните по делото станали съсобственици на имота.
Въпреки положените усилия те не успели да поделят доброволно този наследствен
имот, който факт обуславял правният интерес на ищеца от воденето на настоящото
производство. С оглед на така изложеното ищецът моли съда да постанови решение,
с което да допусне делба на процесния недвижим имот при квоти съгласно Закона
за наследството, след което производството по делото да продължи до
окончателното определяне на реалните дялове за всеки от съделителите.
ОТВЕТНИКЪТ Д.А.М. ***, чрез
процесуалния си представител в съдебно заседание – адв.Г.К. моли предявеният
иск да бъде отхвърлен, тъй като ищецът нямал право на иск за делба по отношение
на процесния недвижим имот. Негов индивидуален собственик била Д.А.М., която го
придобила в резултат на давностно владение.
ОТВЕТНИЦИТЕ Д.Н.А. *** и Ц.Г.К. ***
не се явяват в съдебно заседание и не вземат становище по основателността и
допустимостта на предявената искова претенция.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и взети в тяхната съвкупност, прие за установено
от фактическа страна следното:
На 11.10.1977г. М. А. Н. купува с Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № **, том **, дело № ****г. по описа на РС
– Димитровград следния недвижим имот: дворно място от ***кв.м., а по скица ***
кв.м., находящо се в с.Брод, при граници: улица, И.Ж., В.Х.и Кръстю Делев, за
който имот планоснимачен номер 350 бил отреден парцел ** в кв.** по плана на
с.Брод, ведно с построените в имота къща и салма.
От приетото като доказателство по делото
Удостоверение № 96/02.04.2008г., издадено от Отдел „Кадастър и регулация” на
Община Димитровград, се установява, имотът, посочен в цитирания нотариален акт,
е идентичен с поземлен имот пл.№ *** в кв.** по действащия кадастрален и
регулационен план на селото. Тоест изхождайки от изложеното в това
удостоверение и Скица № *****, издадена от Община Димитровград, по действащия
кадастрален и регулационен план на селото се касае за урегулиран поземлен имот ****
в кв.** с площ на целия имот от 730 кв.м.
На 22.02.1980г. М. А. Н. сключва граждански брак с
Т.Г.А., като при сключването на брака съпругата приема да носи неговото фамилно
име – Н.а /видно от Удостоверение за сключен граждански брак от 21.05.2008г.,
издадено от Община Димитровград/.
Към доказателствения материал по делото е приобщен
документ, озаглавен „Саморъчно завещение”. В този документ е посочено, че е
съставен на 07.02.1998г. и по силата му М. А. Н. завещава в полза на Т.Г.Н.а
следния свой недвижим имот – дворно място от 240 кв.м., а по скица 345 кв.м.,
находящо се в с.Брод, Хасковска област, за който имот пл.№ 350 е отреден парцел
VІ в кв.36 по плана на с.Брод заедно с построените в същото къща и салма. Във
връзка с оспорването му обаче представилата го страна – отв.М. чрез
процесуалния си представител, заяви, че документът не е изписан саморъчно от
завещателя и че се представя не като доказателство за оригинерен способ за
придобиване право на собственост, а като косвено доказателство във връзка с
твърдението за придобиването на имота въз основа на давностно владение.
Седмица по-късно М. А. Н. умира - видно от
Удостоверение за наследници № 14/04.03.2008г., издадено от Кметство с.Брод, е,
че той е починал на 14.02.1998г. и оставил за свои законни наследници своя син
– ищецът А.М.А. и съпругата си Т.Г.Н.а.
На 06.06.2006г. е съставен Нотариален акт за
собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № **, том **, рег.№ ****,
дело № ***г. по описа на нотариус Р.В., с който нотариален акт Т.Г.Н.а е
призната за собственик по давностно владение на процесния недвижим имот, описан
в нотариалния акт като находящ се в с.Брод, община Димитровград, ул.”В.П.” № **,
и представляващ урегулиран поземлен имот *** в кв.** с площ на целия имот от ***
кв.м. по кадастралния и регулационен план на с.Брод, община Димитровград, одобрен
със Заповед № 848/1979г., № 174/2006г. и № ****г., ведно с построените в имота
масивна жилищна сграда и стопанска постройка, при граници и съседи за целия
имот: улица, имот № ***, имот № ***.
На 10.07.2006г. с Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № *, том **, рег.№ ****, н.д.№ ***г. на нотариус Р.В., Т.Г.Н.а
продава на дъщеря си отв.Д.А.М. този недвижим имот.
На 11.03.2007г. Т.Г.Н.а умира и оставя за свои
законни наследници децата си от предишни бракове – ответниците Д.Н., Д.А. и Ц.Г..
С оглед цялостното изясняване на делото от
фактическа страна по същото бяха събрани и гласни доказателства чрез разпит на
свидетели, посочени от страните.
Свид.Е.М., посочена от ищеца, заявява, че познава
страните, както и общите им наследодатели – М. Н. и съпругата му Танка Гочева.
След смъртта на дядо М. в къщата в долния двор останала да живее баба Т.. В
горния двор пък живеели ищецът и съпругата му. Тримата се разбирали и нямали
спорове. Дори баба Т. казвала, че иска да отиде да живее горе, при тях. Когато
при баба Т. дошла дъщеря й Д., ищецът престанал да ходи при нея. От баба Т.
свидетелката чула, че дядо М. й приписал двора. Но пък дядо М., докато бил жив,
казвал, че на жена двора си не давал. Свидетелката заявява още, че
баба Т. и А. нямали кавги. А. ходел при нея, никой не го спирал – спрял да ходи
при Т., когато дошла дъщеря й Д..
Свид.Х.Х., също посочен от ищеца, заявява пред
съда, че дядо М. имал два двора – когато умрял, в долния двор останала да живее
баба Т.. Тя се разбирала с ищеца – ходила при тях да готви, да гледа внуците.
Преди да почине дядо М. казвал, че къщата ще я даде на внучката си - дъщерята
на ищеца. След като той починал, ищецът ходил от време на време да нагледа
двора, не го бил напъдил този двор. Впоследствие обаче свидетелят уточнява, че
след като починал дядо М., не е виждал А. в долния двор. Той не бил правил скандали
на баба Т., че това е неговата къща.
Свид.Г.Я., посочен от отв.М., заявява, че живеел
срещу къщата на дядо М. и баба Т.. Докато бил жив, дядо М. говорил със
свидетеля, че ще даде горния двор на А., а ще си живее в долния. Свидетелят
чул, че иска да приписва този долен двор на баба Т.. Когато починал, там
останала да живее баба Т. – тя си гледала двора, поддържала къщата. Тя се
чувствала собственик там и според свидетеля А. не бил правил скандали, че това
е неговата къща. Този свидетел обаче също заявява, че баба Т. се разбирала с А.
и семейството му, ходили си на гости. В долния двор А. ходил от време на време
– на два-три месеца, че и веднъж на годината ходил да нагледа двора.
Свид.Стефка Костова, посочена от ответника,
заявява, че познавала дядо М. и баба Т. от 1994г. Двамата живеели в долния
двор, а А. – в горния. Свидетелката чула дядо М. да споменава, че ще остави
единия двор на А., а долния ще го даде на баба Т.. Лично от него свидетелката
чула, че ще остави завещание за долния двор на съпругата си Т.. След като дядо М.
починал, там останала да живее баба Т. – тя се чувствала собственик на двора.
Свидетелката заявява още, че А. казвал, че когато баба Т. почине, дворът ще остане
за него. Казвал й го и на нея, когато дядо М. починал. Имали дрязги по този
повод. А. искал къщата, а баба Т. казвала, че има завещание и че къщата си е
нейна. Баба Т. сама си оправяла къщата, двора. А. ходил там за по час – два.
Така възприетата фактическа
обстановка налага следните правни изводи:
Предметът на доказване в първата фаза на делбеното производство се
определя от въпросите, по които съдът следва да се произнесе с решението по допускане на
делбата. Съгласно разпоредбата на чл.282 ал.1 от ГПК /отм./, с решението, с
което се допуска делбата, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за
кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител. С оглед на това в първата фаза
на делбеното производство следва да бъдат доказано,
че правото на страните върху имуществото, предмет на делбата, принадлежи на съделителите в съсобственост, както и основанието за възникване на съсобствеността. В случая от събраните по
делото доказателства бе безспорно установено, че през 1977г. М. А. Н. е придобил правото на собственост върху следния
недвижим имот: дворно място от *** кв.м., а по скица *** кв.м., находящо се в
с.Брод, за който имот планоснимачен номер *** бил отреден парцел *** в кв.** по
плана на с.Брод, ведно с построените в имота къща и салма /съгласно данните по
нотариалния акт/ и представляващ понастоящем урегулиран поземлен имот ІІ—424 в
кв.39 с площ на целия имот от 730 кв.м. по кадастралния и регулационен план на
с.Брод, община Димитровград, одобрен със Заповед № ****г., № ****г. и № ****г.,
ведно с построените в имота масивна жилищна сграда и стопанска постройка, при
граници и съседи за целия имот: улица, имот № ****, имот № ***, и именно този
имот е предмет на настоящото производство.
След смъртта на М. А. Н. през 1998г. върху този имот възниква
съсобственост при равни квоти между сина му – ищецът А.А. и съпругата му Тянка Н.а.
По този повод и във връзка с представения по делото документ,
именуван „саморъчно завещание”, следва да бъде отбелязано следното: касае се за нищожно завещателно
разпореждане, при което не са спазени изискванията за неговата действителност,
установени в чл.25 ал.1 от Закона за наследството. Това е факт, който не се оспорва от страните и се
признава от отв.М., представила документа. От тук се
налага и изводът, че правата, които съпругата на М. Н. би могла да черпи от
него, не могат да бъдат валидно породени. Този документ се представя от ответницата за доказване
на намерението на майка й след смъртта на съпруга си да държи като свой процесния недвижим
имот. В тази връзка от събраните по делото доказателства безспорно бе
установено, че след смъртта на М. Н. в изградената в имота къща действително е
останала да живее Тянка Н.а, че същата се е снабдила с констативен нотариален
акт за собственост върху имота, който имот впоследствие е прехвърлила с договор
за покупко-продажба на своята дъщеря – отв.Д.М.. Въпреки това обаче съдът не приема доводите на отв.М. за неоснователност на иска за делба с мотив
за придобиване на правото на собственост
върху имота по давност.
В тази връзка следва да се има предвид следното: съгласно разпоредбата на чл.79 ал.1 от ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 10 години, което следва да бъде явно, необезпокоявано и непрекъснато, като фактическата власт върху имота се упражнява с намерението той да се свои. В чл.69 от ЗС е установена презумпция, съгласно която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго, но ако имотът е съсобствен и съсобствеността е възникнала по пътя на наследяването, за да придобие някой от сънаследниците по давност правото на собственост върху целия имот, следва да противопостави на останалите намерението си да владее целия имот за себе си, тъй като всеки един от наследниците, който упражнява фактическата власт върху наследствените имоти, владее своята придобита по наследство идеална част от имота, а по отношение на частите на останалите наследници упражнява фактическата власт като държател. В този случай установената в чл.69 от ЗС презумпция не намира приложение и намерението целият имот да се свои, както и противопоставянето му на останалите сънаследници следва да бъде установено по категоричен начин от лицето, което се позовава на придобивната давност, за да се приеме, че се е осъществил фактическият състав на установеното в чл.79 от ЗС придобивно основание. Тоест за да се приеме, че Тянка Н.а е владеела целия процесен имот само и изключително за себе си, е необходимо същата да е противопоставила на ищеца А. своето намерение за това. При това, това намерение е следвало да бъде категорично демонстрирано и обективирано чрез действия в тази насока. От събраните по делото гласни доказателства обаче не се установи Тянка Н.а да е оспорвала съсобствеността върху имота или да не е допускала ищеца в същия. От тези доказателства бе установено, че същата не е манифестирала поведение, което да не е оставило никакво съмнение, че упражнява фактическата власт върху имота за себе си. Напротив, установи се, че отношенията между Тянка Н.а и ищеца А.А. са били добри, че ищецът е заявявал правото си на собственост върху имота и че Тянка Н.а не е отричала това му право. Единствено свид.Стефка Костова заяви при разпита си пред съда, че между двамата имало веднъж дрязга/неопределена като период във времето/, при която дрязга баба Т. заявила, че къщата си е нейна, защото има завещание. Този факт сам по себе си обаче не може да обуслови извода за манифестирано явно владение, противопоставено на другия съсобственик. Напротив, всички останали свидетели заявяват, че между двамата съсобственици не е имало кавги, че същите са общували спокойно помежду си, ходили са си на гости, че ищецът е „наглеждал” имота, че е заявявал, че се касае за негов имот. Тоест съдът намира, че от събраните по делото доказателства не бе установено Тянка Н.а от държател да се е превърнала във владелец на имота.
Ето защо съдът приема, че се касае за съсобствен недвижим имот и в този смисъл бяха опровергани констатациите в издадения констативен нотариален акт, с който е признато правото на собственост на Тянка Н.а върху целия имот. Този акт не отразява действителните й права и като охранителен такъв, при това такъв, който засяга правата на трети лица, извън посочените в него и който не отразява действителното фактическо и правно положение, този нотариален акт следва да бъде отменен с оглед разпоредбата на чл.431 ал.2 от ГПК/отм./, при това без да е необходимо да бъде предявено изрично искане за това. В случая съдът служебно е задължен да отмени/измени акта, щом отразените в него права не отговарят на приетите за установени действителни такива, които съдът служебно е задължен да установи в делбеното производство. В този смисъл издаденият констативен нотариален акт следва да се отмени до размера на засягането на правата на ищеца А.А. – а именно до размера от 1/2 идеална част.
Що се отнася до квотите, при които делба следва да
бъде допусната, следва да бъде отбелязано следното: по делото бе установено, че
с нотариален акт за покупко-продажба Тянка Н.а е прехвърлила на дъщеря си –
отв.Д.М. процесния недвижим имот. От друга страна обаче, в случая
прехвърлителят не е притежавал изцяло правото на
собственост към момента на сключване на сделката и доколкото чужди права не могат да бъдат
прехвърляни, дори и сделката да е оформена по нотариален ред, то транслативният ефект не
може да настъпи. В настоящия случай
към момента на сключване на прехвърлителната сделка продавачът е притежавал
само 1/2 идеална част от недвижимия
имот, предмет на тази сделка. С оглед на което следва да се приеме, че транслативният ефект е настъпил само по отношение на тази 1/2 идеална част от недвижимия имот и че отв.М. е придобила правото на
собственост върху 1/2 идеална част от този недвижим имот - толкова, колкото е притежавал продавачът по сделката – нейната майка. В случая съдът не дължи
произнасяне по реда на чл.431 ал.2 от ГПК/отм./, тъй като се касае за правна
сделка и нотариален акт, обективиращ такава сделка, не подлежи на отмяна по
този ред. Нотариалните актове за прехвърлителни сделки
с недвижими имоти, когато се прехвърля чужд имот, са непротивопоставими на
действителния собственик, но сделката е действителна между страните.
С оглед на така изложените
съображения съдът приема, че правото на собственост върху процесния недвижим
имот принадлежи на А.М.А. и Д.А.М. при
квоти – по 1/2 идеална част за всеки един от тях. Доколкото страните не могат да ликвидират по доброволен
начин възникналата съсобственост върху имота, следва да бъде допусната делбата
на същия при квоти - 1/2 идеална част
за А.А. и 1/2 идеална част за Д.А., като по отношение на останалите съделители Д.Н.
и Ц.К. искът като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА да се извърши СЪДЕБНА ДЕЛБА между А.М.А. с ЕГН : **********
*** Д.А.М. с ЕГН : ********** ***, на следния съсобствен
недвижим имот:
урегулиран поземлен имот **** в
кв.*** с площ на целия имот от 730 кв.м. по кадастралния и регулационен план на
с.Брод, община Димитровград, одобрен със Заповед № ****г., № ****г. и № *****г.,
ведно с построените в имота масивна жилищна сграда и стопанска постройка, при
граници и съседи за целия имот: улица, имот № ***, имот № **** ПРИ КВОТИ:
1/2 /една втора/ идеална
част за А.М.А. и 1/2 /една втора/ идеална часта за Д.А.М.,
като по отношение на Д.Н.А. *** Ц.Г.К. ***, искът за допускане на делба
като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН ОТХВЪРЛЯ.
ОТМЕНЯ
на основание чл.431 ал.2 от ГПК/отм./ Нотариален акт за
собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № 58, том VІ, рег.№
4866, дело № 490/2006г. по описа на нотариус Р.В., с който нотариален акт Т.Г.Н.а
е призната за собственик по давностно владение на недвижим имот, находящ се в
с.Брод, община Димитровград, ул.”В.П.” № 56, и представляващ урегулиран
поземлен имот *** в кв.** с площ на целия имот от 730 кв.м. по кадастралния и
регулационен план на с.Брод, община Димитровград, одобрен със Заповед № ***г.,
№ ***г. и № ***г., ведно с построените в имота масивна жилищна сграда и
стопанска постройка, при граници и съседи за целия имот: улица, имот № ***,
имот № *** за 1/2 /една втора/ идеална
част от имота.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд
– Хасково в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: