Решение по дело №5860/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 27.02.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV – „А“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

   ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                                                КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ

 

при участието на секретаря Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от младши съдия Трендафилов въззивно гражданско дело № 5860 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.  

С Решение № 3085 от 07.01.2019 г., постановено по гр.д. № 62538/2017 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 150 състав, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу В.П.С. искове с правно основание чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сума в общ размер на 69,06 лева, от които 68,15 лева – законна лихва за забава за периода от 15.09.2014 г. до 26.04.2017 г., както и 0,91 лева – законна лихва за забава за периода от 15.09.2014 г. до 26.04.2017 г. за разпределение на топлинна енергия, ведно със 2,02 лева – законна лихва от 12.05.2017 г. – датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, до 01.08.2017 г. – датата на окончателното изплащане на сумите. С решението е обезсилена частично издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по гр.дело №30018/2017 г. по описа на СРС, 150 състав, както следва: за сумата от 89,73 лева – главница за доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва за периода от 12.05.2017 г., до изплащане на вземането – 01.08.2017 г., и лихва в размер на 9,95 лева за периода от 15.06.2014 г. до 26.04.2017 г., поради погасяване на сумите чрез плащане, като в тази част производството по гр.дело №30018/2017 г. по описа на СРС, 150 състав, е прекратено.

Горепосоченото решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Б.” ООД.

Срещу решението, в частта, в която са отхвърлени предявените искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца "Т.С." ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно в обжалваната част, поради допуснати нарушения на материалния закон. Твърди се, че в раздел VII от ОУ – „Заплащане на ТЕ“ и по – конкретно в чл. 32, ал. 1 бил определен редът и срокът, в който купувачите на топлинна енергия били длъжни да заплащат месечните дължими суми, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен ежемесечно получаваните фактури, бил най – късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. С изтичането на последния ден от месеца ответникът бил изпаднал в забава за тези суми съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ето защо, моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната част, а предявените искове - да бъдат уважени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Ответницата по жалбата В.П.С. поддържа, че първоинстанционното решение е правилно в обжалваната от ищеца част, поради което моли да бъде потвърдено.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

По отношение на задълженията за процесния период приложение намират общите условия на топлопреносното дружество, приети с решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКВР, в сила от 12.03.2014 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези общи условия клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите по чл. 32, ал. 2 от ОУ в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Ето защо, ищецът е следвало да докаже, че данните за процесния абонатен номер са били публикувани в интернет страницата на дружеството и датата, на която е станало това. По делото не са представени доказателства от „Т.С.“ ЕАД в тази насока. С оглед на гореизложеното и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, СГС приема, че ищецът не се легитимира като кредитор на вземане за лихва за забава по отношение на което са били приложими цитираните общи условия на „Т.С.“ ЕАД, както правилно е приел и първоинстанционният съд.

По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция и в тази част се явява неоснователна.

При съвпадение на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

Решението в частта, с която е обезсилена частично издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК и е прекратено производството по делото, не е обжалвано от ищеца, поради което в тази част то е влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне по него.

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски.

С оглед цената на исковете, настоящото решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3085 от 07.01.2019 г., постановено по гр.д. № 62538/2017 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 150 състав, в обжалваната част.

РЕШЕНИЕТО в останалата необжалвана част е влязло в сила.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Б.” ООД.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1/                                2/