№ 153
гр. София, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
при участието на секретаря Надежда Св. Масова
като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Гражданско дело №
20241800100793 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от К. Р. С., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, ул.„С.“ № 14, ет.3, чрез
процесуаления си представител адвокат А. Х. Г. срещу община Самоков,
съдебен адрес: гр. Самоков, ул.„Македония” № 34, с правно основание чл. 84,
ал. 3, вр. чл.52, вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД – за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 35000.00 (тридесет и пет хиляди) лева -
представляващи претърпени неимуществени вреди от счупване на
метатарзална кост, в резултат на стъпване с десния крак в дупка, образувана от
разрушена тротоарна повърхност - липсваща плочка в гр.Самоков, ведно със
законната лихва от датата на непозволеното увреждане - 01.07.2024 г. до
датата на окончателното й изплащане.
Претендира присъждане на съдебни разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал отговор, с който
оспорва изцяло предявената искова претенция. Оспорва, че ищецът е паднал
на посочените дата и място в исковата молба - общинска собственост, поради
което и твърди, че Община Самоков не отговаря за претърпените увреждания
от ищеца. В случай, че посоченото място на инцидента е общинска
собственост, ответникът оспорва, че това падане е в резултат на причина,
съответно на действие или бездействие, за което той отговаря, като твърди, че
това травматично увреждане е осъществено по вина на ищеца.
С отговора се оспорват, като неверни твърденията в исковата молба за
преживян психически стрес и дълготрайни силни болки при ищеца, тъй като
не кореспондирали с продължителността на процеса на обичайното
1
възстановяване при получаване на подобни травми.
Прави възражение за прекомерност на претендираните обезщетения,
като несъответстващи на чл. 52 от ЗЗД.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.
235, ал. 2 ГПК приетите по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Събраните по делото доказателства установяват, че на 01.07.2024 г.
около 11.30 часа ищецът се е движел в гр. Самоков по десния тротоар на ул.
„Македония“, посока на движение от бул. „Искър“ към ул.„Васил Левски“.
Продължавайки пътя си по тротоара, пресякъл ул.“Иван Вазов“ и
непосредствено след кръстовището на тротоара, стъпил с десния си крак в
дупка, образувана от разрушена тротоарна повърхност, поради липсваща
плочка, загубил равновесие и паднал върху десния си крак. На мястото на
инцидента присъствали свидетели.
От произшествието на ищеца били причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в счупване на метатарзална кост. След инцидента той отишъл в
“МБАЛ-САМОКОВ” ЕООД, кьдето след извършен преглед и рентгенография
било установено, че е получил счупване на метатарзална кост, оток и силна
болка в областта на ходилото. Поставена му била имобилизация и му били
направени превръзки. Бил диагностициран със счупване на метатарзална кост.
Издаден му бил амбулаторен лист № 241851045А95 от 02.07.2024 г.
Поставена му била шина на десния крак в продължение на 45
(четиридесет и пет) дни. След сваляне на шината за период от около 1-1.5
месеца е имал раздвижване на увредения крайник и рехабилитация.
Възстановителният период при ищеца е бил около 3 (три) месеца. И към
момента при промяна на времето и при натоварване на увредения крайник
ищецът изпитвал болки в резултат на инцидента.
От приетата и не оспорена от страните съдебно-медицинска експертиза
се установява, че при процесния инцидент ищецът е получил следните
увреждания, извлечени от данните на образните изследвания, показващи
наличие на прясно травматично увреждане в областта на дясното стъпало със
следните характеристики - закрита, непълна фрактура, определяна в
травматологията като фисура (пукване), в основата на 5-та метатарзална кост,
без никакво разместване. Това било често травматично увреждане, получавано
по индиректен механизъм от силна, рязка и внезапна контракция на
залавящия се за основата на петата метатарзална кост къс фибуларен мускул,
при супинирано положение на стъпалото (извито на вътре). При този
механизъм, здравото сухожилие на късия фибуларен мускул издържа на опъна
от подгънатото стъпало, върху което се оказва натиск от тежестта на тялото,
самото то не се къса, а изтръгва по-малко или по-голямо парче от основата на
5-тата метатарзална кост. В случая силата не е била достатъчна да откъсне
цяло парче от костта, а само е започнала да отчупва такова (фисура).
Описаният механизъм е честа причина за това травматично увреждане,
настъпващо при т.нар. стъпване „на криво“ и може да бъде получено от
спъване в неравна настилка. Медицинските критерии за пълното
2
възстановяване от конкретната фисура, при навременно адекватно лечение и
липса на усложнения, за възрастовата група на ищеца е до 2 месеца (40 дни в
гипсова шина и още 20 дни за домашно раздвижване). До поставянето на
гипсовата имобилизация в спешния кабинет, болката е била с висока
интензивност, като след това до края на първия месец в условията на
имобилизация е била умерена с временни изостряния при неправилно
стъпване. След свалянето на гипса, до края на втория месец, болката би
трябвало да е слаба, пак с временни изостряния от раздвижването, след което
да утихва. Страданията се обуславят не само от понасяната болка, но и от
временното нарушаване на цялостното битовото ежедневие при
необходимостта да се ползват патерици за придвижване в продължение на
около 1 месец. Пълното възстановяване настъпва за фисура до края на втория
месец, а за фрактура - до третия месец.
От показанията на свидетеля О.В.Я. (майка на ищеца) се установява, че
на 01.07.2024 година паркирали автомобила, управляван от нея в центъра на
гр. Самоков, на бул.“Искър“, за да отидат до близък банков клон на „ОББ“.
Тръгнали по тротоара на улица „Македония“ и след като пресекли улица
„Иван Вазов“ и продължили, след магазин „Виденов“, поради две липсващи
плочки, десният крак на ищеца пропаднал в образувалата се дупка и паднал.
Изпитвайки болка станал и с помощта на майка си се придвижили до
автомобила тя го закарала у тях, като си мислели първоначално, че е получено
само навяхване, но през нощта травмата се влошила, кракът се подул и на
сутринта отишли в местната болница, където се установило счупване в
долната част около стъпалото. Била му поставена специална шина, която
носел около 45 дни, като през това време изпитвал чести болки, не можел да
се грижи за себе си, а само с чужда помощ, нито да се придвижва и работи.
Трудовото му място било в спа хотел, като спасител. Възстановил се след
около три месеца, но не напълно, тъй като и до днес при натоварване кракът
го болял.
Ищецът е дал обяснения пред съда по реда на чл.176 от ГПК, като
изцяло потвърждава горе изказаното от майка му.
Съдът кредитира показанията свидетелите като единни и
непротиворечиви, последователни и обективни
При така установените факти, съдът възприе следните правни
изводи:
Настоящият съдебен състав приема за безспорно, че процесната
ул.“Македония“, след пресечката с кръстовището на ул.“Иван Вазов“, се
намира на територията на гр. Самоков, като изградената по смисъла на § 6, т.
6 от ДР на ЗП инфраструктура - оградена или очертана с пътна маркировка
надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена
само за движение на пешеходци, е част от общинския път - улица.
Ето защо направеното с отговора на исковата молба възражение, че не
било уточнено мястото за настъпването на процесния инцидент, тъй като
ищецът не могъл по безспорен начин да го посочи, се явява неоснователно, с
оглед ноторния факт, че процесният тротоар е собственост на Община
3
Самоков по смисъла и силата на чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗП.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 1/2001г. стопанин на пътя е
собственикът или администрацията, която го управлява, който за общинския
път е кметът на съответната община /чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗП/, в случая кметът
на община Самоков. Управлението – включва, както планиране, проектиране и
изграждане на пътищата, така и поддържането и ремонта им /чл. 19, ал. 2 от
ЗП/, в т.ч. чрез осигуряване на необходимите условия за непрекъснато,
безопасно и удобно движение по тях през цялата година.
Безспорно от събраните по делото доказателства /медицинска
документация, съдебно медицинска експертиза и показанията на пострадалия
ищец и майка му, които са непротиворечиви и изцяло кореспондиращи си, се
установява, че на посочените в исковата молба дата, място и обстановка е
настъпил процесния деликт, поради неравност – дупка на общинския тротоар,
поради липсваща плочка.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено, че общината, чрез съответните си длъжностни лица, на които са
били възложени дейностите по поддръжка и ремонт на тротоарната и пътна
настилка, не е осъществила необходимата организация и контрол за
правилното и безопасно използване на тротоара на посочените улици в гр.
Самоков, поради лошо състояние и липса на покриващи го плочки, е довел до
инцидента с настоящия ищец.
В случая отговорността на ответника е ангажирана по реда на чл.49 от
ЗЗД, тъй като освен, че е собственик на пътя, съответно и на прилежащата към
него на тротоарната площ, същата има задължение по закон да организира и
възлагат работата по безопасното поддържане на тротоарната и улична площ,
в състояние, което да изключва възможността съответното съоръжение да
стане причина за причиняване на телесното увреждане на едно физическо
лице. Собствениците на тези тротоарни площи и съоръжения от
инфраструктурата носят пряка отговорност за обезопасяването и
поддържането в изправност на същите, респективно с грижата на добрия
стопанин, предвид и на обществено им предназначение за преминаване на
пешеходния поток през този участък на пътя, както и да възложат на
съответните длъжностни лица, пряко отговорни за изправността на
съоръженията да отстраняват незабавно констатирани проблеми
ограничаващи, затрудняващи и застрашаващи движението на пешеходци през
участъка, създаващи непосредствена опасност за хората на фона на
предполагаем интензивен пешеходен трафик.
Общината се явява собственик на общинските пътища, улиците,
булевардите и други, като изрично в чл.11 ал.1 от Закона за общинската
собственост /ЗОС/ е предвидено, че имотите и вещите общинска собственост,
в частност улиците и тротоарите следва да се управляват в интерес на
населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на
добрия стопанин, тоест отговорностите на общината по поддържането в
изправност както на уличното платно, така и на прилежащия тротоар и
бордюрите към него по начин, че да не се допускат каквито и да било
4
инциденти, включително и да не представляват пряка или косвена причина за
настъпването им, е ясно изразена и вменена на общината. Фактът на
неизправността на тротоарната площ – липсващи плочки и неравности на
тротоара, представляват факти и обстоятелства, които са довели до
настъпилото увреждане на здравето на ищеца.
Касателно настоящия случай собственикът на тротоара не е положили
дължимата се грижа, присъща на добрия собственик и стопанин, съгласно
чл.49 от ЗЗД, затова поведението на ответната община осъществява
деликтния състав на чл.45 от ЗЗД, а именно: противоправно действие или
бездействие, вреда /имуществена и/или неимуществена/, причинна връзка
между поведението и вредата, както и вина, която се предполага до доказване
на противното, вследствие на което ищецът е стъпил накриво, поради
неравност – дупка в тротоара от липсваща плочка, в резултат на което получил
счупване на метатарзална кост на ходилото на десния крак.
При и след настъпване на травмата пострадалият е изпитвал силни
болки и страдания с невъзможност да стъпва и ходи нормално и
самостоятелно. Постоперативно отново търпял по-силни болки особено в
първия месец. Постепенно с времето за около 60 дни силните болки са
намалели, какъвто е и нормалния. период за възстановяване, като при него
продължил около три месеца. Изпитвал е неудобства и страдания в битово и
хигиенно отношение за около три месеца, не можел да се придвижва
самостоятелно. Осезателно пострадалият е изпитвал болка и страдание от
имибилизацията за срок от 45 дни, когато ходил с помощни средства без да
стъпва на десния си крак.
В този смисъл съдът намира, че процесната травма е налична, получена
е в резултат на стъпване накриво от пострадалия, поради неравност на
тротоара, образувана вследствие на липсваща плочка, като възстановяването
от травмата е продължило около три месеца и обективно е затруднявала
придвижването и обслужването на пострадалият за срок около 2 месеца, в
който ходил с помощни средства, без да стъпва на крака си и се е наложило да
ползва ежедневна помощ от семейството си за хигиенно и битово обслужване.
Съдът, като съобрази продължителния период от време през който
ищеца е изпитвал болки и страдания от травмата, техният интензитет и
продължителност, както и факта, че и към момента не е налице пълно
възстановяване, по справедливост намира, че размера на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от това увреждане възлиза на сумата от
17500,00 лева, тъй като с проявеното от ответната страна бездействие и липса
на осъществена грижа на добър стопанин по изграждането и поддържането в
изправност на тротоарната площ и необезопасяването на въпросното място за
интензивно преминаване на пешеходци, като съвкупен резултат е налице
настъпилото увреждане на ищеца. Така определения и фиксиран от съда
размер на обезщетението се явява адекватно на икономическите и финансови
реалности, същото е социално справедливо и житейски оправдано, покрива
типичните и средните за този вид търпени неимуществени болки и страдания
параметри..
5
Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Съпричиняване
по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице само ако се установи
противоправност у поведението на увредения, което стои в пряка причинна
връзка с настъпилите вредоносните последици. По възражението за
съпричиняване, съдът намира, че същото е неоснователно. Не се събраха
доказателства, които да установят твърденията на ответника за наличието на
съпричиняване. Неоснователно е твърдението, че ищеца е бил невнимателен и
с оглед на участъка, през който преминава е следвало да се съобрази при
придвижването си и така е допринесъл за настъпването на вредите.
От събрания по делото доказателствен материал не се установи
обратното, нито се опроверга ищцовата интерпретация на случилото се.
Съдът приема, че с поведението си ищецът не е допринесъл за
причиняване на вредите, тъй като липсва нормативно задължение
пешеходците да се придвижват спокойно, бавно и внимателно по тротоарите,
взирайки се непрестанно в земята за неравности, дупки и други препятствия,
за които общината има задължение да подържа в добро състояние, като не
допуска и отстранява незабавно възникнали пречки и неудобства.
Въз основа събраните доказателства съдът приема за безспорно
установено, че ищеца е претърпял неимуществени вреди във връзка с
полученото травматично увреждане, последица от инцидента. При определяне
техния размер съдът отчита възрастта на ищеца към деня на произшествието -
20 г., естеството и тежестта на увреждането; продължителността на лечебния
и възстановителен период, съпроводен с болки и страдания с различна
интензивност. Поради фрактурата ищеца е бил първоначално силно затруднен
в придвижването, което създало в относително кратък период затруднения при
обслужването и извършването на обикновени дейности от ежедневието,
наложило активното му подпомагане от близки. Следва да се отчете и
негативно отражение върху общото му здравословно състояние. По делото
няма данни за настъпили в периода на лечение и възстановяване усложнения и
трайни негативни последици. Предвид изложеното на ищеца се дължи
обезщетение за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания,
чиито размер в съответствие с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД съдът
определя на 17500,00 лева.
Върху обезщетението за неимуществени вреди на основание чл. 84, ал.
3 вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД ответникът дължи заплащането на лихва за забава
върху главницата, считано от деня на увреждането – 01.07.2024 г. до
окончателното изплащането.
Искът в частта над уважения размер от 17500,00 лева, до пълния
предявен от 35000,00 лева следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По разноските:
С определение на съда ищецът е освободен от заплащането на
държавна такса, но не и от разноски в производството по чл. 83, ал. 2 ГПК.
С оглед изхода на спора на осн чл. 78, ал. 1 от ГПК разноските се
6
дължат на ищеца съразмерно уважената част от иска, същият претендира и
доказва разноски за заплатено възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ от адвокат А. Х. Г. от САК, установено от приложения по настоящото
производство договор за правна защита и съдействие от 13.07.2024 г. (л. 16 и
л.17) в размер на минималното дължимо се по чл.7, ал.2, т.3 от НМРАВ -
2370.00 лева с ДДС, с оглед уважената част от иска, съгл.чл.38, ал.2 от ЗАдв.
Тъй като ищецът е освободен от заплащане само на държавна такса по
делото, но не и от разноски, по силата на определение № 787/02.10.2024
година, с оглед изхода на спора следва да заплати по сметка на съда сумата от
200 лева – половин размер от депозита за СМЕ.
Ответникът е сторил съдебни разноски в производството в общ размер
на 3450,00 лева – платен адвокатски хонорар (под минимума съгл.НМРАВ).
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно отхвърлената част от иска
ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 1725,00 лева, но
ответникът следва да заплати и по сметка на съда сумата от 200 лева – за вещо
лице (половината от хонорара, платен от бюджета на съда).
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Софийски окръжен съд държавна такса, съразмерна на
уважената част от иска - 700.00 лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА община Самоков, съдебен адрес: гр. Самоков, ул.
„Македония” № 34 ДА ЗАПЛАТИ на К. Р. С., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. София, ул.„С.“ № 14, ет.3 сумата от 17500.00 (седемнадесет хиляди
и петстотин) лева, на основание чл. 49 ЗЗД, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
вследствие увреждане, причинено от счупване на метатарзална кост, в
резултат на стъпване с десния крак в дупка, образувана от разрушена
тротоарна повърхност - липсваща плочка в гр.Самоков, ведно със законната
лихва от датата на непозволеното увреждане - 01.07.2024 г. до датата на
окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди в частта за разликата
до пълния предявен размер от 35 000 лева, ведно със законната лихва от
датата на непозволеното увреждане - 01.07.2024 г. до датата на окончателното
й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА община Самоков, съдебен адрес: гр. Самоков, ул.
„Македония” № 34 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат А. Х. Г. от САК, на осн. чл.38,
ал.2 от ЗАдв сумата от 2370.00 лева с ДДС – дължими разноски за безплатно
адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА община Самоков, съдебен адрес: гр. Самоков, ул.
„Македония” № 34 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Софийски окръжен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от
7
700.00 (седемстотин) лева - дължима държавна такса, съразмерно с уважената
част от иска и сумата от 200 лева – платен от бюджета на съда депозит за
вещо лице.
ОСЪЖДА К. Р. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на община
Самоков, съдебен адрес: гр. Самоков, ул.„Македония” № 34 сумата от 1725,00
лева, представляваща сторени разноски по делото за един адвокат, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА К. Р. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Софийски окръжен съд сумата от 200 лева – платен от бюджета на съда
депозит за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
8