Решение по дело №120/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 766
Дата: 19 юни 2020 г. (в сила от 10 юли 2020 г.)
Съдия: Атанас Василев Славов
Дело: 20203100100120
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                   /                             год.,  гр. Варна

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VI-ти състав в публичното съдебно заседание, проведено на СЕДЕМНАДЕСЕТИ ЮНИ ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ДВАДЕСЕТА ГОДИНА в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: АТАНАС СЛАВОВ

 

при секретаря АТАНАСКА ИВАНОВА и прокурора С.З., сложи на разглеждане гр. дело № 120 по описа за 2020 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл.5 от ЗЛС в вр. чл.336 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по предявен от П.Б.Н., ЕГН:**********, с постоянен адрес ***, чрез адв. К.М. ***, и съдебен адрес *** против срещу Ж.С.Н., ЕГН **********, с постоянен адрес ***  с правно основание: чл. 336 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 5 ал. 1 от ЗЛС.

В исковата молба ищеца твърди, че ответницата е негова майка и страда от мозъчно-съдова болест, хипертонична болест, съдова деменция, като в резултат на напредналите съдови промени в мозъка и настъпилото оглупяване тя не е в състояние да разбира и ръководи действията си и да се грижи за себе си, за личните си и имуществени интереси.

В исковата молба е заявен петитум, с който ищеца моли съда да постанови решение, с което постави ответника Ж.С.Н. под ПЪЛНО запрещение.

С исковата молба са представени писмени доказателства и са направени доказателствени искания.

В съдебно заседание ищеца редовно призован явява се лично и се представлява от процесуален представител по пълномощие, който поддържа иска.

В срока по чл.131 от ГПК ответника не е депозил отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ответника редовно призован, явява се лично и не се представлява.

Окръжна прокуратура Варна в садебно заседание се преставлява от Прокурор в Окръжна прокуратура, който моли съда да уважи предявения иск като са налице за това както медицинския така и социялвия кретирия.

Ответника е изслушан по реда на чл.337 от ГПК, съдът установи, че е ориентирана са собствената си личност, но е неоринтирана за време и място. Не е способна да се оринтира в градската среда. Не е критична към заболяването си, изразява мнение, че без помощ е обективна невъзможност сама да се справи с ежедневните си нужди

При преценка на събраните доказателства, съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

През месец декември 2018 год. ответницата е претърпяла инцидент при който и е причинена фрактура - счупване на пубиса (срамна кост)Това наложило оперативно лечение проведно на 28.12.2018 год. в Клиниката по ортопедия и травматология на МБАЛ „Св. Анна", гр. Варна под обща анестезия.

По време на болничното лечение ответницата започнала да проявява обърканост и агресия към околните, което продължило и след постъпването й в хоспис за допълнително възстановяване. С течение на времето тя се успокоила, но ставала все по-разсеяна. Лесно забравяла, трудно се ориентирала.

На 22.05.2019 год. специалист-психиатър д-р Р.Б. извършила преглед на ответницата и установила, че тя е грубо ориентирана за личността си, дезориентирана за време и място, некритична към състоянието си. Има беден мисловен процес без данни за активна психотична продукция, емоционална потиснатост, волева хипобуличност, снижено ниво на памет и интелект по органичен тип до деменция. В заключение психиатъра е изложил становище, че ответницата страда от мозъчно-съдова болест, хипертонична болест, съдова деменция, като в резултат на напредналите съдови промени в мозъка и настъпилото оглупяване тя не е в състояние да разбира и ръководи действията си и да се грижи за себе си, за личните си и имуществени интереси.

По делото е разпитан свидетел, от показанията на който съдът установи, че и към настоящия момент състоянието на ответницата не се е подобрило и тя продължава да не може да се грижи за своите интереси, нито да извършва каквито и да е правни действия, тъй като не разбира свойството и значението на извършеното.

Тази фактическа обстановка съдът установи от събраните по делото писмени доказателства, които кредитира.

Така установената фактическа обстановка налага следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Предявеният иск е допустим.

Съгласно чл.337 от ГПК право на иск за поставяне под запрещение има всяко „заинтересовано лице” и прокурора.

Производството по делото е образувано съпруг на ответника, което е заинтересовано лице по смисъла на закона, поради и което искът е допустим.

Разгледан по същество, искът е основателен:

Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗЛС, пълнолетните, които, поради слабоумие или душевна болест, не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни.

Необходимо едновременно да са налице двете условия, за да се постави едно лице под запрещение. Първото е очертано от т.нар. медицински критерий - то да е болно от слабоумие или душевна болест. Душевната болест (психопатия) е страдание на умствено развито лице, което обаче има за последица такова разстройство на съзнанието, което сочи на промяна на личността и обуславя неадекватно поведение.

Душевната болест е доказана по несъмнен начин /писмени доказателства/, установяващи че ответника страда от страда от мозъчно-съдова болест и съдова деменция.

Втората необходима кумулативна предпоставка, за да се постави едно лице под запрещение е наличието на правния/социалния/ критерий т.е. то да не може да се грижи за своите работи. Този критерий е свързан с преценката на съда дали лицето може да разбира предписанията на правните норми, да съобразява поведението си с тях, да се ориентира в социалната среда и да може да ръководи постъпките си, като преценява последиците от тях. В настоящия случай е налице и този критерий с оглед събраните по делото гласни доказателства.

След като съобрази наличието в условията на кумулативност законовите предпоставки съдът намира, че следва да уважи предявени иск. /Решение № 379 от 7.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1320/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Б.Д./.

Съгласно Конвенцията за правата на хората с увреждания приета от Общото събрание на ООН на 13 декември 2006 г. в Ню Йорк, в сила от 03.05.2008 год. ратифицирана със ЗАКОН за ратифициране на Конвенцията за правата на хората с увреждания Обн., ДВ, бр. 12 от 10.02.2012 г. се приема, че хората с увреждания, притежават необходимата правоспособност и дееспособност от момента на своето раждане.

В обществените отношения вследствие на увреждането си ответницата ежедневно бездейства, като с оглед защитата на своите морални и материални интереси за които е задлъжен да предприема редица действия. Невъзможността е обективна и това поставя ответника в състояние неравностойно положение спрямо останалите членове на обществото от същата социална група, което е израз на непряка дискриминация.

Съдът е обвързан с нормата на чл.5 от ЗЛС и следва да постави ответника под пълно запрещение.

С оглед разпоредбата на чл. 338, ал. 3 от ГПК, след влизане на решението в сила, препис от същото следва да се изпрати на органа по настойничеството.

Воден от горното съдът,

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ Ж.С.Н., ЕГН **********, с постоянен адрес ***  по иска на П.Б.Н., ЕГН:**********, с постоянен адрес ***, чрез адв. К.М. ***, и съдебен адрес ***, с правно основание чл.5 от ЗЛС в вр. чл.336 от ГПК.

Решението може да се обжалва пред Варненския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

След влизане на решението в сила, препис от същото да се изпрати на Органа по настойничество и попечителство при Община Варна, за учредяване на настойничество, на основание чл. 338, ал. 3 от ГПК.

 

 

                                     СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: