РЕШЕНИЕ
№ 3539
гр. София, 31.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря Н.
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20241110206599 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба срещу НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 762885-F746025/25.03.2024г., издадено от
Началник на Отдел „Оперативни дейности“-София, Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ към НАП, с което на основание чл.53 от
ЗАНН е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 600.00 (шестстотин) лева на дружеството „Г.“ ЕООД, с ЕИК:
.................... за административно нарушение по чл.185, ал.2 вр. чл.185, ал.1 от
ЗДДС.
Въззивният жалбоподател - дружеството „Г.“ ЕООД обжалва
наказателното постановление. Излага във въззивната жалба и в писмена
защита чрез защитник инвокирани доводи за неговата незаконосъобразност.
Твърди се липсата на извършено административно нарушение. Посочват се
подробни съображения за допуснати съществени процесуални нарушения.
Иска се отмяната на санкционния акт. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна - Началник на Отдел „Оперативни дейности“-
София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ към
НАП, редовно призована, се представлява от надлежен процесуален
представител - правоспособен юрист, който инвокира пред съда доводи за
неоснователност и недоказаност на депозираната въззивна жалба.
Претендират се разноски.
I. Въззивната жалба е депозирана на 17.04.2024г. с пощенско клеймо -
1
виж лист 6 от делото, в законоустановения 14 (четиринадесет) дневен срок на
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна,
подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан правен интерес, срещу
санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, връчено на
04.04.2024г., съгласно разписка, инкорпорирана в самото НП, подлежащ на
законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд
на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с
посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):
На свидетеля Р. Р. Т. на длъжност инспектор по приходите към
Централното управление на НАП била възложена извършването на
административна проверка, при която се установило следното:
Дружеството-жалбоподател „Г.“ ЕООД стопанисвал и управлявал
търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС - заведение за бързо
хранене, находящ се в гр.София, бул. „С.“ № . Обектът представлявал
павильон, в който се предлагали гироси, бургери, безалкохолни напитки. При
извършената на 16.11.2023г. в 13:16 часа данъчна проверка от свидетеля Т. в
обекта, е било установено, че дневния оборот в монтирания и действащ
електронен касов апарат с фискална памет, модел “Bulprint T2QR” с ИН на
ФУ “BN012593” и ИН на ФП с № 51019311, съгласно дневния финансов отчет
„Х“ с № ********** възлизал в размер на 139.50 лева. При изготвяне на описа
на фактическата наличност на парите в касата на обекта, обаче, е била
установена разлика, а именно била е установена сумата от 1709.00 лева. ФУ в
обекта притежавал функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“
суми, според данните от дневния финансов отчет. Положителната разлика
възлизала в размер на 1569.50 лева (сума, неизведена от оборот от предходен
ден), тъй като представлявала въведена и намираща се сума в касата, която не
е била своевременно отразена в самото фискално устройство.
Въз основа на съставения АУАН с № F746025/29.11.2023г. е било
издадено НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) №
762885-F746025/25.03.2024г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни
дейности“-София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“ към НАП, с което на основание чл.53 от ЗАНН е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 600.00
(шестстотин) лева на дружеството „Г.“ ЕООД, с ЕИК: ................ за
административно нарушение по чл.185, ал.2 вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС.
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен и
еднопосочен начин от събраните по делото множество от писмени
доказателства, прочетени по реда на чл.283 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН,
както и от показанията на свидетеля Р. Р. Т. на длъжност инспектор по
приходите към Централното управление на НАП. Съдът кредитира изцяло
писмените доказателства по делото и показанията на разпитаните свидетели
като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни на изложената
2
фактическа обстановка. Съдът не установява противоречия в
доказателствените матерали. Спорът по делото не е по фактите или
доказателствата, а по правото и приложението на закона. Показанията на
разпитания по делото свидетел са еднопосочни, точни, конкретни, достоверни,
логични, хармонични и взаимодопълващи се от писмените доказателства.
Предвид липсата на противоречия в тях, както и поради липсата на такива в
събраните писмени доказателства по делото, съдът не следва да излага
допълнителни съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per
argumentum a contrario”. По делото липсват други неизяснени факти.
Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото формиране на
субективните възприятия на конкретната личност е нормално разпитания
свидетел да описва някои детайли от събитието по различен начин, според
собствената си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка
перцепция, сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от
обективни фактори, основани например на изминало време, но и от
субективни фактори, свързани със способността на всяко лице с оглед
неговите психофизически качества като свидетел да възприема със сетивата си
факти от обективната действителност, да може ги запомни в пълнота и/или
цялост, като при тяхното последващо по-късно възпроизвеждане след датата
на конкретно събитие и/или след първоначален разпит е логично възприятията
на отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са
неточни с тези, които първоначално са били изложени като свидетел, поради
фактора време.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на
жалбоподателя.
АУАН и НП са съставени от материално компетентни длъжностни лица по
закон, съгласно приложените в съдебното производство заповеди, длъжностни
характеристики и други.
Съдът намира, че АУАН и НП отговарят от външна страна по форма
и съдържание на изискванията по чл. 42 от ЗАНН, респективно чл. 57 от
ЗАНН. Издадени са от надлежни органи и в рамките на техните законови
пълномощиия, като констатираното нарушение е изчерпателно, ясно и
подробно описано в акта за установяване на административното нарушение,
като по идентичен начин е отразено и в наказателното постановление.
Нарушението е подведено правилно под съответната норма на материалния
закон.
АУАН и НП са надлежно връчени на нарушителя с оглед гарантиране на
неговите права и правото му на защита.
Съдът намира, че административно-наказващия орган не е извършил
3
процесуални нарушения при провеждане на процедурата по съставяне на
обжалваното наказателно постановление, като обратните съображения на
жалбоподателя срещу тези правни доводи на съда са неоснователни и
недоказани.
Административно-наказателното производство е образувано в сроковете
по чл. 34, ал.2 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в
шестмесечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото в отговорност на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяващо му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Нарушената материалноправна норма е посочена правилно.
Отговорността на жалбоподателя - дружеството „Г.“ ЕООД е
ангажирана за неспазване на реда на отчитане на промяната в касовата
наличност, който е установен в чл. 33, ал.1 Наредба № Н-18. Съгласно тази
разпоредба, всяка промяна в касовата наличност, включително при отчитане
на получени средства от вече регистрирани продажби (но не само), следва да
се отразява във фискалното устройство с операциите „служебно въведени“
или „служебно изведени“ суми. Това задължение не касае само
регистрирането на получените средства от продажби, а всяка една промяна в
касовата наличност, независимо от естеството на същата и произхода на
паричните суми и причините за въвеждане и извеждане на такива от касата.
Извършеното нарушение е свързано с редовното водене на касова книга, по
аргумент от чл. 33, ал.2 Наредба № Н-18 и от семантичното тълкуване на
сочената като нарушена разпоредба е видно, че тя цели отчитане на
движението на паричните потоци в касата - промяната на касовата наличност
(начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата), които не са
свързани с продажба или доставка на стоки или услуги, за които е
задължително издаване на касова бележка, на основание чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият състав
приема, че дружеството-жалбоподател „Г.“ ЕООД е осъществило нарушение
по чл. 185, ал.2, вр. ал.1 ЗДДС, като не е изпълнило задължението си да отчита
и отразява във ФУ всяка промяна в касовата наличност, по реда определен в
чл. 33, ал.1 Наредба № Н-18/13.12.2006г. Извършващите търговска дейност от
името и за сметка на търговеца, следва да са наясно с това, че всяка промяна в
наличността на касата подлежи на въвеждане във ФУ, чрез функциите
„служебно въведени” и „служебно изведени” суми. Това налага извода, че и
сумата, която представлява установената разлика в касовата наличност в
размер на установената от свидетеля Т. положителна разлика от 1569.50 лева
над сумата от дневния отчет в размер на 139.50 лева към 16.11.2023г., след
като се намира в касата на обекта, също е следвало да бъде въведена с
функцията „служебно въведени” суми във ФУ, след като фактически е
въведена в касата.
Доколкото деянието е извършено от юридическо лице, касае се за
обективна (безвиновна) отговорност и не следва да се обсъжда.
4
За извършено административно нарушение по чл. 33, ал.1 Наредба №
Н[1]18/13.12.2006г., вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС, законодателят е предвидил
налагане на имуществена санкция с разпоредбата на 185, ал.2 ЗДДС, като
санкцията е в зависимост от това дали нарушението е довело до неотразяване
на приходи или не. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, е
предвидено, че се налага санкция в размерите по ал. 1, а именно за
юридически лица и ЕТ имуществена санкция в размери от 500.00 лева до
2000.00 лева.
Точният прочит на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ сочи, че
въпреки разнородността на включените в него хипотези, общото между тях е,
че всички те са „извън случаите на продажба“. За да акцентира на това
условие, нормата на чл. 33, ал. 1 от Наредбата започва с този израз. Съответно
тази материално правна норма е приложима само извън случаите на
продажби, т.е. извън случаите на неотразяване на приходи.
За квалифицираното нарушение е приложима в случая разпоредба на
чл.185, ал.1 от ЗДДС, определяща значително по-нисък размер на санкцията.
Наличието или не на неотразяване на приходи, има отношение
единствено във връзка с размера на налаганото наказание, което във втория
случай следва да е в по-малък размер и да се наложи във връзка с алинея 1 на
чл.185 от ЗДДС. Обстоятелството, че законът предвижда по-леки наказания в
случаите, когато липсват неотчетени приходи, не означава, че той въвежда
резултат, като елемент от фактическия състав на нарушението по чл.185, ал.2
от ЗДДС, а само че при определяне на наказанието, законодателят е взел
предвид степента на обществена опасност на нарушението, в зависимост от
това довело ли е то до увреждане на фиска или не.
Определеният в процесното НП размер на имуществената санкция на
дружеството-жалбоподател е в предел от 600.00 лева, който е близък до
законоустановения размер на минимума на това наказание от 500.00 лева, при
което не са налице законовите основания за изменението му.
СРС приема, че обжалваното Наказателно постановление се явява
законосъобразно, обосновано, правилно и при справедлив размер на
наказанието, отговарящо на целите на административното наказание.
Съдът приема, че процесното нарушение не следва да се третира като
маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН, тъй като не разкрива значителни
отлики спрямо нарушенията от същия вид. С оглед особения характер на
защищаваните обществени отношения и поради степента на обществена
опасност на нарушението, настоящата инстанция намира, че деянието не може
да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Неоснователни са доводите от въззивната жалба, че фактите по делото не
са изяснени. Напротив, актосъставителят и административно-наказващия
орган правилно са установили фактите. Правото на защита на дружеството-
жалбоподател не е било нарушено. Дружеството-жалбоподател чрез своя
процесуален представител надлежно и в срок е оспорило фактическите
констатации от АУАН и НП. Между фактите в АУАН и НП липсват
5
противоречия и неясноти. Волята на актосъставителя и административно-
наказващия орган е ясна и категорична. Датата и мястото на нарушението са
правилно установени. Съдът не намира различия относно фактите и
приложимото право от АУАН и НП, в каквато насока са съвпадащи с изводите
на съда и изводите и на актосъставителя, и на административно-наказващия
орган. Съдът споделя същите, тъй като почиват на точна, вярна и правилна
интерпретация на фактите и правото.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите и съображенията на
процесуалния представител на дружеството-жалбоподател, релевирани в
съдебно заседание, относно това, че в търговския обект паричната сума е била
установена в касата на автомат на самообслужване. Не е доказано, че
паричната сума от положителната разлика от 1569.50 лева е била от оборот от
предходния ден. В деня на проверката през деня при изминал значителен
период от работното време за деня сумата от тази разлика е била установена в
касата на обекта. Тя е съществувала в него. Липсват извинителни причини
паричната сума от 1569.50 лева, ако е от оборот от предходен ден, да не се
извади от касата, а да продължава да е налична в него и на следващия ден,
след като търговеца е наясно кога се нулира фискалното устройство - след
23:59 часа на съответния ден. Без значение е, че обекта работи до 03:00 часа.
Това е въпрос на търговски избор и организация. Режимът на точното и
правилно отчитане на фискалната наличност и касовата наличност е
рестриктивен и същия е важал напълно и за дружеството-жалбоподател.
Според т. 41 от ДР на ЗДДС „търговски обект“ е всяко място, помещение
или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под
навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги,
независимо, че помещението или съоръжението може да служи
същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни),
да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или
други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което
се извършват продажби.
Според т. 12 от ДР на Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ
„автомат на самообслужване“ е устройство, позволяващо на потребител да
получи от автомата срещу заплащане, на принципа на самообслужване стоки
и/или услуги, включително и услуги с развлекателен характер.
Съгласно чл. 3, ал. 8 от Наредба Н18/13.12.2006 на МФ „лице, което
извършва продажби на стоки или услуги чрез автомат на самообслужване с
електрическо захранване, с изключение на услуги по обмяна на валута, е
длъжно да регистрира и отчита всяка продажба чрез ФУВАС, като фискалният
бон, регистриращ продажбата, се визуализира само на дисплей, без да се
издава хартиен документ, или чрез фискално устройство по чл. 2, ал. 2, т. 2,
което се вгражда в автомата, като фискалният бон, регистриращ продажбата,
се издава на хартиен носите“.
Изложеното мотивира съдът да приеме, че автомата/тите на
самообслужване в търговския обект се явява търговски обект по смисъла на т.
41 от ДР на ЗДДС и автомат за самообслужване по смисъла на чл. 3, ал. 8 от
6
Наредба Н-18, за който безусловно се дължи използването на фискално
устройство от момента на започване на дейността.
При това положение за всяко фискално устройство важат изискванията на
чл.185, ал.2, изр. 2 вр. ал.1 от ЗДДС. Нарушавайки ги по установения по
делото начин, дружеството-жалбоподател действително е извършило
административно нарушение и следва да понесе своята административно-
наказателна отговорност.
В заключение, съдът не споделя останалите изводи на въззивния
жалбоподател от жалбата му, тъй като същите изцяло и в изложената пълнота
обслужват упражняваната защитна функция в процеса и като най-
заинтересована страна да избегне инициираното
административно-наказателно обвинение, като счита, че с приемане на
неоснователността на тезите от въззивната жалба, с изложените от съда
изводи от фактическа и правна страна се опровергават обратните по
съображения доводи на жалбоподателя от жалбата му, поради което съдът
приема, че на същите е отговорено и не следва отново да им се
противопоставят аргументи за тяхната неоснователност, с цел процесуална
икономия.
По разноските:
Отговорността за разноски е обективна последица от развитието на
съдебния спор и страната създала предпоставките за образуването му, следва
да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане.
В тази насока настоящият съдебен състав следва да съобрази и
последните промени в разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, извършени с ДВ бр.94
от 29.11.2019 г., които имат действие занапред, според които съдът присъжда
на страните на разноски по реда на АПК, поради което като на основание
чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, жалбоподателят следва да понесе
разноските за юрисконсулт в размер на 150.00 лева, определена от съда в
пределите от 80.00 до 150.00 лева по негова преценка и с оглед обема на
осъществените процесуални действия от юрисконсулта на въззиваемата
страна.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) №
762885-F746025/25.03.2024г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни
дейности“-София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“ към НАП, с което на основание чл.53 от ЗАНН е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 600.00
(шестстотин) лева на дружеството „Г.“ ЕООД, с ЕИК: . за административно
нарушение по чл.185, ал.2 вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС.
7
ОСЪЖДА ВЪЗЗИВНИКА ДРУЖЕСТВОТО „Г.“ ЕООД, с ЕИК: . ДА
ЗАПЛАТИ НА ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА ДИРЕКЦИЯ „ОПЕРАТИВНИ
ДЕЙНОСТИ“ В ГД „ФИСКАЛЕН КОНТРОЛ“ КЪМ НАП чрез законният
й представител с адрес гр.София, бул. „Княз Ал.Дондуков“ № 52 на основание
чл.143, ал.3 от АПК вр. чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ вр. чл.63д от ЗАНН, сумата от
150.00 лева за дължимо възнаграждение за юрисконсулт.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8