№ 23374
гр. София, 05.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110115420 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Депозирана е молба вх. № 141330/29.04.2024 г. от ответника по делото ЕТ „Р Е Ц,
чрез пълномощник адв. А. М. от САК, с искане за допълване на постановеното по делото
Определение № 17048/19.04.2024 г., с което съдът е прекратил производството, поради
заявения от ищеца отказ от предявените искове, в частта за разноските, като присъди на
ответника такива, а именно за заплатеното от него адвокатско възнаграждение в размер на
950,00 лв., съгласно представен Договор за правна защита и съдействие от 01.04.2024 г.
Съдът е връчил на насрещната страна – ищеца по делото С. Д. Д., чрез неговия
пълномощник адв. А. препис от молбата по чл.248 от ГПК за становище, като в указания
срок, на 27.05.2024 г. е депозирано такова. Излагат се аргументи за неоснователност на
молбата, като се посочва, че към ОИМ не са били представени доказателства за
извършването на претендираните съдебни разноски, а в случай, че са ангажирани такива,
моли съдът да не се съобразява с претендирания размер на адвокатско възнаграждение, а да
съобрази, че по делото не са извършвани никакви процесуални действия от страните, ищеца
е предприел отказ от исковете, още преди да е постъпил ОИМ от ответника, като намира, че
подаването на последния е станало след като ответника вече е бил наясно, че
производството е прекратено, единствено с цел да се претендират тези разноски. Моли за
отхвърляне на молбата, евентуално за присъждане на адвокатско възнаграждение в
минимален размер.
Съдът като се запозна с искането на ищеца и съобрази възражението на
ответника по реда на чл.78, ал.5 от ГПК и доказателствата по делото, намира молбата
по чл. 248 ГПК за частично основателна, по следните съображения:
С отговора на исковата молба ответникът е заявил искане за присъждане на сторените
в производството разноски, като към отговора е приложен договор за защита и съдействие и
1
платежно нареждане за реалното заплащане на уговореното възнаграждение от 950,00 лв.
Тъй като ОИМ е входиран по делото едва на 23.04.2024 г., четири дни след като съдът е
прекратил производството по делото, след заявения отказ от исковете, тази претенция на
ответника не е била съобразена от съда.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК, ответникът има право да иска да му
бъдат присъдени направените от него съдебни разноски в съответната инстанция, във
всички случаи на прекратяване на делото.
Съгласно чл. 81 от ГПК по присъждането на разноски съдът се произнася във всеки
акт, с който приключва разглеждането на делото в съответната инстанция.
Разноски по делото се присъждат тогава, когато съдът е сезиран с такова искане,
каквото в настоящия случай е заявено за първи път още при подаване на писмения отговор
по чл.131 от ГПК.
Ако разглеждането на делото не е приключило с решение, т.е. не е било проведено
последно съдебно заседание по чл. 149 ГПК, то правото на разноски на ответника произтича
от нормата на чл. 81 ГПК. В посочената разпоредба не е поставен срок за предявяване на
искането за присъждане на разноски в течение на производството, както и такъв не е
регламентиран по чл. 78, ал. 4 ГПК.
Прекратяване на производството поради отказ от исковете от страна на ищеца, слага
край на производството и спрямо ответника, поради което определението от 19.04.2024 г. е
акт, с който приключва разглеждането на делото в съответната инстанция, по см. на чл.81 от
ГПК спрямо ответника ЕТ „Р Е Ц и при постановяване на същото е следвало съдът да се
произнесе и по дължимостта на сторените от този ответник съдебни разноски.
При определяне на размера на дължимото се адв. възнаграждение, съдът е обвързан от
посочения от ответника размер в ДППС, доказателствата за реалното му изплащане и
евентуално възражение от насрещната страна, заявено по реда на чл.78, ал.5 от ГПК.
В настоящия случай, съдът намира, че ответника действително е извършил разноски в
хода на производството като е ангажирал адвокатска защита, упълномощавайки адв. М. да
подаде ОИМ и го представлява в производството по гр.д. № 15420/2024 г. по описа на съда,
което последния е сторил изготвяйки писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК и
депозирайки го в съда на 23.04.2024 г. Прекратяването на производството е поставило в
обективна невъзможност пълномощника на ответника да осъществи и останалите действия,
които са му възложени по силата на сключения на 01.04.2024 г. Договор за защита и
съдействие, което пък прави основателно възражението на ищеца за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от 950,00 лв., който размер е за
представителство в пълен обем, който обем макар и не по зависещи от пълномощника
причини, не е бил предоставен по делото. По делото има доказателства за реалното плащане
на адв. възнаграждение, поради което на ответника се следват разноски, във вр. с
прекратяването на производството, макар и не в претендирания размер.
Съдът намира за справедлив размер на адвокатското възнаграждение, отговарящ на
2
извършените до момента процесуални действия от страна на пълномощника на ответника,
сумата от 400 лв., определена като минимален размер, съгл. разп. на чл.9, ал.1 от НМРАВ.
С оглед на гореизложеното, молбата на ответника за присъждане на извършените от
него съдебни разноски в производството, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение, се явява частично основателна и доказана до размер от 400 лв. В
останалата си част, молбата за присъждане пълния размер на платеното адвокатско
възнаграждение от страна на ответника, като неоснователна следва да се остави без
уважение.
Водим от горното, на осн. чл.78, ал.4 и ал.5 вр. чл.81 от ГПК Софийския районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ постановеното по гр.д. № 15420/2024 г. по описа на СРС, определение №
17048/19.04.2024 г., в частта за разноските, като го допълва със следния диспозитив:
ОСЪЖДА ищеца С. Д. Д., с ЕГН ********** от гр. София да заплати на ответника
ЕТ „РЕ Ц“ с ЕИК . от гр. Стара Загора, седалище ул. „.......... на осн. чл.78, ал.4 вр. с ал.5 от
ГПК сумата от 400 лв., представляваща сторените от ответника в производството съдебни
разноски, за заплатено адвокатско възнаграждение, определено от съда, съгласно
разпоредбата на чл.9, ал.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3