РЕШЕНИЕ
№ 156
гр. , 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на тридесет и
първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Валентин Б. Божинов
при участието на секретаря Надя Анг. Кюмурджиева
като разгледа докладваното от Валентин Б. Божинов Гражданско дело №
20231220100954 по описа за 2023 година
Производството е образувано по молба на "К...."АД, с която иска да
се приеме за установено по отношение на М. С. Ш., ЕГН **********, че
дължи на „К....” АД следните суми:
-Сумата от ***лв. /**/ главница на основание сключен Договор за
потребителски кредит „Екстра” №Д****/21.02.2022 г.
- Сумата от ***** лв. /т****/договорна лихва за периода 21.03.2022 г. -
21.02.2023 г.
- Сумата от*** лв. /** законна лихва за забава за периода 22.03.2022 г. -
06.06.2023 г.,
ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от
момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до
окончателното заплащане на главницата.
Твърди се от ищеца, че М. С. Ш., ЕГН ********** е кандидатствала за
получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството, на адрес
www.....bg, като е предоставила личните си данни чрез попълване на
регистрационната форма за кандидатстване, одобрена от управителя на
финансовата институция и гтри спазване на всички изисквания за
1
предоставяне на финансова услуга от разстояние. Че в резултат на подадената
заявка и предоставените от М. С. Ш. данни, техен служител се е свързал с нея
на посочения телефон, като ответникът е потвърдил самоличността си,
истинността на предоставената информация и желанието си да получи от тях
при условията на дружеството, кредит в размер на***** лв. Че след
обработване на данните и одобрение на кандидата за финансова услуга, на
ответника е изпратен на посочената от него електронна поща, електронен
формат на договора за кредит от разстояние. Че същият е потвърдил, с
избиране на изпратения му от „К....” АД линк за потвърждение, сключването
на Договор за потребителски кредит „Екстра” № *****/21.02.2022 г. и
желаната сума й е била преведена чрез системата Е-рау и получена от същата
на каса на партньорски офис на „И.” АД, срещу представена от М. С. Ш.
лична карта. Че съгласно условията на сключения Договор, „К.”, е поело
задължение да предостави на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ заем, под формата на
потребителски кредит, а КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ е поел задължение да
върне предоставения кредит с договорна лихва, като общият размер на
задължението е платимо ведно с главницата на равни месечни вноски със
следните падежи: 21.03.2022, 21.04.2022, 21.05.2022, 21.06.2022, 21.07.2022,
21.08.2022, 21.09.2022, 21.10.2022, 21.11.2022, 21.12.2022, 21.01.2023,
21.02.2023 г. Към дата 06.06.2023 г. Че кредитополучателят не е погасил нито
една от вноските по кредита, падежите на които са настъпили съответно на
21.03.2022, 21.04.2022, 21.05.2022, 21.06.2022, 21.07.2022, 21.08.2022,
21.09.2022, 21.10.2022, 21.11.2022, 21.12.2022, 21.01.2023, 21.02.2023 г. Че
служители на дружеството неколкократно са осъществили връзка с длъжника,
посредством изпращане на напомнителните email-и на посочения от заявката
електронен адрес, изпращани са SMS-и и са осъществени телефонни
обаждания, непосредствено преди и след настъпване на падежните дати, но
М. С. Ш. не е осъществила никакво плащане или индикация, че желае да
направи такова на дължимата към дружеството сума.
Ответницата твърди, че не е сключвала процесния договор и че не е
получавала в кредит от ищеца посочената в исковата молба сума.Също така
твърди са налице неравноправни клаузи в договора и че следва да бъде
прогласена неовата нищожност.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
2
По делото е представена електронна заявка от 21.02.2022 г.за
предоставяне на кредит в размер на *** лв., при обща сума за връщане
****лв. до 08.07.2017 г., при метод на плащане: и.. Видно от заявката, в
същата се съдържа отбелязване за статус: подписан, както и IP на клиента.
Към заявката е представена и информацията към нея с лични данни на
клиента, в т. ч. три имена, ЕГН, номер на лична карта, и-мейл, адрес и данни
за контакт, в т. ч. телефон.
Представен е договор за потребителски кредит „Екстра“ №
**/21.02.2022 г. сключен с ответника М. С. Ш. по силата на който
кредитодателят предоставя на кредитополучателя потребителски кредит в
размер на **** лв. за лични нужди, като средствата по кредита се предоставят
съгласно попълнена онлайн регистрационна форма и изрично посочен от
кредитополучателя начин (в брой на каса на Изипей или по посочена от него
банкова сметка, като от Приложение 1 е видно, че вноските по кредита са 12,
като последната е на 21.02..2023г.От договора е видно, че дългът по клредита
се олихвява по следния нтачин и условия: с фиксиран годишен лихвен
процент в размер на 36.00 % и годишен процент на разходите в размер на 49.7
%.
Според заключението на назначената по делото, след разглеждане на
предоставените документи в делото задълженото лице кредитополучател - М.
С. Ш., е усвоила потребителски кредит в размер на ***** лв. /**/. От
предоставената по кориците на делото разписка № ***** от 22.02.2022 год. се
вижда, че сумата в размер на ** лв. /**/ е изплатена на лицето М. С. Ш. от
системата за парични преводи и услуги „И. АД - България", като в основание
на изплатена сума е цитиран именно договор за потребителски кредит
„Екстра“ № Д *****/21.02.2022 год. След предоставената допълнителна
справка-извлечение от „К.“ АД за движението на погасяване на договор за
потребителски кредит № ****** от 21.02.2022 год., се вижда, че вноски от
Кредитополучателя М. С. Ш. за погасяване на задължението не са правени.
Същата сума от ***** лв. /******/ е изплатена на Кредитополучателя М. С.
Ш. на 22.02.2022 год. чрез системата на електронни преводи и платежни
услуги „И.АД - България“, като в основание е посочен договор за
потребителски кредит „Екстра“ под номер *****/21.02.2022 год. След
запознаване на материалите по делото и допълнително предоставената
3
справка-извлечение от „К." АД - България, се установява, че Кредитоискателя
М. С. Ш., не е правила е погасяване по отпуснат договор за кредит от
21.02.2022 год. до датата на исковата молба 13.10.2023 год. Поради
просрочените плащания се начислява и лихва за забава за периода от датата
на просрочието до датата на издаване на исковата молба върху непогасената
вноска, а именно главница - ** лв. и такса обезпечение - ***лв. Общият
размер на задължението на Кредитоискателката М. С. Ш. към „К.“ АД -
България по договор за кредит „Екстра“ с номер *** от 21.02.2022 год. е както
следва: Непогасена главница - **** лв.; - Непогасена договорна лихва - ****
лв. * Непогасено обезщетение - ** лв. Непогасена лихва за забава за периода
от 22.03.2022 год. до 13.10.2023 год. -****** лв. Общо задължение: ****** лв.
/ *********.
От приложеното ч. гр. д. № ***/2023г. по описа на РС Гоце Делчев се
установява, че е издадена Заповед № ****/08.06.2023г. по чл. 410 ГПК, с
която е разпоредено длъжникът М. С. Ш., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес гр.Г. Д. ул.М. №** да заплати на кредитора К. АД с ЕИК:
***** и адрес: гр. С., бул.Ц. **, ет. М., п.к. 1612, чрез адв. Р. И8 Д8, общ.
Столична, обл. София (столица), следните суми: - **** лева главница,
договорна лихва за забава в размер на ***** лева за периода от 21.03.2022 г.
до 21.02.2023 г.; законна лихва за забава в размер на *** лева за периода от
22.03.2022 г. до 06.06.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението – 08.06.2023г. до изплащане на главницата, ведно със съдебни
разноски в размер на ***** лв. платена държавна такса и ***** лв. адвокатско
възнаграждение.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от
ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК
Така предявените искове за допустими, т. к. са предявени от
надлежно легитимирана страна, против надлежен ответник в
законоустановения срок. В настоящото производство в тежест на ищеца е да
докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на
вземанията си по сключения договор за кредит и техния размер, а на
ответника – направените възражения в отговора си.
4
В случая вземанията на ищеца произтичат от договор за кредит,
разновидност на договора за заем по чл. 240 от ЗЗД, чието сключване е
допустимо по силата чл. 6 от ЗПФУР. Съгласно последния, договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен
между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние-едно или
повече. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР, "финансова услуга" е всяка услуга
по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително
доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно
посредничество, както и предоставяне на платежни услуги. Чл. 18, ал. 1 от
закона изисква доставчикът на финансови услуги от разстояние да докаже, че
е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя;
спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2; получил съгласието на потребителя за
сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през
периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения
договор. Според ал. 2 за доказване предоставянето на преддоговорна
информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага
чл. 293 от Търговския закон, а за електронните изявления-Законът за
електронния документ и електронния подпис. Ал. 3 урежда, че
преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон,
друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или
електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат
доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в
тях.
В конкретния случай договорът между страните е подписан чрез
използване на едно или повече средства за комуникация от разстояние – адрес
на електронна поща и телефон, който е валиден начин за сключване на
договори, съгласно ЗПФУР и ЗЕДЕП Следва да се приеме, че ответника е дал
съгласие по отношение на същественото съдържание на договора, изразяващо
се в последователно извършване на поредица от действия, свързани с
подаването на заявка, прочит на договора и ОУ, последвани от предоставяне
на сумата и усвояването й, които обстоятелства в своята съвкупност
разкриват съзнателно взето решение за сключване на договора със соченото
5
съдържание и привеждане в действие на взетото решение.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕП приравнява електронния документ
на писмения му аналог, поради което правилата за връчване на писмените
изявления следва да намери приложение и относно електронните документи.
Съгласно разпоредбата на чл. 184, ал. 1 ГПК електронният документ се
представя по делото върху хартиен носител като заверен от представилата го
страна препис, възпроизвеждането му на хартиен носител не променя
характера му на електронен документ.
Договорът е сключен при спазване нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК при
съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са
използвали средства за комуникация от разстояние. Съгласно чл. 10, ал. 2
ЗПФУР когато договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние
е сключен по инициатива на потребителя, чрез използването на средство за
комуникация, което не позволява уведомяване на потребителя за условията на
договора, доставчикът е длъжен да изпълни задълженията си по ал. 1
незабавно след сключването на договора.
В настоящия случай ищецът не ангажира доказателства за
изпълнение за задължението си за предоставяне на преддоговорна
информация съобразно изискванията на ЗПФУР. Неизпълнението на тези
задължения или тяхното неточно изпълнение обаче не е скрепено с изрична
законова санкция, в това число недействителност на договора, извън
предвидената в закона административно-наказателна отговорност, поради
което съдът намира, че не е налице основание за недействителност на цялата
сделка.
Получаването на сумата по кредита се установява от заключението на
назначената експертиза.
С оглед на изложеното съдът приема, че между страните е бил
сключен договор за потребителски кредит на 21.02.2022 г. от разстояние за
задоволяване на лични нужди.
По отношение на процесния договор за потребителски кредит намира
приложение ЗПК. Нормата на чл. 7, ал. 3 ГПК вменява на съда задължението
служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен
с потребител, каквито възражения са релевирани от особения представител.
Нормата на чл. 11, ал. 1 ЗПК предвижда изискуемото съдържание на
6
договора за потребителски кредит - годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения начин.
Видно от представения по делото Договор същият съдържа
посочените в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК данни. Ето защо, съдът намира, че е
спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Независимо от горното, клаузите от процесния договор относно ГЛП
и ГПР съдът намира за нищожни и на основание чл. 21 от ЗПК и чл. 143 от
ЗЗП. Както се посочи, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК, задължителен
реквизит от всеки договор за потребителски кредит е ГПР и ГЛП. По
процесния договор ГПР е в размер на 49. 7 %, а ГЛП е в размер на 36 %. В
тази връзка съдебната практика трайно приема, че противоречаща на добрите
нрави е уговорка предвиждаща възнаградителна лихва надвишаваща
трикратния размер на законната лихва. Следователно при преценка
съответствието на спорната договорна клауза с добрите нрави, следва да се
вземе предвид съотношението между уговорения с нея размер на
възнаградителна лихва и законната лихва. Размерът на последната е
общоизвестен - към основния лихвен процент на БНБ се прибавят десет
пункта. Така при сключване на договора размерът на законната лихва е 10%.
Следователно реално договорената с процесния договор възнаградителна
лихва в размер на 36% е с близо четири пъти по-висок от размера на
законната лихва. С оглед на изложеното, съдът намира, че уговорката
противоречи на добрите нрави и е нищожна.
Ищецът, който носи доказателствената тежест, не е ангажирал
доказателства, от които да се установи, че уговорките по договора за
потребителски кредит са постигнати в момента на сключване на договора и
че ответникът е имал възможност да влияе върху съдържанието им, поради
което съдът намира, че постигнатите по договора уговорки не са
индивидуално уговорени - изготвени са предварително, представянето им на
заемателя от страна на заемодателя е формално, заемателят като потребител
не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
7
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Следователно по
процесния договор ответникът дължи единствено главницата в размер на ***
лева.
При този изход на делото ответникът дължи на ищеца направените от
него разноски, както в настоящото така и в заповедното производство, според
уважената част на предявените искове.Според представения списък на
разноските ищецът е направил такива в настоящото производство от *****
лв. за държавна такса, *****лв. за адвокатско възнаграждение и ****** лв. за
депозит за възнаграждение на вещото лице, а по заповедното производство –
**** лв. за държана такса и ******* лв. адвокатско възнаграждение. На осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи на ищеца по настоящото производство
разноски от **** лева, съобразно уважената част от предявените искове, а
също така разноски в заповедното производство в размер на ****** лева,
също съобразно уважената част на предявените искове.Ответницата
претендира разноски за адвокатско възнаграждение в минимален размер,
досколкото видно от приложеното по делото пълномощно, и е оказана
безплатна правна помощ от процесуалния й представител, като предвид на
това и следва да се има предвид, че минималния предвиден в закона размер
съобразно цената на предявените искове е ****.Поради което и на ищцовото
дружество следва да бъде възложено да заплати на адв. Белчева адв.
възнаграждение в настоящето производство в размер на **** лева, съобразно
отхвърлената част на предявените искове.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Маргарита С. Ш.,
ЕГН **********, от гр.Г. Д., ул.М. К. **,че дължи на „К.” АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.Ц. III № **, ет.М. сумата от
**** лева, представляваща главница, дължима по Договор за потребителски
кредит „Екстра” №****/21.02.2022 г., сключен между "К." АД и ответника –
М. С. Ш., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 08.06.2023 г. до окончателното
плащане, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
8
д. № 523 от 2023 г. на РС Гоце Делчев, като исковете за сумата от ***лева
договорна лихва за периода 21.03.2022 г. - 21.02.2023 г. и за сумата от ***
лева законна лихва за забава за периода 22.03.2022 г. - 06.06.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни.
ОСЪЖДА М. С. Ш., ЕГН **********, от гр.Г. Д., ул.М. *,да заплати
на „К.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.Ц.III
№ **, ет.М. сторените съдебни и деловодни разноски в настоящето
производство в общ размер на **** лева, съобразно уважената част от
предявените искове.
ОСЪЖДА М. С. Ш., ЕГН **********, от гр.Г.Д., ул.М. **,да заплати
на „К.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.Ц. III
№ **, ет.М направените в заповеедното производство разноски в размер на
****** лева, съобразно уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА „К.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул.Ц.III № **, ет.М.да заплати на адв.Б. Б., процесуален представител
на ответника М. С. Ш. адвокатско възско възнаграждение в размер на*****
лева, съобразно отхвърлената част на предявените искове.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС Благоевград, в
двуседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
9