Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …………….
гр. София, 10.01.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД - Наказателно
отделение, V въззивен състав, в публично
съдебно заседание, проведено на шести декември две хиляди и осемнадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ : ТОНИ ГЕТОВ,
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ,
при секретаря Пенка Цанкова и в присъствието на прокурора Юлиана Х., като
разгледа докладваното от съдия Гетов
ВНОХД № 4803 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на глава XXI
НПК.
С решение от 05.10.2018 г., постановена по НОХД № 9751/2018 г. на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 11 състав, е признал подсъдимия Д.Й.В. ЕГН ********** за НЕВИНЕН
за това, че на 27.11.2016 г. около 03:10 ч. в гр. София, пл. „*****,
в заведение „П.Н.К.”, в качеството си на длъжностно лице /охранител към фирма
„БГ С.****“ ЕООД, по силата на трудов договор № 00118/02.09.2016/, при
изпълнение на службата му по охрана в дискотека „П.Н.К.”, чрез изблъскване по
стълбите на заведението, да е причинил на Л.В.М.лека телесна повреда,
изразяваща се в кръвонасядане на гърба на лявата
длан, четири кръвонасядания на задно-външната
повърхност на лявото рамо и задната повърхност на лявата мишница, кръвонасядане на гърба в ляво, кръвонасядане
в лявата поясна област и кръвонасядане
по предно - вътрешната повърхност на дясната подбедрица,
които в съвкупност са й причинили страдание, поради което и го е ОПРАВДАЛ по повдигнатото обвинение
по чл. 131, ал. 1, т. 2 вр. чл. 130, ал. 2 НК.
Срещу решението
в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, е постъпил протест от прокурор при Софийска
районна прокуратура (СРП), в който се излагат твърдения за необоснованост на
атакувания съдебен акт. Прави се искане за отмяна на решението и постановяването
на друго такова, с което подсъдимият да бъде признат за виновен в
осъществяването на вмененото му с обвинителния акт престъпление.
С
протеста не се правят искания за събиране на доказателства.
В разпоредително заседание на 30.10.2018
г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК прецени,
че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на
съдебно следствие от въззивния съд.
В
съдебното заседание пред въззивната инстанция,
прокурорът заявява, че поддържа протеста, като по същество доразвива доводите,
изложени в същия и в допълнението към него, като и моли съда за отмяна на
атакуваното решение и постановяването на ново, с което подсъдимия да бъде
признат за виновен в осъществяването на вмененото му с обвинителния акт
престъпление, да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 2500лв.
Подсъдимият моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, изложените от
страните доводи и възражения и след като въз основа на императивно вмененото му
задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, по
отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост,
съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното :
За да постанови обжалваното решение, СРС е
провел съдебно следствие по реда на Глава ХХVІІІ от НПК. Приобщил е по реда на. чл. 378
от НПК, а именно чрез прочитане, събраните на досъдебното производство относими гласни и писмени доказателствени
средства и доказателства и способ за доказване - експертиза, а именно: обяснения на обвиняемия Д.В., показанията на свидетелите Л.М.,
А.Х., М.Д., В.М., Д.С., Б.Д., А.П., Д.П., В.Д., Л.Ч., както и чрез разпит в
съдебно заседание на св. Д.С.; протокол за доброволно предаване, трудов
договор, график, длъжностна характеристика, СМУ, протоколи за разпознаване,
заявление за работно време, справка от МВР-112, справка за съдимост, заключенията
на вещите лица по изготвените СТЕ.
Пред
настоящата съдебна инстанция не бяха представени и събрани нови доказателства и
доказателствени средства. Въззивният
съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на
доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие пред първата съдебна
инстанция.
Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на районния
съд по основните съставомерни факти е формирано въз
основата на по съществото си правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали. Пред настоящата инстанция не се
установиха нови факти и обстоятелства, от една страна, а от друга, въззивният съд след собствения задълбочен анализ на
доказателствата, не намира основания за промяна на изложената от първия съд
фактическа обстановка, поради което и не намира за необходимо да я преповтаря.
Фактическите
констатации на първоинстанционния съд са обосновани и
почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения
материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката на доказателствата, по отношение
на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно
очертаните от обвинителния акт рамки, е направена в съответствие с правилата на
формалната логика. В мотивите на постановеното решение решаващият съд по ясен и
убедителен начин е обективирал процеса на формиране
на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на доказателствата
и средствата за тяхното установяване. Настоящият въззивен
състав, като напълно се солидаризира с доказателствения
анализ на първата инстанция, счете, че се явява безпредметно той да бъде
преповтарян в настоящото изложение, тъй като, същия е изцяло правилен. В тази
връзка е необходимо да се посочи, че съгласно утвърдената съдебна практика,
когато изразява съгласие с доказателствения анализ,
направен от предходната инстанция, въззивният съд не
е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да
анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на
наведените доводи в жалбата или протеста (решение № 181/2012 г. на ВКС, І н. о., решение № 372/2012 г. на ВКС, III н. о., решение № 513/2013 г. на ВКС, І н. о., решение № 371/2016 г. на ВКС, ІІІ н. о.).
Без да
бъдат преповтаряни изводите на СРС, настоящият съдебен състав намира за
необходимо, с оглед на доводите и възраженията в протеста и допълнението към
него, да посочи следното :
Въззивния
съдебен състав напълно се солидализира с решението на
районния съд да не приеме с доверие показанията на св.Л.М., доколкото същите се
характеризират с множество и съществени вътрешни противоречия относно правно
значими факти и обстоятелства по делото. Нейните показания не се подкрепят дори
от показанията на приятелката й – св. Ч., както и на св. Д.и Х.. Показанията на
посочените свидетелки се разминават относно редица факти и обстоятелства, относими към предмета на делото – как е започнал инцидента,
кой го е провокирал, какво е било поведението на посочените свидетелки, кой и
по какъв начин ги е извел от заведението, заплатена ли е консумираната от тях
бутилка алкохол и прочие. В показанията на св. М. има и вътрешни противоречия –
така например тя твърди, че подсъдимият я е извел от заведението, като силно я
е стиснал и влачил за врата, но в заключението на СМЕ не са отразени следи от
наранявания по врата на св. М., а за такива по ръката, предмишницата
и гърба на същата. В мотивите си първостепенният
съд е дал убедителен отговор на въпроса кредитира ли и до каква степен показанията
на тази група свидетели, поради което настоящият съдебен състав не споделя
доводите на прокуратурата в тази насока.
Правилно
контролирания съд е кредитирал обясненията, дадени от подсъдимия, както и показанията
на св. С., Д., Д., П.и С.. Техните показания са
еднопосочни и логични, като в този смисъл съдът не споделя доводите на
прокурора, че показанията на посочените свидетели са дадени единствено за да
изградят защитна версия на подсъдимия.
От
всичко изложено до тук, става ясно, че единственото безспорно установено правнозначимо обстоятелство по делото е фактът, че св. М. е
получила телесните увреждания, описани в СМЕ . Този факт обаче по никакъв начин
не обезпечава произнасянето на осъдителна присъда спрямо подсъдимото лице.
Правилно СРС е приел, че недоказано по делото е останало авторството на деянието
от страна на подсъдимия, тъй като доказателствата, свързащи
подсъдимия с тези увреждания, са изолирани и противоречиви помежду си, т.е. не сочат от обективна страна категорично
и безспорно за извършено от него инкриминирано деяние.
Поради
липса на доказани съставомерни признаци от обективна
страна, безпредметно се явява обсъждането на наличието или липсата на доказаност на престъплението от към субективна страна,
независимо, че за пълнота контролираният съд е изложил мотиви и в тази насока.
С оглед
нормата на чл. 303, ал. 1 от НПК - присъдата не може да почива на
предположения, когато, въпреки предприетите от съда възможни и необходими
процесуално-следствени действия за разкриване на обективната истина и
приложените в тази връзка процесуални способи, обвинението спрямо подсъдимото
лице е останало недоказано, единствено законосъобразния краен акт на съда се
явява оправдателната присъда, респ. решение. Когато са налице неразсеяни
съмнения и колебания на решаващия съд, по отношение на твърдяното с
обвинителния акт престъпно деяние и съпричастността на подсъдимия към него,
породени от доказателствена непълнота и/или негодни доказателствени средства, процесуална последица е
постановяването на оправдателна присъда (решение № 333/2013 г. на ІІІ н. о. ВКС). Ето защо въззивният състав намира, че правилно районният съд е
постановил оправдателно решение, след като твърдяната в обвинителния акт на
прокуратурата фактическа обстановка е останала недоказана от събраните и
проверени по делото писмени и гласни доказателствени
средства, при съблюдаване на принципа на чл.13, ал.1 от НПК за разкриване на
обективната истина.
При
извършената, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, цялостна служебна проверка на
правилността на протестираното решение, въззивната инстанция не констатира наличието на основания,
налагащи неговото изменяне или отмяна, поради което и с оглед изложените
съображения, постанови своето решение.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл.
338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение от
05.10.2018 г.,
постановено по НАХД № 9751/2018
г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 11 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.