№ 245
гр. Смолян, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело №
20235400500309 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258-273 ГПК.
С решение № 10/13.03.2023 г. по гр.дело № 111/2022 г. Чепеларският
районен съд ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. С. Ч. против "Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ" ЕАД-гр.София отрицателен установителен иск по чл. 124,
ал. 1 от ГПК да бъде признато за установено спрямо ответника "Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, че ищецът Е. С. Ч. не му дължи сумата от 11
334.60 лева, респективно, че няма задължения към него, произтичащи от
Договор за револвиращ заем № **********/13.09.2010 г. и Договор за
прехвърляне на вземания от 08.08.2018 г.
С решението също така Е. Ч. е осъдена да заплати на "Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ" ЕАД-гр.София разноски по делото за първоинстанционното
производство в размер на 300 лева за юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 3, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Срещу решението е подадена допустима въззивна жалба от Е. С. Ч.,
чрез пълномощника и адв.Т.Д., с искане да бъде отменено, да се уважи искът
и, както и да се присъдят направените пред двете инстанции разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява.
За нея пълномощникът и адв.Т.Д. поддържа жалбата.
От въззиваемия „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД-
гр.София чрез юрк.Т.Х., жалбата се оспорва с отговор по чл.263, ал.1 ГПК.
Претендира се и за направените във въззивното производство разноски.
1
В съдебно заседание за въззиваемия, редовно призован, не се явява
представител. Чрез писмена молба дружеството продължава да оспорва
жалбата.
Въззивният съд установява следното:
Решението е неправилно като краен резултат и следва да се отмени,
като се уважи искът на Е. Ч.,тъй като вземането на дружеството спрямо нея е
погасено по давност, на която тя се позовава, предвид чл.110 и чл.120 ЗЗД.
На 13.09.2010 г. ищцата сключва с "Профи Кредит България" ЕООД-
гр.София Договор за револвиращ заем № **********/13.09.2010 г. със срок на
заема 36 месеца, заемна сума от 2500 лева и общо дължимо възнаграждение
по револвинга 4 920 лева. Общо дължимата сума по договора, включваща
самата заемна сума с възнаграждение за него, е в размер на 7 511,36 лева.
Видно от справката на л.525-527 от делото на РС, издадена от
Централния кредитен регистър към БНБ, към дата 31.12.2022 г. остатъкът,
който фигурира там като задължение на Ч. към въззиваемото дружество, е 11
334,60 лв.
В Протокол за извършване на оценка на лошия длъжник от 13.03.2012 г.
е записано, че между „Профи Кредит България“ ЕООД и Е. Ч. е постигнато
споразумение, касаещо, съгласно отбелязване в квадратчето на бланката,
„Разплащане на дълга“, според което тя се задължава до 29.03.2012 г. да
заплати сумата от 8 754 лв. и „за ид.СЗР 50%“.
На 08.05.2012 г. "Профи Кредит България" ЕООД подава при арбитър
Б.Г. искова молба Вх.№ 717/08.05.2012 г., с която претендира след
прекратяване на договора ищцата да бъде осъдена да заплати на кредитора,
посочените в молбата суми. С Решение № 717/05.07.2012 г. арбитър Б.Г.
осъжда ищцата да заплати на кредитора претендираните суми.
Въз основа на арбитражното решение е издаден изпълнителен лист от
21.02.2014 г. по търг.дело № 905/2014 г. по описа на СГС, а след това въз
основа на него е образувано изп.д.№ 1912/2014 г. на ЧСИ Константин Павлов
с рег.№ 824 в КЧСИ.
"Профи Кредит България" ЕООД изпраща на ищцата Писмо с Изх.№
2423-1/01.06.2015 г./л.14 от делото на РС/, в което е записано, че договорът и
за потребителски кредит с № **********/13.09.2010 г. е бил прекратен към
01.11.2011 г. поради просрочия, като се посочва още и че общото и
задължение към 01.06.2015 г. възлиза на 14 623,88 лв. В писмото се признава
още, че към 29.05.2015 г. ищцата е изплатила на кредитора общо сумата от 3
171,93 лева.
На длъжницата Е. Ч. е изпратена от ЧСИ Павлов по горното изп.дело
покана за доброволно изпълнение с изх. № 67581 на дата 14.12.2015 г./л.95 и
сл.от делото на РС/. В поканата е отразено, че и се изпраща и препис от
подлежащия на принудително изпълнение акт. От копията на документите от
изпълнителното дело, изпратени от ЧСИ на РС-Чепеларе, не може да се
установи на коя точно дата Ч. е получила тази покана.
През януари или февруари 2016 г. обаче тя подава до Софийския
2
апелативен съд частна жалба срещу разпореждането за издаване на същия
изп.лист. По жалбата е образувано гр.дело № 624 по описа от 2016 г. на
Софийския апелативен съд. По него с определение № 684/17.02.2016 г. САС
отменя разпореждане на СГС от 21.02.2014 г. по гр.дело № 905/2014 г. в
частта, с която е уважено искане на „Профи Кредит България“ ЕООД за
издаване на изп.лист срещу Ч., както и в частта, с която са присъдени
разноски за производството пред СГС, дължими от Ч..
В определението се описва как в жалбата си Е. Ч. твърди, че е
постановено арбитражно решение, но то не е влязло в сила, тъй като не е
съобщено на длъжницата – при посочени от нея два адреса, на нито един от
тях не е бил осъществен сериозен опит за връчване на уведомлението за това,
че е изготвено арбитражното решение. САС приема, че не са налице
условията на чл.51, ал.1 ЗМТА, тъй като не са изпълнени изискванията на
чл.32, ал.2 от същия закона – товарителницата, която следва да докаже
положените усилия за връчване на решението на длъжницата, не съдържа
данни за времето на посещение на адреса и дл.лице, осъществило
посещението, а удостоверяващият тези обстоятелства документ,
непосредствено след товарителницата, не може да преодолее липсата на
данни за реда и начина на връчването/опита за връчване на уведомлението/.
С Постановление за прекратяване на изпълнително дело Изх.№
3183/11.01.2019 г. ЧСИ Константин Павлов прекратява изпълнително дело №
1912/2014 г. по отношение на ищцата на осн.чл.433, ал.1, т.4 ГПК.
На 08.08.2018 г. "Профи Кредит България" ЕООД сключва договор за
прехвърляне на вземания с ответника-въззиваем по настоящото дело -
"Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, като му прехвърля всички свои
вземания към ищцата.
За да отхвърли иска, Чепеларският районен съд приема, освен друго, че
по делото не се твърди и не се установява арбитражно решение №
717/05.07.2012 г. по арб. дело № 717/2012 г. да е влязло в сила, поради което
счита, че прекъснатата с предявяването на иска пред арбитражния съд
давност е спряла да тече и все още не е изтекла.
Тези изводи са необосновани, макар правилно да е прието в
обжалваното решение, че с предявяването на иска пред арбитъра давността
относно вземането, прекъсната с признаване на вземането по протокола от
13.03.2012 г., е прекъсната отново, на осн.чл.116, б.“б“ ЗЗД.
Чл.115, б.“ж“ ЗЗД предвижда, че, давност не тече, докато трае
съдебният процес относно вземането. Съгласно чл.117, ал.1 ЗЗД, от
прекъсването на давността почва да тече нова давност. Ал.2 на същия член
разпорежда, че, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години.
Действително, давността е прекъсната на 08.05.2012 г., когато е
предявен искът от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу Е. Ч. пред арбитър
Б.Г. и тя е спряла да тече до момента на влизане в сила на арбитражното
решение, предвид чл.115, б.“ж“ ЗЗД.
3
Чл.38, ал.4 ЗМТА постановява, че арбитражното решение е окончателно
и слага край на спора. Съгласно чл.41, ал.3 ЗМТА, решението, подписано от
арбитрите, се изпраща на страните. То се смята за обявено с връчването му на
една от тях. С връчването му то влиза в сила, става задължително за страните
и подлежи на принудително изпълнение.
Няма данни кога точно решението е обявено на тогавашния ищец
„Профи Кредит България“ ЕООД, но при всички положения към датата,
когато от Софийски градски съд е издаден изпълнителният лист, по който е
образувано изп.дело № 1912/2014 г. срещу Ч., а именно – 21.02.2014 г., това
решение е било връчено на дружеството.
В Определение № 60412 от 21.12.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4064/2021 г., IV г. о., в Решение № 60065 от 1.07.2021 г. на ВКС по т. д. №
2883/2019 г., II т. о., на ВКС се приема, че моментът на влизане в сила на
арбитражното решение е връчването дори само на едната страна, съобразно
изр.2 на чл.41, ал.3 ЗМТА – когато е връчено на една от тях. Това означава, че
още към 21.02.2014 г. арбитражното решение е влязло в сила, защото тогава
вече е било връчено на „Профи Кредит България“ ЕООД. Считано от тази
дата, 5-годишният давностен срок по чл.117, ал.2 ЗЗД е изтекъл към
21.02.2019 г., т.е., около три години преди предявяване на настоящия иск.
Дори да се приеме обаче и най-неблагоприятният за ищцата момент на
влизане в сила на арбитражното решение – когато то е връчено и на нея,
изводът, че вземането на дружеството е погасено по давност, отново е верен.
Това е така поради следното:
САС отменя разпореждането, приемайки, че решението не е било
връчено на ищцата, като прави тази преценка към момента на подаване на
молбата за издаване на изп.лист, защото проверява наличието на условията на
чл.51, ал.1 ЗМТА, както се сочи в определението, и установява, че не са били
налице към онзи момент, Чл.51, ал.1 ЗМТА, в редакцията към 2014 г.,
предвижда, че Софийският градски съд издава по молба на заинтересованата
страна изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила арбитражно решение.
Към молбата се прилагат арбитражното решение и доказателството, че то е
връчено на длъжника по изпълнението.
Налага се извод, че на Е. Ч. това решение е връчено в периода
14.12.2015 г. /когато е изпратена поканата за доброволно изпълнение от ЧСИ
Константин Павлов/ до образуване през 2016 г. на гр.дело № 624 по описа за
2016 г. на САС, защото, за да подаде частната жалба срещу разпореждането
за издаване на изп.лист въз основа на това решение, ищцата очевидно се е
запознала с него. В документите по делото липсват данни, от които да се
установи точната дата на узнаване на решението. Затова, дори да се вземе
предвид първата точно установената такава дата - 17.02.2016 г., от която е
определението на САС за отмяна на разпореждането за издаване на изп.лист,
считано от нея, 5-годишният срок на погасителната давност по чл.117, ал.2
ЗЗД е изтекъл на 17.02.2021 г., т.е., повече от година преди предявяването на
настоящия иск на 06.06.2022 г.
Давността не е прекъсвана с действия по изп.дело № 1912/2014 г. на
4
ЧСИ Константин Павлов, както правилно е прието от Чепеларския районен
съд, чиито подробно обосновани мотиви за последиците спрямо
погасителната давност при прекратяване на изпълнителното дело на
осн.чл.433, ал.1, т.4 ГПК настоящият състав споделя напълно и следва да се
имат предвид на осн.чл.272 ГПК – че, когато е проведено принудително
изпълнение въз основа на изпълнителен лист, основанието за издаването на
който впоследствие е отменено и изпълнителното производство е прекратено,
предприетите по него изпълнителни действия не са прекъснали погасителната
давност по смисъла на чл.116, б.”в” от ЗЗД.
След като се уважава главният иск, не подлежи на разглеждане
евентуалният такъв, основан на твърдения за недействителност на договора за
кредит по чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 и т.12 ЗПК и прилагане на чл.23
ЗПК; както и за нищожност на клаузата в него за възнаградителната лихва и
за неустойката от 50 %.
На осн.чл.78, ал.1 ГПК въззиваемото дружество- ответник следва да
бъде осъдено да заплати на ищцата-жалбоподателка направените от нея
разноски за двете инстанции в размер общо на 2 243 лв. за държавни такси и
адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 10/13.03.2023 г. по гр.дело № 111/2022 г. на
Чепеларския районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.124, ал.1 ГПК, че
ищцата Е. С. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Чепеларе, ул.
"Зорница” № 11, не дължи на ответника "КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. "Панчо Владигеров" № 21, Бизнес център
"Люлин" 6, ет. 2, сумата от 11 334,60 лева /единадесет хиляди триста тридесет
и четири лева и шестдесет стотинки/, респективно, че няма задължения към
него, произтичащи от Договор за револвиращ заем № **********/13.09.2010
г., сключен между Е. Ч. и цедента „Профи Кредит България“ ЕООД-гр.София,
ЕИК ***, по договор за прехвърляне на вземания от 08.08.2018 г.
ОСЪЖДА „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Панчо Владигеров" № 21,
да заплати на Е. С. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Чепеларе, ул.
"Зорница” № 1, направените пред двете инстанции разноски в размер общо на
2 243 лв./две хиляди двеста четиридесет и три лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните чрез техните пълномощници.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6