РЕШЕНИЕ
№ 278
гр. Пловдив , 24.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на десети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Людмила Л. Митрева
при участието на секретаря Величка Х. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Л. Митрева Гражданско дело №
20205330111716 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.439, вр. с чл.124, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба от Г. Г. Т. срещу „ОТП Факторинг България“ ЕАД, с
която е предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ищецът не
дължат на ответника сумата в размер на 8620 лева – просрочена главница по договор за
кредит за текущо потребление и поръчителство от 13.04.2007 г, 1094.46 лева – лихва,
дължима за периода 19.05.2009 г. до 05.02.2010 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 05.02.2010 г. до окончателното плащане, както и сумите от 207.39
лева – разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 10.02.2010 г. по
ч.гр.д. № 1431/2010 г. по описа на Районен съд – Пловдив, въз основа на който е образувано
***.
В исковата молба се твърди, че въз основа на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № №
1431/2010 г. по описа на Районен съд – Пловдив в полза на „Банка ДСК“ ЕАД е издаден
изпълнителен лист срещу ищеца като поръчител по посочения по-горе договор за кредит.
Заповедта била връчена на длъжника на 19.03.2010 г., в който срок не подал възражение.
Въз основа на изпълнителния лист е образувано ***. Твърди се, че вземанията по
изпълнителния лист са погасени по давност, изтекла след издаване на изпълнителния лист.
Вземанията по изпълнителния лист са прехвърлени с договор за цесия на „ОТП Факторинг
България“ ЕАД. Счита, че е настъпила перемция и изпълнителното дело е прекратено.
Счита, че вземанията по издадения изпълнителен лист са погасени по давност след влизане
в сила на заповедта за изпълнение в хода на изпълнителното производство.
С оглед изложеното, за ищеца се е породил правен интерес от предявяване на
настоящия иск за установяване, че не дължат вземането по издадения изпълнителен лист.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва иска като
неоснователен основателност. Твърди, че не е изтекла предвидената в закона погасителна
давност за вземането. Твърди се, че не е бездействал в изпълнителните производства, по
които са извършвани множество изпълнителни действия, които са довели до прекъсване на
1
давността. Счита, че не са налице предпоставкие на чл.147, ал.1 ЗЗД, Счита, че цесията е
съобщена на длъжника надлежно. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439, вр. с
чл.124, ал.1 ГПК.
В тежест на ищеца е да установи, че срещу него е издаден изпълнителен лист за
посочените суми, че ответното дружество се е легитимирало като кредитор за процесните
вземания, както и да докаже твърдените от него положителни факти, в т.ч.
правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна
давност за остатъка от дължимата главница. В тежест на ответника е да докаже
съществуването на задължението, респ. спирането или прекъсването на предвидения в
закона давностен срок, както и че е сключен договор за цесия за процесните вземания,
цесията е надлежно съобщена на ищеца от цедента или при надлежно упълномощаване за
това – от цесионера.
С Определение от 16.12.2020 г. като безспорно между страните е отделено, срещу
ищеца, като поръчител в полза на „Банка ДСК“ ЕАД е издаден изпълнителен лист за сумата
в размер на 8620 лева – просрочена главница по договор за кредит за текущо потребление и
поръчителство от 13.04.2007 г, 1094.46 лева – лихва, дължима за периода 19.05.2009 г. до
05.02.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.02.2010 г. до
окончателното плащане, както и сумите от 207.39 лева – разноски по делото, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 10.02.2010 г. по ч.гр.д. № 1431/2010 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, въз основа на който е образувано ***. Безспорно е, че заповедта за
изпълнение е влязла в сила през 2010 г., като срещу нея не е подадено възражение от
длъжника. Не се оспорва и че вземанията по процесния изпълнителен лист са прехвърлени
на „ОТП Факторинг България“ ЕАД с договор за цесия, която е съобщена надлежно на
ищеца – длъжник.
Спорът по делото се свежда до това изтекла ли е предвидената в закона погасителна
давност по отношение на процесните вземания.
Предвид обстоятелство, че вземането по делото произтича от договор за кредит е
приложима разпоредбата на чл.110 ЗЗД за общата 5-годишна погасителна давност за
главницата и кратка 3-годишна давност за лихвите. В този смисъл Решение
№261/12.07.2011г. по гр.д. №795/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о., Решение №28/05.04.2012г. по
гр.д. №523/2011г. на ВКС, ГК, III г.о, Решение №161/08.02.2016 по дело №1153/2014 на ВКС,
ТК, II т.о.
В исковата молба не са изложени твърдения давността за вземането да е изтекла
преди образуване на изпълнителното производство, поради което съдът следва да обсъди
спирането и прекъсването на давността след образуване на изпълнителното производство.
Съгласно Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС в изпълнителното
производство давност не тече.
В тази част Постановлението е отменено с ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, в което в
т.10 е посочено, че в изпълнителното производство давността се прекъсва от
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ. Тълкувателното решение е постановено на 26.06.2015 г. Същото е приложимо от
момента на постановяването си и по висящи изпълнителни производства.
С оглед изложеното от образуване на изпълнителното производство с молба на
„Банка ДСК“ ЕАД от 01.03.2010 г. /л.95/ до постановяване на посоченото по-горе ТР – на
26.06.2015 г. давност по изпълнителното дело не е текла.
2
В този период, обаче следва да се проследи дали са предприети изпълнителни
действия, които да възпрепятстват настъпването на перемпцията по смисъла на чл.433, ал.1,
т.8 ГПК.
Доколкото изпълнителното дело е водено срещу двама длъжника, спрямо всеки един
от тях поотделно, следва да се преценява дали са предприемани изпълнителни действия,
които да прекъсват срока на перемпцията за съответния длъжник.
Първото такова изпълнително действие, което е извършено е подаването на молбата
за образуване на изпълнителното дело от 01.03.2010 г., доколкото в нея кредиторът е
възложил на *** по реда на чл.18 ЗЧСИ извършване на всички изпълнителни действия,
която е длъжна да ги извърши, включително са посочени конкретни изпълнителни способи –
налагане на възбрана и запор на имущество на двамата длъжника.
На 10.03.2010 г. взискателят е подал молба с искане да бъде наложен запор на
трудовото възнаграждение на Г.Т. в „Сантинелли-2007“/л.121/.
С разпореждане на *** от 24.03.2010 г. /л.121/ е наложен запор на трудовото
възнаграждение на ищеца при работодател „Сантинелли-2007“, наложен на 08.04.2010 г. с
връчването му на третото лице.
На 19.10.2010 г. взискателят е поискал насрочване на опис на движими вещи в
домовете на двамата длъжници /л.173/.
С разпореждане на *** от 15.03.2011 г. е насрочен опис на движимите вещи на
длъжниците /л.174/, като е престъпено към изпълнението му, за което на ищеца Г.Т. е
изпратено съобщение на 23.03.2011 г. /л.190/, съставен е и Протокол за опис на движими
вещи, касаещ движимо имущество на Г.Т. на 27.07.2011 г. /л.192/
С Разпореждане на *** от 02.08.2012 г. /л.237/ по искане на „ОТП Факторинг“ ЕООД
от 31.07.2011 г., същото е конституиран като взискател по изпълнителното дело срещу
длъжниците, вкл. срещу ищеца.
В изпълнение на наложения запор по сметка на *** са постъпвали плащания от
третото задължено лице „Сантинелли-2007“, работодател на Г.Т. с дати 14.03.2013 г. /л.242/,
30.04.2013 г. /л.246/, 31.08.2016 г. /л.281/. Плащанията на трети задължени лица
представлява изпълнение на приложен изпълнителен способ, поискан от взискателя, поради
което всяко едно от тях е прекъснал срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Това се потвърждава и от
приетото в последствие Тълкувателно решение №2/2013г. на ОСГТК на ВКС.
С молба от 28.03.2018 г. взискателят „ОТП Факторинг“ ЕООД /л.337/ е поискал
налагане на конкретен изпълнителен способ спрямо длъжника Г.Т..
В периода 30.04.2013 г. /плащане от „Сантинелли-2007“/ до 31.08.2016 г. /последно
плащане от „Сантинели – 2007“ /няма данни, че са извършвани и искани други
изпълнителни способи. Няма данни да е изпълняван изпълнителен способ запор на
трудовото възнаграждение в „Сантинелли-2007“ и да са постъпвали плащания в посочения
период. Такова доказване не е провеждано от ответника, на когото е разпределено в тежест.
Следва да се посочи, че по изпълнителното дело има отразявания за извършени
плащания и разпределения на тези плащания /л.183-184, л.198-240/, като от същите не е
видно от кого изхождат, дали са заплатени за задължено лице Г.Т. и дали в резултат на
прилагане на изпълнителен способ или доброволно, за да се направи преценка дали
прекъсват срока за перемпция по отношение на длъжника Г.Т.. Още повече в голяма част от
платежните като основание или задължено лице е посочван другият длъжник С. Т. А..
Единствено плащанията извършени за сметка на длъжника Г.Т., в изпълнение на
наложен срещу него изпълнителен способ, водят до прекъсване на срока по чл.433, т.8 ГПК.
Разпределението на плащанията не е изпълнителен способ, поради което не води до
прекъсване на срока по чл.433, т.8 ГПК.
По делото има приложени само три броя платежни, обсъдени по-горе, които изхождат
от работодателя на длъжника Г.Т. в изпълнение на приложен изпълнителен способ.
3
С оглед изложеното съдът приема, че в посочения период /30.04.2013 г. до 31.08.2016
г./ не са предприемани и извършвани действия по изпълнението, които да водят до
прекъсване на срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, по силата на закона, изпълнението се счита за
прекратено, когато в продължение на две години взискателят не поиска извършване на
изпълнителни действия, без за това да е необходимо изрично постановление на ***.
Прекратяването на изпълнителното производство, поради т. нар. „перемпция”, настъпва по
силата на закона чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а *** може само да прогласи в постановлението си
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти. Без правно значение е дали *** ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като този акт има само
декларативен, а не конститутивен ефект. Прекратяването на изпълнителното производство
става по право.
В настоящият случай, съдът намира, че считано от 01.05.2015 г. изпълнително
производство е прекратено по силата на закона – чл.433, ал.1, т.8 ГПК. В тази връзка
действително, към този момент все още не е постановено ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС,
чиято дата на постановяване е 26.06.2015 г., поради което и няма как същото да бъде
приложено по вече прекратено изпълнително дело.
В случая, обстоятелството, че към датата на прекратяване на изпълнителното
производство по право не е постановено цитираното по-горе ТР е без значение в случая.
Това е така, доколкото с прекратяване на изпълнителното производство, считано от
01.05.2015 г., съдът приема, че започва да тече нова давност за процесното вземане, която
безпрепятствено е изтекла на 01.05.2020 г. /вкл./, без да е спирана и прекъсвана и вземанията
по издадения изпълнителен лист са погасени по давност.
Считано от 01.05.2015 г. няма висящо изпълнително производство, поради което няма
как давност да не тече, тя вече не е спряна. Към тази дата изпълнителното производство е
прекратено.
Каквото и да е основанието за прекратяване на изпълнителното производство,
всички предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право /с изключение на
изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на
които трети лица са придобили права и редовността на извършените от трети задължени
лица плащания/, а изпълнителните действия предприети след прекратяването не могат да
доведат до прекъсване на давността.
Действително в периода от 2016 г. до 2020 г. са правени искания за извършване на
изпълнителни действия, но в случая те са без правно значение и не водят до прекъсване на
давността, доколкото са извършени след прекратяването на изпълнителното дело, по което
са извършени.
Предвид изложеното съдът намира, че вземанията по издадения изпълнителен лист
10.02.2010 г. са погасени по давност, поради което искът се явява основателен и следва да
бъде уважен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски се
пораждат за ищеца.
С Определение от 29.09.2020 г. ищецът е освободен от заплащане на такси и
разноски по делото, поради което и не се установява да е направил такива.
Дължимата по делото държавна такса е в размер на 396.87 лева, изчислена по реда на
чл.1 от Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, вр. с чл.69, ал.1, т.1
ГПК, която на основание чл.78, ал.6 ГПК, следва да се възложи в тежест на ответника, като
бъде присъдена в полза на Районен съд – Пловдив.
4
По делото е представен договор за правна помощ и съдействие за ищеца, съгласно
който му е предоставена безплатна правна помощ от адвокат Д.Н. К..
Съгласно чл.38 ЗА – адвокатът може да предостави безплатна правна помощ в
изрично посочените в разпоредбата хипотези, под която влиза и настоящия случай, която
хипотеза не е опровергана от ответника. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя
размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На основание чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата, съдът определя адвокатско възнаграждение
за адв. К. в размер на по 826.09 лева /при интерес в размер на 9921.85 лева/, която сума
следва да му бъде присъдена изцяло.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: *** НЕ
ДЪЛЖИ НА „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 19, ет.2, представлявано от И.
Г. Д. – И. д. сумите в размер на 8620 лева – просрочена главница по договор за кредит за
текущо потребление и поръчителство от 13.04.2007 г, 1094.46 лева – лихва, дължима за
периода 19.05.2009 г. до 05.02.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 05.02.2010 г. до окончателното плащане, както и 207.39 лева – разноски по делото, за
които суми е издаден изпълнителен лист от 10.02.2010 г. по ч.гр.д. № 1431/2010 г. по описа
на Районен съд – Пловдив, въз основа на който е образувано ***, поради погасяването им по
давност.
ОСЪЖДА „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 19, ет.2, представлявано от
И. Г. Д. – И. д. ДА ЗАПЛАТИ НА Районен съд - Пловдив сумата в размер на 396.87 лева –
дължима държавна такса по делото.
ОСЪЖДА „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 19, ет.2, представлявано от
И. Г. Д. – И. д. ДА ЗАПЛАТИ НА адв. Д.Н. К., ЕГН ***, вписан в АК – Пловдив, сумата в
размер на 826.09 лева – адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5