Решение по дело №1103/2021 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260112
Дата: 7 април 2021 г. (в сила от 7 април 2021 г.)
Съдия: Пламен Стефанов Златев
Дело: 20215500501103
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

 Р Е Ш Е Н И Е

№ 260112                                       07.04.2021г.                       град Стара Загора    

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, II състав

На шестнадесети март две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в следния състав :

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

             ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                   ВЕСЕЛИНА МИШОВА

Секретар: Катерина Маджова                                                         

като разгледа докладваното от съдия- докладчик ЗЛАТЕВ

в.гр.д.№ 1103 по описа за 2021 година,

за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е на основание чл.266- 273 от ГПК във вр. с чл.45- 49 и сл. и чл.82- 86 от ЗЗД.

Делото е образувано по постъпила в законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от ответника Д.Г.В. от *** против негативната за него част от Решение № 260395/04.12.2020г. по гр.д.№ 1851/2020г. по описа на РС- Стара Загора, с което е бил осъден да заплати на тримата ищци И.С.Т., С.К.Т. и Л.К.Т./и тримата също от ***/ сумата 222, 88 лв.- законна лихва за забава върху присъдено с Решение № 1607/20.11.2019г. по гр.дело № 2909/2019г. по описа на РС-Ст.Загора обезщетение за причинени имуществени вреди на техния общ наследодател К.Д.Т., б.ж. на ***, починал на 20.12.2019г., в размер на 1799, 47 лв. за периода от 25.08.2017г. до 14.11.2018г., сумата от 3235, 56 лв.- законна лихва за забава върху присъдено с Решение № 492/05.11.2019г. по т.д.№ 78/2019г. по описа на ОС- Ст.Загора обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 26 000 лв. за периода от 25.08.2017г. до 14.11.2018г., и сумата от 700 лв.- обезщетение за причинени имуществени вреди за разноски за адвокатско възнаграждение по ДП № 1228 ЗМ 251/2017г. по описа на ОД на МВР- Ст.Загора. Счита, че в атакуваната му осъдителна част Решението на РС е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, в нарушение на материалния закон и при недоказаност на исковите претенции. Моли ОС да отмени изцяло в оспорената му част първоинстанционно Решение и да отхвърли всички обективно съединени искове, като недоказани по основание и по размер. Излага подробно своите фактически и правни аргументи в подкрепа на защитните си тези. Новото му доказателствено искане пред въззивната инстанция за назначаване на комплексна автотехническа и медицинска експертиза с конкретно поставени задачи е оставено без уважение с протоколно определение от о.с.з. на 16.03.2021г. Претендира разноските си за двете съдебни инстанции. В този смисъл е пледоарията на процесуалния му представител- адвокат, както и писмената му защита по делото.

В законния 2- седмичен срока по чл.263, ал.1 от ГПК няма постъпили писмени Отговори на въззивната жалба от никой от тримата въззиваеми/ищци/ И.С.Т., С.К.Т. и Л.К.Т./и тримата също от ***/. Те нямат свои нови доказателствени искания пред настоящата въззивна инстанция и не претендират разноски пред  въззивния съд. В пледоарията на общия им процесуален представител- адвокат се иска въззивната жалба да се остави изцяло без уважение, като изцяло неоснователна и недоказана, и да се потвърди напълно атакуваното първоинстанционно Решение, като мотивирано, законосъобразно и правилно. Претендира разноските си пред настоящата въззивна инстанция.

ОС- Стара Загора, като съобрази доводите на всяка една от страните, събраните по делото на РС доказателства, мотивите в атакуваното първоинстанционно Решение и приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено и доказано по несъмнен начин следното :

 Въззивната жалба е редовна от външна страна и процесуално допустима, тъй като е подадена от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, против подлежащ на институционален контрол първоинстанционен съдебен акт, в рамките на законния преклузивен 2- седмичен срок за обжалване и подлежи на въззивно разглеждане по същество от настоящата въззивна съдебна инстанция.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като е постановено от РС с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата писмена форма и с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му. Атакуваното първоинстанционно Решение е допустимо, тъй като РС е разгледал предявения иск при наличие на предпоставки за възникване и упражняване на правото на иск.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното във въззивната жалба, с която е бил сезиран.

1.По повод на станалия на 25.08.2017г. инцидент до момента са проведени и приключили общо 3 бр. съдебни производства- едно наказателно по АНД № 1875/2018г., с което въззивникът- ответник Д.Г.В. е бил освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и му е било наложено наказание „глоба“ в размер на 1000 лв., и 2 бр. граждански производства спрямо трето лице- застрахователя „Д.З.“- АД, *** по т.д.№ 78/2019г. по описа на ОС- Ст.Загора за неимуществени вреди и по гр.д.№ 2909/2019г. по описа на РС- Ст.Загора за имуществени вреди, като по никой от тези дела въззивникът- ответник В. не е бил нито редовна страна, нито е бил привличан или респективно встъпвал, като трето лице- помагач. Съгласно КЗ пострадалият има правото да предяви иска си по избор или срещу застрахователя/което е направил приживе пострадалия К. Т./, или срещу деликвента- извършител, като между тях не са налице отношения по процесуална субституция, т.е. последните двама са лица със самостоятелна процесуална легитимация, отделни ответници, в зависимост от претендиралата от пострадалия защита и желанието му спрямо кого да я упражни съгласно разпоредбите на чл.432 и чл.430, ал.З, изр.посл. от КЗ. Исковите претенции е можело да се предявят едновременно и против двама ответника/застрахователя и деликванта/ и по двете приключили граждански производства/пред ОС- Ст.Загора и пред РС- Ст.Загора/, което в конкретния случай не е било направено. В настоящия случай ищецът- въззивник/лично приживе пострадалия Т./ се е възползвал от правото си да предяви исковите си претенции единствено и направо срещу застрахователя по задължителна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“, в резултат на което именно между тези страни са се развили и приключили двата граждански процеса в ОС- Ст.Загора и в РС- Ст.Загора, като постановените и влезли в законни сила осъдителни съдебни Решение имат силата на присъдено нещо само за тези две страни по силата на императивните разпоредби на чл.296, т.2 във вр. с чл.297 и чл.298, ал.1 и 2 от ГПК, но не и за други трети за процесите лица, каквото се явява въззивника- ответник В.. Следователно пред РС се е развило и приключило спорно исково съдебно производство по чл.45- 49 от ЗЗД, по което главно задължение/главниците за неимуществени и имуществени вреди/ не могат да обвързва неучаствалото под никаква процесуална форма в тях трето лице/въззивника- ответник/, без да са налице твърдения за факти и обстоятелства, насочени срещу него и въз основа на които да се определят, подлежаща на обезщетяване 2 бр. главници и техните размери/за неимуществени и за имуществени дреди/ в това отделно гражданско съдебно производство. Следователно по процесния висящ съдебен спор между тези конкретни страни няма процесуална възможност да се определи размера на акцесорните обезщетения в размерите на законните мораторни лихви, тъй като в обстоятелствената част на исковата молба се претендират имуществени права в пари спрямо друго лице/застрахователя/, който не е страна по настоящото висящо гражданско съдебно производство, като в този смисъл е задължителното за страните и за настоящия съд т.5 от ТР № 1/09.12.2013г. по ТД № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС- София съгласно нормата на чл.292 от ГПК. Още повече, че в описателната част на Исковата молба липсва изложение на какви факти и обстоятелства основават исковите си претенции ищците спрямо ответника, не е налице конкретно описание на евентуалните вреди, чието обезщетяване се претендира от всеки един от тримата ищци/наследници по закон на починалия им общ наследодател- пострадалия/, както по отношение на неимуществените такива, тъй като наличието на влязло в законна сила Решение по АНД, не може да определи паричния еквивалент на търпените болки и страдания, така и по отношение на имуществените такива, тъй като липсва тяхно описание, начална на датата на тяхното претърпяване от всаки един от наследниците на пострадалия/а не лично той приживе/, и други такива. В тази връзка, тъй като въззивникът не е бил ответна страна или привличан/респективно встъпвал/ като трето лице- помагач във водените приживе лично от пострадалия 2 бр. предходни съдебни граждански производства, въпреки безспорно извършения от въззивника/ответник/ деликт спрямо пострадалия, постановените по тях 2 бр. осъдителни съдебни решения от ОС и от РС не могат да обвържат неучаствалото под каквато и да е форма трето лице/въззивника- ответник/ в това ново отделно трето исково съдебно производство по никакъв процесуален начин и в каквато и да е част. Още повече, че пострадалото лице приживе не е предявило такива искови претенции за лихви върху присъдените по други съдебни производства парични обезщетения за неимуществени и имуществени вреди против този ответник/въззивник/, следователно никой от тримата ищци/негови  наследници по закон/ не е встъпил в права на своя общ наследодател, предявени приживе против този ответник, а са ги предявили след смъртта му/ пост мортем/, без да обосновават своя правен интерес за тези лихви за процесния период от време от датата на деликта срещу наследодателя си до датата на уведомяването от него на застрахователя- ответник по другите 2 бр. приключени съдебни производства само против него, но не и против настоящия ответник/въззивника/.

По отношение на претендираните разноски в размер на 1300 лв. за адв. хонорар в досъдебното производство № 1228-ДП-251/25.08.2017г. по описа на ОД на МВР- Ст.Загора по пр.пр.№ 3334/2017г. описа на РП- Ст.Загора разследваното лице ответникът- въззивник не ги дължи на пострадалия лично или на неговите наследници по закон/тримата ищци- въззиваеми/, тъй като не по негова вина след приключване на досъдебното производство е внесено в съда за произнасяне по реда на чл.78, ал.1 от НК с освобождаване от наказателна отговорност и налагане на адм. наказание „глоба“, както е и било направено. А за това би отговарял не извършителя на деликта въззиваемия/ответник/, а друг надлежен правен субект- евентуално РП- Ст.Загора по общия ред на ЗЗД или по специалния ред на ЗОДОВ.

Следователно предвид гореизложените съображения и въпреки събраните доказателства първоинстанционният съд, той е стигнал до недоказани и грешни фактически и правни изводи, което е довело и до постановяването на необосновано и неправилно съдебно Решение в тези му атакувани части, постановено в противоречие с материалния закон. Поради което то следва да бъде изцяло отменено в обжалваните му части, като на осн. чл.271, ал.1, изр.1, пр.2 от ГПК настоящия въззивен съд следва да постанови ново такова, с което да отхвърли изцяло уважените искови претенции за лихви и разноски, като неоснователни, необосновани и неправилни, ведно с всички законни последици от това.

В тежест на тримата въззиваемите- ищци следва бъдат възложени и всички направени от въззивника- ответник разноски пред двете съдебни инстанции, съобразно представените Списъци на разноските по чл.78, ал.1 и 2 във вр. с чл.80 от ГПК и предвид наличните по делото документи за тяхното извършване- в размер на общо 2 183, 17 лв. за двете съдебни инстанции, от които за ДТ- 83, 17 лв. пред ОС- Ст.Загора, 1 500 лв. за адв.хонорари пред РС- Ст.Загора и 600 лв. за адв. хонторар пред ОС- Ст.Загора.

Съгласно нормата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК настоящото въззивно съдебно Решение е окончателно и не подлежат на по- нататъшно касационно обжалване пред ВКС- София, тъй като то е постановено по въззивно гражданско дело с цена на отделните облигационни искове до 5000 лв. всеки един от тях.

Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на осн. чл.271, ал.1, изр.1, пр.2 и чл.78- 80 от ГПК във вр. с чл.45- 49 и сл. и чл.82- 86 от ЗЗД, въззивният ОС Стара Загора

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ изцяло Решение 260395/04.12.2020г. по гр.д.№ 1851/2020г.  по описа на РС- гр.Стара Загора.

 

ОТХВЪРЛЯ исковете на И.С.Т.- ЕГН ********** ***, С.К.Т.- ЕГН ********** *** и Л.К.Т.- ЕГН********** ***, против Д.Г.В.- ЕГН ********** *** за сумата 222, 88 лв. - законна лихва за забава върху присъдено с Решение № 1607/20.11.2019г. по гр.д.№ 2909/2019г. по описа на РС- Ст.Загора обезщетение за причинени имуществени вреди на техния общ наследодател К.Д.Т.,***, починал на 20.12.2019г., в размер на 1 799,47лв. за периода от 25.08.2017г. до 14.11.2018г., за сумата 3 235, 56 лв.- законна лихва за забава върху присъдено с Решение № 492/05.11.2019г. по т.д.№ 78/2019г. по описа на ОС- Ст.Загора обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 26 000 лв. за периода от 25.08.2017г. до 14.11.2018г., и сумата 700 лв.- обезщетение за причинени имуществени вреди за разноски за адвокатско възнаграждение по досъдебно производство № 1228 ЗМ 251/2017г. по описа на ОД на МВР- Ст.Загора.

 

ОСЪЖДА И.С.Т.- ЕГН ********** ***, С.К.Т.- ЕГН ********** *** и Л.К.Т.- ЕГН********** *** да заплатят на Д.Г.В.- ЕГН ********** *** сумата 2 183, 17 лева/две хиляди сто осемдесет и три лева и седемнадесет стотинки/, разноски пред двете съдебни инстанции.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

 ЧЛЕНОВЕ :