РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 611
гр. Перник, 05.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Съдия:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20231700500360 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 7/31.01.2023 г., постановено по гр.д. № 42/2022 г. по писа на Трънския
районен съд е признато за установено по отношение на Т. Т. М. с ЕГН: **********, М. Т. М.
с ЕГН **********, А. В. Т. с ЕГН **********, А. В. И. с ЕГН **********, К. Л. Д. с ЕГН:
**********, Г. М. Л. с ЕГН: ********** и****, ЕИК *********, че В. В. Р. с ЕГН:
**********, Д. В.анова Р. с ЕГН: ********** и В. В. Р. с ЕГН: ********** са собственици
на недвижим имот, а именно: реална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с площ от 2 522 кв.м.,
находящ се в махала ***, защрихована в зелен цвят на комбинирана скица 1 на стр. 4 от
заключението на вещото лице А. Ц., при граници: Е. Г. от две страни и ливада, ведно с
масивна жилищна сграда и стопанска сграда, построени в гореописания недвижим имот, в
която попадат като част от него имот с идентификатор ***. записан на община Трън като
имот по чл.19 от ЗСПЗЗ, при граници: ПИ с идентификатор ***, ПИ *** и ПИ *** и
поземлен имот с идентификатор *** с площ от 1216 кв.м. възстановен на наследници на М.
И. В. с решение № ***. на ОСЗ-Трън в стари реални граници, при граници: от две страни
ПИ **** и ПИ ***, към момента на създаване на кадастралната карта и кадастралните
регистри на ***, съгласно скица от заключението на вещото лице, която приподписана от
съда да се счита неразделна част от решението. С решението съдът се е произнесъл на осн.
чл. 78 от ГПК и по разноските по делото.
В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от Община Трън,
представлявана от Ц. Ц. – кмет, чрез адвокат М. С. Г., с която се обжалва
първоинстанционното решение като се твърди, че същото е неправилно, незаконосъобразно
и необосновано, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства.
Твърди се, че районния съд е постановил своя акт единствено на базата на свидетелски
показания, като е игнорирал и не е обсъдил останалите налични по делото доказателства,
което е довело до неправилни изводи на съда и постановяване на неправилен съдебен акт.
Сочи, че по делото са предявени два иска, като първата инстанция неправилно е обсъдила
1
предявените претенции от ищците общо към двата имота, като не е разграничил, че всеки от
ответниците пред първата инстанция твърди, че е собственик на различен имот и всеки от
тях твърди, че е собственик на различно правно основание. Твърди се, че районния съд не е
разграничил и не е обсъдил двата иска по отделно, като се твърди, че общото им обсъждане
е довело до процесуално нарушение. Излагат се подробни възражения по отношение на
неправилността на постановеното решение. На следващо място се сочи, че процесния имот
на община Трън не може да бъде придобит по давност. Сочи се, че от събраните по делото
доказателства било ясно, че същият бил земеделска земя, собственост на община Трън и
винаги е бил такъв. С жалбата се твърди, че съгласно нормата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ е
предвидено, че изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се
възстановява по този закон или по ЗСПЗЗ /бивши земеделски имоти/, не се зачита и започва
да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила, което е станало на 21.11.1997г., от
което счита, че по безспорен начин се установява, че е невъзможно ищците и техния
наследодател И. С.а Р. да са придобили посочения в Нотариален акт № ***. на В. М.-съдия
по вписванията към Районен съд - гр.Трън имот с площ от около 3 400 кв.м., находящ се в
махала *** С жалбата е направено възражение, че липсва идентичност между имота за който
ищците представят нотариален акт и са събирали гласни доказателства и този на община
Трън. Въз основа на подробно изложени доводи се иска отмяна на първоинстанционното
решение в цялост. Прави искане за присъждане на сторените пред двете инстанции
разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
По въззивната жалба, подадена от община Трън, в срок е постъпил отговор от Т. Т.
М., А. В. Т., А. В. И., Г. М. Л., М. Т. М. и К. Л. Д., чрез адв.А. К. Д., с който се изразява
становище, че същата е основателна и допустима, поради което се иска същата да бъде
уважена изцяло.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от В. В. Р., Д. В. Р. и В. В. Р., чрез
адв. Б., с който се оспорва подадената въззивна жалба, като се твърди, че същата е
неоснователна и недоказана. Намира решението на районния съд за правилно,
законосъобразно и обосновано, постановено в съответствие със събрания в хода на
производството доказателствен материал. С жалбата се сочи, че ищците са наследници на И.
С.а Р., която е призната за собственик на основание наследство и давностно владение върху
недвижим имот: неурегулиран поземлен имот с площ от около 3 400 кв.м.,находящ се в
махала ***, при граници: Е. Г. от две страни и ливада, ведно с масивна жилищна сграда и
стопанска сграда, построени имота. Сочи се, че имота - предмет на иска е притежание на
наследодателката на ищците по наследство от нейния прадядо и от нейния дядо, който е
работил имота през целия си живот, а след неговата смърт имота се обработвал от И. С.а Р.,
което включвало периода от 1968 г. до нейната смърт, след което същия е обработван и
владян от ищците - наследници на имота. С жалбата са наведени твърдения, че
наследниците на М. И. В. никога не са имали имот на това място, нито са владели същия в
реални граници. Сочи се, че имота не представлява земеделски имот - ливада, както се води
по КККР, а е жилищен имот-дворно място, който е застроен със жилищна сграда и
стопански постройки, поради което не би могъл да бъде земеделски имот по смисъла на чл.
19 от ЗСПЗЗ. С отговора се твърди, че направените с въззивната жалба твърдения са
неоснователни. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и
да бъде потвърдено обжалваното решение. Прави искане за присъждане на сторените
разноски по делото. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
доказателства.
В срока по чл. 259 от ГПК е постъпила и въззивна жалба от Т. Т. М., А. В. Т., А. В.
И., Г. М. Л., М. Т. М. и К. Л. Д., чрез адв.А. К. Д., с която се твърди, че постановеното от
първата инстанция решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като районния съд не се
е произнесъл по наведените от ответниците доводи и не е обсъдил направените възражения.
Сочи се, че съдът не е обсъдил изцяло събраните по делото доказателства, което е довело до
2
грешни изводи и постановяване на неправилен съдебен акт. Наведени са твърдения, че
процесното решение е постановено в противоречие със съдебната практика, като се цитира и
конкретна такава. Оспорено е обстоятелството, че „С нотариален акт № 81 том II рег. №
379 дело № 298/2006 г. на Венцислав Милушев - съдия по вписванията към Районен съд -
гр.Трън наследодателката ни И. С.а Р. е призната за собственик на основание наследство и
давностно владение върху недвижим имот: „неурегулиран поземлен имот с площ от около 3
400 кв.м., находящ се в махала „ИВКОВЕ“ в с.Ломница, община Трън, граници. Оспорена е
верността и твърденията в констативния нотариален акт № 81 том II рег.№ 379 дело №
298/2006 г. на Венцислав Милушев-съдия по вписванията към Районен съд - гр.Трън, като се
твърди, че лицето И. С.а Р. не е собственик на посочените недвижими имоти, защото не е
владяла никога имотите, нито тя, нито нейните наследодатели. С жалбата се възразява, че
посочените от ищците неурегулиран поземлен имот с площ от около 3 400 кв.м., находящ се
в махала „ИВКОВЕ“ в с. Ломница, община Трън, граници: Евтим гьорев от две страни и
ливада, ведно с масивна жилищна сграда и стопанска сграда, построени в гореописания
недвижим имот, са абсолютно различни и не са идентични с имота, собственост на Т. Т. М.,
съсобственик на 1/10 ид.ч. по наследство от наследодателя си М. Иванов Вълкадинов,
починал 31.07.1984г. от следния недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор
***, находящ се в село Ломница, община Трън, с площ от 1 216 кв.м., представляващ
Ливада, 10 /десета/ категория, местност „Ивкова нива/Ридар, трайно предназначение на
територията: Земеделска, Преходен идентификатор: ***, номер по предходен план: ***, при
съседи: ПИ с идентификатор ***, ***, *** и ***. Направено е възражение, като се твърди,
че е невъзможно ищците и техния наследодател И. С.а Р. да са придобили процесния
недвижим имот по давност и наследство, тъй като имота, представляващ поземлен имот с
идентификатор ***, находящ се в село Ломница, община Трън, с площ от 1 216 кв.м.,
представляващ Ливада, 10 /десета/ категория, местност „Ивкова нива/Ридар, трайно
предназначение на територията: Земеделска, Преходен идентификатор: 44269.35.57, номер
по предходен план: ***, при съседи: ПИ с идентификатор ***, ***, *** и *** е възстановен
на М. И. В., наследодател на Т. Т. М., съгласно Решение № 3393-1 от 10.01.2020 г. на
Общинска служба по земеделие, гр. Трън, влязло взаконна сила на 31.02.2020г., което
прилагаме, като това е началната възможна дата за упражняване на Фактическа власт върху
съшия недвижим имот, защото е бивша земеделска земя, която е възстановена от
Поземлената комисия. Въз основа на подробно изложени доводи се моли съда да постанови
решение, с което изцяло да бъде уважена въззивната жалба, като основателна и доказана, а
обжалваното Решение бъде отменено като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
Прави се искане за присъждане, на основание чл.38, ал.2, т.2 от ЗА на адвокатско
възнаграждение за адвокат А. К. Д. от САК в размер определен от съда, съгласно
Наредба №1 от 09.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
като адвокат на всеки един от ответниците. Моли се за присъждане на направените
пред двете инстанции разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от В. В. Р., Д. В. Р. и В. В. Р., чрез
адв. Б., с който се оспорва подадената въззивна жалба, като се твърди, че всички направени с
нея доводи и възражения са неоснователни. Твърди се, че решението на районния съд е
правилно, законосъобразно и обосновано, постановено в съответствие със събрания в хода
на производството доказателствен материал. Намира, че същото е постановено при
задълбочено изследване на представените по делото доказателства, от което правилно е
установена фактическата обстановка. С жалбата се сочи, че ищците са наследници на Ирина
С.а Р., която е призната за собственик на основание наследство и давностно владение върху
недвижим имот: неурегулиран поземлен имот с площ от около 3 400 кв.м.,находящ се в
махала „ИВКОВЕ“ в с. Ломница, община Трън, при граници : Евтим Гьорев от две страни и
ливада, ведно с масивна жилищна сграда и стопанска сграда, построени имота. Сочи се, че
имота - предмет на иска е притежание на наследодателката на ищците по наследство от
нейния прадядо и от нейния дядо, който е работил имота през целия си живот, а след
неговата смърт имота се обработвал от Ирина С.а Р., което включвало периода от 1968 г. до
нейната смърт, след което същия е обработван и владян от ищците - наследници на имота. С
жалбата са наведени твърдения, че наследниците на М. И. В. никога не са имали имот на
това място, нито са владели същия в реални граници. Сочи се, че имота не представлява
земеделски имот - ливада, както се води по КККР, а е жилищен имот - дворно място, който е
3
застроен със жилищна сграда и стопански постройки, поради което не би могъл да бъде
земеделски имот по смисъла на чл. 19 от ЗСПЗЗ. Въз основа на изложеното се моли
въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и да бъде потвърдено
обжалваното решение. Прави се искане за присъждане на сторените разноски по делото. Не
се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от Община Трън.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че жалбите са допустими и са съобразени с изискванията за редовност по чл. 260
и 261 ГПК.
С жалбите и отговорите страните не са поискали събиране на нови доказателства във
въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за въззивния
съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивните жалби и отоговорите не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката
за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК, извън вече обсъдените по-горе възражения, и
правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно
релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която
въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на
окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 05.07.2023 г. от 10,00 часа,
за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото разпореждане, а
на жалбоподателите – и преписи от отговорите на въззиваемите страни.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
4