№ 21
гр. София , 13.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на тринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Христо Лазаров
Николай Метанов
Секретар:Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Анелия Цанова Въззивно търговско дело №
20201001002165 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 468 от 0903.2020 г., постановено по т.д. № 608/19 г., СГС, ТО, VІ- 21
състав е отхвърлил предявените „Кардиокат- Амбулатория за индивидуална медицинска
практика за специализирана медицинска помощ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул. „Уилям Гладстон“ № 24, ет.2, ап.3, срещу
„Университетска многопрофилна болница за активно лечение Софиямед“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Г.М. Димитров“ № 16,
искове по чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане на стойността на извършени медицински услуги за
месец юли 2018 г. в размер на 27406,72 лв. и за месец август 2018 г. в размер на 23 000 лв.
по договор от 01.05.2012 г. и е осъдил „Кардиокат- Амбулатория за индивидуална
медицинска практика за специализирана медицинска помощ“ ЕООД да заплати на
„Университетска многопрофилна болница за активно лечение Софиямед“ ООД, направените
по делото разноски в размер на 2142,20 лв. за адвокатско възнаграждение.
В законнопределеният срок по делото е постъпила въззивна жалба от „Кардиокат-
Амбулатория за индивидуална медицинска практика за специализирана медицинска помощ“
ЕООД, с която се обжалва първоинстанционното решение като неправилно. Твърди, че
съдът няма правомощие да следи служебно за нищожността на процесния договор за
съвместна дейност, който и договор не противоречи на трудовото ни законодателство- по
своята същност представлява не договор за предоставяне на работна сила по см. на чл.1, ал.2
КТ, а абсолютна търговска сделка по см. на чл.1, ал.1, т.13 ТЗ, а и ответникът не е ангажирал
1
доказателства, оборващи презумпцията за наличие на кауза, установено в чл.26, ал.2, изр.2
ЗЗД. Договорът бил продължен като безсрочен с факта на неговото изпълнение, което не се
оспорвало от ответника, като предоставените мед. услуги били приети. От приетото по
делото заключение се установявало, че претендираните вземания са формирани в
съответствие с уговореното между страните, като ответникът не бил възразил и срещу този
размер. Иска се съдът да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, с
което да уважи предявените искове, с присъждане на разноски.
С писмения си отговор УМБАЛ „Софиямед“ ООД оспорва въззивната жалба и иска
съдът да потвърди обжалваното решение.
САС, ТО, 13 състав, след като обсъди оплакванията в жалбата във връзка с
атакувания съдебен акт, намира следното:
Жалбата е допустима, подадена е в срок от легитимирано лице с правен интерес
срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Предявени са кумулативно съединени иска с правно основание чл.79, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на „дължимите възнаграждения за предоставени медицински услуги“ през м.юли
2018 г. в размер на 27406,72 лв. и през м. август 2018 г. в размер на 23 000 лв. по договор от
01.05.2012 г.
В исковата молба на „Кардиокат- Амбулатория за индивидуална медицинска
практика за специализирана медицинска помощ“ ЕООД се излага, че на 01.05.2012г. е
сключило с УМБАЛ „Софиямед“ ООД договор за съвместна дейност, по силата на който се
задължило да предоставя медицински услуги по клинични пътеки, който договор е сключен
с оглед личността на доц. д-р Д. Х.- управител и едноличен собственик на капитала на
ищцовото дружество, чрез който единствено са изпълнявани задълженията от ищцовото
дружество. Срещу предоставяните медицински услуги ответната болница се задължила да
заплаща възнаграждение, което се определя като от месечните приходи на отделението по
кардиология, постигнати в резултат на отработените от доц. Х. и неговия екип клинични
пътеки се изчислява част в размер на 20 %, от която се приспадат допълнителни
възнаграждения на работниците в отделението, определени по съгласие между доц. Х. и
останалите лекари водещи специалисти в отделението, към разликата се добавя дължимото
на доц. Х. и екипа му допълнително възнаграждение и така получената сума се изплаща
като възнаграждение. Договорът е изпълняван от двете страни и след изтичане на
уговорения в него срок, като ответникът заплащал месечните възнаграждения съобразно
издадените от ищеца фактури, но не изпълнил задълженията си за заплащане на месечни
възнаграждения за месеците юли и август 2018 г., въпреки че не възразил срещу
предоставените от доц. Х. медицински услуги, нито срещу размера на възнаграждението,
определено в издадените фактури за съответните месеци, които били изпратени на
ответника, като били приложени и към получената на 18.01.19г. от него покана за плащане.
Иска се съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от
общо 50 406,72лв., представляваща сбор от дължимите възнаграждения за предоставени
медицински услуги през м.07. и м.08.2018г. съгласно фактура № 75/31.08.18г и фактура №
76/30.09.18г., ведно със законната лихва и направените разноски по делото.
Ответното дружество не е депозирало в срок отговор на исковата молба. В първото
по делото съд заседание прави възражение за нищожност на договора поради невъзможен
предмет и липса на основание с оглед наличието на трудово правоотношение с д-р- Х. за
същите мед. дейности и за същия период.Твърди и че договорът е прекратен, както и че не е
2
налице изпълнение, тъй като работата не е надлежно приета.
САС, ТО 13 състав, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, че на 01.04.2012 г. между МБАЛ „Софиямед“- Болницата, и
„Кардиокат- АИПСМП“ ООД- изпълнител, е сключен договор за съвместна дейност, със
срок от три години, с който страните се обединяват за организиране и осъществяване на
съвместна дейност в областта на кардеология и инвазивна кардиология, включ. диагностика,
лечение и полагане на здравни грижи за болни. С чл.12 от договора, изпълнителят се е
задължил да извършва консултации, включително манипулации на пациентите в клиниката
/отделението по АГО, както и на други клиники/отделения на болницата; да съдейства за
осигуряване на квалифицирани медицински специалисти за обезпечаване на медицинската
дейност на отделението и получаване на разрешение за дейност на болницата, както и в
случай на прекратяване на трудовите правоотношения между болницата с предложените
медицински специалисти да осигури други медицински специалисти със същата
професионална квалификация за изпълнението на задълженията по съвместната дейност и
да съдейства за осигуряването на друг помощен персонал. В чл.7 е уговорено разпределение
на финансовите резултати, като в чл.7, т.1, т.2 и т. 3 е посочено, че за изпълнителят 20 % от
ежемесечните приходи на отделението по Инвазивна кардиология се разпределят между
лекарите постигнали в резултат на личния му принос в екип, формирани от извършената
медицинска дейност по конкретни клинични пътеки №38, 40.1, 40.2, 42, 45, 48, 49 и 51,
заплатени от РЗОК, като в брутния приход не се включват приходите от платените
медицински услуги в брой, избор на екип, стойността на скъпоструващите медицински
консумативи по договора между болницата и РЗОК“ и 15 % от ежемесечните приходи на
отделението по кардиология се разпределят между лекарите в резултат на личния му принос
в екип, формирани от извършената медицинска дейност по консервативни клинични пътеки
в Кардиология, заплатени от РЗОК, с изключение на приходите от платените медицински
услуги в брой, избор на екип, стойността на скъпоструващите медицински консумативи по
договора между болницата и РЗОК“; „50 % от разликата между покупната и продажната
цена без ДДС от ежемесечните брутни приходи от медицинската услуга за поставяне на
скъпоструващи медицински консумативи, доплащани от съответния пациент на отделението
в касата на аптеката или в Болницата, както и „40 % от ежемесечните брутни приходи,
формирани от избор на екип или платени медицински услуги, постъпили в брой на касата в
болницата.
Не се спори по делото, а и от извършената служебна справка в търговския регистър
се установява, че „Кардиокат- АИПСМП“ ЕООД е вписано в търговския регистър на
04.04.12г., с едноличен собственик на капитала- Д. Н. Х..
Не се спори по делото и че преди сключването на договора за съвместна дейност
между страните, на 06.02.12г. между МБАЛ „Соэфиямед“ и Д. Н. Х. е сключен трудов
договор, по силата на който Д. Н. Х. е назначен за началник на отделение „Кардиологично“
в Болницата, което трудово правоотношение е прекратено след исковия период, за който се
претендира възнаграждение.
По делото са приложени 7 бр. дневни извлечения за извършени плащания по договора
извън исковия период.
Представени са и: неподписани 6 бр. отчета и 5 бр. протокола; получена на 18.01.19г.
от УМБАЛ „Софиямед“ ООД покана за заплащане на възнаграждение; длъжността
характеристика на лекар- зав. отделение/ клиника, както и ВПОРЗ на УМБАЛ „Софиямед“
ООД.
3
От показанията на разпитаните от първоинстанционният съд свидетели П. Ш. и Н. П.,
се установява, че свидетелите са работили в клиниката/отделението по Кардиология в
ответната болница от създаването й под ръководството на доц. Х., който през цялото време
до септември 2018 г., когато напуснал, ръководел клиниката по Кардиология и изпълнявал
задълженията си, които включвали и лечение на пациентите, включително инвазивни
процедури в Кардиологията.
Видно от приетото от първоинстанционият съд и неоспорено от страните заключение
на съдебно- счетоводната експертиза, по счетоводни данни на ответника отработени от
доцент Х. клинични пътеки са на стойност 135189 лв. за м. юли 2018 г. и 116240 лв. за
м.август 2018 г.
При така установената фактическа обстановка и с оглед правомощията си по чл.269
ГПК, настоящият съд намира от правна страна следното:
Обжалваното решение е правилно, като при постановяването му
първоинстаниционният съд е изложил мотиви, които настоящата въззивна инстанция
споделя и към които на основание чл.272 ГПК препраща, като по изложените в жалбата
доводи намира следното: .
Неоснователен е доводът за липсата на правомощие на съда да следи служебно за
нищожност на договор: Съдът, разглеждащ иск по чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане на
претендираното „възнаграждения за предоставени медицински услуги през м.юли и м.
август 2018 г.“, е длъжен служебно да следи за евентуална нищожност на договора поради
противоречие със закона /както и добрите нрави/. Поради обществената значимост на
гражданските правоотношение и обезпечаването на тяхното нормално развитие, както и с
цел установяване на справедливост между страните по тях, съдът следва служебно да следи
за това дали уговорените между страните клаузи съответстват на закона. Съдът служебно
следи за прилагането на императивните материалноправни норми, доколкото те са
създадени както в обществен, така и в частен интерес. Затова дори и ответникът да не е
направил възражение за противоречие на договора със закона, съдът е длъжен да извърши
проверка. Следва да се посочи, че съгласно т.1 от ТР № 1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС,
въззивният съд е длъжен да приложи императивния материален закон, дори и във
въззивната жалба да липсва оплакване за неговото нарушаване в първоинстанционното
решение. Ето защо дори и при евентуална липса на направена от първоинстанционният съд
преценка в този смисъл, тя следва да бъде извършена от въззивния съд. Действително
повдигайки служебно въпросът за нищожността на договора за съвместна дейност поради
противоречие със закона едва с решението си, първоинстанционният съд е накърнил правото
на защита на ищцовото дружество, което право на защита той може обаче да упражни във
въззивното производство, в което да наведе своите доводи и възражения /каквито и е навел с
въззивната си жалба/, както и за представи доказателства.
Неоснователен е доводът на жалбоподателят за неправилност на изводите на съда за
несъответствие на договора с императивни правни норми. В случая предмет на спора е
сключеният на 01.04.2012г. договор за съвместна дейност, с който се уреждат отношенията
между страните, които се съгласяват да обединят имущество и усилия за постигане на
4
обща стопанска цел, а не договор за предоставяне на мед. услуги, както твърди
жалбоподателят, поради което и изложените от него в тази връзка доводи са неотносими към
спора.
Както правилно е приел и първоинстанционният съд, процесният договор е сключен
единствено за получаване на възнаграждение за извършените от д- р. Д.Х. мед. услуги в
областта на кардеологията извън получаваното от него трудово възнаграждение от същата
болница във връзка със същите мед. услуги, предоставяни на същото място и за същия
период, извършването на които мед. услуги на същото място и за същия период е дължимо
по трудовото му правоотношение. Признаването на този факт е направено от
пълномощника на ищцовото дружество, който в проведеното на 18.12.19г. открито съд.
заседание заявява “Поддържаме твърдението, че възнаграждението на ищцовото дружество
е формирано само въз основа на изработените от доцент Х. клинични пътеки, по които той е
бил лекуващ лекар“, което съдебно признаване на факт, с оглед и на всички други
обстоятелства по делото, води до извода, че със сключеният на 01.04.2012г. договор се
урежда предоставянето на работна сила именно от доц. Х., което предоставяне на работна
сила обаче, съгласно императивната норма на чл.1, ал.2 КТ може да бъде уредено само като
трудово правоотношение, като не може да бъде предмет на уговорки между лица, различни
от работник и работодател. В този смисъл са и твърдения на самото ищцово дружество,
изложени в допълнителната искова молба „…процесния договор за съвместна дейност е
сключен с оглед личността та доц. Д-р. Х., който е единствен възможен изпълнител на
договора“, по отношение на който договор “…не съществува възможност той да бъде
изпълняван чрез лица, различни от него. В случая изпълняването на трудовото
правоотношение между доц. Х. и ответника представлява едновременно изпълнение и на
договора за съвместна дейност, за което не съществува пречка, предвид паралелното
съществуване на двете правоотношения и наличието на частично сходство между техните
предмети“.
Сключеният на 01.04.2012г. договор е нищожен, поради което не поражда действие и
въз основа на него не могат да се породят права и задължения освен произтичащите от
недействителността му, при наличието на която негова нищожност, обсъждането на
останалите изложени във въззивната жалба доводи, е безпредметно.
Обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По делото липсва направено от въззиваемия искане за присъждане на разноски.
Воден от изложеното, САС, ТО,13 състав,
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решение № 468 от 09.03.2020 г. на СГС, ТО, VІ- 21 състав,
постановено по т.д. № 608/19 г., СГС, ТО, VІ- 21 състав
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на Р.България в едномесечен срок от
съобщението до страните за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6