Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 17.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на седми
ноември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия: Евгени Г.
при
секретаря Юлиана Шулева разгледа докладваното от съдия Г. гр. д. № 15 651 по
описа за 2016 г. и
Р Е Ш И:
[1] ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал.
1, връзка с с чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), че Т.Х.В.,
Д.Х.Г. и Д.Х.В. дължат на „Ю.Б.“ АД 57 990,40 лева главница по договор за
кредит HL
55893/30.05.2012 г. плюс законната лихва от 05.02.2016 г. до окончателното
изплащане.
[2] ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 415 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД на „Ю.Б.“ АД срещу Т.Х.В., Д.Х.Г. и Д.Х.В. за:
- главница
по договор за кредит HL 55893/30.05.2012 г. над 57 990,40 лева до предявения размер от 78
700,97 лева;
-
5 665,75 лева договорни лихва по договор за кредит HL
55893/30.05.2012 г. от 20.02.2015 г. до 04.02.2016 г.;
- 602,65
лева такси по договор за кредит HL 55893/30.05.2012 г. от 20.02.2015 г. до
04.02.2016 г.
[3] ОБЕЗСИЛВА
заповед за незабавно изпълнение изпълнителен лист, издадени по ч. гр. д. 6 478/2016 г. на СРС, само
в частта им за:
-
главница по договор за кредит HL
55893/30.05.2012 г. над 57 990,40 лева до 78 7000,97 лева;
-
5 665,75 лева договорна лихва по договор за
кредит HL
55893/30.05.2012 г. от 20.02.2015 г. до 04.02.2016 г.;
-
602,65 лева такси по договор за кредит HL
55893/30.05.2012 г. от 20.02.2015 г. до 04.02.2016 г.
[4] ОСЪЖДА Т.Х.В., Д.Х.Г. и Д.Х.В. да заплатят на
„Ю.Б.“ АД 1 419,15 лева разноски
по исковото производство и 2 637,70 лева разноски по заповедното
производство на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
[5] ОСЪЖДА ‚Ю.Б.“ АД да заплати на Т.В., Д.Г. и Д.В. 2 668,12 лева разноски по делото на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
[6]
Решението може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от съобщението за
изготвяне на решението.
[7] Ако
ищецът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи
доказателство, удостоверяващо внасянето на 539,58 лева държавна такса по сметка
на САС. Ако ответниците обжалват изцяло решение, с въззивната си жалба всеки
един от тях следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 1 159,80
лева държавна такса. Ако някоя от страните обжалва частично решението, с
въззивната си жалба тя следва да представи доказателство, удостоверяващо
внасянето на държавна такса по сметка на САС от 2% от обжалваемия интерес. При
неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА
РЕШЕНИЕТО
Производството
е исково, пред първа инстанция. Делото е гражданско.
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ
НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
На ищеца
[8] В искова
молба от 15.12.2016 г. Ю. е заявила, че на 30.05.2012 г. с ответниците Т. и Х. В.,
както и с Х. В., са сключили договор за кредит за рефинансиране на жилищен
кредит. По този договор разрешеният кредит на кредитополучателите е бил
91 600,00 лева.
[9]
Ответниците
не са заплащали вноски и на 20.01.2015 г. са настъпили условията за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем. Затова на 19 и 21.12.2015 г. Ю. е уведомила
ответниците, че обявява кредита за предсрочно изискуем. Ответниците не са
платили и Ю. е подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение
срещу тях и съдът е издал такава заповед за:
-
78 700,97 лева главница;
-
5 665,75 лева договорна лихва от 20.02.2015 г. до 04.02.2016 г.;
-
602,65 лева такси от 20.02.2015 г. до 04.02.2016 г.
[10]
След като ответниците са получили поканата за доброволно плащане, те са подали
възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение. Затова Ю. моли съда да
приеме за установено, че ответниците ѝ дължат описаните суми, както и
законна лихва от подаването на заявлението за незабавно изпълнение. Ю. моли
съда да осъди ответниците да ѝ заплатят 3 864,84 лева разноски по
заповедното производство (исковата молба, л. 2-4 от делото на СГС).
2. На ответника
[11]
Ответниците
са оспорили предявения иск. Те са заявили, че не дължат суми на банката, като
са изложили няколко довода.
[12]
Първо,
ответниците заявяват, че не са се съгласявали с условията, описани в чл. 7, ал.
1 и чл. 2, ал. 1 от договора от 30.05.2012 г. и чл. 2 от приложението към него
от 20.06.2012 г., които са били дописани на ръка, и не са усвоили кредита. Второ,
тъй като е налице неусвояване на кредита, следва да се изследва предхождащото
отношение – кредитът, който е следвало да бъде рефинансиран. Този договор за
кредит е бил нищожен поради наличие на неравноправни клаузи в него, позволяващи
превалутиране на кредита от швейцарски франкове в евро и едностранно
увеличаване на лихвата по него. Трето, банката не е изчислявала коректно
дължащата се лихва. Четвърто, ответниците не са получили уведомление за
предсрочна изискуемост на кредита, а също така те са заплащали дължащите се
вноски. Пето, длъжник по кредита е била и Х. В., която е починала. Ищецът
следва да събере вземането си от нейния застраховател по застраховка „живот“.
[13]
Ответниците
заявяват, че не дължат и договорната лихва от 5 665,75 лева от 20.02.2015
г. до 04.02.2016 г., защото банката не е имала правото да начислява такава след
обявяването на предсрочната изискуемост на кредита. Затова те молят съда да
отхвърли предявения иск (писмения отговор, л. 38-46; становището, л. 178-179;
уточнението в с. з. на 09.02.2018 г., л. 208-209).
3.
Насрещни твърдения на ищеца
[14]
Ю. е заявила, че не са налице нищожни клаузи в договора, ответниците са били
редовно уведомени за предсрочната изискуемост, а представените доказателства за
погасяване на кредита са и за други два кредита, които ответниците са имали към
банката. Затова тя моли съда да уважи иска (допълнителната искова молба, л. 152
– 153).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С
ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
1.
Обстоятелства, които съдът установява
[15] На
08.08.2008 г. Т., Х. и Х. В. са сключили с Ю. договор за кредит за извършване
на ремонт/подобрения на недвижим имот. По този договор Ю. се е задължил да
предостави в заем на ответниците равностойността на 39 000,00 евро в
швейцарски франкове по курса евро към франк в деня на усвояване на кредита (чл.
1 от договора, л. 57-63). Погасяването на кредита е следвало да стане в
швейцарски франкове (чл. 5, ал. 2 от договора, л. 59).
[16] Ответниците
са дължали на Ю. възнаградителна лихва, равна на сбора от базовия лихвен
процент на Ю. (БЛП) за жилищни кредити в швейцарски франкове плюс договорна
надбавка от 4,65 пункта, като към момента на сключването на договора БЛП е бил
5% (чл. 3, ал. 1 от договора, л. 58). Страните са договорили, че действащият
БЛП за жилищни кредити не е подлежал на договаряне и промените в него незабавно
са ставали задължителни за страните. Ю. е следвало да уведоми ответниците за
промяна в БЛП чрез обявяването ѝ на видно място в банковите салони (чл.
3, ал. 5 от договора, л. 58). Не се спори, че ответниците са усвоили кредита.
[17] Към
30.05.2012 г. 55 635,25 швейцарски франка е бил остатъкът по договора за
кредит от 08.08.2008 г., неиздължен от ответниците. На 30.05.2012 г. ответниците
и Ю. са сключили втори договор за кредит.
[18] По него
Ю. се е задължил да предостави на ответниците 91 600,00 лева. От този
разрешен кредит страните са се договорили целият или определена част от него, в
случая 90 610,00 лева - левовата равностойност на 55 635,25
швейцарски франка - да бъдат
превалутирани и използвани за погасяване на остатъка от кредита на ответниците
по договора от 08.08.2008 г. (договора, л. 5-11),
[19] Страните
са договорили, че кредитополучателите са дължали възнаградителна лихва от БЛП
минус 4,5 пункта за първата година след сключването на договора, а за
следващите години лихвата е била договорена на БЛП минус четири пункта. Към
момента на сключване на договора БЛП е бил 10,5 пункта (чл.2, ал. 2 от
договора, л. 6). При промяна на БЛП страните са се съгласили, че автоматично се
е променяла и дължащата се възнаградителна лихва (чл. 6, ал. 4 от договора, л.
7). Ю. е можела да превърне кредита в предсрочно изискуем, ако
кредитополучателите не са заплатили изцяло или частично три последователни
месечни вноски (чл. 16, ал. 2 от договора, л. 9).
[20] На
20.10.2012 г. Ю. е намалила БЛП на 10,25 пункта. Така възнаградителната лихва
по кредита е станала 5,75% до изтичането на първата година след сключването на
договора от 30.05.2012 г. и на 6,25% след изтичането ѝ (отговор на задача
Б.4 от заключението на вещото лице М., л. 193).
[21] Х. В. е
починала на 02.10.2013 г. (акта за смърт, л. 146). Не се спори, че тя е имала
застраховка „живот“ в полза на ищеца.
[22] До
20.05.2014 г. включително ответниците са заплатили 19 861,68 лева на Ю.
(погасителния план, л. 14). След 20.05.2014 г. и до 20.01.2015 г. те не са
заплатили на Ю. осем последователни вноски за 3 151,68 лева главница и
3 340,46 лева възнаградителна лихва или общо 6 492,14 лева. Те са
дължали и 191,07 лева лихва за забава за същия период и 345,47 лева такси (отговор
на задача А.2. от заключението на вещото лице М., л. 191-192).
[23] На
19.12.2015 г. Т. и Х. В. са получили уведомителни писма от Ю.. С тях Ю. ги е
уведомил, че те не са заплатили три последователни погасителни вноски с падежи
на 20.11.2014 г., 20.12.2014 г. и 20.01.2015 г. Затова Ю. е обявявал за
предсрочно изискуем целия кредит по договора от 30.05.2012 г., а именно за:
-
79 334,41 лева главница;
-
5 848,35 лева възнаградителна лихва;
-
640,01 лева такси. Ю. е предоставила на Т. и Х.
Георгиеви седем дни за изпълнение (писмата и разписките, л. 19-21).
[24] Към 04.06.2016
г. ответниците са дължали на ищеца: 78 700,97 лева главница; 5 665,75 лева
лихви; 228,40 лева такси; 374,25 лева застрахователна премия (отговор на задача
А.1. от заключението на вещото лице М., л. 190). Не се спори, че:
1. Ю. е
подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение;
2. съдът е
издал такава за: 78 700,97 лева главница; 5 665,75 лева договорни
лихви от 20.02.2015 г. до 04.02.2016 г.; 602,65 лева такси по договора от
20.02.2015 г. до 04.02.2016 г.;
3. законната
лихва върху главницата и таксите от подаването на заявлението на 05.02.2016 г.
до окончателното изплащане;
4. в
законния срок ответниците са възразили.
[25] След 04.02.2016
г. ответниците са заплатили на Ю. 5 665,75 лева договорна лихва; 602,65
лева такси за управление и разноски; 197,35 лева съдебни вземания за разноски.
Така са останали дължими 78 700,97 лева главница (отговор на задачи А.3. и
Б.1. от заключението на вещото лице М., л. 192-193).
[26] На 07.09.2017
г. е починал Х.В. (удостоверението за наследници, л. 165). Съдът е конституирал
по делото наследниците му по закон Д.Г. и Д.В. (определението, л. 163).
[27] Ю. е заплатил: 1 699,39 лева
държавна такса (л. 34); 350,00 лева депозити вещи лица (л. 162 и л. 223); 30,00
лева за призоваване на свидетел (л. 261). Той е бил представляван от адвокат,
но липсват доказателства да му е заплатил възнаграждение. Затова съдът приема,
че ищецът не е заплатил адвокатско възнаграждение. Не се спори, че заповедният
съд е присъдил на Ю. 3 864,84 лева разноски по делото. Ответниците са
заплатили: 400,00 лева депозити за вещи лица (л. 160, л. 215-216); 8 000,00
лева адвокатско възнаграждение (л. 48 и л. 183).
2.
Спорни обстоятелства
[28] Основното спорно обстоятелство е било
какъв е бил договореният размер на ползваната част от кредита по договора от
30.05.2012 г. и каква е била усвоената сума по него. Ищецът твърди, че ползваният
размер на кредита е бил 90 610,00 лева – левовата равностойност на
55 635,25 швейцарски франка – като това е била и усвоената сума.
Ответниците твърдят, че договореният размер на ползваната част от кредита и усвоеният
такъв е бил 27 015,00 лева – левовата равностойност на 16 587,46
швейцарски франка.
[29] Съдът приема, че 90 610,00 лева е
бил договореният за ползване и усвоен размер на кредита по договора от
30.05.2012 г. поради следното: по делото са събрани две групи доказателства. Едната
е в подкрепа на твърдението на ищеца. Втората е в подкрепа на твърдението на
ответниците.
2.1.
Обстоятелства, които се установяват от
първата група доказателства
[30] В оригинала на договора за кредит от
30.05.2012 г., представен от ищеца, е вписано на ръка, на оставено празно място, че 90 610,00 лева е
размерът на усвоения за погасяване остатък от кредита по договора от 08.08.2008
г. Тази сума първоначално е била вписана като 96 610,00 лева, но впоследствие
е била поправена на 90 610,00 лева. В този договор също на ръка, на оставено празно място е вписано, че 55 635,25 швейцарски
франка е остатъкът по договор за кредит от 08.08.2008 г. (договора, л. 5-11;
заключението на вещото лице И., л. 238). Представителите на ищеца за
пълномощник и ответниците са подписали договора от 30.05.2012 г. Служителката
на Ю. И.Г. е била изписала ръкописният текст в договора от 30.05.2012 г.
относно сумата, предоставяна със заема, и тази, която е била погасявана с него
(заключението на вещото лице И., л. 248 и л. 244). В договора с печатен текст е било вписано, че
предоставяният кредит е 91 600,00 лева (чл. 1, ал. 1 от договора, л. 5)
[31] На 30.05.2012 г. ищецът и ответниците
са сключили и договор за ипотека, с който е било учредено обезпечение на
вземането на Ю. по договора за кредит от 30.05.2012 г. Този договор е бил
подписан от представител на ищеца и от ответниците. В него е било вписано, че с
договора от 30.12.2012 г. Ю. е предоставил на ответниците кредит от 91 600,00
лева (т. I от договора, л. 226-230).
[32] Ищецът
е представил приложение
от 20.06.2012 г., в което е вписано на
ръка, на оставено празно място, че 90 610,00 лева е бил предоставеният
и усвоен кредит по договора от 30.05.2012 г. То е било подписано от
представители на ищеца за пълномощник и от ответниците (приложението, л. 12;
заключението на вещото лице И., л. 248).
[33] Също на 20.06.2012 г. Т.В. е подписала
два документа. Единият е бил искане за превалутиране на 55 635,25
швейцарски франка във връзка с кредита от 30.05.2012 г. (искането, л. 231).
Другият е бил искане за усвояване на 90 610,00 лева по кредита от
30.05.2012 г. (искането, л. 232). Сумите в тези искания са били изписани на ръка, на оставено празно място (пак
там). Ю. е отпуснал на ответниците 90 610,00 лева, превалутирал ги е в
55 635,25 швейцарски франка и е превел тези швейцарски франкове по сметка
за погасяване на остатъка по договора за кредит между ищеца и ответниците от
08.08.2008 г. (отговор на задача Б.2. от заключението на вещото лице М., л.
193).
2.2.
Обстоятелства, които се установяват от
втората група доказателства
[34] В оригинала на договора за кредит от
30.05.2012 г., представен от ответниците, е вписано на ръка, на оставено празно място, че 27 015,00 лева е
размерът на усвоения кредит за погасяване на остатъка от кредита по договора от
08.08.2008 г. В този договор също на ръка,
на оставено празно място е вписано,
че 16 587,46 швейцарски франка е остатъкът по договора за кредит от
08.08.2008 г. (договора, л. 49-55). Представителите на ищеца за пълномощник и
ответниците са подписали договора. Не е известно кой е изписал ръкописният
текст в този договор относно сумата, предоставяна със заема, и тази, която е
била погасявана с него (заключението на вещото лице И., л. 248 и л. 244). В
договора с печатен текст е било
вписано, че предоставяният кредит е 91 600,00 лева (чл. 1, ал. 1 от
договора, л. 49).
[35] Ответниците
са представили приложение
от 20.06.2012 г., в което е вписано на
ръка, на оставено празно място, че 27 015,00 лева е бил предоставеният
и усвоен кредит по договора от 30.05.2012 г. То е било подписано от
представители на ищеца за пълномощник и от ответниците (приложението, л. 56;
заключението на вещото лице И., л. 248).
2.3.
Решение на съда относно установените
обстоятелства
[36] Съдът приема, че сумата на
предоставения и усвоен кредит по договора от 30.05.2012 г. е 90 610,00
лева. Съдът приема това, защото:
1.
вещото
лице М. категорично е установила това в счетоводството на Ю., което е било
редовно водено;
2.
Т.В.
е подписала на 20.06.2012 г. по договора за кредит от 30.05.2012 г. искане за
превалутиране за 55 635,25 швейцарски франка с левова равностойност
90 610,00 лева и искане за усвояване на суми по кредит за 90 610,00
лева;
3.
след
като договорът за кредит от 30.05.2012 г. е за рефинансиране на остатъка от
кредита по договора от 08.08.2008 г., а остатъкът по този кредит е бил
90 610,00 лева към 30.05.2012 г., е абсурдно да се използват само
27 015,00 лева при разрешен кредит от 91 600,00 лева.
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА
УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[37] Ю. е
предявила иск по чл. 415 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240,
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване, че
ответникът му дължи главница, лихви и такси по договор за заем. Искът е частично
основателен.
1.
По иска по чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД
[38] Съгласно
чл. 240, ал. 1 от ЗЗД заемателят се задължава да върне заетата сума, заедно с
уговорената лихва. При неизпълнение, кредиторът може да търси изпълнение заедно
с обезщетение за забава (чл. 79, ал. 1 от ЗЗД).
[39] Следователно
предпоставките за уважаването на иска са:
1. наличие
на валиден договор за заем между ищеца и ответника, по който ищецът да е
заемодател, а ответникът заемополучател;
2. ищецът да
е предал парите на ответника;
3. ответникът
да не е заплатил на ищеца главницата и възнаградителната лихва.
1.1. По предпоставките за уважаването на
иска
А. По
първата предпоставка
[40] Съдът приема, че договорът от 30.05.2012 г. е
частично недействителен. Той е недействителен за договорената усвоена сума над
72 488,00 лева до 90 610,00 лева. Затова съдът приема, че 72 488,00
лева е сумата, договорена за предоставяне и усвоена по договора от 30.05.2012
г.
[41] Съдът приема това поради следното: когато размерът на
задължението по едно споразумение е определен въз основа на нищожна договорна
клауза, то е нищожно, независимо от приемането му от кредитополучателите,
защото представлява спогодба по непозволен договор. Нищожността на
споразумението има за последица прилагане в отношенията между страните на
първоначалния договор, който може да бъде изпълняван без нищожната клауза
(решение на ВКС 146-2017-I Т. О. по т. д. 26 15/2016 г.).
[42] Споразумението е договор. Следователно правилото,
възприето от ВКС, може да се приложи по аналогия и към договорите, когато:
1.
между страни е имало първоначален договор;
2.
размерът на
задължението по този договор е бил определен въз основа на нищожна клауза;
3.
размерът на задължението по първоначалния договор е
станал размер на задължението по последващ договор между същите страни.
[43] Съдът приема, че настоящият случай е точно такъв.
Съдът установи, че Ю. и ответниците са сключили договора за кредит от
08.08.2008 г. По този договор размерът на задължението се е формирал чрез
превалутирането му от евро в швейцарски франкове. Съдът приема, че тази клауза
е нищожна, защото е неравноправна. Впоследствие остатъкът от задължението по
договора за кредит от 08.08.2008 г. е станал размер на задължението по договора
за кредит от 30.05.2012 г.
[44] Съдът прилага правилото, възприето от ВКС в цитираното
решение, като приема, че размерът и изплащането на кредита по договора от
08.08.2008 г. е бил уговорен в евро, а не швейцарски франкове. Съдът отчита, че
увеличението на цената на швейцарския франк спрямо еврото за периода 08.08.2008
г.-30.05.2012 г. е 20%. Следователно дългът на ответниците към ищеца към
30.05.2012 г. е бил не 90 610,00 лева, а не повече от 72 488,00 лева
(90 610,00х20%) – съдът определя този размер по реда на чл. чл. 162 от ГПК. Ето защо съдът приема, че размерът на кредита по договора от 30.05.2012 г.
е бил не 90 610,00 лева, а 72 488,00 лева.
[45] Съдът приема, че клаузата за изплащане на заема
в швейцарски франкове е нищожна поради следното: неравноправна е клауза в
договор с потребител, която не е уговорена на ясен и разбираем език. За да бъде
клаузата на ясен и разбираем език при договорите за кредит, банките трябва да
предоставят на кредитополучателите достатъчна информация, която да им позволява
да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие. При
договорите за кредит в чуждестранна валута е необходимо банката да предостави
цялата информация на потребителя относно евентуалните рискове от сключването на
договора в чуждестранна валута, въз основа на която всеки среден потребител да
може да прецени дали желае да ги поеме (решение на СЕО С-186/2016, пар.
50-51). Потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки и
ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност (§ 13 от ДР на ЗЗП; решение на ВКС 38-2017-1 Т. О. по т.
д. 2 754/2015 г.)
[46]
Съдът не установи Ю. да е предоставил на ответниците информация относно
изплащането на заема по курса на швейцарски франкове и рисковете, което това
крие. Същевременно ответниците са потребители, защото са физически лица, които
са използвали кредита не за търговска или професионална дейност. Затова съдът
приема, че е неравноправна, а поради това нищожна, клаузата от договора от
08.08.2008 г. относно изплащането на заема във швейцарски франкове.
Б. По втората
предпоставка
[47]
Съдът установи, че Ю. е превел усвоената част от заема по договора от
30.05.2012 г. за погасяване на остатъка от заема по договора от 08.08.2008 г.
Налице е втората предпоставка за уважаването на иска.
В. По третата предпоставка
[48] Съдът установи, че ответниците не са заплатили
на ищеца осем вноски с настъпил падеж по договора за кредит от 30.05.2012 г. Ю.
е уведомил ответниците, че превръща кредита в предсрочно изискуем. Ответниците
не са заплатили на Ю. остатъка по договора за кредит.
[49] Незаплатеният остатък е 78 700,97 лева
главница. Той е определен обаче, при 90 610,00 лева размер на кредита от
30.05.2012 г., договорен за ползване и усвоен. Съдът установи, обаче че
догорения за ползване и усвоен размер е 72 488, 00 лева – с 20% по-малко.
Ето защо съдът приема, че и с 20% по-малко е и незаплатеният остатък по
договора за кредит от 30.05.2012 г., а именно 57 990,40 лева. Ответниците
не са заплатили тази сума на ищеца.
[50] Налице е и последната предпоставка за
уважаването на иска, но за 57 990,40 лева. Ето защо съдът признава за
установено, че ответниците дължат на Ю. 57 990,40 лева, а отхвърля иска за
установяване, че ответниците дължат на Ю. суми над тази сума до пълния предявен
размер.
2.
По възраженията на ответниците
2.1. По първото възражение
[51]
Първото
възражение на ответниците е, че не са се съгласявали с условията, описани в чл.
7, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 от договора от 30.05.2012 г. и чл. 2 от приложението
към него от 20.06.2012 г., които са били дописани на ръка, и, че не са усвоили
кредита. Съдът изложи мотиви по тези възражения в пар. 28-36 от настоящото решение.
2.2. По второто възражение
[52]
Второто възражение е, че съдът трябва да изследва предхождащото отношение –
кредитът по договора от 08.08.2008 г., защото този договор за кредит е бил
нищожен поради наличие на неравноправни клаузи в него, позволяващи
превалутиране на кредита от евро в швейцарски франкове и едностранно
увеличаване на лихвата по него. В пар. 41-46 от настоящото решение съдът изложи мотиви относно
нищожността на клаузата за изплащане на кредита в швейцарски франкове.
[53]
Съдът
не установи по този договор да се е достигнало до едностранно увеличаване на
лихвения процент. Затова съдът приема, че възражението е неоснователно.
2.3. По третото възражение
[54]
Третото възражение е било, че Ю. не е изчислявал коректно лихвата. Съдът не
установи това. Ето защо възражението е неоснователно.
2.4. По четвъртото възражение
[55]
Четвъртото
възражение на ответниците е било, че те не са получили уведомление за
предсрочна изискуемост на кредита, а също така те са заплащали дължащите се
вноски. Съдът установи, че ответниците не са били заплатили част от
падежираните вноски, което е дало право на ищеца да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Съдът установи, че Ю. е уведомил ответниците за обявяването на
кредита за предсрочно изискуем. Ето защо възражението е неоснователно.
2.5. По петото възражение
[56]
Последното
пето възражение е, че длъжник по кредита е била и Х. В., която е починала, а Ю.
следва да събере вземането си от нейния застраховател по застраховка „живот“. Съгласно
чл. 234, ал. 1 от КЗ (отм), при сключване на договора за застраховка "Живот",
както и по всяко време на действието му, застрахованият може да определи трето
ползващо се лице. Когато застраховка "Живот"
е била сключена в полза на кредитор за обезпечение на задължение на физическо
лице, то има право на иск срещу застрахователя и когато не е било страна по
застрахователния договор и е платило задължението при настъпило застрахователно
събитие (чл. 242, ал. 1 от КЗ (отм).
[57]
Следователно дори
кредиторът да е трето ползващо се лице по договор за застраховка „Живот“ на
негов длъжник, няма пречка при смърт на този длъжник, кредиторът да събере
вземането си от друг длъжник по същия договор. Този друг длъжник обаче, има
право на застрахователно обезщетение от застрахователя по застраховка „Живот“
на починалия длъжник.
[58]
В случая съдът
установи, че Ю. е бил трето ползващо се лице по договор за застраховка „Живот“
с Х. В., която е починала. Няма пречка обаче, Ю. да търси и от другите длъжници
по договора за кредит от 30.05.2012 г. изплащането на задължението по него.
Затова възражението е неоснователно.
2. По разноските
[59] Ю. търси
разноски. Той е направил такива за 2 079,39 лева в исковото производство и
за 3 864,84 лева в
заповедното производство.
[60]
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената
част от иска. Съдът уважава иска на Ю. за 57 990,40 лева при предявени
84 969,37 лева. Затова съдът осъжда Т.В., Д.В. и Д.Г. да заплатят на Ю. 1 419,15 лева разноски
по исковото производство и 2 637,70 лева разноски по заповедното
производство.
[61] Ответниците
също търсят разноски. Те са направили такива за 8 400,00 лева.
[62] Съгласно
чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената
част от иска. Съдът отхвърля иска за 26 978,97 лева при предявен размер от
84 969,37 лева. Затова съдът осъжда Ю. да заплати на ответниците 2 668,12
лева за разноски по делото.
Съдия: