Р Е Ш Е Н И
Е № 199
Гр. Сливен, 25.10.2022
г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в
публично заседание на пети октомври две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ИГЛИКА ЖЕКОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при участието на прокурора Красимир
Маринов
и при секретаря Ваня Костова, като
разгледа докладваното от Иглика Жекова КАНД № 188 по описа за 2022 година, за
да се произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 35 по описа на Районен
съд – Нова Загора за 2022 година и се движи по реда на глава дванадесета от
АПК.
С Решение № 44/11.05.2022
г., постановено по АНД № 35/2022 г. на Районен съд – Нова Загора е потвърдено Наказателно
постановление № 21-0306-001302/13.12.2021 г., издадено от ВПД Началник сектор към ОДМВР Сливен, РУ Нова
Загора, с което на С.Й.М., ЕГН **********, с адрес *** за нарушение по чл. 20
ал. 2 и на основание чл. 179 ал. 2 предл. първо от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 200,00 (двеста) лв.
Недоволен от така
постановеното решение е останал касационният жалбоподател С.Й.М., който го
обжалва в срок, като в жалбата се твърди необоснованост на съдебния акт. Наказателното
постановление било издадено при неизяснена фактическа обстановка – актът бил
съставен при липса на свидетели очевидци. При съставянето на АУАН била нарушена
разпоредбата на чл. 40 ал. 3 от ЗАНН, но била налице хипотезата на липса на
втори свидетел в акта, което съставлявало съществено нарушение на административнонаказателната процедура. Нарушение било
допуснато и по чл. 40 т. 9 от ЗАНН, тъй като не били посочени имената и точните
адреси, както и ЕГН на лицата, които са претърпели имуществени вреди от
нарушението. В нарушение на чл. 42 т. 5 и чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН не било
направено описание на нарушението. В случая не било ясно и не било установено
защо е прието, че водачът се е движил с несъобразена скорост, както и не било
посочено в какво се изразява несъобразяването от страна на водача – с
атмосферните условия, с релефа, със състоянието на пътя и превозното средство,
с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост. По делото липсвали каквито и да било доказателства, че М. се
е движил с несъобразена скорост, както и такива за наличието на причинна връзка
между тази скорост и евентуално осъществилото се ПТП. Счита, че при прилагане
на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, освен твърдението за несъобразена скорост,
констатиращият орган следва да е направил и посочил констатация за всички
характеристики на пътната обстановка и движението на процесното МПС. В случая
не се касаело за виновно противоправно поведение на водача, тъй като от
събрания доказателствен материал не можело да се направи никакъв извод относно
скоростта, в която се е движил същия в посочения участък от пътя и съответно –
да се направи преценка доколко тя е съобразена с пътнотранспортните особености.
Позовава се на § 30 от ДР на ЗДвП, заявявайки че пристигналите на мястото длъжностни
лица не са очевидци на ПТП и липсва надлежна мотивировка досежно механизма на
ПТП. Поради това, че не са установени правно релевантните факти, свързани с
това каква е била конкретната скорост на движение на жалбоподателя, имало ли е
въведени ограничения на скоростта, респ. условия, които е следвало да бъдат
съобразени, следвало да се приеме за недоказано вмененото нарушение. Моли съда
да отмени атакуваното съдебно решение и потвърденото с него наказателно
постановление.
В с.з. касационният
жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се явява.
В с.з. ответникът
по касационната жалба, редовно и своевременно призован, не се представлява. В
писмено становище от пълномощник оспорва касационната жалба и моли съда да я
отхвърли, при подробно изложени доводи. Прави възражение за прекомерност на
адвокатско възнаграждение, в случай че бъде претендирано такова.
В с.з. представителят
на Окръжна прокуратура Сливен поддържа, че касационната жалба е неоснователна и
са налице условия решението на Районен съд – Нова Загора да бъде оставено в
сила.
Административният
съд, в качеството на касационна инстанция, като обсъди направените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
прие за установено следното:
Касационната жалба
е подадена в законния срок, допустима е, но по същество - неоснователна.
От всички събрани
по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На 08.12.2021 г.
около 09:55 ч. полицейски служители били изпратени на произшествие за настъпило
ПТП. На мястото – път трети клас № 3-554
до разклона за АМ „Тракия“ с посока гр. Нова Загора установили,
че С.Й.М., като водач на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Авенсис“ с рег. № *******, с несъобразена със състоянието
на пътя (мокра пътна настилка) скорост е загубил контрол над управлението на
МПС, напуснал пътното платно вдясно по посоката си на движение и се блъснал в
пътната мантинела, съставляващо ПТП с материални
щети. Установеното било квалифицирано като административно нарушение по чл. 20
ал. 2 от ЗДвП в съставен АУАН № АВ185135/08.12.2021 г. В акта М. вписал като
възражение, че пътят е бил мокър, песъклив и
автомобилът е станал неуправляем. Въз
основа на съставения акт, на 13.12.2021 г. ВПД Началник сектор към ОДМВР
Сливен, РУ Нова Загора, издал Наказателно постановление № 21-0306-001302, с
което на С.Й.М., ЕГН **********, с адрес *** за нарушение по чл. 20 ал. 2 и на
основание чл. 179 ал. 2 предл. първо от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) наложил административно наказание „глоба“ в
размер на 200,00 (двеста) лв.
Към преписката е
представена и приобщена към доказателствата по делото пред първата съдебна
инстанция Справка за нарушител/водач, от която се установява, че срещу М. са
издадени 5 бр. наказателни постановления и 2 фиша за нарушения на ЗДвП.
Представен е и Протокол за ПТП № 1804506/08.12.2021 г., подписан от М., в който
е направена констатация на съставителя относно причините и условията за ПТП - водачът при движение с несъобразена със
състоянието на пътя (мокра пътна настилка) губи контрол над управлението на
пътното превозно средство и се блъска в крайпътната мантинела.
Описани са както настъпилите върху автомобила щети, така и щети върху 20 м. мантинела.
За да потвърди наказателното
постановление, Районният съд е изложил следните мотиви:
При постановяване
на своя акт Районният съд е приел, че от доказателствата по делото е установено
по безспорен начин, че административното нарушение е извършено, както и е
установено по категоричен начин неговото авторство. Решаващият съд е приел още,
че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Според мотивите на
първоинстанционния съд, формирани въз основа на гласните доказателства –
свидетелските показания на полицейските служители, посетили ПТП и снимковия
материал, фактическата обстановка не оставя никакво съмнение, че жалбоподателят
се е движил с несъобразена скорост. Приел е в тази връзка, че положението на
автомобила след ПТП не може да се получи ако М. е управлявал автомобила със
съобразена със състоянието на пътя скорост. Според изводите на
първоинстанционния съд, базирани върху разпоредбата на чл. 20 ал. 2 изр. първо
от ЗДвП, евентуалното наличие на дупка, пясък на пътната настилка не би могло
да бъде определено като предвидимо препятствие, но независимо от това водачът е
бил длъжен да управлява автомобила със скорост, която да му позволи да
възприеме своевременно състоянието на пътя и да намали скоростта или да спре
при възникнала опасност за движението. С подробни мотиви, обосновани с приетите
и кредитирани по делото доказателства и приложимите и относими
правни норми, Районният съд е постановил своя съдебен акт, чиито изводи се
споделят изцяло от настоящия касационен състав, при следните съображения:
От гласните и
писмени доказателства, събрани надлежно пред първата съдебна инстанция се
установява по безспорен начин авторството на визираното в процесния санкционен
акт административно нарушение. Правилно съдът е кредитирал и дал вяра на събраните
доказателства, а последните сочат, че скоростта на движение на автомобила се
явява „несъобразена“, тъй като е била неподходяща за конкретните пътни условия
и е попречила на водача М. да избегне опасността и предотврати настъпването на
ПТП. Противно на твърдяното в касационната жалба, от доказателствата, събрани
по делото се установява по категоричен начин, че пътната настилка е била мокра,
което само по себе си е особеност, с която водачите следва да съобразяват
скоростта си на движение. Именно последната е довела до невъзможност за реакция
от страна на водача и настъпване на ПТП
с материални щети. Съгласно посочената като нарушена норма на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението. Необоснован в тази връзка е отменителният довод в касационната жалба, че в
наказателното постановление не било ясно установено в какво се изразява несъобразяването
на скоростта на водача, т.е. в коя от посочените хипотези по чл. 20 ал. 2 изр.
първо от ЗДвП попада процесният случай. Този довод не се споделя от
касационната инстанция, доколкото в санкционния акт ясно е вписано, че причина
за настъпилото ПТП с материални щети е движение на автомобила с несъобразена
със състоянието на пътя (мокра пътна настилка) скорост. Не се споделя и
твърдението на касационния жалбоподател, че по делото липсвали доказателства за
наличието на несъобразена скорост на водача и наличието на причинна връзка
между скоростта на движение и ПТП. От приобщения пред първата съдебна инстанция
снимков материал е видно състоянието на автомобила след ПТП, сочещо по очевиден
и несъмнен начин, че скоростта на движение на автомобила не е била съобразена с
пътните условия, със състоянието на настилката. Това обстоятелство се доказва и
от вписаното в АУАН възражение на М., който е заявил: „Пътят беше мокър, песъклив и колата стана неуправляема“. Цитираната по – горе
разпоредба задължава водачите на пътни превозни средства да съобразяват
скоростта на движение с посочени състояния на пътя, стоящи извън волята на
водача, но при наличието на които последният да е в състояние да намали
скоростта и спре в случай на необходимост. От доказателствата се установява, че
М. е загубил управление върху автомобила при наличие на мокър терен,
провокирано именно от скоростта на движение на същия. Според жалбоподателя,
непосочването на скоростта на движение и особеностите на пътната обстановка
съставляващи нарушения по чл. 42 т. 4 и чл. 57 т. 5 от ЗАНН. Тук следва да се
отбележи, че точно фиксирани стойности на скоростта на движение за констатиране
на нарушение по чл. 20 ал. 2 от ЗДвП не е необходимо. Обстоятелството дали
същата е съобразена или не с посочените от законодателя условия на пътя се
извлича от настъпилите последици. В процесния случай те са ясно установими от снимковия материал по делото и са такива, от
които не остава никакво съмнение, че жалбоподателят М. не е съобразил скоростта
на движение на управлявания автомобил с мократа пътна настилка, респ. с риска,
който движението с несъобразена скорост носи. За да се осъществи съставът на
приложения като правна квалификация на деянието чл. 20 ал. 2 от ЗДвП не е
необходимо да бъде установена конкретната скорост на управление на превозното
средство, такова установяване не се изисква от законодателя, а и в повечето
сходни случаи това е невъзможно. Следва да се прави разлика между движение с
„превишена“ и такова с „несъобразена“ скорост, т.е. условие за
законосъобразността на процесното наказателно постановление не е посочване на
точната скорост на движение на автомобила. Преценката в този случай е
предоставена на компетентните контролни органи, които в настоящия случай
прецизно и съобразно своите правомощия са установили фактическата обстановка. Както
се отбеляза по – горе, чл. 20 ал. 2 от ЗДвП вменява задължение за водачите на
пътни превозни средства да съобразяват скоростта си на движение с посочените
условия, характеристики и вероятни препятствия, които биха могли да провокират
опасни и критични ситуации и пътни инциденти. Мократа настилка е елемент от обобщеното
понятие „състояние“, въведено от законодателя в разпоредбата и водачът е длъжен
при наличието на такава да съобрази скоростта си на движение и спре, респ.
предотврати настъпване на произшествие. Въз основа на установените правнорелевантни факти районният съд е направил обосновани,
правилни и съответни на доказателствата правни изводи, които се споделят
напълно от настоящата инстанция, поради което повторното им излагане не е
необходимо по арг. от процесуалната норма на чл. 221
ал. 2, предл. 2 от АПК, в която е предвидена
възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд.
При съставяне на
акта и издаване на наказателното постановление не се констатират допуснати
процесуални нарушения, които да водят до отмяна на санкционния акт. Нарушената
разпоредба е издирена и приложена правилно от наказващия орган, както
законосъобразно е определена и приложимата санкционна такава.
При горните изводи
настоящата касационна инстанция приема, че
обжалваното решение не е постановено при допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и се явява
правилно и обосновано. Районният съд е обсъдил в достатъчна степен наведените
от жалбоподателя възражения и правилно е приел същите за неоснователни.
Наведените в касационната жалба оплаквания не се споделят от настоящия съдебен
състав, поради което от съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства може да се направи обоснован извод за това, че както от
субективна, така и от обективна страна, жалбоподателят е осъществил състава на
административното нарушение, за което е привлечен към административнонаказателна
отговорност, поради което и постановеното от Районния съд решение е
законосъобразно. Както се отбеляза по – горе, Районният съд не е допуснал
нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и оценката на
доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от
доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи,
води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки своята проверка в
рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и
обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната
жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. Съответствието между
приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от
съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното
решение.
В атакуваното
решение Районен съд Сливен е направил обоснован и съответен на всички
доказателства извод за законосъобразност на Наказателно постановление № 21-0306-001302/13.12.2021
г., издадено от ВПД Началник сектор към ОДМВР Сливен, РУ Нова Загора, с което
на С.Й.М., ЕГН **********, с адрес *** за нарушение по чл. 20 ал. 2 и на
основание чл. 179 ал. 2 предл. първо от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200,00 (двеста) лв. По изложените съображения, обжалваното решение
като законосъобразно следва да бъде
оставено в сила.
Водим от горното и
на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221
ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд
Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 44/11.05.2022 г. на Районен съд – Нова Загора, постановено по АНД № 35/2022
г. по описа на същия съд.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.