Р Е Ш Е Н И Е
14.07.2018
год.
Номер . . . . . . . . . . . Година 2018 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд – Велики Преслав трети
състав
На
30 (тридесети) април Година 2018
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Стоян Момов
Секретар Марияна Василева,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното
от съдия Момов
административнонаказателно
дело номер 510 по
описа за 2017 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от Р.М.К. с ЕГН **********
срещу наказателно постановление № 26-45/08.12.2017 г., издадено от Началник-отдел
„Рибарство и контрол – Централен Дунав” гр. Русе към Главна дирекция „Рибарство
и контрол” на И.а.п.р.и а.
В
жалбата се излага, че с наказателното постановление, на жалбоподателя е наложено
наказание за нарушение по Закона за рибарството и аквакултурите. В жалбата се
съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното
постановление спрямо прилагането на процесуалния и материалния закон. Твърди
се, че вмененото на жалбоподателя нарушение не е извършено, като в хода на
административно-наказателното производство не са събрани достатъчно
доказателства в тази насока. Освен това, и в акта за установяване на
административно нарушение, така и в наказателното постановление, вмененото на
жалбоподателя нарушение не било описано в съответствие с цитираната за нарушена
правна норма. Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да
бъде отменено изцяло като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа
жалбата.
Законният представител на въззиваемата страна счита, че
атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно, и моли съда
същото да бъде потвърдено.
Видно от
материалите по приложената по делото административнонаказателна
преписка, на 13.10.2017 г. Р.Т.С. – главен
инспектор в отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав” гр. Русе, съставил
акт за установяване на административно нарушение № В 0009524/13.10.2017 г. срещу Р.М.К. с ЕГН ********** ***, за това, че „на 11.10.2017 г., около 09,10 ч при
проверка на яз. Тича С. и С. установяват джип Чероки, бежов на цвят с рег. № Н
4632 ВМ скрит в храсти на брега, при което организират наблюдение по суша и
вода, при което виждат Р.К. да излиза с лодка на брега, след което отива до
джипа, докарва го до брега, където с лодката почва да товари. Когато забелязва
служебната лодка той избягва в посока Сушина, като оставя на брега лодка
„Колибри“, ел. двигател, 8 бр. мрежи с обща дължина
На
основание така съставения акт е издадено и атакуваното наказателно
постановление № 26-45/08.12.2017 г., с което на Р.К. е наложено следното
административно наказание – глоба в размер на 1500 лв., на осн. чл. 56, ал. 1
от ЗРА, за това, че „на 11.10.2017 г., около 09,10
ч при проверка на яз. „Тича” С. и С. установяват джип „Чероки”, бежов на цвят с
рег. № Н 4632 ВМ скрит в храсти на брега, при което организират наблюдение по
суша и вода, при което виждат Р.К. да излиза с лодка на брега, след което отива
до джипа, докарва го до брега, където с лодката почва да товари. Когато
забелязва служебната лодка той избягва в посока Сушина, като оставя на брега
лодка „Колибри“, ел. двигател, 8 бр. мрежи с обща дължина
Жалбоподателят
изцяло оспорва констатациите, изложени в акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление.
Съдът, като обсъди материалите по
приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства – свидетелските показания на Р.С. (актосъставител),
С.И. и Н.Н. (свидетели по акта), констативен
протокол № 12/11.10.2017 г., прецени ги
поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:
На 11.10.2017 г., от 03,00 – 03,30 ч, служителите в отдел „Рибарство и
контрол – Централен Дунав“ гр. Шумен , Н. и П. изпълнявали служебните си
задължения в района на язовир „Тича”. И. и П. се придвижвали със специализирания
служебен плавателен съд (моторна лодка), а със служебен автомобил – спрял в
близост до акваторията, на територията на с. Ловец, общ. Върбица. Около 09,00
часа свидетелите, които били в плавателното средство приближавали в посока от
с. Тушовица (централното разклонение на язовира), към с. Ловец. При
приближаването им към т. нар. „Винпромски” остров, забелязали паркиран на
сушата, в района между с. Сушина и с. Ловец джип. Тъй като същият бил на
закрито място, служителите на ИАРА решили да го наблюдават. В този момент,
обаче, колегите им, намиращи се на брега в с. Ловец ги повикали по телефона по
друг повод. Четиримата разменили информация за паркираното превозно средство и
след приключване на другата проверка, отново се насочили към него. И. и П.
констатирали, че автомобилът все още се намира на същото място и слезли на
брега. Двамата огледали превозното средство и видели, че в него се намира
помпа, а задната му част е застлана с найлон, поради което решили да продължат
наблюдението. Двамата се разделили, като С. останал в близост до автомобила, а И.
се върнал в плавателното средство. Малко по-късно, И. забелязал човек на брега
и видял, че същият влачи от лодката по брега чували. След около десет минути
непознатият се насочил към автомобила, като тогава С. забелязал, че към мястото
откъм с. Сушина се приближава човек и разпознал известния му Р.К.. Последният влязъл
в автомобила, привел го в движение и го паркирал в близост до брега. С.
забелязал как жалбоподателят товари пълен чувал в багажника на джипа.
Служителят на ИАРА веднага сигнализирал на колегите си за случващото се, но в
същото време К. отново привел в движение автомобила и напуснал мястото. С. и И.
се срещнали на брега, където първоначално бил спрян автомобилът на нарушителя и
намерили на мястото седем чувала пълни с хрилни мрежи с уловена в тях риба,
надувна лодка –изпусната и сгъната, сложен върху нея ел. двигател, като описаните
вещи били покрити с плащ. Тъй като К. успял да напусне мястото, служителите на
ИАРА натоварили вещите и ги отнесли.
При така установените
фактически положения, като извърши служебна проверка по допустимостта на
жалбата и на законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно
постановление, обсъди направените с жалбата възражения и искане, взе предвид
становищата на страните, и като извърши оценка на събраните доказателства,
съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Последната
е подадена от надлежно лице, имащо качеството на нарушител в законоустановения
7-дневен срок – наказателното постановление е връчено на 18.12.2017 г., а
жалбата срещу него е депозирана пред ИАРА, отдел „Рибарство и контрол –
Централен Дунав” гр. Русе, на 19.12.2017 година. Ето защо, същата е допустима.
Относно основателността на жалбата:
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:
Въз основа на извършена служебна
проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление
не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, налагащи отмяна на
последното.
Доказа се по делото, че на 11.10.2017
г. жалбоподателят Р.К. извършил риболов в яз. „Тича“, в района между с. Ловец и
с. Сушина, в близост до т.нар. „Винпромски” остров, в нарушение на чл. 17, ал.
1, т. 1 от ЗРА. Касае се за извършване на стопански риболов по смисъла на § 1,
т. 28, изречение второ от ДР на закона. Съгласно цитираната разпоредба, за
стопански риболов се смята и риболов, извършван с уреди, различни от описаните
в чл. 24, ал. 1 от ЗРА. В конкретният случай, по делото се доказа, че
жалбоподателят извършвал риболов с хрилни мрежи. В тази насока съдът изцяло кредитира изложеното в съдебно заседание от
свидетелите С., И. и Н.. Показанията на същите са логични, последователни, във
взаимна връзка помежду си и взаимно допълващи се. Посочените свидетели са
категорични че именно К. ползвал надуваемата лодка в язовира. Проследяването на
същия, ползването на предварително скритото моторно превозно средство – джип, боравеното с мрежите на брега на
язовира и товаренето на чувал, идентичен с откритите на място, водят до единствено
възможния извод, че жалбоподателят извършил риболов на посоченото място, с хрилни
мрежи.
Административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 17, ал. 1, т. 1 от
ЗРА, съставомерно по чл. 56, ал. 1 от ЗРА. Съгласно чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗРА,
стопански риболов във водите на Черно море и река
Дунав се извършва след издаване на разрешително за стопански риболов и
придобиване на право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми.
Безспорно е, че К. не притежава подобно разрешително, както и че язовир „Тича“
е воден обект, различен от река Дунав и Черно море. Съобразно приетото за доказано по-горе, съдът намира,
че Р.К. извършил от обективна и субективна страна нарушението по чл. 56,
ал. 1 вр. чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗРА.
Предвид горното, съдът приема, че
законосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя.
Досежно
размера на наложеното наказание:
В
нормата на чл. 56, ал. 1 от ЗРА, законодателят е предвидил
наказание глоба в размер от 1500 лв. до 3000 лева. При индивидуализацията на
наказанието административнонаказващият орган е наложил на жалбоподателя
административно наказание в минималния, предвиден в закона размер.
Съдът счита, че размерът на
наложеното на жалбоподателя наказание е определен правилно от
административнонаказващия орган, доколкото е съобразено с предвидените в закона
предели.
С наказателното постановление, на
основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА, е постановено отнемане на риба,
от която:
По изложените съображения съдът
намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено
изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 26-45 от 08.12.2017 г., издадено от – Началник-отдел „Рибарство и контрол – Централен
Дунав” гр. Русе към Главна дирекция „Рибарство и контрол” на И.а.п.р.и а. въз основа на акт за установяване на
административно нарушение № В 0009524/13.10.2017 г., съставен от Р.Т.С.
– главен инспектор в отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ гр. Русе
(Шумен), с което на Р.М.К. с ЕГН **********,***,
за нарушение на чл. 17, ал. 1, т. 1
от Закона за рибарството и аквакултурите и
на основание чл. 56, ал. 1 вр. чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗРА, е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 1500,00 лв. (хиляда и петстотин лева); и на основание
чл. 90, ал. 1 от ЗРА, са отнети в полза на държавата:
На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, решението може да се обжалва с
касационна жалба, пред Административен съд гр.
Шумен, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, по реда на глава XII от Административнопроцесуалния
кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.
Районен съдия: