МОТИВИ към НОХД 1603/09г.
Производството
е образувано въз основа на внесен обвинителен акт.
Обвинението е против Т. Д. У. ***, за това, че на 03.05.2009г. в гр. Пазарджик пред дискотека „Тит Флавий” ,
е причинил на Л. Д. Б. ***, средна
телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата с мозъчно сътресение
протекло с пълна загуба на съзнание, довело до разстройство на здравето,
временно опасно за живота, като средната телесната повреда е причинена по
хулигански подбуди и макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
Престъпление:
по чл.131 ал.1 предложение 2-ро т.12 във
вр. с чл.129, ал.1 във вр. с ал.2 от НК във
вр. с чл.63 ал.1 т.4 от НК
В
съдебно заседание обвинението си поддържа от представителя на Районна
прокуратура Пазарджик, който пледира за осъдителна присъда.
Защитникът
на подсъдимия оспорва обективната съставомерност на деянието изцяло и пледира
оправдателна присъда.
Подсъдимият
не се признава за виновен.
Районният
съд, като обсъди и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.301 НПК, ръководейки се от
закона и по вътрешно убеждение, прие за установено следното:
Около 03.30часа
на 03.05.2009г. подс.У. и свидетелите А. и В. били заедно в дискотека „Тит
Флавий’, гр.Пазарджик. По същото време в дискотеката са били и св./пострадал Б. и приятелят му –
св.С.. по
някое време подсъдимият се приближил до пострадалия и започнал да настоява да
му заплати сумата от пет лева, която пояснил, че я дължи за счупена бутилка в
дискотека „Ларго”. Б. и С. обяснили на подсъдимия, че става
някакво недоразумение и той , въпреки, че не се съгласил, все пак се оттеглил.
След като престояли още около час в заведението, С. и Б. си
тръгнали. По стълбите към изхода на
известно разстояние след тях се движел подсъдимия в компанията на А. и В.. Виждайки
св. Б. пред себе си,подсъдимият отново започнал да настоява, че му дължи пет
лева, а Банково отново обяснил, че го бърка с друго лице. В момента когато
Банков се обърнал към движещия се зад него подсъдим, последният му нанесъл удар
в лявата част на лицето. От удара св.Б. политнал назад, ударил се в
парапета и паднал на земята, а подсъдимият му нанесъл нуколко удара в тялото
с крак, след което си тръгнал. Св. С. се приближил до напълно неподвижния Банков, повикал
по име няколко пъти, но Банков не отговорил. С. опитал на няколко пъти да
вдигне падналия, но той не помръдвал .
Нямал никакви реакции. Едва след две-три минути
Банков се съвзел и с помощта на Стойчев се изправил. Тъй като лицето му
било окървавено, се измил, след което се прибрал вкъщи.
На същия ден около 19ч. посетил дежурния кабинет към Спешно
отделение на МБАЛ Пазарджик , където бил
прегледан от св. д-р Е., който го насочил за освидетелстване, като описал
видимия хематом и охлузване на лявото око на пациента .
На
07.05.09г. пострадалият посетил кабинета по Съдебна медицина към МБАЛ
Пазарджик, където е освидетелстван и му е издадено СМУ 37/09г. , в който са
отразени хематом в тилната област на главата, кръвонасядане на долния клепач на
лявото око, разкъсно-контузна рана на лявата скула и на гърба на носа;
кръвонасядане в поясната област. Отразено
е съобщаването на пациента за загуба на съзнанието, както и оплакванията му от
главоболия, гадене и позиви за повръщане.
На
08.05.09г. пострадалият банков *** , по повод на която е отпочнало и настоящото
наказателно производство.
След
приключване на досъдебното производство, У е предаден на съд за причиняване на
пострадалия б., по хулигански подбуди, на средна телесна повреда, която се
изразява в контузия на главата, протекла с пълна загуба на съзнанието, довело
до разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Според
обвинението, инкриминираната контузия на главата,която е довело всъщност до
средната телесна повреда е резултат от нанесен удар от подсъдимия с бокс и то
директно в лявата лицева половина на пострадалия, от който удар той загубил
равновесие и паднал на земята в безсъзнателно състояние, продължило около
две-три минути. Подсъдимият обаче отрича категорично да е нанасял удар на
пострадалия. С това твърдение се изчерпват и дадените от него обяснения в
съдебната фаза на процеса, но пък то е потвърдено и поставено контекста на възпроизведената ситуация в
показанията на свидетелите А. и В., в чиято компания е бил процесната нощ
подсъдимия. Двамата еднозначно твърдят, че пострадалият бил очевидно повлиян от
алкохол и се подхлъзнал докато се движели по стълбите и на излизане от
дискотеката, при което паднал на земята.
Съдът
не възприе горната версия, която е изключително целенасочена за защита на
подсъдимия. Неефективната защита всъщност е резултат от съпоставката, която
направи съда на формиралите се две групи доказателства – тези, които
потвърждават версията на подсъдимия и от друга страна- тези, които
опровергават. Последните потвърждават обвинителната теза, тъй като
визират обстоятелства, идентични с изложените в обстоятелствената част на
обвинителния акт. На тези доказателства
всъщност е основно решението на
наблюдаващия прокурор от една страна да предаде дееца на съд и на второ място –
с обвинение за причинена средна телесна повреда. Степента на същата е
определена изключително в резултат показанията на свидетеля С., който е бил
непосредствен свидетел на инцидента и
въз основа на чиито твърдения е прието, че се касае до състояние на
пострадалия, при което той е нацяло е загубил в резултат нанесения му удар от
подсъдимия, съзнание за около две три минути. По начало възприемането на
степента на телесната повреда само въз основа показанията на св. С. и конкретно върху тези му твърдения за колко
време пострадалия Банков е бил напълно неконтактен и неподвижен, се атакува от защитата с мотива,
че се касае до субективна преценка, която поради това може да е невярна. Този
подход от страна на защитата обаче е тенденциозен, тъй като очевидно не държи
сметка ***, които вещото лице е дало относно заключението си какво по вид е
процесното телесно увреждане.
Защитната
позиция на подсъдимия е дискредитирана и от собствената й непоследователност. Непосредствено след инцидента подсъдимият се
обадил по телефона на св. А., съобщил и , че я е посочил като свидетел и тя
трябва пред разследващ орган да потвърди, че вечерта преди процесната нощ е
била заедно с подсъдимия. Андонова отказала да лъжесвидетелства.
Това,
че подсъдимият се е опитал да осигури такова „алиби” се потвърждава и от
показанията на св. К. Той е полицейският служител, който е извършил проверка по
повод подадената от пострадалия жалба и пред когото , в присъствието на
инспектора ДПС при РУ Пазарджик, Узунов е излъгал, че процесната нощ е бил
именно с Андонова и въобще не е посещавал дискотека „Тит Флавий”. Очевидно
впоследствие и поради отказа на Андонова да лъжесвидетелства в негова полза,
Узунов е внесъл промяна в защитната стратегия и тя е насочена вече към
опровергаване не присъствието му в дискотеката , а факта на нанасянето на удар
върху пострадалия. Той се твърди в
показанията на свидетелите Александров и Василев, които съдът не възприе като
основа за изграждане на фактически изводи.
Освен, че те съвсем ясно депозират твърдения, които да обслужват
защитната позиция на подсъдимия, на второ място, се опровергават от показанията
на самия пострадал и св. Ст., които пък гласни доказателства са в пълен синхрон
с всички останали доказателства. на първо място са потвърдени от показанията на
св. К., който е снел обяснения и от тях. На следващо място са потвърдени от
издадените медицински документи , които визират посещение след инцидента на
пострадалия в кабинета на Спешно отделение към МБАЛ Пазарджик и посещение след
това в кабинета по Съдебна медицина, където му е издадено СМУ, визиращо
видимите телесни увреждания и оплакванията на пациента.
Според
показанията на пострадалия Б. и св. С. , конфликтът между първия от тях и
подсъдимия започнал по-рано в самото заведение, където У. настоявал пред Б., че
му дължи сумата от пет лева, сочейки и конкретното основание. У. получил
обяснение, че се бърка и се оттеглил.
След
като престояли още известно време в дискотеката, се тръгнали както компанията на
У. – заедно с А. и В., така и Б. и С.,
които вървели отпред. Докато се движели по стълбите У. подновил претенциите си
към пострадалия за пет лева, като последният и този път отрекъл да ги дължи. Докато
спорели подсъдимият се приближил ив момента, когато Б. се обърнал към него получил удар в лявата лицева
половина. От удара паднал . Какво е било състоянието на пострадалия в
следващите две-три минути сочат показанията на св. С., тъй като самият Б. няма
спомен, обяснение за което дава и експерта. Според показанията на С. , Банков е
лежал неподвижно около две-три минути, през което време не реагирал нито на
думите на приятеля си , нито на опитите му да го вдигне. Дори и при разпита си
пред св. К., С. е обяснил състоянието на Б. по същия начин, като още тогава е
посочил времетраенето на това състояние, което всъщност оказва, според експерта
и решаващо значение за преценката на степента на безсъзнателното състояние. Самият
експерт присъства на разпита на св. С. и потвърди, че описанието, което
свидетелят дава на състоянието на пострадалия напълно съответства на пълна
загуба на съзнанието при мозъчно сътресение.
Принципно,
при разпита си експертът обяснява, че мозъчното сътресение е три степени е лека
– като зашеметяване, втора степен и тежка степен, които две степени протичат с
пълна загуба на съзнанието. Поради липсата на морфологични белези, които да
индикират това състояние, оценката се прави предвид данните, които се съобщават
от пострадалия или други присъстващи лица , които са били непосредствени
свидетели на това негово състояние. При това експертът изключва тази оценка да
се базира само и единствено на данните, съобщаването пострадалия, дори и когато
той е напълно добросъвестен. От значение са обективните данни, както и
последващото състояние на пациента. В конкретния случай С. описва състояние на
пострадалия, при което той напълно се е изключил от обстановката, бил е
неподвижен, напълно двигателно и говорно неактивен. Дори самият експерт твърди,
че не следва да се доверява на преценката на С. колко време всъщност е
продължило това състояние около две или три минути, но очевидно е, че
продължителността е била повече от минута – минута и половина, поради което се
касае до пълна загуба на съзнание. Относно това кой точно удар – дали
нанесеният от подсъдимия Узунов или ударът при падане са причинили това състояние
експертът не дава отговор. Това е и без значение, тъй като дали директният удар
на подсъдимия или получената в резултат на него при падане травма са довели до
състояние, в което макар и временно е съществувала опасност за живота му, това
състояние все е в причинно -следствена връзка с нанесения именно от подсъдимия
удар.
Лансираната
версия от подсъдимия , че пострадалия е получил увреждането на здравето си от
падане при подхлъзване , се опроверга не само поради пълното дискредитиране на
онези гласни доказателства, които визираха такава постановка. Като се има
предвид разпита на експерта и описанието на обективираните находки в СМУ,
причинени са травматични увреждания в различни анатомични области - на лява
лицева половина на главата и по носа и от друга страна – кръвонасядане в
поясната област и хематом в тилната
област на главата. Наличието на такива увреждания в различни анатомични области
изключва според вещото лице възможността да бъдат свързани само с теренна
травма и то при еднократно падане, за каквото съобщават А.и С. След разпита на
св. Стойчев вещото лице уточнява и възможния механизъм на причиняване на
уврежданията: при нанасяне на удара от подсъдимия пострадалият е увреден в
лявата лицева половина, а при падането си вследствие на този удар е получил
травматичния оток и кръвонасядане в тилната област и поясната. Дори и да не може да се конкретизира
конкретната причина за безсъзнателното състояние, протекло с пълна загуба на
съзнание, на пострадалия, от значение е,
че то се произтича от удара на подсъдимия, с който е причинено мозъчно
сътресение с комационна форма ( виж разпита на експерта в с.з. 29.1.09г) и е създало , макар и временна опасност за живота
на Б. ( и заключението по изслушаната СМЕ). .
В
субективно отношение подсъдимият е действал със съзнанието, че действията му са
противоправни . Съзнавал е, че засягайки
един от жизнено важните органи на човешкото тяло може да причини сериозно
телесно увреждане и е предвиждал възможността за причиняване на такова. Няма
данни, които да сочат, че е предвиждал конкретната по вид и степен телесна
повреда, която е причинил, но във всички случаи се е отнасял напълно
безразлично и е допускал настъпването й. Макар и непълнолетен подсъдимият е
разбирал свойството и значението на постъпките си и е могъл да и ръководи.
Имайки
предвид показанията на свидетелите С. и Б., потвърдени от тези на св. К. съдът
прие наличие на личен мотив в действията на подсъдимия, с които е причинил
средна телесна повреда на пострадали, което изключва квалификацията на същата
като „ причинена по хулигански подбуди”. Посочените свидетели сочат , че подсъдимият,
припознавайки в пострадалия трето лице, търсел от него дължима сума и поради
отказа да я получи и с убеждението си, че именно това лице е неговия длъжник,
му нанесъл удара.
Поради
това и подсъдимият бе оправдан по обвинението в извършено престъпление по чл.131
ал.1 пр.ІІ т. 12 вр. Чл. 129 ал.1 вр. Ал.2 вр. Чл. 63, ал.1 т.4 и го призна за
виновен по основания състав на чл. 129, ал.1 вр.чл. 63, ал.1 т.4 от НК.
За да
наложи на подсъдимия наказание за това престъпление , съдът съобрази от една
страна високата обществена опасност на деянието, което е престъпление против
личността и което е израз на една неоправдана агресия в рамките на едно
поддържано конфликтно поведение.
Подсъдимият
е личност със занижена степен на обществена опасност, като липсват негативни
характеристични данни и предходни осъждания, но следва да се отчете конкретната
проява на агресия и дързостта й, тъй като дори гласните доказателства, които
иначе следваше да потвърдят тезата на подсъдимия, илюстрираха съотношението в
телесните маси на нападателя и жертвата изцяло в нейна полза.
Агресивното
поведение на подсъдимия е започнало с инициран от него конфликт още в
заведението с настояванията си, че пострадалия му е длъжник. У.е подновил спора
при излизането, като е отхвърлил категорично обяснението на пострадалия и на С.,
че греши, и директно се е нахвърли към него. Нанесъл му е удар и според
показанията на С., след като пострадалия паднал и се ударил, на земята
продължил да го рита, което илюстрира ясно една ярост, ожесточеност , дързост и
дори безскрупулност в действията му. Няма как те да бъдат оправдани с
младежката възраст на подсъдимия, тъй като тя логично би трябвало да създаде
респект към пострадалия, който, както се уточни, превъзхожда значително по ръст
и тегло нападателя си. При това съдът прие, че независимо от липсата на данни
за други предходни противоправни или протиобществени прояви , конкретната
такава на подсъдимия заслужава такава критичност , която изключва възможността
за приложение на чл. 55 от НК и която следва да намери отражение в наказание,
което от една страна да се яви съответно на престъплението, така че да бъде
справедливо възмездие за него, а от друга - да бъде и целенасочено към внасяне
на промени в съзнанието на подсъдимия и постигане на общопревантивен ефект.
Отчитайки това и предвид редукцията по чл. 63 от НК съдът наложи на подсъдимия минимално предвиденото в закона наказание
лишаване от свобода – за срок от три месеца.
Все пак
липсата на предходни осъждания , както и фактът, че конкретната проява, макар и
израз на една неоправдана агресия, е
инцидентна по своя характер, което позволява изводи, че дори и наложеното
наказание да не бъде ефективно изтърпяно, а изтърпяването му се отложи, то може
да окаже поправително въздействие върху непълнолетния подсъдим,
предупредително-възпиращо, както и такова въздействие върху останалите членове
на обществото, мотивира състава на съда да отложи изтърпяването на наложеното
наказание.. Поради това и на основание чл. 66, ал., от НК съдът отложи изтърпяването на наложеното на подсъдимия наказание за изпитателен
срок от три години, като на основание чл. 67 , ал. ІV от НК възложи
възпитателните грижи по отношение на подсъдимия на МКБППМН при Община
Пазарджик.
На
основание чл. 189, ал.3 от НК в тежест на подсъдимия се възложиха сторените по
делото съдебно-деловодни разноски в размер на 95 лв.
По изложените мотиви бе постановена
присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:...........................