Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Атанас Иванов | |
и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по подадена искова молба от Областна Дирекция на МВР - Б., БУЛСТАТ BG 12900735, представлявана от директора Г. Д. К., със съдебен адрес [населено място] ул. "В против П. С. М., с ЕГН [ЕГН], с адрес за призоваване [населено място] Твърди се в исковата молба, че ответника П. С. М. е бивш служител па ОД на МВР - Б., назначен по трудово правоотношение с трудов договор №85/05.01.2001г. на длъжност „домакин Г." в М. в Р./ОДМВР/, считано от 01.01.2001г., като с допълнително споразумение №1753/21.05.2010г. служителят е преназначен на длъжността „домакин Г." в „УССД" към „Администрация - ОДМВР" при ОД на МВР Б.. Служителят се е запознал със специфичната длъжностна характеристика с протокол рег. №32803/02.08.2011г. Посочва се, че основните длъжностни задължения на служителя са следните: Служителят е материално отговорно лице, носи пълна имуществена отговорност за числящите му се наличности на материални активи, правилното и своевременно заприходяване и разходване на същите, отговаря за доставката, съхранението, правилното и своевременно заприходяване и изписване на Г., изпълнява задълженията, определени в чл. 16 от "Инструкция за експлоатация, планиране и материално техническо осигуряване на МПС и инженерна техника в МВР", доставя, съхранява и раздава Г. съгласно утвърдените лимити, води цялостната отчетност на склада съгласно нормативните документи, раздава Г. само на основание съответен разходен документ, изготвя ведомост по образец в края на тримесечието за изразходваните количества Г., предлага за брак негодното имущество, числящо се на склада на бензиностанцията, следи за правилното стопанисване и експлоатацията на наличния сграден фонд и инвентар, изпълнява и други задачи, възложени от ръководството в рамките на притежаваната квалификация и компетентност. Освен това съгласно изискванията за заемане на длъжността се посочва, че той е длъжен да познава законовите и подзаконови актове и ръководните документи, регламентиращи дейността на материално отговорното лице като: правилници и инструкции за отчитане на материалните активи в МВР; инструкции и наредби за провеждане на инвентаризации в МВР; заповеди и нормативни документи за правилата за съхранение и експлоатация на материалните активи; да познава номенклатурата на доставяните материални активи като вид, марка, модел, и др. Посочва се, че на 04.11.2011г. с писмо вх. № 50897 по описа на ОДМВР Б. е получено писмо от Дирекция "Вътрешна сигурност" -МВР, в което се посочва, че в резултат на получена оперативна информация и проведени ОИМ, са установени служители на ОДМВР Б., извършили кражба на 13 броя варели /около 2600 литра/ бензин чрез използване на чуждо МПС, от ведомствената бензиностанция на Дирекцията. По случая е образувано сл.д.№ 31/2011г. по описа на О. при ОП Б. за престъпление по чл. 195 ПК срещу П. М. и В. Н По-късно, ответникът с протоколно определение № 3976, постановено на 14.05.2012г. по НОХД №930/2012г. по описа на БлРС, е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 201 изр. 2 НК, за което е осъден на лишаване от свобода за срок от 2г. и 6 м., изпълнението на наказанието на което е отложено за срок от 4 години по реда на чл.66 от НК и е осъден на 2г. и 6м. лишаване от право да упражнава длъжности като MOЛ в държавно или общинско учреждение. Твърди се, че със заповед peг. №530/19.03.2012г. на директора на ОДМВР на М. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение" и е прекратено трудовото му правоотношение по трудов договор рег.№85/2001г. изменен с допълнително споразумение №1753/2010г. по описа на ОД, считано от датата на връчване на заповедта - 09.03.2012г. В отговор на писмото на дирекция „Вътрешна сигурност", директора на ОД на МВР Б. с докладна записка peг. № 48437 от 07.11.2011г. е поискал от министъра назначаване на комисия за извършване на материална проверка на основание ЗДФИ и чл. 11, т. 1 от Вътрешните правила за възлагане, извършване и отчитане на материалните проверки в МВР утвърдени с МЗ № I- 4361/16.02.2011г. Материалната проверка на склад Г. при ОДМВР - Б. е възложена със заповед на Министъра на вътрешните работи per. № 1з 3037/02.12.2011 г. за период на отчитане на Г. от 28.05.2008 г. до 01.12.2011 г. В резултат на проверката е изготвен доклад рег.№ 1-2935/03.02.2012г. за извършване на материална проверка на склад Г. при ОДМВР Б. от инспектор Ц. Ц. от „Звено за материални проверки" - МВР, връчен на ответника, ведно с приложенията към него с разписка рег.№5551/08.07.2012г. лично срещу подпис. Твърди се, че ответника П. С. М. - домакин Г. в „Управление на собствеността и социални дейности" при ОДМВР - Б., във връзка с дейността му на материалноотговорно лице, което отговаря за получаването, съхраняването и изписването на Г. за периода от 28.05.2008 г. до 01.12.2011 г., за липса на гориво-смазочни материали, е привлечен към имуществена отговорност на основание чл.21, ал.1, т. 2 и във връзка с чл.23, т.1 от Закона за държавната финансова инспекция, за което е изготвен акт за начет рег. №1- 2937/03.02.2012г. по описа на Звено за материални проверки - МВР /вх.№5991/06.02.2012г. по описа на ОДМВР Б./. Акта за начет, ведно с приложенията към него, е връчен на 07.02.2012г., видно от подписан от ответника протокол. В законноустановения срок М. е подал възражение вх. 9027/23.02.2012г. срещу акта за начет, по който проверяващите инспектори са изготвили заключение рег.№ 1-6577/08.03.2012г., с което отхвърлят възражението. Заключението е връчено с протокол рег.№9965/09.03.2012г. на ответника лично, като същият е отказал да удостовери връчването с подписа си, което обстоятелство е удостоверено с подписа на други двама свидетели. Сочи се, че съгласно чл. 19 от ЗДФИ материалите от проверката, ведно с доклада и акта за начет са изпратени на Районна прокуратура Б., за което на 01.10.2012г. е образувано ДП № 1281/2012г. по описа на РП Б. срещу ответника за престъпление по чл.202, ал.2, т.1 вр. ал.1, т.1 вр. чл.201, вр. чл.З10, вр.чл.308, ал.1 от НК. В исковата молба подробно са изложени констатациите на изготвения акт за начет и нарушенията които са констатирани. Посочва се, че с акта за начет, проверяващите инспектори от „Звено за материални проверки" - МВР са установили от изготвените равносметки на получените и разходваните от MOJI П. С. М. Г. за периода от 28.05.2008 г. до 01.12.2011 г. липса на: бензин A 95Н в размер на 27 203 литра на стойност 64 743,14 лв.; дизелово гориво в размер на 19 480 литра на стойност 49 284,40 лв.; двигателно масло М10Д в размер на 216 литра на стойност 820,80 лв.; трансмисионно масло R90 в размер на 58 литра на стойност 190,24 лв.; хидравлично масло в размер на 36 литра на стойност 356,40 лв.; двигателно масло 10W40 в размер на 193 литра на стойност 2 316 лв.; антифриз в размер на 262 литра на стойност 1 965 лв.; маслен филтър за ВАЗ в размер на 10 броя на стойност 70 лв.; маслен филтър- вносен в размер на 7 броя на стойност 36,40 лв. и течност за чистачки в размер на 21 л. на стойност 95,76 лева. С установената липса на Г. в общ размер на 119 878,14 лева се твърди , че е причинена вреда на ОДМВР- Б., за която на основание чл. 21, ал. 1, г. 2, във връзка с чл. 23 т.1 от Закона за държавната финансова инспекция /ЗДФИ/ следва да носи пълна имуществена отговорност, П. С. М. - MOJI на склад Г., включително със законната лихва на основание чл. 26 от ЗДФИ в размер на 2211.78 лв., от деня на установяването и на 01.12.2011 г. до 03.02.2012 г. година /датата на съставяне на акта за начет/, както и законна лихва след тази дата до окончателно възстановяване на сумата. Въз основа на установената с акта за начет липса в посочения по-горе размер ощетеното държавно учреждение ОДМВР Б. е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу материално отговорното лице П. М., въз основа на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 5270/27.06.2012г. по ч.гр.д.№ 1707/2012 г. по описа на PC Б. и изпълнителен лист от 27.06.2012г. Въз основа на последните се твърди, че е образувано изпълнително дело № 200/12г. по описа на ДСИ при PC Б.. Ответника М. е възразил срещу издадената заповед в законноустановения срок по реда на чл.414, ал.2 ГПК, предвид което са посочва, че е инициирано настоящото производство. Изложени са твърдения, че ответника П. М. е бил в трудово правоотношение с ищеца ОДМВР Б. на длъжност „домакин Г." в „УССД" към „Администрация - ОДМВР" при ОД на МВР Б. и в качеството му на МОЛ е носил пълна имуществена отговорност за числящите му се наличности на материални активи - Г., правилното и своевременно заприходяване и разходване на същите, освен това е отговарял за доставката, съхранението, правилното и своевременно заприходяване и изписване на Г., доставя, съхранява и раздава Г. съгласно утвърдените лимити и водил цялостната отчетност на склада съгласно нормативните документи. При направената от проверяващите инспектори по акта за начет съпоставка, между заредените количества Г., съгласно данните отразени в разходните ведомости „обр.За", с тези отразени в сборната разходна ведомост са установени значителни разлики. При проверката на горепосочените документи е установено, че без наличието на документална обоснованост в сборната ведомост са отразявани неверни количества Г.. С горното е нарушена разпоредбата на чл. 5, ал. 3 и чл. 48, ал. 3 от Инструкция № 125/02.07.2004 г. за отчетността на активите в МВР. Като виновен за допуснатото нарушение е установен П. С. М., който в качеството му на домакин Г. при ОДМВР-Б. е съставял сборни ведомости за разхода на Г., които не отговарят на данните за реално разходваните количества отразени в разходните документи. Освен това са установени редица случаи при които П. М. в разходните ведомости е записвал неверен сбор на общото количество заредено гориво в съответното МПС. Същото е видно и от пътните книжки на тези МПС, тъй като не са изминали съответните километри. Твърди се, че като виновен за допуснатото нарушение е установен П. С. М., който в качеството му на домакин Г. при ОДМВР-Б. е съставял, разходни ведомост „обр. 3-а" за отчитане на получените от шофьорите на МПС гориво-смазочни материали, които не отговарят на реално заредените. В заключение в акта за начет се твърди, че е направен извод, че П. М. е представял във финансовата служба на ОД на МВР-Б. недостоверни и манипулирани данни, които не са подкрепени със съответните разходооправадателни първични счетоводни документи. В резултат на горепосочените действия осчетоводявания във финансовата служба разход на Г. е по-голям от действителния. Разликата между осчетоводеният разход на Г. (не доказан с разходооправдателни документи) и фактически извършеният е липса на Г. от склада. От акта за начет се твърди, че безспорно е установена липса на Г. в общ размер на 119 878,14 лева, с което е причинена вреда на ОД на МВР Б., в качеството на второстепенен разпоредител с бюджетни средства, за която на основание чл. 21, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 23 т.1 от Закона за държавната финансова инспекция /ЗДФИ/ ответника П. М., в качеството му на MOJI „домакин Г." в „УССД" към „Администрация - ОДМВР" при ОД на МВР Б. следва да носи пълна имуществена отговорност, включително със законната лихва на основание чл. 26 от ЗДФИ в размер на 2211.78 лв., от деня на установяването и на 01.12.2011 г. до 03.02.2012 г. година /датата на съставяне на акта за начет/, както и законна лихва след тази дата до окончателно възстановяване на сумата. Прави искане пред съда да бъде установено спрямо ответника на основание чл. 422 от ГПК, че същият дължи на ищеца на основание чл.21 ал.1 т.2 от ЗДФИ сумата от 119 878,14 /сто и деветнадесет хиляди осемстотин седемдесет и осем лева и четиринадесет стотинки/, представляваща обезщетение за вреда, причинена на ОДМВР Б. при изпълнение на служебните му задължения на заеманата отчетническа длъжност домакин Г." в „УССД" към „Администрация - ОДМВР" при ОД на МВР Б. - в периода 28.05.2008 г. до 01.12.2011 г., установена при извършена материална проверка, възложена със заповед на Министъра на вътрешните работи peг. № 1з 2917/21.11.2011 г. и peг. № 1з-3199/15.12.2011 г., с крайна дата 15.02.2012 г. и обхванала периода от 28.05.2008 г. до 01.12.2011 година, сумата от 2211.78/две хиляди двеста и единадесет лева и седемдесет и осем стотинки/ лв. - обезщетение за забава в периода 01.12.2011 г. до 03.02.2012 г. година включително, ведно със законната лихва от тази дата до деня на пълното възстановяване на вредата на основание чл. 26 от ЗДФИ, както и сумата от 2534.43 /две хиляди петстотин тридесет и четири лева и четиридесет и три стотинки/ лева - разноски по делото, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №5270/27.06.2012г. по ч.гр.д. №1707/2012г. по описа на районен съд Благоевград , [населено място] III състав. Претендират се и направените съдебните и деловодни разноски по настоящото производство, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 2891.80 /две хиляди осемстотин деветдесет и един лева и осемдесет стотинки/ лв., съгласно чл.78, ал.1, т.8 ГПК във вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 /09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет. В срока за подаване на отговор на исковата молба, ответникът е подал такъв. На първо място е заявено възражение, че исковата молба е просрочена и като такава е недопустима. Посочва се, че е депозирана извън преклузивния, предвиден от законодателя в ГПК срок, поради което и производството по делото на първо място следва да бъде прекратено, поради просрочие и недопустимост на исковите претенции. На следващо място се навеждат възражения, че исковата молба е основана на акт за начет, който ответника е оспорил изцяло при запознаването с него, като се посочва, че го оспорва и понастоящем изцяло. Счита, че е незаконосъобразен и необоснован. Посочва, че цялостната проверка, въз основа на която е издаден акта за начет е едностранчива и тенденциозна. Сочи се, че исковите претенции са неоснователни, както и че се основават на неверни и неистински доказателства. Оспорват се представените към исковата молба инвентаризационни описи вкл. и съставените констативни протоколи, описани по-долу като ответника твърди, че е имитиран подписа му. Твърди се, че на 01.12.2011г. е съставен акт за наличност, находящ се на стр.16 и 17,том първи от приложенията към исковата молба за извършено измерване и преброяване. Такъв акт ответника сочи, че изобщо никой не му е поднасял за подпис и със съдържанието му изобщо не е запознат. Нито е присъствал при такова замерване, нито на броене. Същото касае и констативните протоколи с №51111, №51115 и двата от 24.11.2011 г. на стр.8 и 9 от приложенията в том първи към исковата молба. За тези дни от 8.11.2011 година до 23.11.2011 год., както и от 30.11.2011г. до 03.12.2011г. ответника сочи, че е бил в отпуск по болест и не е участвал при извършване на проверката, нито е запознат с констативните протоколи. Оспорва също така и че не е изготвил и подписал, приложените в том първи разходни ведомости, намиращи се от стр.356 до 389, като твърди, че положените на тях подписи като „завеждащ склад" не са положени/подписани от него. Същото твърди и за разходни ведомости, находящи се в том втори от приложенията към исковата молба от стр.493-506 от стр.596 до 6. Изложени са възражения, че от акта за начет ответника е установил, че цялото производство по издаването му е проведено в нарушение на всички правила и норми, като част от материалите, които са описани отразяват неправилно посочени от проверяващите количества. В акта са налични и сборни аритметични грешки, които обаче са грешки на проверяващите. От там идва и констатираната разлика по повечето от позициите. Посочва, че неправилно проверката, а впоследствие и в исковата молба не са намерили място и не се признават разходи, като в повечето от позициите незаконосъобразно те са увеличени. В този смисъл се твърди, че са изцяло необосновани изводите, че е представил във финансовата служба на МВР-Б.- [населено място] и манипулирани данни, които според ищеца не са подкрепени със съответните разходно-оправдателни първични счетоводни документи. Сочи се, че незаконосъобразно и при едностранчиво посочване на конкретни факти и неверни сборове, ищецът е възприел извода, че осчетоводявания във финансовата служба разход на Г. е по- голям от действителния, както и че липсата възлиза на такива Г. на стойност 119 878,14 лева. Изложено е становище, че неправилно ищецът е игнорирал и не е зачел представените от ответника разходни документи на Дирекция УССД- към МВР –София, тъй като тези разходни документи се изпращат директно пред УССД-МВР-София и установяват липсата на каквото и да било нарушение от страна на М.. Посочва се, че те не са взети предвид и резултатите от проверките и ревизиите, които са му били извършени за посочения период в исковата молба, които не са установили никакви липси. В съдебно заседание, ищецът не се явява, за него се явява процесуален представител, който поддържа исковата молба. Представя писмена защита в този смисъл. В съдебно заседание, ответникът не се явява, за него се явява процесуален представител, който оспорва така предявените искове по съображенията, изложени в отговора на исковата молба. Представя писмена защита в този смисъл. При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска, въведени са три предмета на делото, при обективно евентуално съединяване на искове- по първия иск е спорното материално право да се иска установяване на съществуване на оспорено вземане от трето лице, която правна квалификация е чл. 422 от ГПК, като по втория иск това е правото на вземане за лихва, която правна квалификация е чл. 86 от ЗЗД, а по третия иск това е правото на вземане за разноски в процеса, която правна квалификация е чл. 78 от ГПК. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Ответника П. С. М. e бил назначен в ОД на МВР - Б., на длъжност „домакин Г." в М. в Р./ОДМВР/, считано от 01.01.2001г., видно от трудов договор №85/05.01.2001г. С допълнително споразумение №1753/21.05.2010г., представено по делото, служителят е бил преназначен на длъжността „домакин Г." в „УССД" към „Администрация - ОДМВР" при ОД на МВР Б.. Видно от Специфична длъжностна характеристика рег. № 32803/02.08.2011 г. е, че основните длъжностни задължения на служителя били следните: Служителят е материално отговорно лице, носи пълна имуществена отговорност за числящите му се наличности на материални активи, правилното и своевременно заприходяване и разходване на същите, отговаря за доставката, съхранението, правилното и своевременно заприходяване и изписване на Г., изпълнява задълженията, определени в чл. 16 от "Инструкция за експлоатация, планиране и материално техническо осигуряване на МПС и инженерна техника в МВР", доставя, съхранява и раздава Г. съгласно утвърдените лимити, води цялостната отчетност на склада съгласно нормативните документи, раздава Г. само на основание съответен разходен документ, изготвя ведомост по образец в края на тримесечието за изразходваните количества Г., предлага за брак негодното имущество, числящо се на склада на бензиностанцията, следи за правилното стопанисване и експлоатацията на наличния сграден фонд и инвентар, изпълнява и други задачи, възложени от ръководството в рамките на притежаваната квалификация и компетентност. От протокол peг. №32803/02.08.2011г. е видно, че ответникът се е запознал със Специфична длъжностна характеристика рег. № 32803/02.08.2011 г. Със Заповед peг. №530/19.03.2012г. на директора на ОДМВР на ответника е наложено дисциплинарно наказание „уволнение" и е прекратено трудовото му правоотношение по трудов договор рег.№85/2001г. изменен с допълнително споразумение №1753/2010г. по описа на ОД, считано от датата на връчване на заповедта - 09.03.2012г. На същата дата е съставен и акт за напускане на ответника, представен по делото. Видно от представената и приета като доказателство по делото докладна записка peг. № 48437 от 07.11.2011г. на директора на ОД на МВР Б., последният е поискал от министъра на вътрешните работи назначаване на комисия за извършване на материална проверка на основание ЗДФИ и чл. 11, т. 1 от Вътрешните правила за възлагане, извършване и отчитане на материалните проверки в МВР утвърдени с МЗ № I- 4361/16.02.2011г. Материалната проверка на склад Г. при ОДМВР - Б. е възложена със заповед на Министъра на вътрешните работи peг. № 1з 3037/02.12.2011 г. за период на отчитане на Г. от 28.05.2008 г. до 01.12.2011 г. В резултат на проверката е изготвен доклад рег.№ 1-2935/03.02.2012г. за извършване на материална проверка на склад Г. при ОДМВР Б. от инспектор Ц. Ц. от „Звено за материални проверки" – МВР. Същият е връчен на ответника, ведно с приложенията към него, видно от разписка рег.№5551/08.07.2012г., лично срещу подпис. В следствие на проверката, на ответника е съставен акт за начет peг. №1- 2937/03.02.2012г. по описа на Звено за материални проверки - МВР /вх.№5991/06.02.2012г. по описа на ОДМВР Б./., с който същият е привлечен към имуществена отговорност на основание чл.21, ал.1, т. 2 и във връзка с чл.23, т.1 от Закона за държавната финансова инспекция. В процесната проверка ответникът е бил представляван от М. Б., видно от Заявление №51109 от 25.11.2011 г., подписано от ответника. Акта за начет, ведно с приложенията към него, е връчен на 07.02.2012г., видно от подписан от ответника Протокол за връчване на акт за начет от 07.02.2012г. В законноустановения срок М. е подал възражение вх. 9027/23.02.2012г., прието и представено като доказателство по делото, срещу акта за начет, по който проверяващите инспектори са изготвили заключение рег.№ 1-6577/08.03.2012г., с което отхвърлят възражението. Заключението е връчено с протокол рег.№9965/09.03.2012г. на ответника лично, като същият е отказал да удостовери връчването с подписа си, което обстоятелство е удостоверено с подписа на други двама свидетели. С акта за начет, проверяващите инспектори от „Звено за материални проверки" - МВР са установили от изготвените равносметки на получените и разходваните от ответника П. С. М. Г. за периода от 28.05.2008 г. до 01.12.2011 г. следните липси: бензин A 95Н в размер на 27 203 литра на стойност 64 743,14 лв.; дизелово гориво в размер на 19 480 литра на стойност 49 284,40 лв.; двигателно масло М10Д в размер на 216 литра на стойност 820,80 лв.; трансмисионно масло R90 в размер на 58 литра на стойност 190,24 лв.; хидравлично масло в размер на 36 литра на стойност 356,40 лв.; двигателно масло 10W40 в размер на 193 литра на стойност 2 316 лв.; антифриз в размер на 262 литра на стойност 1 965 лв.; маслен филтър за ВАЗ в размер на 10 броя на стойност 70 лв.; маслен филтър- вносен в размер на 7 броя на стойност 36,40 лв. и течност за чистачки в размер на 21 л. на стойност 95,76 лева. Общия размер на установената с акта за начет липса на Г. в възлиза на 119 878,14 лева. Видно от представените по делото разходни ведомости, между заредените количества Г., съгласно данните отразени в разходните ведомости „обр.За", с тези отразени в сборната разходна ведомост са налице значителни разлики, както това е било констатирано от проверяващите инспектори. По този начин реално заредените количества Г. са значително по-малко от отразените им общи количества в сборната разходна ведомост. Въз основа на установената с акта за начет липса в посочения по-горе размер ищецът ОДМВР Б. е развил заповедно производство като е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу ответника, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 5270/27.06.2012г. по ч.гр.д.№ 1707/2012 г. по описа на PC Б. и изпълнителен лист от 27.06.2012г. Ответника М. е възразил срещу издадената заповед в законноустановения срок по реда на чл.414, ал.2 ГПК. В хода на производството са разпитани като свидетели Ц. Н. Ц., М. П. Б., С. И. Ш., А. М. А. и Г. С. Г.. От свидетелските показания се установява следното : В показанията си, свидетелят Ц. Ц. сочи, че е участвал в процесната проверка. Когато същата започнала ответникът бил в проверявания обект, като складовете са били запечатани преди да дойдат проверяващите органи и разпечатани в присъствието на следовател. Проверката започнала чрез попълване на въпросен лист от ответника. Първо били проверени приходните и разходните документи, които били дадени на проверяващите от ответника, след което последният подал процесното заявление да бъде представляван от свидетеля Б., поради здравословни проблеми и напуснал проверявания обект. Свидетелят твърди, че през цялото време на проверката М. Б. е присъствал, в качеството си на представител на ответника, като е подписвал документите, които е следвало да се предявят на последния. В хода на проверката били установени, посочените в акта за начет разлики между разходните ведомости и сборната ведомост, тъй като в сборната ведомост били посочени като разходени по-големи количества Г., отколкото били изписвани с отделните разходни ведомости. В приходните документи такива разлики нямало. Свидетелят сочи, че на проверката са присъствали Г., Б., представител от икономическа полиция и главен разследващ полицай от Б.. Свидетелят сочи, че МОЛ към момента на извършване на проверката бил ответника, като това бил установено от проверяващите на базата на трудовия договор на М. и длъжностната му характеристика. Към момента на проверката, свидетелят е работел в Звено за материални проверки към МВР, като специалист и заема същата длъжност и към настоящия момент. В показанията си, свидетелят А. А.ов сочи, че е бил служител в Звено за материални проверки на МВР, като инспектор към месец ноември-декември 2011 г. В това си качество той е участвал в процесната проверка в склад Г. на ОД на МВР – Б.. Свидетелят посочва, че МОЛ към момента на извършване на проверката бил ответника, като това бил установено от проверяващите на базата на трудовия договор на М. и длъжностната му характеристика. Проверката започнала чрез попълване на въпросен лист от ответника. След това ответникът е подал объседеното по-горе заявление да бъде представляван от свидетеля Б. за останалата част от проверката. Свидетелят сочи, че на проверката са присъствали Г., Б., представител от икономическа полиция и главен разследващ полицай от Б.. Преди проверката, проверяваните складове за Г. били запечатани, като при отварянето им присъствала следовател П. Били направени замервания на цистерните в склада, както и проверки за течове на същите, като течове не били установени. На някои от замерванията присъствал и ответника. Неговият представител присъствал на всички замервания, като документите се изготвяли на място, тъй като проверяващите органи разполагали с лаптоп и принтер. Свидетелят сочи, че били установени разлики в количествата Г., отразени в разходните ведомости и сборната ведомост, като в последната тези количества били завишени. Въз основа на направените констатации проверяващите издали акта за начет, които бил връчен и подписан от ответника. Свидетелят твърди, че в хода на проверката ответникът не е възразявал срещу начина на провеждането й. Проверката обхващала периода от издаване на акта за наличност от последната ревизия до 2011 г. В показанията си, свидетелят Г. Г. сочи, че към времето на процесната проверка е заемал длъжност като началник УССД – Управление на собствеността и социалните дейности към ОД на МВР – Б.. В това си качество, той се явява пряк началник на материално отговорното лице в проверявания обект. Като МОЛ за процесния период, свидетелят посочва ответника. Свидетелят твърди, че за процесния обект е имало само едно МОЛ – ответника. По направление на дейностите МОЛ не са взаимнозаменяеми, тъй като за всеки вид продоволствие се води различна документация, която не е еднаква с тази за другите продоволствия. Когато ответникът ползвал годишния си отпуск в своето заявление посочвал служител, които да го замества, но това не било заместване в пълния смисъл на думата, а само за предоставяне на продоволствия на службите, без достъп на заместващия до счетоводните документи. Свидетелят разяснява, че след като зареди даден автомобил с Г., заместващото лице единствено сменявало изтекли Пътни книжни и оформяло разходната ведомост по образец 3а, но не и сборната ведомост, тъй като последната може да се съставя само от МОЛ. Въпросните пътни книжки били предоставяни на заместващото лице от ответника, преди последния да излезе в отпуск. Ответникът сам избирал кое лице да го замества. Заместващият не обработвал счетоводни документи, тъй като това се правело от ответника. Това ставало, като се сумират общите количества от разходните ведомости, като свидетелят сочи, че ответникът следвало да се подписва върху документите, след като бъде обработена пътната книжка и не е имало сигнали от ответника, че документите се разписват от некомпетентно за това лице. Свидетелят сочи, че присъствал на процесната проверка, а също така и на запечатването и последващото разпечатване на складовете за Г., за които отговарял ответникът. Сочи, че ответникът присъствал на някои действия по проверката, но не помни дали е присъствал на всички. За проверката ответника упълномощил лице, което да го представлява. Свидетелят твърди, че разходните ведомости следвало да бъдат подписвани от лицето, което получава стоката и завеждащия склада – МОЛ, който ги обработва, а в пътните книжки, след приключване на маршрутите се подписва ползвалият МПС. В пътните книжки се записвало и количеството на ползваното гориво. Ответникът предоставял отчетните ведомости за утвърждаване от директора на ОД на МВР – Б. на всеки 3 месеца. След предоставянето на отчетните ведомости на директора, същите били размножавани в няколко екземпляра, като един от тях оставал за главния счетоводител. В показанията си, свидетелят С. Ш. сочи, че е заемал длъжност като автомонтьор за процесния период. За този период свидетелят сочи ответника като МОЛ за процесния обект. Когато ответникът излизал в отпуск имало служител, който да го замества, като свидетелят твърди, че това било възлагано и на него през месец август, 2011 г. Когато заместващият е издавал Г. това се отразявало в разходна ведомост образец 3а, но заместващият не се подписвал. В нея се вписвали вида и количеството на дадените Г., както и името на лицето, на което същите се издавали, а след като МОЛ се върне от своя отпуск то оформяло документите. Свидетелят сочи, че не е подписвал разходни ведомости и всяка година се правело замерване на бензиностанцията, като за целта се съставя комисия. Свидетелят не си спомня кога за последно е било извършвано такова замерване. В показанията си, свидетелят М. Б. сочи, че е участвал в замерването на горивото в цистерните при процесната проверка, като е потвърждавал, че замерването става коректно и че същият е МОЛ на вещевия склад, намиращ се в района на цялата работилница. Свидетелят твърди, че е бил упълномощен за това от ответника. На едно от замерванията присъствал и ответника. Свидетелят сочи, че е подписвал документи от името на ответника, в качеството си на представител на същия в хода на проверката. Свидетелят твърди, че за всяка дейност има едно МОЛ и само то е компетентно да подписва счетоводните документи. Ответникът не се чувствал добре, поради което посочил свидетелят Б. като представител. Преди проверката проверявания склад бил запечатан, като свидетелят присъствал на разпечатването му. Свидетелят сочи, че нито той, нито ответника са отказвали да подписват документи в хода на проверката. Показанията на разпитаните свидетели Ц. Н. Ц., М. П. Б., С. И. Ш., А. М. А. и Г. С. Г. се явяват последователни, логични и пълни, дадени от лица, които имат лични възприятия досежно релевантните за спора факти, поради което съдът кредитира последните като достоверни. От допуснатата и изслушана по делото графологическа експертиза се установява следното : подписите за „П. М.” в Констативен протокол с вх. № 51115/25.11.2011 г. в екземпляри №2 и 6 не са положени от ответника; подписът за „МОЛ” във Въпросен лист от 23.11.2011 г. вероятно е положен от ответника; подписите в Акт за наличност на склад Г. с вх. №52049/01.12.2011 г. не са положени от ответника; подписите за „Завеждащ склад” в разходни ведомости с номера 182200, 182212, 182221, 182222, 182223, 182230, 182234, 182235, 182152, 182153, 182154, 182159, 182181, 181198, 313004, 313005, 313006, 313010, 313014, 313015, 313015, 313019, 313020, 313021, 313022, 313025, 313026, 313028,313031, 313051, 313061, 313070, 313074, 313078, 313082, 313089, 313098, 313099, 313101, 313102, 313105, 313123, 313124, 313125, 313126, 313127, 313128, 041001, 041006, 041010, 041014, 041028, 041029, 041030, 041032, 041033, 041036, 041037, 041041, 041046, 041051, 041061, 041062, 041063, 041071, 041073, 041076, 041077, 041078, 041081, 041082, 041083, 041090, 041092, 041093, 041094, 041116, 041117 и 094852 не са положени от ответника. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи: Предявенитe искoве са процесуално допустими - налице са активно и пасивно легитимирани страни и правен интерес от предявяване на иска, породен от твърдяната вреда, причинена от ответника и претенцията за ангажиране на пълната имуществена отговорност на последния в качеството му на работник, предявена от ищеца в качеството му на работодател. Досежно възражението, че е изтекъл едномесечния срок от възражението за подаване на искова молба, съдът намира същото за неоснователно, тъй като този срок започва да тече за молителя от момента на получаване на съобщението, че е постъпило възражение срещу заповедта за изпълнение. Видно от приложеното ч. гр. д. 1707/2012 г. е, че това съобщение е получено от ищеца в настоящото производство на 07.01.2013, а исковата молба е постъпила на 06.02.2013, т.е. в законоустановения срок Неспорен от страните и признат от съда с доклада по делото факт е, че същите са били във валидно трудово правоотношение, което се потвърждава и от събраните и обсъдени по-горе доказателства по делото – трудовия договор и споразуменията към него. Следва да се има предвид, че субекти на имуществената отчетническа отговорност са работниците и служителите, имащи качеството отчетници – лица със специфични трудови задължения и функции. КТ изисква тези задължения да бъдат възложени на работника или служителя, като „възлагането” следва да се схваща ограничително и строго като изискване за издаване на изричен формален писмен акт, в който да се изброяват конкретно отчетническите задължения и операции, които работникът или служителят трябва да изпълнява. Такова възлагане е направено със Специфична длъжностна характеристика рег. № 32803/02.08.2011 г., с която ответникът се е запознал, видно от протокол peг. №32803/02.08.2011г. Следователно за процесния период ответникът е бил служител, изпълняващ отчетнически функции по смисъла на чл. 23, т. 1 ЗДФИ, тъй като му е било възложено като трудово задължение да „получава, събира, съхранява, разходва или отчита материални ценности”. Съдът счита, че приложение в текущия случай следва да намерят именно разпоредбите на ЗДФИ, тъй като вредата е констатирана от държавните финансовоконтролни органи при извършена инспекция, която е завършила с акт за начет за констатирани противоправно причинени вреди на проверявания обект. Чл. 21, ал. 1 от ЗДФИ урежда пълната имуществена отговорност за вреди, установени при финансова инспекция. За да е налице тази отговорност следва да имаме наличие на елементите от фактическия състав на същата - обективни /деяние, противоправност, вреда и причинна връзка/ и субективни /вина/ елементи. Деянието представлява определено поведение на даден правен субект, което следва да е намерило външнен израз и да е обусловено от волята на извършителя. То би могло да бъде както действие, така и бездействие. В случая деянието се проявява както в действие, така и в бездействие на ответника. В хода на производството се установи, че процесните разходни ведомости не са били подписани от ответника. Тоест в случая, същият с бездействието си е позволил друго лице да извършва функциите по отчитане разходването на Г. – функции, изключително предоставени на материално отговорното лице и ответник по делото. На второ място, ответникът чрез своите действия е включил така съставените отчетни ведомости в счетоводните си документи и, тъй като липсват други разходни ведомости, то следва да се приеме, че въз основа на тях е съставил месечните отчети и сборните си ведомости, в които са отразени като разходвани, количества Г. по-големи от тези по наличните разходни ведомости, при липса на друга документална обоснованост на така посочените в сборните ведомости количества. Наличието на имуществени вреди бе доказано с акт за начет рег. №1- 2937/03.02.2012г. по описа на Звено за материални проверки - МВР /вх.№5991/06.02.2012г. по описа на ОДМВР Б./., с който са констатирани липси на Г., като общия размер на установената с акта за начет липса възлиза на 119 878,14 лева. Съгласно чл. 22, ал. 5 ЗДФИ фактическите констатации в акта за начет се смятат за истински до доказване на противното. За оборване на тази презумпция върху ответника пада тежестта да докаже възраженията си за неистинност на констатациите в акта за начет, при условията на пълно и главно доказване. В хода на производството ответникът не успя да опровергае истинността на процесния акт за начет. Това е така, тъй като, освен твърденията си, че акта за начет е издаден при нарушаване на действащото законодателство, че констатациите са тенденциозни и не отговарят на истината и че неправилно не проверяващата комисия не обърнала внимание на определени разходни документи, то ответникът не представи никакви доказателства за да подкрепи тези си твърдения. Нещо повече - той не посочи кои правни норми са били нарушени в хода на производството по издаване на акта за начет, не конкретизира документите, които проверяващите органи е следвало да вземат предвид, а просто декларира абстрактно, че са налице нарушения без да навежда аргументи по същество. Що се отнася до възражението, че не присъствал на проверката, то съдът намира същото за неоснователно, тъй като ответникът бил надлежно представляван от свидетеля Б., който е присъствал на всички действия на проверяващите в това си качество. В действителност в хода на производството се установи, че процесните разходни ведомости, които били обект на проверката не носят подписа на ответника. Това обаче не води автоматично до невярно съдържание на същите. Те представляват частен удостоверителен документ, носещ подписите на лице, предоставяло определено количество Г. от една страна, и лице, получавало количеството Г. – от друга. В тази си част процесните разходни ведомости не бяха опровергани. Още повече, че тъй като те присъстват в отчетните документи на ответника и не съществуват никакви разходни ведомости, подписвани от него, то последният би могъл да изхожда единствено от тях за да състави месечните отчети и сборните си разходни ведомости. Фактът, че разходните ведомости не са подписвани от ответника не променя факта, че в сборната разходна ведомост, съставена от него количествата Г. са завишени, в сравнение с реално разходените. Липсва какъвто и да било друг документ, който да оправдае така отразените количества Г. в сборните ведомости, поради което е налице причинена вреда на ищеца под формата на липса, тъй като са налице количества Г., за които не може да се установи как са били разходени. Липсата представлява вреда с неустановен произход, като за установяването й е ирелевантен факта как, по какво направление и от кое лице са били разходени липсващите Г., достатъчно е да се установи, че активите не са в наличност. Факта, че процесните разходни ведомости не са били подписвани от ответника би могъл да докаже единствено липсата на умисъл за причиняване на вреда от последния, но в сегашното производство се намираме в хипотезата на вреда, причинена от липси по смисъла на чл. 21, ал. 1, т. 2 ЗДФИ, поради което единственият релевантен факт е налице ли е липса. Такава се установява от процесния акт за начет, като поради гореизложеното съдът счита, че фактическите констатации в него досежно размера и наличието на липсата не бяха опровергани от ответника. Причинната връзка между поведението и вредата е налице когато деянието се явява това условие, което води до настъпване на вредата. В настоящото производство се установи, че именно деянието на ответника е довело до липсата, като вид вреда. Поради нередовното изпълнение на отчетните задължения на ответника в частта им за съставяне на отчетни документи и съставянето им при условията на документална обоснованост, то не може да се установят обстоятелствата относно причините и начините на разходване на количествата Г. в сборните ведомости, надвишаващи количествата по отделните разходни ведомости. Противоправността се изразява в несъответствие на извършеното деяние с императивна правна норма. Последната може да въвежда забрана за определено поведение, да определя задължения или да определя поведението на лицата при настъпване на определени условия. Видно от обсъдените по-горе трудов договор и длъжностна характеристика, ответника е заемал длъжност завеждащ склад „Гориво-смазочни материали” по смисъла на чл. 16 от Инструкция за експлоатация, планиране и материално-техническо осигуряване на моторни превозни средства, инженерна и бойна техника. Съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба завеждащият склад Г. отговаря за доставката, съхранението, правилното и своевременно заприходяване и изписване на Г.. Съгласно чл. 16, ал. 3, т. 2 от Инструкцията, ответникът бил длъжен да води цялата отчетност на склада, съгласно нормативните документи. Със своето бездействие, ответникът е допуснал друго лице да извършва функциите по отчитане разходването на Г., като по този начин ответникът е нарушил задължението си да води цялата отчетност на склада. На второ място, съставяйки сборните ведомости ответникът е нарушил задължението си да води отчетността на склада съгласно нормативните документи, като е вписал разходвани количества Г., надвишаващи реално изразходваните, без същите да са документално обосновани. Поради това съдът счита, че и този елемент от фактическия състав на имуществената отчетническа отговорност по ЗДФИ бе доказан в настоящото производство. От субективна страна, тъй като разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДФИ представлява една специална хипотеза на непозволено увреждане и не предвижда специално правило относно вината, то съдът намира, че следва да бъде приложено общото правило на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, според който вината се предполага до доказване на противното. Доколкото презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД за наличието на вина, не е опровергана, съдът приема, че причинителят на вредата и ответник поделото е извършил деянието виновно. Поради гореизложеното съдът намира предявените искове да бъде установено спрямо ответника на основание чл. 422 от ГПК, че съществува вземането в размер на 119 878,14 /сто и деветнадесет хиляди осемстотин седемдесет и осем лева и четиринадесет стотинки/, представляваща обезщетение за вреда, причинена на ОДМВР Б. при изпълнение на служебните му задължения на заеманата отчетническа длъжност домакин Г." в „УССД" към „Администрация - ОДМВР" при ОД на МВР Б. - в периода 28.05.2008 г. до 01.12.2011 г., установена при извършена материална проверка, възложена със заповед на Министъра на вътрешните работи peг. № 1з 2917/21.11.2011 г. и peг. № 1з-3199/15.12.2011 г., с крайна дата 15.02.2012 г. и обхванала периода от 28.05.2008 г. до 01.12.2011 година; сумата от 2211.78/две хиляди двеста и единадесет лева и седемдесет и осем стотинки/ лв. - обезщетение за забава в периода 01.12.2011 г. до 03.02.2012 г. година включително, ведно със законната лихва от тази дата до деня на пълното възстановяване на вредата на основание чл. 26 от ЗДФИ; сумата от 2534.43 /две хиляди петстотин тридесет и четири лева и четиридесет и три стотинки/ лева - разноски по делото, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №5270/27.06.2012г. по ч.гр.д. №1707/2012г. по описа на районен съд Благоевград, [населено място] III състав, както и иска за присъждане на сумата в размер на 2349,17 (две хиляди триста четиридесет и девет лева и седемнадесет стотинки) лв., представляваща разноски за държавна такса в настоящото производство, за основателни. Искането за разноски в настоящето производство за възнаграждение за юристконсулт, съдът намира за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Следва да е налице следователно осъществено плащане на възнаграждение за адвокат, на основание облигационно правоотношение, което да обуслови настъпил падеж на присъждане на разноски в производството. В настоящия случай, липсват доказателства, които да обосноват несъмнено за наличие на осъществено плащане на юристконсултско възнаграждение от ищеца на неговия пълномощник, което да обуслови присъждане на тези разноски в настоящето производство. Водим от горното и на основание чл. 237 от ГПК, съдът РЕШИ: ПРИЗНАВА Констативен протокол с вх. № 51115/25.11.2011 г. в екземпляри № 2 и 6, Акт за наличност на склад Г. с вх. №52049/01.12.2011 г., разходни ведомости с номера 182200, 182212, 182221, 182222, 182223, 182230, 182234, 182235, 182152, 182153, 182154, 182159, 182181, 181198, 313004, 313005, 313006, 313010, 313014, 313015, 313015, 313019, 313020, 313021, 313022, 313025, 313026, 313028,313031, 313051, 313061, 313070, 313074, 313078, 313082, 313089, 313098, 313099, 313101, 313102, 313105, 313123, 313124, 313125, 313126, 313127, 313128, 041001, 041006, 041010, 041014, 041028, 041029, 041030, 041032, 041033, 041036, 041037, 041041, 041046, 041051, 041061, 041062, 041063, 041071, 041073, 041076, 041077, 041078, 041081, 041082, 041083, 041090, 041092, 041093, 041094, 041116, 041117 и 094852, са неистински документ, тъй като не е подписани от лицето, което се сочи за негов автор – П. М.. ПРИЕМА за установено, че съществува вземане на Областна Дирекция на МВР - Б., БУЛСТАТ BG 12900735, представлявана от директора Г. Д. К., със съдебен адрес [населено място]спрямо П. С. М., с ЕГН [ЕГН], с адрес за призоваване [населено място]в размер на 119 878,14 /сто и деветнадесет хиляди осемстотин седемдесет и осем лева и четиринадесет стотинки/, представляваща обезщетение за вреда, причинена на ОДМВР Б. при изпълнение на служебните му задължения на заеманата отчетническа длъжност домакин Г." в „УССД" към „Администрация - ОДМВР" при ОД на МВР Б. - в периода 28.05.2008 г. до 01.12.2011 г., установена при извършена материална проверка, възложена със заповед на Министъра на вътрешните работи peг. № 1з 2917/21.11.2011 г. и peг. № 1з-3199/15.12.2011 г., с крайна дата 15.02.2012 г. и обхванала периода от 28.05.2008 г. до 01.12.2011 година; сумата от 2211.78/две хиляди двеста и единадесет лева и седемдесет и осем стотинки/ лв. - обезщетение за забава в периода 01.12.2011 г. до 03.02.2012 г. година включително, ведно със законната лихва от тази дата до деня на пълното възстановяване на вредата на основание чл. 26 от ЗДФИ; сумата от 2534.43 /две хиляди петстотин тридесет и четири лева и четиридесет и три стотинки/ лева - разноски по делото, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №5270/27.06.2012г. по ч.гр.д. №1707/2012г. по описа на районен съд Благоевград , [населено място] III състав и разноски за издаване на изпълнителен лист. ОСЪЖДА П. С. М., с ЕГН [ЕГН], да заплати на Областна Дирекция на МВР - Б., БУЛСТАТ BG 12900735, представлявана от директора Г. Д. К., със съдебен адрес [населено място]сумата 4795.15 (четири хиляди седемстотин деветдесет и пет лева и 15 стотинки) лв., представляваща разноски за държавна такса в настоящото производство. ОТХВЪРЛЯ искането на Областна Дирекция на МВР - Б., БУЛСТАТ BG 12900735, представлявана от директора Г. Д. К., със съдебен адрес [населено място] спрямо П. С. М., с ЕГН [ЕГН], в частта за присъждане на разноски за възнаграждение за адвокат, направени в в настоящето производство, като НЕОСНОВАТЕЛНО. Препис от решението, ведно с посочените писмени доказателства, да се изпрати на РП – Б. за произнасяне по компетентност, след влизане в сила на решението. Решението подлежи на обжалване пред БлОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. РАЙОНЕН СЪДИЯ: |