Решение по дело №1325/2018 на Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ № 817

гр. Сливен, 05.07.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, десети състав, в публичното заседание на втори юли две хиляди и осемнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА

при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА, като разгледа гр.д. № 1325 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от Д.Я. Козаров, ЕГН: ********** ***, депозирана чрез процесуален представител по пълномощие, съгл. чл.32, т. 1 ГПК адв. М.Д. ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ срещу застраховател – ЗД”БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер” № 87 по договор за застраховка „Гражданска отговорност” за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, причинено от застрахован по застраховка  „ГО на автомобилистите” на 13.08.2017 г.,  с цена на иска 5 000 лв.

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от  КЗ.

Ищецът твърди, че на 13.08.2017 г. около 16.00 часа по бул. „П.Хитов” по посока запад ищецът бил управлявал мотоциклет с рег. №СН0209К, собственост на Стефан Я.К., като неочаквано пред него без да спазва предимство бил излязъл лек автомобил с ремарке, като за да не се блъсне в него бил ударил спирачки и паднал на дясната си страна, като впоследствие бил получил травми в областта на дясната половина на главата и на дясните крайници. Състоянието му се влошило, получил кръвоизлив в областта на дясното ухо и силно главоболие и отпадналост, поради което бил приет в спешното отделение и приет за наблюдение в отделението по неврохирургия. За произшествието бил съставен Протокол за ПТП № 1641657 от 13.08.2017 г. по описа на ОД МВР Сливен. Твърди, че между собственика на л.а.  и ответното застрахователно дружество към датата на настъпване на ПТП имало сключен застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност”. В резултат на ПТП пострадалия ищец претърпял неимуществени вреди в резултат на причинената му мотоциклетна травма, поради което бил приет за лечение и специалистът констатирал следните увреждания- умерено изразен болезнен травматичен оток на тъканите в областта на дясното слепоочие и дясната очница, на задната повърхност на дясната лакътна става, в областта на предната повърхност на дясното бедро, както и в областта на предстраничната повърхност на колянната става и горната половина на дясната подбедрица, като болките се засилват при опипване с ръка. Ищецът бил преживял силен стрес и уплаха, главоболие придружено със световъртеж, поради което вече не управлявал мотоциклет. Видно било от изготвения протокол за ПТП, че вината била единствено на водача на застрахования автомобил при ответното застрахователно дружество. Счита, че с оглед интензитета на причинените болки и страдания адекватния размер на претендираното обезщетение бил 5000 лв. ведно със законната лихва от дата на увреждането-13.08.2017 г. Моли съда да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение на претърпените от него неимуществени вреди от процесното ПТП, ведно със законната лихва от дата на увреждането-13.08.2017 г. Претендира и разноски.

В срока по чл.131 ГПК отговор от ответната страна е постъпил. С него се оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорват се всички твърдения, изложени в исковата молба, касаещи възникването на вземането, предмет на претенцията.

Ответникът оспорва настъпването на неимуществени вреди в сочения размер, както и наличието на причинно-следствена връзка между вредите и твърдяното ПТП. Оспорва механизма на ПТП и не счита, че същото е настъпило единствено поради виновното поведение на водача на застрахования автомобил. Оспорва представения протокол за ПТП в тази му част и твърди, че в същия не се посочва да има пострадали лица. Оспорва причинно-следствената връзка между ПТП и телесните травми на ищеца. Прави се възражение за съпричиняване и от страна на увреденото лице в размер на 90 %. Посочва, че същото е управлявало мотоциклета без да спазва правилата за безопасност на движението, движил се с превишена и несъобразена скорост и сам се поставил в риск от увреждане. Оспорва съдържанието на представеното от ищеца съдебно-медицинско удостоверение. От представената по делото епикриза било видно, че ищецът бил постъпил в болничното заведение на 14.08.2017 г.  и бил изписан на 16.08.2017 г., като окончателната диагноза била мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма, което било съставлявало лека телесна повреда и възстановетелния период бил по-малко от 30 дни. Не била представена друга медицинска документация, от която да било видно, че ищецът също така бил получил и другите твърдяни от него увреждания. Счита, че иска е с прекомерно завишен размер.

Оспорва и основателността на акцесорния иск за лихва за забава, с оглед изложените аргументи по главния иск. Счита, че лихвата следва да се начислява от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие или от датата на уведомяване или предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от КЗ/нов/. При условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на възнаграждението на адвоката на ищеца. Иска от съда отхвърляне на претенцията, като неоснователна. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За основателността на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже, че е претърпял описаните неимуществени вреди в причинна връзка с ПТП, настъпило в резултат на виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована при ответника. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. Във връзка с наведеното възражение за съпричиняване в тежест на ответника е да установи поведение на ищеца, което да е допринесло за настъпване на вредите.

Страните не спорят за наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” между водачът на процесния автомобил ВАЗ Р.А. и ответното застрахователно дружество.

Спорни между страните са обстоятелствата дали застрахователното събитие е настъпило вследствие на виновното и противоправно поведение на застрахования при ответника водач на МПС, както и какви неимуществени вреди е претърпял ищецът в причинна връзка с процесното ПТП, респ. какъв е справедливият размер на обезщетението за тях.

От събраните писмени и гласни доказателства- показанията на свидетеля Славов и заключението на приетата САТЕ се установява, че процесното ПТП е настъпило на 13.08.2017 г. около 16.00 часа в гр. Сливен по бул. „П.Хитов”, като автомобилът застрахован при ответното застрахователно дружество управляван от свидетеля Р.А. ***, която е разположена отдясно на бул. „Панайот Хитов”, като водачът на ВАЗ имал намерение да завие надясно, като преди навлизане в кръстовището бил налице знак стоп. Водачът на застрахования ВАЗ бил предприел навлизане в зоната на кръстовището без да пропусне движещия се по пътя с предимство мотоциклет като навлязъл в опасната му зона за спиране. Водачът на мотоциклета бил възприел навлизащия в лентата му за движение автомобил, като е предприел спиране и в резултат на това действие мотоциклетът бил паднал върху платното за движение. При падането на мотоциклета между двете превозни средства не бил осъществен контакт. В резултат на падането и плъзгането на мотоциклета по терена били нанесени телесни увреждания на пострадалия. Техническата причина довела до възникването на ПТП е техническо неправилно навлизане на автомобила в зоната на кръстовището без да се пропусне движещия се по пътя с предимство мотоциклетист, като технически правилно било водачът да спре на знакът стоп и да изчака преминаването на мотоциклетиста и след това да навлезе в пътя с предимство. Маневрата на водача на автомобила била извършена при пълен контрол на автомобила, че не е налице движение на автомобила с технически несъобразена скорост на движение преди настъпването на ПТП. Водачът на автомобила ВАЗ е имал техническата възможност да възприеме наличието на приближаващ се мотоциклет по пътя с предимство, да спре на стоп линията и да го пропусне, като по този начин ПТП не би настъпило. С действията си водачът на ВАЗ е навлязъл на пътя с предимство, като по този начин е създал опасност за водача на мотоциклета и е предизвикал неговото падане. Скоростите и на двете превозни средства не са надвишавали максимално разрешените за населеното място.Водачът на автомобила е следвало да спре двукратно преди да навлезе в зоната на кръстовището-първоначално на стоп линията, а след това преди да навлезе на пътя с предимство. Водачът на мотоциклета е нямал техническата възможност да предотврати ПТП, като с действията си е предотвратил удара с автомобила. В този смисъл са и показанията на свидетеля Славов, който е бил другият мотоциклетист, който е станал очевидец на ПТП като посочва, че водачът на ВАЗ не бил спрял и не бил възприел според него последния от тяхната група мотоциклетисти, който е настоящия ищец.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля А. водач на амтомобила в частта, в която същият твърди, че управляваното от него МПС е било спряло и той не е предприемал маневра, доколкото същите противоречат на заключение на САТЕ, прието и неоспорено от страните. Освен това на процесното кръстовище видно от САТЕ е било необходимо да спре два пъти- да навлезе в зоната на кръстовището-първоначално на стоп линията, а след това преди да навлезе на пътя с предимство, като свидетелят твърди, че е спрял само на стоп линията. В същото време свидетелят признава костатациите изложени в констативния протокол за ПТП от 13.08.2017 г., в който като обстоятелства за възникване на ПТП е посочено че е отнел предимството на мотоциклетиста движещ се по път с предимство, в резултат на което последния се плъзга и пада. В този смисъл показанията на свидетеля А. са вътрешнопротиворечиви.

С оглед на изложеното се установява, че застрахованият при ответника водач на МПС е отнел предимството на мотоциклетиста движещ се по път с предимство. По делото не се доказва направеното от ответника възражение за съпричиняване, тъй като неговото поведение не е било в нарушение на правилата за движение по пътищата.

От заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза се установява, че ищецът е бил с предпазна каска на главата към момента на настъпилото увреждане.

Следователно, при съвкупна преценка на събраните писмени и гласни доказателства се налага извод, че ответникът не е провел пълно и главно доказване на наведените от него твърдения за наличие на поведение на насрещната страна, което да е допринесло за настъпването на вредите, поради което възражението за съпричиняване се явява неоснователно. От всичко изложено се установява, че процесното ПТП е било реализирано противоправно и виновно (съобразно презумпцията, регламентирана в разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД) от застрахования при ответното дружество водач на МПС, поради което ответникът носи отговорност за обезщетяване на причинените вреди.

От представената по делото медицинска документация и заключението на СМЕ се установява, че в причинна връзка с процесното ПТП ищецът е претърпял физически увреждания – черепно-мозъчна травма, изразяваща се в болезнен травматичен оток на меките тъкани в областта на дясната очница и дясната слепоочна област, кръвонасядане на долната половина на дясната очна ябълка и клинични данни за сътресение на мозъка, контузия на дясната ръка с наличие на задно-странична повърхност на предмишницата й, в близост до лакътната става на охлузна рана и умерено изразен травматичен оток на меките тъкани, контузия на десния крак с наличие в областта на бедрото по неговата предна повърхност на изразен травматичен оток на меките тъкани, контузия на десния крак в областта на колянната става и подбедрицата. Сътресението на мозъка било лекостепенно и протекло без пълна загуба на съзнание до степен на комоционна кома. Всички тези увреждания представлявали временно разстройство на здравето неопасно за живота. Към момента на прегледа ищецът се намирал в добро общо състояние и бил възстановен напълно от получените в резултат на ПТП увреждания. Единствено имал стари белези от получените охлузвания.

Тъй като претърпените от ищецът неимуществени вреди представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, те не биха могли да бъдат възстановени, а следва да бъдат обезщетени посредством заместваща имуществена облага, чийто размер съдът определя съобразно критериите, предписани в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД – по справедливост. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.

В настоящия случай следва да се вземе предвид начина на извършване на противоправното деяние и характера на претърпените телесни увреждания- черепно-мозъчна травма, изразяваща се в болезнен травматичен оток на меките тъкани в областта на дясната очница и дясната слепоочна област, кръвонасядане на долната половина на дясната очна ябълка и клинични данни за лекостепенно сътресение на мозъка, без загуба на съзнание, контузия на дясната ръка с наличие на задно-странична повърхност на предмишницата й, в близост до лакътната става на охлузна рана и умерено изразен травматичен оток на меките тъкани, контузия на десния крак с наличие в областта на бедрото по неговата предна повърхност на изразен травматичен оток на меките тъкани, контузия на десния крак в областта на колянната става и подбедрицата. Съдът отчита преживените от ищеца физически болки и страдания, свързани с настъпилите физически травми. Следва да се отчетат преживените морални неудобства, свързани с необходимостта от домашно лечение, както и преживеният психически стрес и уплаха, които несъмнено съпътстват всяко пътнотранспортно произшествие. Видно от показанията на свидетеля Славов, приятел на пострадалия, същият в резултат на удара имал кръв по ръцете и краката, бил замаян и впоследствие откаран в болница, където се бил възстановявал около една седмица, а вкъщи се бил възстановявал около един месец. Бил силно стресиран и изплашен от удара. Видно от показанията на свидетеля Стефан К., който е брат на ищеца последния в резултат на падането от мотора получил главоболие, замаяност, сънливост, световъртеж, болки в крака. Престоят му в болницата продължил около три дни, но и след като бил изписан още му се било виело свят и накуцвал. Имал рани  и охлузвания по ръцете и краката, третирал ги с лекарства, около две седмици, пиел лекарства за главоболие дълго време след инцидента. Изпитвал силен страх от управлението на мотор и повече не бил се качвал на мотор от инцидента и към настоящият момент не би могъл да преодолее този страх. Съдът кредитира показанията на свидетеля К. и приема, че ищецът е изпитал изключително интензивни страхови преживявания от инцидента, които са го травмирали психически за дълъг период от време. Следва да се отбележи, че съгласно изводите на вещото лице по СМЕ, няма данни за остатъчни последици в резултат на получените травматични увреждания или настъпили усложнения, като към настоящия момент следва да е настъпило пълно възстановяване на здравословното състояние на ищеца от получените от ПТП травми с изключение на белезите от охлузванията.

С оглед на всичко изложено съдът счита, че справедливият размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди е 3000 лв., за която сума предявеният иск следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 5000 лв. следва да се отхвърли.

Съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от КЗ и, застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" дължи лихва за забава от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. В производството по делото се установи, че застрахованият е уведомил застрахователя за настъпването на събитието на 18.08.2017 г., и е предявил застрахователните си претенции пред ответното дружество на 28.08.2017 г., поради което дължимото на ищеца обезщетение следва да бъде присъдено, ведно със законната лихва, считано  от по-ранната от двете дати, а именно от 18.08.2017 г..

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски съобразно уважената част от иска в размер на  600 лв. Неоснователно е направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималния размер с оглед цената на иска в настоящия процес е 580 лв., а уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е 500 лв. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на част от направените от него разноски по делото съобразно отхвърлената част от иска в размер на  280 лв., представляващи платени депозити за вещи лица и призоваване на свидетел и адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА ЗД”БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер” № 87, да заплати на Д.Я. Козаров, ЕГН: ********** ***, по иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди под формата на болки и страдания, причинени от следните увреждания-черепно-мозъчна травма, изразяваща се в болезнен травматичен оток на меките тъкани в областта на дясната очница и дясната слепоочна област, кръвонасядане на долната половина на дясната очна ябълка и клинични данни за лекостепенно сътресение на мозъка, без загуба на съзнание, контузия на дясната ръка с наличие на задно-странична повърхност на предмишницата й, в близост до лакътната става на охлузна рана и умерено изразен травматичен оток на меките тъкани, контузия на десния крак с наличие в областта на бедрото по неговата предна повърхност на изразен травматичен оток на меките тъкани, контузия на десния крак в областта на колянната става и подбедрицата, също така преживян стрес и уплаха настъпили от ПТП, осъществено на 13.08.2017 г. около 16.00 часа в гр. Сливен по бул. „П.Хитов” по посока запад  в резултат на виновно и противоправно поведение от водач на МПС изразило се в отнемане на предимство на ищеца, движещ се на път с предимство, който за да избегне удара паднал от управлявания от него мотор, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на уведомлението до застрахователя– 18.08.2017 г., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 3000 лв. до пълния предявен размер от 5000 лв. както и претенцията за лихви за периода от 13.08.2017 г. до 18.08.2017 г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗД”БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер” № 87, да заплати на Д.Я. Козаров, ЕГН: ********** ***, сумата от 600 лв., съставляваща сторени по делото разноски /адвокатско възнаграждение, депозити за вещи лица и държавна такса/ съобразно уважената част на иска.

ОСЪЖДА Д.Я. Козаров, ЕГН: ********** *** да заплати на ЗД”БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер” № 87, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 280 лв., разноски в производството съобразно отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на обжалване пред  Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: