Р Е Ш Е Н И Е № 260066
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ, 22.03.2021
г .
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито
заседание от дванадесети февруари
през две хиляди и двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря Катя
Митева, като разгледа докладваното от съдия Радка Чолакова, възз.търг. дело № 766 описа на
ПАС за 2020 г.,
намери следното:
Производство по чл.258 от ГПК,
образувано по повод подадена въззивна жалба от
Б.*** ЕАД против постановеното решение №20316 от 22.10.2020 г. по
търг.дело №17/2020 по описа на Окръжен съд Смолян в отхвърлителната му част, с
която е отхвърлен предявеният от банката срещу А.Д.В. иск по чл.422 от ГПК за следните суми:
- главница над 21 184,41лв.
до 24 410,94лв.,
- договорни лихви над 3 100,63лв. до 6 832,88лв.,
- санкционни лихви над 244,36лв.
до 352,38лв.,
които суми са предмет на издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК №63/29.07.2019 г. по
ч.гр.д.№129/2019 г. на Районен съд Чепеларе.
Жалбоподателят Б.*** ЕАД е останал недоволен от така посочената част на
решението, като го счита за неправилно и незаконосъобразно, тъй като не е
съгласен с изводите на първоинстанционния съд за неравноправни клаузи. Изложил
е подробни съображения, че изменението на лихвата е извършено законосъобразно, не
противоречи на изискването за добросъвестност и не е необосновано и неясно.
Моли да
се уважи подадената въззивна жалба, като се отмени решенвието в обжалваната му
отхвърлителна част и се уважи претенцията по чл.422 от ГПК в пълния и размер. Претендира
направените разноски.
Ответникът А.В. не е представил отговор.
Съдът, след
като се запозна с акта предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Обжалваното решение е връчено на жалбоподателя
на 28.10.2020 г., а въззивната жалба срещу него е подадена на 11.11.2020 г., което
е в двуседмичния срок, предвиден в чл.259 от ГПК. Жалбоподателят е надлежна
страна, жалбата му е срещу подлежащ на
въззивно обжалване валиден съдебен акт. Ето защо, следва да се пристъпи към преценяване въззивната
жалба по същество.
Предявен е установителен иск на основание разпоредбата на чл. 422 от ГПК, като
с него се цели установяване със сила на
пресъдено нещо съществуването на вземане, за което са
издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на
чл.417,т.2 от ГПК. Този иск е уважен частично, като предмет
на въззивно обжалване е отхвърлената част на иска.
За исковите суми банката се е
снабдила със заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, издадени по реда на заповедното производството по ч.гр.д. № 129/2019 г. по описа на Районен съд – Чепеларе.
Подаденото в срока по чл.414 ГПК възражение от длъжника е наложило банката да
установява вземането си с иск по чл.422, ал.1 във вр. с
чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.432 ТЗ.
Няма спор,
че между банката и А. В. е сключен договор за текущо потребление от 17.07.2014
г., действащ при Общи условия, по силата на който банката е отпуснала на
кредитополучателя кредит в размер на 30 000 лв. със срок на издължаване 120 месеца, считано от датата
на неговото усвояване, че кредитът е усвоен на 17.04.2014 г., че е започнало
погасяването на ежемесечните погасителни вноски от страна на кредитополучателя,
че същият не е погасявал тези вноски за периода, считано
от 05.07.2017 г. до 26.07.2019 г. /датата на подаване на заявлението по чл.417
от ГПК/. Поради допусната забава в плащането на главницата и лихвите по
кредита, целият кредит е обявен от банката за предсрочно изискуем. Длъжникът е
уведомен за предсрочната изискуемост на 25.06.2019 г. На 26.07.2019 г. е
подадено заявлението за образуване на
заповедно производство. Въз основа на издадения изпълнителен лист в заповедното
производство е образувано изп.дело №***/**** г. по описа на ЧСИ С. Д., по което производството е спряно с
акт на заповедния съд по чл.420,ал.2 от ГПК.
За да се достигне до частично
отхвърляне на установителната претенция, първоинстанционният съд е приел, че
има неравноправни клаузи - чл.8,изр.второ от договора за кредит, чл.7,т.1-9 от
Общите условия, по смисъла на
чл.143,т.10 и т.12 от ЗЗП. Това е и въпросът, повдигнат от жалбоподателя в
настоящото производство, а именно дали тези клаузи са неравноправни или не.
Съгласно чл.8 от договора,
кредитът се олихвява с преференциален лихвен процент в размер на 9,5% годишно или 0,03% на ден при
изпълнение на условията по „Договор за ползване на пакети Частно банкиране на
банката“ и приложенията към него. При нарушение на Условията,
кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло и приложимият
лихвен процент се увеличава съгласно „Договора за ползване на пакети Частно
банкиране на банката“. Максималният размер, който може да достигне лихвеният
процент в резултат на неизпълнение на Условията, е променливият лихвен процент,
приложим за стандартни потребителски кредити със съответните изменения на
променливата му компонента, който към датата на сключване на договора за кредит
е 14,95% годишно или 0,04% на ден.
Съгласно чл.11 от
Договора за ползване на пакети Частно банкиране на банката, банката може да
отнеме преференциалните условия по предоставения кредит, без клиентът да отпада
от сегмента Частно банкиране и без да се отнемат останалите преференциални
условия по пакетите Частно банкиране, когато два последователни месеца няма
постъпления по разплащателната сметка на суми, представляващи задължително изискване по това приложение за ползване съответния вид кредит, като
отнените преференции се възстановяват, когато изискването за ползане на
съответните преференции отново е изпълнено.
В раздел трети от Общите условия е уредено
олихвяването на кредита.
Съгласно чл.7.1, кредитът се олихвява с
променлив лихвен процент, който е зависим от базов лихвен процент/променлива
компонента/, определян по одобрена от кредитора методология. Лихвата по кредита
се променя при промяна на базовия лихвен
процент по решение на кредитора.
Съгласно чл.7.2,методологията за определяне
на базовия лихвен процент, стойностите и промените му се оповестяват в офисите
на кредитора и на интернет страницата му.
Съгласно чл.7.3, при промяна на лихвения
процент кредиторът изпраща уведомление до кредитополучателя на послединя
посочен от него адрес, определя нов размер на
месечната вноска за лихва и/или главница и му предоставя актуализиран
погасителен план.
Съгласно чл.7.4, уговорено е правото на
кредитополучателя в 30 дневен срок от получаване на уведомление за увеличение
на лихвения процент, да се откаже от договора, като погаси всички възникнали
задължения при лихвения процент, действащ преди промяната.
Съгласно чл.7.5, лихвата се начислява върху
усвоената и непогасена част от кредита и се заплаща ежемесечно. В чл.7.6 и 7 е посочено как се броят месецът
и годината и начинът на изчисление на лихвения процент, в чл.7.8 – условията за
определяне на лихвения процент, когато кредитът е обезпечен със залог върху
влог/депозит, в чл.7.9 – промяната на лихвения процент при договорена
преференциална лихва. В този случай, когато кредитополучателят заплаща
преференциален лихвен процент по кредита, при неизпълнение на някое от условията,
при които е предоставен преференциален лихвен процент, кредитополучателяг губи
право да ползва изцяло или частично съответната преференциална лихва от датата
на неизпълнението. Кредиторът определя нов размер на месечната вноска и
предоставя на кредитополучателя нов актуализиран погасителен план.
Въз
основа на гореизложеното и данните по делото се установява, че отпуснатият
кредит е при условието на чл.8,изр.първо
от договора – олихвява се с преференциален лихвен процент в размер на 9,5% годишно или 0,03% на ден. Този лихвен
процент е залегнал в погасителния план
към договора за кредит. С него се е олихвявал кредита до 05.09.2015 г., към който момент се твърди от
ищеца, че са нарушени условията за кредитирането. След тази дата лихвеният
процент е променен на 14,95% и този процент не е променян до обявяване на
предсрочната изискуемост. Това обстоятелство е установено от назначената съдебно-счетоводна експертиза,
която съдът кредитира като компетентна и неоспорена от страните.
Така
преференциалният лихвен процент е уговорен в
договора - чл.8, в Договора
за ползване на пакети Частно банкиране - чл.11, съставляващ приложение №1 към
договора и Общите условия – чл.7,т.9. Първоначалният преференциален лихвен
процент е 9,5 %, като същият подлежи за промяна при условието на чл.11, а
именно когато два последователни месеца няма постъпления по разплащателната
сметка на суми, представляващи
задължително изискване по това приложение за ползване съответния вид кредит. В този
случай кредиторът определя нов размер на месечната вноска, като изготвя нов
погасителен план. Преференциалният лихвен процент се увеличава съгласно
Договора за ползване на пакети Частно банкиране. Посочен е и максималният
размер, до който може да достигне лихвеният процент-променливият лихвен процент
със съответните изменения на променливата му компонента към датата на сключване
на договора за кредит. Видно от Договора за ползване на пакети Частно
банкиране, в него са посочени лихвени проценти плюс съответната надбавка, без
същата да е конкретизирана. Тя не е посочена и в самия договор за кредит.
При така
постигнатите договорки не става ясно по какъв механизъм ще се увеличи
преференциалният лихвен процент при настъпване на условията за неговото
изменение. Предвидено е и в договора, и в Общите условия кредиторът да може да
увеличи приложимият преференциален лихвен процент. Посочен е максималният
размер, до който може да достигне увеличението - 14,95 %, който е към датата на сключване на
договора. Не става ясно и как ще се промени променливият лихвен процент, по
каква методология, дали ще зависи само от обективни критерии или ще има
възможност банката да влияе при неговото определяне.
Съгласно общият принцип, съдържащ се в
разпоредбата на чл.143 ЗЗП, в договор, сключен с потребител,
неравноправни са клаузите в негова вреда, които не отговарят на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя. Такива са клаузите, позволяващи на
търговеца да налага на потребителя приемането на
клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на
договора и да променя едностранно без основание характеристиките на стоката или
услугата - т.10 и т.12 от посочената разпоредба.
Посочените по
–горе клаузи за изменение на преференциален и променлив лихвен процент не са
уговорени индивидуално, тъй като
процесният договор е сключен при Общи условия. Преференциалният и
променливият лихвени проценти са едно от
съществените условия на договора за банков кредит. В чл.430 от ТЗ е дадена
легална дефиниция за договора за банков кредит, като съгласно ал.2 от
посочената разпоредба, заемателят заплаща лихва по кредита, уговорена с
банката. Като съществено условие, представлява една от характеристиките на
услугата. Промяната му трябва да е с основание, като кредитополучателят следва
да е запознат предварително с посочените клаузи, като следва да е ясен
механизмът, по който се извършва, да има конкрено посочена процедура за
изчисление на новия лихвен процент. В случая не става ясно как е увеличен
преференциалният лихвен процент, съответно измененият лихвен процент, и как се
е достигнало до олихвяване с максимално посоченият 14,95%. Ето защо, посочените
клаузи за неговото определяне- чл.8 от договора, чл.7.1 и чл.7.9 от Обшщите
условия, се явяват неравноправни и нищожни по смисъла на чл.143, т.10 и т.12 от ЗЗП.
Съгласно чл.145,ал.5, наличието на неравноправна клауза в договора не
води до неговата нищожност, ако
договорът може да се прилага без нищожната клауза. В случая това е възможно на
база първоначално уговорената преференциална лихва. Това е приел и
първоинстанционният съд при постановяване на решението си в уважителната му
част. Не са основателни претендираните размери, в които е отчетен промененият лихвен процент, поради
което решението в обжалваната му осъдителна част следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, Пловдивският апелативен съд,
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №20316 от 22.10.2020
г. по търг.дело №17/2020 по описа на Окръжен съд Смолян в отхвърлителната му
част, с която е отхвърлен предявеният от Б.*** ЕАД срещу А.Д.В. иск по чл.422
от ГПК за следните суми: главница над 21 184,41лв.
до 24 410,94лв., договорни лихви над 3 100,63лв. до 6 832,88лв., санкционни лихви над 244,36лв.
до 352,38лв., които суми са предмет на издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК №63/29.07.2019 г. по
ч.гр.д.№129/2019 г. на Районен съд Чепеларе.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: