Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София, 23.04.2019
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно
заседание на четвърти февруари през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия Светлана Атанасова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 5987 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. ГПК.
С Решение
от 16.01.2018 г., постановено по гр.д.№ 29410/
2017 г. на Софийски районен съд, І ГО, 49
състав, по предявени от „Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК ********/ срещу Ц.П.Д. /ЕГН **********/,
Б.С.Д. /ЕГН **********/ и И.С.Д. /ЕГН **********/ установителни
искове по чл.422 ГПК е признато за установено, че: Ц.П.Д. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата 1 334.88
лева, представляваща 4/6 части от сумата 2 002.32 лв.- стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 1.11.2013 г. до 30.04.2015 г. и
дялово разпределение, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
окончателното изплащане, и сумата 186.91
лева- лихва за забава, представляваща 4/6 от сумата 280.37 лв.- лихва за
забава за периода 1.11.2013 г.- 11.03.2016 г.; Б.С.Д. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата 333.72
лева, представляваща 1/6 част от сумата 2 002.32 лв.- стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 1.11.2013 г. до 30.04.2015 г. и
дялово разпределение, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
окончателното изплащане, и сумата 46.72
лева- лихва за забава, представляваща 1/6 от сумата 280.37 лв.- лихва за
забава за периода 1.11.2013 г.- 11.03.2016 г.; и И.С.Д. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата 333.72
лева, представляваща 1/6 част от сумата 2 002.32 лева- стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 1.11.2013 г. до 30.04.2015 г. и
дялово разпределение, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
окончателното изплащане, и сумата 46.72
лева- лихва за забава, представляваща 1/6 от сумата 280.37 лева- лихва за
забава за периода 1.11.2013 г.- 11.03.2016 г. Предявените от „Т.С.” ЕАД /ЕИК********/
срещу Ц.П.Д. /ЕГН **********/, Б.С.Д. /ЕГН **********/ и И.С.Д. /ЕГН**********/
искове по чл.422 ГПК са отхвърлени за горниците до пълните предявени размери,
или относно главниците: за горницата до 1 872.49 лв.- за Ц.Д., и по 468.12 лв.- за Б.Д. и С.Д., и
относно лихвите за забава: за горницата до 254.07 лв.- за Ц.Д., и по 63.52 лв.- за Б.Д. и С.Д.. На
основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците са осъдени да
заплатят на ищеца „Т.С.” ЕАД следните разноски: Ц.Д.- сумата 308.86 лв.-
разноски за исковото производство, и сумата 193.42 лв.- разноски за заповедното
производство; Б.Д.- сумата 77.21 лв.- разноски за исковото производство, и сумата
48.35 лв.- разноски за заповедното производство; и И.Д.- сумата 77.21 лв.-
разноски за исковото производство, и сумата 48.35 лв.- разноски за заповедното
производство.
Постъпила е въззивна жалба от Ц.П.Д., Б.С.Д. и И.С.Д. /ответници по делото/, в която са изложени оплаквания за
неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в
която е призната дължимостта на горепосочените суми-
главници и лихви за забава, и в частта относно разноските, с искане да бъде
постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете,
с присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД- *** /ищец по
делото/ не изразява становище по повод подадената от ответниците
въззивна жалба.
Третото лице-
помагач „Т.С.“ ЕООД- *** не изразява становище по жалбата.
Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана
по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в
обжалваната част.
Настоящата
въззивна инстанция намира постановеното от СРС
решение и за правилно в обжалваната част, като споделя изложените в мотивите му
съображения, обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявените от „Т.С.”
ЕАД установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД- до посочените по- горе размери за главница и лихви
за забава, като основателни и доказани- чл.272 ГПК.
По делото
не е спорно обстоятелството, че през процесния период
между страните е съществувало валидно договорно правоотношение за продажба на
топлинна енергия, основано на притежавано от ответниците
Ц.Д., Б.Д. и И.Д.- съгласно Договор за продажба на недвижим имот по реда на НДИ
от 7.02.1991 г. и наследяване от С.К. Д. /писмо на СО от 31.10.2012 г. относно
наследниците на С.К. Д., починал на 20.05.2007 г./, право на собственост върху процесния топлоснабден имот
/чл.153, ал.1 ЗЕ/. Според действалата през периода норма на чл.153, ал.1 ЗЕ
„потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот”, т.е. разпоредбата императивно
установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота-
собственост или вещно право на ползване.
Следователно ответниците-
като собственици на процесния
апартамент /при установените от СРС неравни дялове/, са потребители на топлинна
енергия по силата на закона.
Л.2 на Реш. по гр.д.№ 5987/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
Така
установеното наличие на облигационно договорно правоотношение между ищеца и ответниците през процесния
период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който
ищецът е доставял топлинна енергия, е достатъчно основание за доказване на иска
по основание. Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е
доставено в сградата и конкретно- в жилището на ответниците,
е от значение единствено за доказване размера на иска, като евентуалната
недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му-
съгласно чл.162 ГПК.
За
установяване доставянето на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната от ищеца цена, са представени по делото
извлечения за начислените за процесния имот суми,
справки, дялови разпределения и документи за главен отчет, съставени от фирмата
за топлинно счетоводство, като са приети в първоинстанционното
производство и експертни заключения на съдебно- техническа и съдебно-
счетоводна експертизи. Няма основание посочените експертни заключения да не
бъдат съобразени от съда при формиране изводите по съществото на спора, тъй
като няма данни експертите да са дали неверни заключения /съзнателно или по
непредпазливост/. Според даденото от вещото лице по допуснатата съдебно-
техническа експертиза заключение- в конкретния случай дължимата сума за доставена
в имота на ответниците топлинна енергия е начислена в
съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, т.е.
спазени са изискванията на действащите технически правила и норми. Взети са
предвид от експерта следните релевантни факти и обстоятелства: че в имота не е имало
отоплителни тела /били са 5 бр./, тъй като са били демонтирани /затапени/ преди
процесния период, поради което и топлинна енергия за
отопление на същия не е начислявана, а също и че е начислявана само топлинна енергия
за сградна инсталация, при възприет от топлинния
счетоводител отопляем обем на жилището от 150 куб.м. /съответен на посочените в
договора от 1991 г. параметри/, и топлинна енергия за БГВ, като потреблението
на топла вода /БГВ/ е определено на база реален отчет на показанията на 1 бр.
узаконен водомер за топла вода. Прогнозно начислената за процесния
период топлинна енергия- според цитираното експертно заключение, възлиза на 2 347.17 лв., а изравнителният
резултат е в размер на общо 115.02 лв. /157.25 лв.- сума за доплащане от
абоната за периода 1.05.2013 г.- 30.04.2014 г., и 272.27 лв.- сума за получаване
от абоната за периода 1.05.2014 г.- 30.04.2015 г./, поради което и общо
дължимата за периода стойност на доставена в имота на ответниците
топлинна енергия е определена на 2 232.15
лв.
Според
заключението на съдебно- счетоводната експертиза не е установено от страна на ответниците да е било извършено плащане цената на
топлинната енергия за процесния период. Определената
от вещото лице по тази експертиза главница е в размер на 2 808.73 лв.
общо, включваща стойност на ТЕ за топла вода, за отопление /сградна
инсталация/, начислени суми с обща фактура, корекция и такса за дялово
разпределение /28.44 лв./. Лихвата за забава върху посочената главница,
определена от датите на падеж на съответните фактури до 11.03.2016 г., възлиза
на 381.10 лв.
Съгласно
разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ /обн. ДВ- бр.107/
2003 г./ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. За процесния период
между страните е бил сключен действителен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба,
съответно одобрени с Решение № ОУ-001/ 7.01.2008 г. на ДКЕВР и Решение №
ОУ-02/ 3.02.2014 г. на ДКЕВР. Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението
на топлинната енергия в сграда- етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в действащата през процесния
период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването
/обн. ДВ- бр.34/ 24.04.2007 г./. Топлинната енергия
за отопление на сграда- етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Съгласно разпоредбата на чл.153,
ал.6 ЗЕ потребителите в сграда- етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях
регулираща арматура, остават потребители
на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. За сградата,
в която се намира процесният топлоснабден
имот, дяловото разпределение и отчитането на индивидуалните топло-
разпределителни уреди е било възложено за процесния
период на третото лице- помагач по делото „Т.С." ЕООД, от което са
съставени приложените по делото отчетни документи. В първоинстанционното
производство ответниците не са ангажирали
доказателства да е налице неправилно отчитане на доставената за сградната инсталация и за БГВ топлинна енергия от фирмата,
осъществяваща услугата топлинно счетоводство. Приложените от подпомагащата
страна документи за главен отчет, съдържащи данни за показанията на водомера в
имота, подписани от потребител, не са оспорени от ответниците.
Относно отчета на показанията на общия топломер в абонатната станция следва да
се има предвид, че количеството топлинна енергия за технологични разходи в АС
представлява разликата от количеството топлинна енергия, измерена при
производителя, и количеството топлинна енергия, измерена при потребителя, като
тези технологични разходи са за сметка на топлопреносното
дружество.
Неоснователен е доводът на въззивниците
относно приложението на установената в разпоредбата на чл.62 ЗЗП забрана за
непоискани доставки, поради следните съображения:
Съгласно
дадените с Тълкувателно решение № 2 от
25.05.2017 г. по тълк. дело № 2/ 2016
г. на ВКС, ОСГК, задължителни разяснения, за отношенията, възникващи при
доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда- етажна собственост, се
прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката,
които не противоречат на чл.62 вр. § 1 от ДР на ЗЗП. Това е така, защото
непоискана е тази доставка, при която доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на
потребител, без той да е изразил съгласие за това. Именно поради това
законът постановява, че непоръчаната от потребителя доставка на централно
отопление не поражда за потребителя задължение за плащане- чл.62, ал.2 ЗЗП.
Законодателното решение не е в колизия, а в унисон с уредбата на отношенията
в топлоенергетиката към този
Л.3 на Реш. по гр.д.№ 5987/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
момент,
защото чл.133, ал.2 ЗЕ /в редакция след изм.
ДВ- бр.30/ 2006 г./ изисква решение на общото събрание на етажните собственици
за присъединяването на сградата към топлопреносната
мрежа. Потребителите на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост
могат да имат различни интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата
топло-снабдена. Принципът, който законодателят е възприел при регламентирането
на начина на избягване на конфликти между етажните собственици, е "решава
мнозинството". Затова при доставката на централно отопление в сградите в
режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен
етажен собственик /той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част/, а от мнозинството
етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да
бъдат използвани общите части. Потребителят на услугата е цялата етажна
собственост, затова титулярът на права върху отделни
обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление
в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите
части енергия при доставката на централно отопление в сградата.
В мотивите
на цитираното ТР е посочено, че централното топло-снабдяване се е наложило в
България като ефективен начин за отопление на многофамилни
сгради в градовете през втората половина на ХХ век. Отношенията между етажните
собственици и начина на управление на общите сгради са били регулирани в чл.37- чл.49 ЗС, Правилника за управлението, реда и надзора на етажната
собственост /ПУРНЕС- отм./ и с отделни разпоредби в други
нормативни актове. Нормативната уредба към онзи момент не изисква съгласие в
писмена форма на етажните собственици за топло-снабдяването на сградата, което
е икономически обяснимо с оглед съществувалите тогава обществено- икономически
условия: отоплението с централно подавана топлинна енергия е лесно, евтино и
хигиенично. Поради това желанието за ползване на тази услуга се презумира от нормотвореца. В
правилника за прилагане на ЗТСУ,
понастоящем отменен, топлоснабдяването на жилищните
сгради в режим на етажна собственост в цялостно застроени топлоснабдени
райони или в жилищни комплекси е уредено като задължително /чл.162, ал.1 и 2/,
а искане от собствениците е предвидено като условие за осигуряване на централно
отопление само в сгради, по отношение на които топлоснабдяването
не е задължително /ал.3/. Няма изискване за съгласие на собствениците за топлоснабдяването на сградите в режим на етажна собственост
и по Наредба № 1 за ползване на топлинна енергия, понастоящем отменена. В чл.55
от нея обаче е предвидена възможност за етажните собственици да се откажат от
ползването на топлинна енергия /за цялата сграда или за отделни обекти в нея/
при определени предпоставки. Нормативните актове от този период не предвиждат
сключване на индивидуални договори между потребителите на топлинна енергия и
топло-снабдителните предприятия.
При така даденото разрешение
непоискана доставка на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост
/включително за сградна инсталация и отопление на
общите части/ е налице тогава, когато е направено надлежно искане при условията
на чл.153, ал.2 ЗЕ за прекратяване на
топлоподаването до абонатната станция в сградата, но въпреки това същото не е
своевременно прекратено от топлопреносното дружество.
Отделно от това всеки собственик на индивидуален обект в сградата може по
споразумение с топлопреносното дружество да спре
подаването на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване на
собствения си имот, като остане потребител единствено на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация и на енергия за
общите части на сградата. В случая не се твърди, нито се доказва наличието на
искане за прекратяване на топлоподаването по реда на чл.153, ал.2 ЗЕ, поради което и доставената
през исковия период топлинна енергия /за БГВ/ не се явява непоискана, респ. ответниците дължат нейната стойност.
Следва да се отбележи наред с горното,
че в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, намиращ приложение в отношенията
между страните, пряко са транспонирани правилата на Директива 93/13/ЕИО от
05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори /&
13а, т.9 от ДР на ЗПП/, на която въззивниците се
позовават.
Неоснователно е и направеното от ответниците възражение за допуснато нарушение на Директива
2006/32/ЕО на Европейския парламент и съвета от 5 април
При
тези съображения и тъй като релевираните в жалбата на
Ц.Д., Б.Д. и И.Д. доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното
решение са неоснователни, въззивниците не могат да
постигнат като краен резултат както отхвърляне на исковете, така и признаването
за дължими на суми в по- малки от определените от СРС размери.
Жалбата,
с която е сезиран настоящият въззивен съд, се явява
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, респ. постановеното от
СРС решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
Разноски
за въззивното производство от въззиваемата
страна, имаща право на разноски- съгласно чл.273 вр.
чл.78, ал.3 ГПК, не са поискани, поради което и такива с настоящото решение не
следва да й бъдат присъдени.
Л.4
на Реш. по гр.д.№ 5987/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
Водим
от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 16.01.2018 г., постановено
по гр.д.№ 29410/ 2017 г. на Софийски районен съд, І ГО,
49 състав, в обжалваната част, в
която по предявени от „Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК ********/ срещу Ц.П.Д. /ЕГН **********/,
Б.С.Д. /ЕГН **********/ и И.С.Д. /ЕГН **********/ установителни
искове по чл.422 ГПК е признато за установено, че: Ц.П.Д. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата 1 334.88
лв.- стойност на потребена през периода 1.11.2013
г.- 30.04.2015 г. в имот с ал.№ 049986 топлинна енергия /главница/, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане, и сумата
186.91 лв.- лихви за забава за
периода 1.11.2013 г.- 11.03.2016 г.; Б.С.Д. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата 333.72
лв.- стойност на потребена през периода 1.11.2013
г.- 30.04.2015 г. в имот с ал.№ 049986 топлинна енергия /главница/, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане, и сумата
46.72 лв.- лихви за забава за
периода 1.11.2013 г.- 11.03.2016 г.; и И.С.Д. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата 333.72
лв.- стойност на потребена през периода 1.11.2013
г.- 30.04.2015 г. в имот с аб.№ 049986 топлинна
енергия /главница/, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
окончателното изплащане, и сумата 46.72
лв.- лихви за забава за периода 1.11.2013 г.- 11.03.2016 г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 72484/ 2016 г. на СРС,
49 състав, а също и в частта относно
присъдените на ищеца „Т.С.” ЕАД разноски по чл.78, ал.1 ГПК за исковото и
заповедното производства.
Решението по
гр.д.№ 29410/ 2017 г. на СРС, І ГО, 49 състав, е влязло в сила като необжалвано в
останалата му /отхвърлителна/ част.
Решението
е постановено при участието на „Т.С.” ЕООД- ***, като трето лице- помагач на „Т.С."
ЕАД- ***.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.