№ 10
гр. Ботевград, 19.01.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Н. П. П.
при участието на секретаря М. К. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Н. П. П. Частно наказателно дело №
20231810200021 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
П.Д. – главен разследващ полицай на сектор „Разследване РУ-Ботевград,
РУ-Правец, РУ-Етрополе.
ЯВЯВА СЕ ЛИЦЕТО Г.В.В. в качеството й на свидетел по досъдебно
производство № 29/2022г. на РУ–Ботевград, пр. пр. №133/2022 година по
описа на РП – Ботевград, за разпит пред съдия от БРС по реда на чл.223 от
НПК, представен от главен разследващ полицай Д..
По даване ход на делото
ГЛАВЕН РАЗСЛЕДВАЩ ПОЛИЦАЙ Д.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО
По делото е постъпило мотивирано искане от П.Д. – главен разследващ
полицай на сектор „Разследване РУ-Ботевград, РУ-Правец, РУ-Етрополе по
реда на чл.223 от НПК за разпит на лицето Г.В.В..
ГЛАВЕН РАЗСЛЕДВАЩ ПОЛИЦАЙ Д.: Запозната съм с доклада.
Нямам искания и възражения.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ
Г.В.В. - родена на 20.02.2003г. в Ботевград, област Софийска, българка,
1
български гражданин, с постоянен адрес: с. Осиковица, област Софийска, ул.
„Ч.“ № **, с начално образование, не работи, неомъжена, неосъждана, с ЕГН:
**********.
Данните снети по лична карта на свидетеля, след което се върна на
свидетеля.
СЪДЪТ разяснява на свидетеля текстово правата й по чл.119, чл.120,
чл.121 и чл.122 от НПК и отговорността му по чл. 290, ал.1 от НК, след което
заяви, че разбира разяснените му права и задължения и обещава да каже пред
съда добросъвестно и точно всичко, което знае за обстоятелствата по делото.
РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ Г.В.В.: Желая да свидетелствам.
Обещавам да кажа истината. От около 4 години живея на семейни начала и в
с. Осиковица с К.Г.П. и имаме едно дете. Р.М. е роднина на К., аз нямам
роднинска връзка с нея. Р. живее на семейни начала с А. и в началото на с. В.,
но името на улицата не знам. На 06 февруари Р. има рожден ден, за което
решихме по този повод да я изненадаме с К.. На 05.02 и през деня, Р. не си
беше в къщата, а беше на гости на майка си в същото село. В къщата, когато
отидохме А. – нейния мъж, и който знаеше, че искаме да и подготвим
изненада ни помогна, като правихме скара и друго за почерпка. А. отиде на
рожден ден по – късно в деня, а аз и К. и други техни роднини останахме в
къщата. На посочената дата и около 23.00 часа, с К., както и с други познати и
роднини на Р., отидохме да вземем тортата от сестра й на ул. „П.Е.“. Взехме
тортата, събрахме се цялата компания и пеша отидохме в къщата на Р., където
тя вече се беше прибрала. Уточнявам, че с К. и през деня, както обясних до
къщата на Р. и А. отидохме с нашата кола, която е „Фолксваген Голф“,
номера й не го знам. Колата остана пред къщата, а за тортата отидохме пеша,
сестра й живее наблизо, а и имахме уговорка всички да тръгнем заедно за
изненадата. След като се събрахме цялата компания, отидохме в къщата на Р.,
за да й подарим тортата и празнуваме рождения й ден. Л., когото познавам,
мисля че е братовчед на Р., също беше на рождения ден. Седнахме да се
черпим, като аз през цялата вечер бях изпила две или три чаши с бира и около
02. 00 часа или малко след това, всички гости си тръгнаха и останахме аз, Р.,
А., К. и Л.. През цялата вечер Л. пиеше бира, не мога да посоча какво
количество е изпил. К. и А. също пиха бира. К. още като седнахме да се
черпим си остави ключа от колата на масата пред него. По едно време, отиде
до тоалетна, вече беше може би 04.30 часа. Тогава вече мезето свършваше, за
което Л. каза, че имало магазин в горната част на селото, който отварял в
05.00 часа сутринта, да отидем и да купим. Л. каза, че ще ни закара, а аз и Р.
се съгласихме да отидем с него, въпреки, че знаехме, че няма „книжка“, тъй
като е малък на години и е пил бира. Според мен не беше пиян. Аз седнах на
задната седалка и вдясно, Л. караше колата, а Р. седна до него, на предната
дясна седалка. Направи ми впечатление, че преди да тръгнем Л. обу червени
2
маратонки, които бяха пред вратата, но не са негови, според мен го направи от
това да бърза. Тръгнахме към въпросния магазин, където ни возеше Л., като
управляваше автомобила на К. според мен с висока скорост, не мога да
посоча, с точност, но така ми се струваше. С Р., започнахме да крещим да
намали скоростта, но той не намаляваше, а продължи по същия начин да кара
колата. Вече в района на кръстовище, където има лек десен завой, според мен
от високата скорост, Л. не успя да овладее колата и се блъснахме в дърво.
Мястото не е осветено. Като аз от самия удар, си ударих главата, в дясната
част, при окото и усетих силна болка, но въпреки това бях добре. Л. веднага
излезе от колата и започна да вика, че не бил карал той колата. Р. не беше с
поставен колан, и според мен, не беше в съзнание, тъй като аз й виках, питах я
какво и е, но тя не ми отговаряше. Обадих се по телефона на А., и ми вдигна
К., и му казах, какво се е случило. На място дойде бащата на Р., който знам,
като Моци и брат й, който мисля се казва Марио. Те дойдоха с кола, и баща й,
извади Р. от колата, след което я вкара в неговата кола. След като Л. излезе от
колата, и започна да вика, че не е карал той, повече не го и видях. На мястото,
дойдоха К., М., която му е сестра и А. и ме взеха с кола, и ме закараха в
спешна помощ в Ботевград. На място дойдоха и полицаи, на които разказах
какво се е случило и ми записаха имената. В спешна помощ, не съм видяла Р.,
но разбрах, че била закарана с линейка в гр. София в болница. Тъй като ме
боляха гърдите в предната дясна част, както и главата, дежурния лекар, ми
каза, че трябва да бъда прегледана и в болница в гр. София, където бях
закарана от Г. и В.. В. ми е сестра, а Г. й е мъж. С нас, тръгна и К., за да ме
придружи. В болницата в гр. София, в спешна помощ, видях Р., бях поставена
за преглед до нея, беше в съзнание и каза, на доктора, че иска да се прибере у
дома. Чух, че доктора й каза, че няма да ходи никъде, тъй като е имала удар в
главата и може да умре. Аз след като бях прегледана, бях освободена, тъй
като се чувствах добре. Също така разбрах, че на Р. крака й е счупен – на
десния й крак е трябвало да се прави операция.
ГЛАВЕН РАЗСЛЕДВАЩ ПОЛИЦАЙ Д.: Нямам повече въпроси към
свидетеля.
РАЗПИТЪТ на свидетеля приключи в 13:40 часа.
След изготвяне на протокола, същият бе прочетен на разследващия
полицай и свидетеля и те заявиха, че изявленията са записани правилно, няма
какво да добавят или направят корекции.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в съдебно заседание, което приключи в 13:45 часа.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
Секретар: _______________________
3