№ 902
гр. София, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-23 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Божана Желязкова
при участието на секретаря Ива Ат. Иванова
като разгледа докладваното от Божана Желязкова Гражданско дело №
20211100106336 по описа за 2021 година
Съдът, като взе предвид исковата молба, приема, че е сезиран с иск с
правно основание чл. 432 КЗ за остатъка от дължимото обезщетение на
ищцата в размер на 33 000 лв. за причинени неимуществени вреди вследствие
на ПТП, настъпило на 01.02.2019 г., след уважаване на частичния й иск по чл.
432 КЗ за сумата от 30 000 лв. срещу ответника с влязло в сила съдебно
решение. Ищцата претендира и осъждане на ответника да й заплати законна
лихва върху предявената главница, считано от 23.05.2019 г.(датата на
изтичане на срока за произнасяне на застрахователя) до окончателното
изплащане.
ИЩЕЦЪТ- В. П. П., ЕГН **********, чрез адвокат И.Й. твърди, че е
пострадала при ПТП на 01.02.2019г. в гр.София, като пътник в обществения
транспорт. Произшествието настъпило при следните обстоятелства: Пътувала
като редовен пътник в автобус с ДК № *******, управляван от В.Н. С. по
курс по линия № 260 (от кв. Горна Баня до пл. „Руски паметник”). В района
на автобусна спирка МГТ № 0366 бул. „Прага”, водачът на автобуса потеглил
рязко, в резултат от което тя залитнала силно и паднала. Излага, че при
падането получила травматично увреждане, изразяващо се в закрито счупване
на дясната бедрената шийка. Била приета в УМБАЛСМ „Пирогов", където й е
проведено медикаментозно лечение и имобилизация на крака, като
1
впоследствие претърпяла и операция, включваща тотална алопластика с
поставяне на двуполюсна безциментна еднопротеза на дясна тазобедрена
става. Били й препоръчани многократни физиопроцедури и балнео-
санаториално лечение. Сочи, че след операцията изпитвала силни болки, била
неподвижна, отпаднала и припадала, поради което не можела да се обслужва
сама и да стой без придружител. Първоначално ползвала инвалидна количка,
която била приспособена за тоалетен стол, след около месец и половина
започнала да ползва проходилка, но само за една-две крачки и в присъствие
на придружител. От началото на третия месец започнала да използва бастун
за придвижването си. Ищцата твърди, че въпреки проведеното лечение и
рехабилитация и към момента здравето й не е напълно възстановено и
продължава да има ограничено и затруднено движение в ставата с данни за
контрактура - болка и ограничени движения в дясна тазобедрена става.
Констатирана е също хипотрофия на мускулатура на седалище вдясно и дясна
подбедрица, както и данни за хипестезия - вътрешно странично на десен
глезен и ходило, слабост, затруднена походка и нарушен моноподален стоеж.
Предвид изложеното навежда, че не е способна да използва пълноценно
десния си крак като изпитва слабост и има затруднена походка. Сочи, че
затрудненията в движението ще остане за цял живот. Освен посоченото
твърди, че вследствие ПТП е претърпяла и продължава да търпи емоционални
терзания, поради чувството, че е в тежест на близките си. Преди ПТП тя била
активна физически, а сега изпитва страх да излиза сама навън и не може да се
върне към предишния си начин на живот. Ищцата сочи, че към момента на
настъпване на процесното ПТП за МПС, в което е пътувала, е бил налице
валиден застрахователен договор за риска „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество, предвид което тя се обърнала към него с цел
обезщетяване на причинените й неимуществени вреди. Застрахователят обаче
не се произнесъл в установения в закона срок – до 22.05.2019 г.- поради което
тя подала частичен иск по чл. 432 КЗ срещу него, по който е образувано гр.д.
№ 16093/2019 г. по описа на Софийски Градски съд, I отделение, 21 състав,
впоследствие в.гр.д. № 3381/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд,
приключило със влязло в сила съдебно решение, с което частичният й иск е
изцяло уважен за сумата от 30 000 лв. Предвид изложеното моли на
основание чл. 432 КЗ съдът да уважи предявения в настоящето производство
иск за остатъка от вземато в размер на 33 000 лв., ведно със законната лихва
2
от датата на изтичане на срока за произнасяне на застрахователя до
окончателното изплащане на главницата. Претендира разноски за
производството.
ОТВЕТНИКЪТ- ЗАД ”ОЗК - З.”АД, ЕИК: *******, чрез юрисконсулт
Д.Д. оспорва размера на предявения иск като прекомерен и твърди, че същият
не съответства на принципа на справедливостта, реално настъпилите вреди и
факта, че ищцата сама е съпричинила настъпването на вредите. Моли съда да
отхвърли иска като неоснователен като намира, че всички неимуществени
вреди вече са обезщетени с присъденото обезщетение по предявения частичен
иск. Заявява възражение за съпричиняване. Оспорва и иска с правно
основание чл. 86, ал.1 ЗЗД. Претендира разноски за производството.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните
по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК,
намира следното:
Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение.
Представено е решение по гражданско дело № 16093/2019 г. на СГС, от
което е видно, че ищцата по процесното ПТП е предявила иск в размер на
30 000лв., като часстичен от 80 000лв. Съдебният състав е определил 10 %
съпричиняване и в решението се обсъжда като справедлив размер на
обезщетение 63 000 лева, с което частичният й иск е изцяло уважен за сумата
от 30 000 лв.
Това решение на СГС, 21 състав е обжалвано, като с отговора на
исковата молба по настоящото дело е представено Решението по гр. д. №
3381/20, САС, от което е видно, че апелативният съд по казуса е приемл, че
справедлив размер на обезщетение би била сумата от 50 000 лева, като също е
приел възражението за съпричиняване за доказано, но приносът, който
въззивният съд е определли е в размер на 20%. Приел е за справедлив размер
на обезщетение от 40 000 лева.
По делото е прието заключение на СМЕ, ценено от съда изцяло като
компетентно и обосновано.
Доказателства за други факти не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна
съдът намира следното:
3
Разпоредбата на чл.432 КЗ дава право на увреденото лице при пътно-
транспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените
вреди срещу застрахователя, при който деликвента има застраховка
“Гражданска отговорност”. По този иск ищецът следва да установи, че има
вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическият състав
на който е виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка,
от което са произлезли вреди/ и наличие на застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност” между
този водач и ответника – застраховател.
Решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със
сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното
субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за
разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото
право. Формираната СПН на решението по частичния иск относно
основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите
възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти,
относими към възникването и съществуването на материалното
правоотношение, от което произтича спорното право. Правопогасяващите
възражения на ответника за останалата част от вземането не се преклудират,
тъй като е допустимо за разликата, която не е била предявена с
първоначалния иск, вземането да е погасено по давност, чрез плащане,
прихващане или по друг начин.
Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалото лице представлява правоизключващо възражение като защитно
средство в процеса - позоваване на обстоятелство, което изключва правото на
пострадалия да претендира пълно обезщетение за претърпените вреди.
Следователно силата на пресъдено нещо на решението в производството по
уважен частичен иск за обезщетение за вреди от непозволено увреждане се
разпростира и върху приетия за установен размер на съпричиняването,
поради което съдът, разглеждащ претенцията за останалата част от
обезщетението, не може да преразглежда отново въпроса за наличието на
принос на пострадалия и размера на съпричиняването.( арг. от ТР № 8/2017г.
на 02.04.2019г., ОСГТК на ВКС. В т.2 на ТР №8/2017г. ОСГТК на ВКС,
решение № 89 от 28.01.2020г. по т.д. № 2741/2015г. на ВКС, ТК, I ТО).
4
С оглед изложеното доколкото е налице влязло в сила решение по
частичен иск на ищеца срещу ответника, в рамките на настоящето
производство обстоятелствата във връзка с наличие или липса на
съпричиняване от страна на пострадалия ищец са вече установени и не
подлежат на доказване от ответника.
Настоящият състав възприема становището на САС, че справедлив
размер на обезщетение е сумата от 40 000 лева, при отчетен процент на
съпричиняване в размер на 20%.
На ищцата по частичния иск е изплатена сумата от 30 000лв. При това
положение сраведливо обезщетение в настоящото производство е в размер на
остатъка от 30 000лв. до 40 000лв., а именно 10 000лв.
Водим от горното до 10 000лв. искът следва да се уважи, а за разликата
до 33 000лв., като неоснователен да се отхвърли.
При това решение на съда и ищецът, и ответникът имат право на
разноски –– съразмерно на уважената, съответно на отхвърлената част от
исковете. Релевирано е възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение в размер на 2 400лв. Същото е основателно, настоящият
съдебен състав го намаля до 830лв. С оглед уважената част на иска на ищцата
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 727.27лв. от направени 2
400лв. Съразмерно с отхвърлената част от иска ответникът има право на
313.64лв. от 450 лв.(юриск. възнаграждение). След компенсация на ищцата
следва да се присъдят 413.63лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА ЗАД ”ОЗК - З.”АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. „******* представлявано от Изпълнителен
директор А.Л. и Изпълнителния директор Р.Д., чрез юрисконсулт Д.Д. да
заплати на В. П. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„*******, чрез адвокат И.Й., по иск с правно основание чл.432 от КЗ
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер 10 000 лв. (десет
хиляди лева), заедно със законната лихва върху тези суми от 23.05.2019г. до
окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 10 000
лв. до пълния предявен размер от 33 000.
ОСЪЖДА ЗАД „А.Б.” АД, ЕИК *******, седалище и адрес ЗАД ”ОЗК
- З.”АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.
„******* представлявано от Изпълнителен директор А.Л. и Изпълнителния
директор Р.Д., чрез юрисконсулт Д.Д. да заплати на В. П. П., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „*******, чрез адвокат И.Й., на
основание чл.78, ал.1 от ГПК направените разноски по делото в размер на
413.63лв.(след компенсация).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок
от съобщаването на страните за изготвянето му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6