Р Е Ш Е Н И Е
№……………........
гр.Плевен, 26.07.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ри граждански състав в публично съдебно заседание на тринадесети
юли през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретаря Анета Христова като разгледа докладваното от
съдия Дилова гр.дело № 2813 по описа за 2018г. и на основание данните по делото
и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от В.Ц. ***
против, против ***, с която се твърди,
че ищцата е работила по служебно правоотношение като *** към ***на длъжност ***.
Твърди се, че с на 28.12.2009г.
вследствие на решение на НС да приемане
на структура на МС на РБ-закриване на ***,
на ***е присъдена категория , степен на категория и специфично наименование на
категория и е назначена за *** ІV ст. в ******в областно управление ***. Твърди
се, че със Заповед № 1426/26.02.2018г. на ***е прекратено служебното
правоотношение на ***като *** основание
чл.226, ал.1, т.13 от З***. Твърди се, че при уволнението, ответникът е
следвало да му заплати обезщетение в размер на 10 брутни работни заплати,
вместо платеното обезщетение в размер на 8 заплати. Твърди се, че при прекратяване
на правоотношението и ищцата има право и на еднократно вещево имущество на
стойност 200 лв Моли съда да осъди ответника да и заплати сумата 2931,60 лв, представляваща обезщетение с правно основание чл. 234 ал.1 от З***,
както и сумата 200 лв представляваща левовата равностойноист на еднократно
вещево доволствие, както и да осъди ответника да издаде на осн. чл. 1233 от З***карта
за медицинско обслужване. Претендират се разноски.
В
срока за отговор по реда на чл.133 от ГПК, ответникът ***, чрез юрк. ***,
изразява становище за неоснователност на предявеният иск, като се посочва, че
сумата е заплатена. Посочва се също, че дължимият размер на обезщетението е
11726,40лв.-или 8 месечни
възнаграждения, които са изплатени. Посочва се, че не следва да бъде
изплащано обезщетение за период от 1г.
9м. и 11 дни, в което ищцата е работила като *** по реда на ЗДСл.Претендират се
разноски. Прави и възражение за изтекла
давност.
Съдът
като прецени събраните по делото
доказателства, становищата на страните и закона прие за установено
следното:
Видно от представеното по делото копие от трудова книжка на ищцата,е че същата е работилана длъжност *** по трудово
правоотношение за периода 17.03.2008г. -28.12.2009г., когато трудовото и
правоотношение е прекратено. Видно от трудовата книжка е, че ищцата от
28.12.2009г. е започнала работа в ***на длъжност *** . Това се установява и от
приложения по делото акт за встъпване в длъжност от 28.12.2009г.По делото е
представена заповед № 1426/26.02.2018г., с която на осн. чл. 226 ал.1 от З***е
прекратено служебното правоотношение на инспектор ***.- ***.По делото е
представено удостоверение, от което е видно, че ищцата има 8 г. 2 м. и 24 дни
прослужено време в структурите на ***.
По делото е представена и справка за
изплащане на еднократно парично обезщетение
, от която е видно че е разпоредено на ищцата да бъзе изплатено
обезщетение по чл. 234 ал.1 от З***за 8 г., 2 м. и 24 дни в размер на 11726,40
лв.
Спорен по делото е въпросът дължи ли
обезщетение ответникът в по- голям размер.
Ответникът твърди, че обезщетение по чл.
234 ал.1 от З***се дължи само за реално прослужени години в структурите на ***и
категориите служители изчерпателно изброени в чл. 235 от закона.
При
проследяване законодателната уредба на осъществяваната от страна на държавата
дейност по гражданска защита на населението, се установява, че тази дейност е
преминавала в течение на времето към различни държавни ведомства и органи, като
във всички случаи между тях е налице универсално правоприемство, включващо и
такова по чл. 87а от ЗДСл и чл. 123 от КТ, т.е. – при запазване на служебните и
трудовите правоотношения със служителите в системата на гражданска защита,
както в случая е положението на ищеца. Съгласно сега действащия З***от 2014г.,
понастоящем тази дейност се осъществява от ***, която съгласно § 10, § 5 и § 6
от ПЗР, е универсален правоприемник на едноименната *** на ***по отменения З***от
2006 г. Последната, съгласно § 92 от ПЗР на ЗИДЗ***(обн. в ДВ, бр. 88/2010 г.),
е универсален правоприемник на *** на ***, която е била самостоятелно
юридическо лице след 25.12.2009 г. (след влизане в сила на изменението на чл.
10 от З***от 2006 г., обнародвано в ДВ, бр. 93/2009 г.), като дотогава тя е
нямала такава правосубектност – такова е самото ***, но не и неговите главни
дирекции. Съгласно § 63 и § 64 от ПЗР на ЗИДЗ***(обн. в ДВ, бр. 93/2009 г.), ***от
своя страна е универсален правоприемник на закритото ***, преди това с
наименование ***, което е осъществявало дейността по гражданската защита на
населението най-вече чрез своята *** и други дирекции и териториални звена,
които също не са били самостоятелни юридически лица. В с***ъла на изложеното
дотук е и тълкувателно решение № 10/2014 г. по тълк. дело № 10/2013 г. на ОСГК
на ВКС. Съгласно чл. 1, ал. 2 от ПМС № 137/06.06.2006 г. и § 4 от ПЗР към него,
***, преди това с наименование ***, е универсален правоприемник на ***, а
последната, от своя страна, съгласно чл. 1, чл. 3 и чл. 4 от ПМС №
53/02.03.2001 г. и § 1 от ПЗР към него, е универсален правоприемник *** към
министъра на отбраната, която с § 1, т. 2 от ПМС № 237/21.12.1999 г. (респ. – с
чл. 2а (нов) от ПМС № 162/10.08.1999 г.) е била преобразувана в самостоятелно
юридическо лице към министъра на отбраната, като дотогава същата е нямала
такава правосубектност и е била в системата на ***. При осъществяването на
поредицата от тези универсални правоприемства в течение на последните 17
години, в резултат на законодателни промени трудовите и служебните
правоотношения на служителите в системата на гражданска защита, съгласно чл.
123 от КТ и чл. 87а от ЗДСл., са преминавали към различни държавни учреждения и
държавни органи, съответно – техни работодатели, респ. – органи по назначаване,
което не е ставало по волята на страните по тези правоотношения, а ex lege. За
този период е налице хипотезата на § 64 от ПЗР на З***, препращата към § 57 от
ПЗР на ЗИД на З***и следва да се приеме, че служебното правоотношение на ищеца
се зачита за работа при един и същ работодател. Поради горното, в тези случаи
на прекратяване на служебните правоотношения с ***на тези служители от
системата на гражданска защита, се дължи пълния размер на съответното
обезщетение в зависимост от вида на правоотношението им до преназначаването им
в ***, от основанието за прекратяването на правоотношението с него и от
наличието на съответните предпоставки за възникването на вземането и за размера
на съответното обезщетение съгласно съответната правна норма от ЗДСл. или от
КТ, действала към момента на прекратяването на служебното правоотношение с ***.
При тези обстоятелства по делото – след като ищцата има общо 10 години и 5 дни, прослужени като ***,
от които 1 г. 9 м. и 11 дни като *** към ***на длъжност ***и 8 г. 2 м. и 24 дни като *** в ***, то на нея
и се дължи, не само вече изплатеното му обезщетение в размер на 11726,40 лв,
която се равнява на 8 брутни трудови възнаграждения, но и разликата до 10
брутни трудови възнаграждения. Съгласно разпоредбата на чл. 234 ал.1 от З***при
прекратяване на служебното правоотношение държавните служители имат право на
обезщетение в размер на толкова месечни възнаграждения, колкото прослужени
години имат, но не повече от 20. Видно от представената справка е, че брутното
месечно възнаграждение е в размер на 1465,80 лв, поради което предявения иск е
основателен и доказан за сумата 2931,60
лв и следва да бъде уважен. Ответникът е
направил възражение за давност. Съдът намира, че възражението е неоснователно
поради това, че давността за предявяване на иска започва да тече от
прекратяване на служебното правоотношение, в случая от 26.02.2018г. и към
датата на предявяване на иска не е изтекла.
По
иска с правно основание чл.234 ал.5 от З***Съгласно цитираната разпоредба при
прекратяване на служебното правоотношение след прослужени 10 и повече години
държавните служители имат право на еднократно допълнително вещево имущество или
на левовата му равностойност в размер, определян ежегодно със заповед на министъра
на вътрешните работи. По делото е представена заповед № 81213-131/24.01.2017г.,
от която е видно че Министъра на вътрешните работи е определил левовата
равностойност на еднократното допълнително вещево доволствие по чл. 234 ал. 5
от З***за държанвите служители за 2017г в размер на 200 лв. Доколкото по делото
се установи прекратяването на правоотношение, за ищцата е възникнало правото
по чл. 234, ал.5 З***за равностойността
на вещевото имущество, което е в размер определен с цитираната по-горе заповед,
поради което предявения иск с правно основание чл. 234 ал.5 от З***е
основателен и доказан в претендирания размер.
По
отношение на разноските
Видно
от представения списък на разноските е, че ищцата е направила разноски в размер
на 450 лв за адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на делото, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 450 лв представляваща
направени по делото разноски.
На
оснн. чл. 78 ал.8 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на ПлРС сумата 167,26 лв представляваща
държавна такса .
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г.Д. „П.Б.И З.Н.Н.”*** А ДА
ЗАПЛАТИ на ***ЕГН ********** *** сумата 2931,60 лева, представляваща обезщетение с
правно основание чл.234, ал.1 от З***представляваща разликата от платените 8
брутни трудови възнаграждения до дължимите 10 брутни трудови възнаграждения,
ведно със законната лихва, считано от 25.04.2018г. до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА Г.Д. „П.Б.И З.Н.Н.”*** А ДА ЗАПЛАТИ на ***ЕГН **********
*** на осн. чл. 234 ал. 5 от З***сумата 200 лв представляващалевовата
равностойност на еднократно вещево имущество.
ОСЪЖДА Г.Д.
„П.Б.И З.Н.Н.”*** А ДА ЗАПЛАТИ на ***ЕГН ********** *** сумата 450 лв
представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Г.Д. „П.Б.И З.Н.Н.”*** А
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС сумата 167,26 лв представляваща държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
УКАЗВА , че на осн. чл. 61 ал.2 от ГПК по време на съдебната ваканция –
15.07-01.09 и официалните празници за страните сроковете спират да текат.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: