Решение по дело №327/2024 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.

2. Образувано е по жалба, предявена от Б. И. Л., с адрес посочен в жалбата [населено място], ***, против Решение № 23ДОИ-97(7)/22.01.2024 г. на Секретаря на Община Пловдив, за отказ за предоставяне на информация по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Наведени са доводи за незаконосъобразност на оспорения акт като се иска неговата отмяна и задължаване на административния орган да предостави исканата информация. Претендират се направените по делото разноски.

3. Ответникът по жалбата – Секретаря на Община Пловдив, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Подробни съображения в тази насока се излагат в отговор на жалба вх. № 8492/15.06.2020 г. по описа на съда, приложен по делото. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. За допустимостта:

4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

5. Административното производство е започнало по Заявление за достъп до обществена информация вх. № 23ДОИ-97/24.07.2023 г. до Кмет на Община Пловдив, с което жалбоподателят е поискал да му бъде предоставена обществена информация относно обществена поръчка, възложена от Община Пловдив с предмет „Надграждане, модернизация и поддръжка на система за управление на градския транспорт и услуги по организиране, администриране и контрол на продажби на обществени услуги за градска мобилност“, а именно: „1. Документите за сключване на Договор № 23ДГ-648/12.06.2023 г., с които избраният изпълнител „Тикси“ АД е доказал съответствието си с критерия за подбор, а именно „Критерий за подбор по чл.63, ал.1, т.1, буква „б“ от ЗОП - Изпълнението предмета на поръчката следва да се осъществява от лице, което изпълнява /е изпълнило/ (с негово участие в изпълнението) дейности с предмет и обем, идентични или сходни с този на поръчката, най-много за последните 3 год. от датата на подаване на оферта за участие в поръчката“; 2. ЕЕДОП на участника, представена с офертата; 3. Приложение № 1 - „Подход за управление и изпълнение на поръчката“ и Приложение № 3 - „Концепция за надграждане и модернизация на СГУТ“, неразделна част от Техническото предложение за изпълнение на обществената поръчка. Исканата информация била заявена за получаване по електронен път.“

6. Първоначално по това заявление е отговорено с Писмо изх. № 23ДОИ-97(1)/07.08.2023 г. (л. 29) на Секретар на Община Пловдив, с което е отказан достъп до поисканата информация като е посочено следното: Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. В случая исканите от жалбоподателя документи са част от оферта за участие в обществена поръчка „Надграждане, модернизация и поддръжка на система за управление на градския транспорт и услуги по организиране, администриране и контрол на продажби на обществени услуги за градска мобилност“, с УНП 00267-2023-0031, като редът за предоставянето и публикуването им е регламентиран в ЗОП. Посочено е също, че исканите документи не са публикувани на интернет страницата на Община Пловдив във връзка с обстоятелството, че участникът „Тикси“ АД в своята оферта се е позовал на конфиденциалност по чл. 102, ал. 1 от ЗОП. а когато участник се позове на конфиденциалност, съответната информация не се разкрива от възложителя.

7. Цитираното Писмо изх. № 23ДОИ-97(1) на Секретар на Община Пловдив е обжалвано от Б. И. Л. пред Административен съд Пловдив, по повод на което е образувано адм. дело № 2069 по описа за 2023 г. на съда. Делото е приключило с постановяване на Решение № 2300 от 15.12.2023 г., с което Отказът на Секретар на Община Пловдив за предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в Писмо № 23ДОИ-97(1) от 07.08.2023 г. е отменен, а преписката е изпратена на Секретаря на Община Пловдив за ново произнасяне по Заявление за достъп до обществена информация вх.№ 23 ДОИ-97/24.07.2023 г. на Б. И. Л., съобразно с дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният акт не съответства на изискването на чл. 38 от ЗДОИ относно неговото съдържание, тъй като не съдържа правно основание за отказа от предоставяне на исканата информация. Според съда публикуването на информация и документация за обществена поръчка, предвидено в ЗОП, не съставлява пречка тогава, когато не е налице такава публикация, което в случая се признава от административния орган по отношение на сочените от заявителя документи, да се иска предоставяне на информацията по реда на ЗДОИ, при което преценката следва да се прави от задължения субект съобразно с разпоредбите на този закон, а не на ЗОП. Все в тази насока съдът, позовавайки се на Решение № 3088/2017 г. по адм. д. № 14049/2015 г. на ВАС., е добавил, че с оглед липсата на каквито и да било данни относно това, че жалбоподателят е участник в процедурата по възлагане на обществената поръчка, то не може да се обоснове извод, че спрямо него е приложим някакъв друг ред за достъп до документите по тази обществена поръчка, поради което и същият обосновано се е обърнал към възложителя като задължен орган по ЗДОИ със заявление по посочения закон за предоставяне на исканата информация. В своето решение съдът се е позовал и е анализирал нормите на чл. 17, ал. 2, чл. 31, ал. 2, ал. 4, ал. 5 от ЗДОИ, както и § 1, т. 5, б. „е“ от ДР на ЗДОИ, и е приел, че в решението на Секретар на Община Пловдив липсва какъвто и да било самостоятелен анализ на информацията, поискана от заявителя и за коя част от нея в действителност се отнася и посочената декларация за конфиденциалност, дадена при това в съвсем друго производство от това по ЗДОИ от страна на трето лице, както и дали е налице липса на надделяващ обществен интерес, за да се постанови процесния отказ. Крайният извод на съда е, че липсата на посочено правно основание за отказа и на конкретно изложени мотиви, свързани с оценката на заявлението именно по реда на ЗДОИ и преди всичко на такива съображения, с които органът да е установил, че общественият интерес от разкриването на исканата информация не е убедителен и че неразкриването на информацията балансира обществения интерес от прозрачност и желанието на третото лице да опази търговската си тайна, прави обжалваният отказ незаконосъобразен.

8. С оглед така постановеното съдебно решение, ответният административен орган се е произнесъл повторно по Заявление с вх. № 23ДОИ-97/24.07.2023 г. подадено от адв. Б. Л., постановявайки оспореното в настоящото производството Решение № 23ДОИ-97(7)/22.01.2024 г., с което на жалбоподателя е отказан достъп за предоставяне на поисканата със посоченото заявление информация по реда на Закона за достъп до обществена информация. За да постанови този резултат, Секретарят на Община Пловдив е приел следното от фактическа и правна страна:

Тъй като исканата обществена информация засяга трето лице – „Тикси“ АД, на основание чл. 31, ал. 2 от ЗДОИ от дружеството е поискано изрично писмено съгласие за нейното разкриване. С писмо вх. № 23ДОИ-97(6) от 16.01.2023 г., от страна на „Тикси“ АД е заявено мотивирано несъгласие въпросната информация да бъде разкривана и предоставена на заявителя.

Посочено е, че в случая не е приложимо изключението на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ за надделяващ обществен интерес, тъй като в заявлението за достъп до обществена информация с вх. № 23ДОИ-97/24.07.2023 г. не е посочено наличието на такъв интерес по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, нито е заявено, че с искането за информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на Община Пловдив.

Все в тази насока е посочено, че според чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато: исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл. 13, ал. 2.

Съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗДОИ информацията по ал. 1, която представлява търговска тайна и чието предоставяне и разпространяване би довело до нелоялна конкуренция между търговци, не подлежи на предоставяне освен в случаите на надделяващ обществен интерес.

Според следващата ал. З на чл. 17 задължените субекти по чл. 3, когато отказват достъп до обществена информация на основание ал. 2, са длъжни да посочат обстоятелствата, които водят до нелоялна конкуренция между търговците.

С оглед така цитираните разпоредби е посочено, че исканите по ЗДОИ документи съдържат информация, разпространението на която би навредило на интересите на „Тикси“ АД. В тях са описани ноу-хау, технологична информация, описание и планиране на оперативни дейности и бизнес анализи, които биха могли нелоялно да станат достъпни до конкурентни фирми на дружеството и те нерегламентирано да се възползват от тази информация. По този начин биха се създали предпоставки за нелоялна конкуренция.

В настоящия случай, според ответния административен орган не е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на ЗДОИ от разкриването на тази информация, поради следните съображения:

„По отношение на отправеното искане в т. 1 от заявлението за ДОИ за предоставяне на документи за сключване на Договор № 23ДГ-648/12.06.2023 г., с които ТИКСИ АД е доказало съответствието си с критериите за подбор, а именно „Критерий за подбор по чл. 63, ал. 1, т. 1, б. „б" от Закона за обществените поръчки (ЗОП) - Изпълнението на предмета на поръчката следва да се осъществява от лице, което изпълнява /е изпълнило (с негово участие в изпълнението) дейности с предмет и обем, идентичен или сходен с този на поръчката, най-много за последните 3 години от датата на подаване на оферта за участие в поръчката", следва да се има предвид, че тази информация има конфиденциален характер и е търговска (техническа) тайна. Тя отговаря на всички изискуеми предпоставки, които законът регламентира в чл. 3, т. 1-3 от Закона за защита на търговската тайна (ЗЗТТ), за да бъде определена като търговска тайна. За неразкриването й ТИКСИ АД е подало декларация за конфиденциалност по чл. 102, ал. 1 от ЗДОИ с подаване на офертата в процедурата по Закона за обществените поръчки. Допълнително има постановен вътрешен акт, а именно Заповед № 24/05.04.2023 г. на изп. директор на ТИКСИ АД, с която посочената по-горе информация е обявена за търговска тайна и е предоставен ограничен достъп до поверителните документи на строго определен кръг лица.

Легалната дефиниция на понятието „търговска тайна" е посочена в разпоредбата на чл. 3 от Закона за защита на търговската тайна, съгласно която търговска тайна е всяка търговска информация, ноу-хау и технологична информация, която отговаря едновременно на следните изисквания: 1. Представлява тайна по такъв начин, че като цяло или в точната си конфигурация и съвкупност от елементи не е общоизвестна или леснодостъпна за лица от средите, които обичайно използват такъв вид информация; 2. Има търговска стойност, поради тайния си характер; 3. По отношение на нея са предприети мерки за запазването й в тайна, от лицето, което има контрол върху информацията. Тази дефиниция е възпроизведена и в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Директива (ЕС) 2016/943 на ЕП и на Съвета от 08.06.2016 г. относно защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговски тайни) срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване. Легалната дефиниция е допълнена и в § 1, т. 9 от ДР на Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), според която производствена или търговска тайна са факти, информация, решения и данни, свързани със стопанска дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, за което те са взели необходимите мерки.

Документацията, която доказва съответствие с критериите на подбор, е свързана с информация за техническа тайна, ноу-хау и оперативно изпълнение, разкриването на които би създало предпоставки за наличието на нелоялна конкуренция и лесна възможност тази информация да бъде нерегламентирано достъпна и използвана без разрешението и знанието на дружеството. Същата тази информация има налице и търговска стойност поради конфиденциалния си характер, каквото е изискването на чл. 3, т. 2 от ЗЗТТ, защото разполагането с тази информация би могло да бъде предмет на търговска сделка и следователно да е налице материален интерес и да бъде оценимо в пари. По отношение на третата предпоставка от чл. 3, т. 3 от ЗЗТТ да са предприети мерки за запазването й в тайна, от лицето, което има контрол върху информацията е именно Заповед № 24/05.04.2023 г. за определяне на исканата информация като търговска тайна и осигуряване на достъп до нея на строго определени лица.

Исканите документи и информация следва да се третират като защитена търговска тайна, тъй като съдържат чувствителна търговска информация, която би могла да навреди на търговските отношения, репутация и интереси на ТИКСИ АД.

Следва да се вземе под внимание и липсата на надделяващ обществен интерес от разкриването на тази информация. Не е налице надделяващ обществен интерес от разкриването й, доколкото исканите документи, които представляват сключени договори от страна на ТИКСИ АД с контрагенти, платежни документи, сертификати, финансови отчети и пр. изцяло касаят търговските отношения на ТИКСИ АД с бизнес партньори, потребители на специфични услуги и доставки.

Разпоредбата на § 1, т. 5, 6. „е" от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ въвежда презумпцията за наличие на обществен интерес, когато сведенията и данните са свързани със стопанската дейност и засягат страните, подизпълнителите, предмета, цената, правата и задълженията, условията, сроковете, санкциите, определени в договор, по които едната страна е задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ. Правото за търсене, получаване и разпространяване на информация, разписано както в чл. 10 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), която е в сила за България от 07.09.1992 г., така и в чл. 41, ал. 1 от Конституцията на Република България, е законово установено и защитено право, но не е абсолютно.

В мотивите на Решение № 3/25.09.2002 г. по Конституционно дело № 11/2002 г. и Решение № 7/4.06.1996 г. по Конституционно дело № 1/96 г. на Конституционния съд е възприето, че ограничаването на правото на достъп до обществена информация е допустимо с цел охраната на други, също конституционно защитими права и интереси и може да става единствено на основанията, предвидени в Конституцията. С чл. 41, ал. 1, изр. 2-ро от Конституцията на Република България изрично са изброени конкуриращите с правото да се търси и получава информация интереси, а с ал. 2 е прогласено, че гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна, или не засяга чужди права. Ограничаването на правото на достъп до обществена информация е допустимо, с цел охраната на други, също конституционно защитими права.

Правото да се получава обществена информация гарантира осведомеността на гражданите за протичащите обществени процеси, поради което е недопустимо да се упражнява за постигане на цел, извън посочената от закона. В случая правото на достъп по ЗДОИ се търси в противоречие на чл. 5 от ЗДОИ, съгласно който осъществяването на правото на достъп до обществена информация не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на други лица. С предоставяне на заявителя на исканата информация ще бъдат нарушени правата на ТИКСИ АД.

По отношение на отправеното искане в т. 2 от заявлението за ДОИ за предоставения от името на ТИКСИ АД единен европейски документ за обществени поръчки (ЕЕДОП) дружеството е декларирало липса на основанията за отстраняване и съответствие с критериите за подбор.

С подадената декларация за конфиденциалност на основание чл. 102, ал. 1 от ЗОП е посочено като конфиденциална информация заради наличие на търговска /техническа/ тайна по отношение на предоставената информация за извършените услуги, които са идентични или сходни с предмета и обема на поръчката, предоставена в ЕЕДОП, Част IV:

Критерии за подбор, раздел В: Технически и професионални способности. Разпространяването на информацията за извършените услуги, идентични и сходни с предмета на поръчката, отново противоречи на интересите на дружеството заради специфичната технологична информация, ноу-хау и пр., която се съдържа в тях.

Предоставянето на достъп на трети лица до информацията, която се съдържа в ЕЕДОП, би довело до нейното узнаване и използване и създава риск от бъдещо неправомерно разкриване и разпространение на чужда търговска тайна, което съобразно ЗЗК е форма на нелоялна конкуренция. Исканите документи и информация следва да се третират като защитена търговска тайна, тъй като съдържат чувствителна търговска информация, която би могла да доведе до влошаване на търговските отношения на дружеството с клиенти, доставчици, банки и бизнес партньори и като следствие предоставянето на трети лица би навредило сериозно на репутацията на дружеството.

Не следва да бъде предоставян достъп до ЕЕДОП, тъй като не е налице надделяващ обществен интерес. Не е налице надделяващ обществен интерес от разкриването й, доколкото информацията за сключени договори и изпълнение на дейности с предмет, сходен на предмета на поръчката, се отнася до сключени договори от страна на ТИКСИ АД с контрагенти, и свързаната с тях документация, която касае двустранните търговски отношения на ТИКСИ АД с бизнес-партньори, потребители на специфични услуги и доставки. Посочената по-горе аргументация за липсата на надделяващ обществен интерес е валидна и тук.

В допълнение, по аргумент на посоченото по-горе в т.1, информацията от ЕЕДОП представлява търговска тайна по смисъла на чл. З от ЗЗТТ и тук отново са приложими разясненията и аргументите, посочени по-горе.

По отношение на отправеното искане в т. З от заявлението за ДОИ за предоставяне на Приложение № 1 - „Подход за управление и изпълнение на поръчката" и Приложение № 3 -Концепция за надграждане и модернизация на СУГТ", следва да се има предвид че в Подхода за управление и изпълнение на поръчката подробно е изложена и развита информация по отношение на основните технологични етапи на изпълнение на дейностите, описание на задачите и дейностите, както и резултатите от изпълнението им. Има подробно описание на дейностите по поддръжка на приложни софтуери и сървъри, предоставени лицензи, съдържа се информация за доставките и монтажа, въвеждането в експлоатация и провеждането на обучения и друга информация, която представлява специфично ноу-хау и разкриването й е против интересите на ТИКСИ АД и би могло да създаде възможност за нелоялна конкуренция и нерегламентиран достъп до тази информация.

В Концепцията за надграждане и модернизация на СУГТ са включени и подробно изложени анализи на функционалностите на отделните подсистеми и софтуери заедно с описанието им, както и описание на оборудването и друга допълнителна информация. Разкриването на информацията, посочена в Концепцията за надграждане и модернизация на СУГТ, отново съдържа технологична информация, чието разкриване би навредило на интересите на ТИКСИ АД и би създало възможност конкурентна фирма да се възползва от технологичните решения на ТИКСИ АД неправомерно при условията на нелоялна конкуренция.

Разкриването на информация от Подхода за управление и изпълнение на поръчката и Концепцията за надграждане и модернизация на СУГТ в бизнес средите би могло да доведе до неправомерен достъп до ноу-хау, технологична информация, оперативни дейности, бизнес анализи, анализи на рискове, бизнес план и пр., които да бъдат некоректно използвани от конкурентни фирми и фирми, занимаващи се със сходна дейност или такива, които планират развитието си в тази посока.

В подадената декларация за конфиденциалност по чл. 102, ал. 1 от ЗОП е посочена като търговска тайна информацията, която се съдържа в Подхода и Концепцията. И тук са приложими аргументите, обуславящи наличието на търговска тайна, посочени подробно по-горе в т. 1,

По отношение на исканите в т. 3 от заявлението Приложение № 1 - „Подход за управление и изпълнение на поръчката" и Приложение № 3 - Концепция за надграждане и модернизация на СУГТ" не е налице надделяващ обществен интерес от предоставянето им, тъй като информацията, която се съдържа в тях, е търговска тайна и съдържа технологично описание на оперативния подход на ТИКСИ АД с контрагенти, което е специфична и защитена по закон информация.

Разкриването на тази информация не следва да бъде в противоречие с конституционно защитени права на трети лица. И тук е в сила подробно изложената по-горе аргументация за липсата на надделяващ обществен интерес.“.

ІV. За правото:

11. Оспореното Решение № 23ДОИ-97(7)/22.01.2024 г. на Секретаря на Община Пловдив, е издадено от материално компетентен за това орган, в изискуемата от закона форма. но при съществени нарушения на административно-производствените правила. В следващото изложение ще бъдат конкретизирани съображенията за този извод.

12. Според разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ всеки гражданин има право на достъп до обществена информация при ограниченията на закона, като от това право се ползват и всички юридически лица (чл. 4, ал. 3 ЗДОИ).

В случая, няма съмнение и спор между страните по делото, че исканата информация е обществена такава по смисъла на закона, жалбоподателят е оправомощен субект по смисъла на чл. 4 от ЗДОИ да поиска предоставяне на достъп до обществена информация, а Кметът на Община Пловдив е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ за предоставяне достъп до обществена информация, който от своя страна е оправомощил Секретаря на общината да взема решения за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация съобразно чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ.

Каза се, Секретаря на Община Пловдив е постановил процесния отказ за предоставяне на търсената обществена информация, като се е позовал на изричното несъгласие на третото лице за предоставяне на тази информация, на обстоятелството, че същата е търговска тайна и попада в хипотезата на „друга защитена тайна“ по чл. 37, ал. 1, т. 1 ЗДОИ, както и на липсата на надделяващ обществен интерес от разкриването на тази информация, което налага да се приеме, че основанието за постановяване на обсъждания отказ е това по чл. 37, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДОИ, така както впрочем изрично е посочено и в оспореното Решение № 23ЗДОИ-97 (7)/22.01.2024 г.

13. Следователно, за разрешаването на конкретния административноправен спор е необходимо да бъдат разгледани, визираните в чл. 37, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДОИ, предпоставки, при наличието на които органът по чл. 3 от ЗДОИ отказва достъп до обществена информация.

13.1. Разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ предвижда, че основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес, т.е. налице са три юридически факта, които се намират в различно отношение – двата трябва да бъдат налице кумулативно, но тяхното действие ще се прояви само, ако не е налице третият юридически факт.

Тези от тях, които следва да са налице кумулативно, са достъпът да засяга интересите на трето лице и да има изричен отказ за предоставяне на исканата обществена информация. Изискването за изричен отказ на третото лице не поставя никакви въпроси – трябва да е налице частен писмен документ, подписан от третото лице, в който да е обективирано неговото несъгласие за предоставяне на исканата информация. В случая такъв документ е приложен по делото и в него третото лице изрично е изразило несъгласие за предоставяне на достъп до исканата обществена информация, тъй като последната най-общо представлява търговска тайна и не е налице надделяващ обществен интерес. В този смисъл в случая са налице и двата изисквани от чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ кумулативни факта - засягане на интереси на третото лице и декларирано несъгласие за предоставяне на достъп до информацията.

За да настъпи правопрекратяващото действие на тези два юридически факта по отношение на правото на достъп до обществена информация, обаче, е необходимо да липсва надделяващ обществен интерес, тъй като тогава, когато е налице такъв надделяващ обществен интерес, наличието на двете кумулативни предпоставки /засягане на интересите на третото лице и липсата на негово съгласие/, губят своето прекратяващо правото на достъп до обществена информация действие, и за органа е налице задължение да предостави същата.

13.2. Аналогично е положението и в хипотезата на чл. 37, ал. 1, т. 1 ЗДОИ. Според цитираната законова норма, основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл. 13, ал. 2.

Търговската тайна се включва в понятието „друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон“ по смисъл на чл. 37, ал. 1, т. 1 ЗДОИ, т.е. наличието на търговска тайна при определени предпоставки може да послужи като основание за отказ за достъп до търсената обществена информация.

Все в тази насока следва да се посочи, че в чл. 17, ал. 2 от ЗДОИ изрично е предвидено, че обществената информация, създавана, получавана или съхранявана във връзка с дейността на задължените субекти по чл. 3, която представлява търговска тайна и чието предоставяне или разпространяване би довело до нелоялна конкуренция между търговци, не подлежи на предоставяне освен в случаите на надделяващ обществен интерес.

Особено съществено в случая е ограничението на § 1, т. 5 от ДР на ЗДОИ, според който не представляват "производствена или търговска тайна" факти, информация, решения и данни, свързани със стопанска дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, но е налице надделяващ обществен интерес от разкриването й. До доказване на противното обществен интерес от разкриването е налице, когато тя: а) дава възможност на гражданите да си съставят мнение и да участват в текущи дискусии; б) улеснява прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3, ал. 1, съответно – чл. 3а, ал. 1, т. 1 и 2, относно вземаните от тях решения; в) гарантира законосъобразното и целесъобразното изпълнение на законовите задължения от субектите по чл. 3 или чл. 3а; г) разкрива корупция и злоупотреба с власт, лошо управление на държавно или общинско имущество или други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица; д) опровергава разпространена недостоверна информация, засягаща значими обществени интереси; е) е свързана със страните, подизпълнителите, предмета, цената, правата и задълженията, условията, сроковете, санкциите, определени в договори, по които едната страна е задължен субект по чл. 3 или чл. 3а. С тази норма законодателят е създал оборима презумпция, че в тези случаи е налице надделяващ обществен интерес. Посочената презумпция има тази правна последица, че обръща тежестта на доказване - не заявителят, а органът следа да установи, че в конкретната хипотеза не е налице надделяващ обществен интерес.

Посочената нормативна уредба е в пълно съответствие и с приетия на 05.04.2019 г. Закон за защита на търговската тайна (ЗЗТТ), според чийто чл. 2 ал. 1, т. 2, този закон не се прилага по отношение на разкриването на търговска тайна от нейния притежател, когато съгласно правото на ЕС или българското законодателство, такова разкриване е от обществен интерес или е необходимо за упражняване на правомощията на държавни органи.

Цитираните разпоредби, съотнесени към конкретиката на настоящия казус налагат да се приеме, че за да се приложи чл. 37, ал. 1, т. 1 ЗДОИ, първо трябва да е налице търговска тайна, но правопрекратяващото действие на този юридически факт по отношение на правото на достъп до обществена информация ще се прояви само, ако не е налице вторият юридически факт, а именно надделяващ обществен интерес.

14. Настоящият съдебен състав констатира, че ответният административен орган не е изложил собствени мотиви за тези релевантни юридически факти в постановеното от него решение (предмет на настоящия съдебен контрол), а вместо това, изцяло е използвал като мотиви обективираните в писмо вх. № 23ДОИ-97(6) от 16.01.2023 г. съображения, с които е обосновано несъгласието на третото лице - „Тикси“ АД, въпросната информация да бъде разкрита и предоставена на заявителя.

Казано с други думи, с тези съображения (обективираните в писмо вх. № 23ДОИ-97(6) от 16.01.2023 г.) Секретарят на Община Пловдив е заместил мотивите на решението си, което е недопустимо процесуално поведение за един административен орган (АО). В решението няма извършен самостоятелен анализ и преценка нито на поисканите от заявителя документи, нито относно наличието или липсата на надделяващ обществен интерес за предоставяне на процесната информация, а вместо това АО дословно е възпроизвел (преписал) в своето решение писмо вх. № 23ДОИ-97(6) от 16.01.2023 г. изготвено от страна на трето лице – „Тикси“ АД. По така процедирания начин следва да се приеме, че обжалваното решение страда от пълна липса на мотиви.

При това положение съдът не е в състояние да извърши необходимата проверка относно законосъобразността на оспореното решение за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, с оглед допуснатото от АО съществено нарушение на административно-производствените правила, изразяващо се, както вече бе казано, в неизследване и неустановяване на фактическата обстановка по административната преписка и неизлагане на собствени правни изводи, а възпроизвеждане изцяло на несъгласието (обективирано в писмо вх. № 23ДОИ-97(6) от 16.01.2023 г.) на третото лице - „Тикси“ АД, поисканата обществена информация да бъде разкрита и предоставена на заявителя.

Все в тази насока следва да се добави, че съдът не може вместо органа да преценява съществуват ли факти, които доказват наличието на надделяващ обществен интерес и въз основа на това да направи вместо органа правен извод за приложимостта на чл. 37, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДОИ. Съдът може само да провери законосъобразността на фактическите и правни изводи на органа, каквито в случая каза се липсват.

В този смисъл Решение № 225 от 09.01.2015 г. по адм. д. № 3292/2014 на Върховния административен съд, Решение № 14175 от 27.11.2014 г. по адм. д. № 4665/2014 на Върховния административен съд и др.

15. Изложеното до тук има за последица незаконосъобразност на Решение № 23ДОИ-97(7)/22.01.2024 г. на Секретаря на Община Пловдив. То ще следва да бъде отменено.

На основание чл. 173, ал. 2 АПК делото следва да бъде изпратено като преписка на Секретаря на Община Пловдив, за ново произнасяне по Заявление за достъп до обществена информация вх. № 23ДОИ-97/24.07.2023 г., подадено от Б. И. Л..

При новото разглеждане, ответният административен орган ще следва при преценка на фактите да отчете даденото в § 1, т. 3 от ДР на ЗДОИ от законодателя съдържание на понятието „надделяващ обществен интерес“, в частност да отчете внимателно и в тяхната пълнота изискванията за прозрачност и отчетност в дейността на органите – субекти по чл. 3 от ЗОДОИ, което от своя страна е гаранция за законност, ефективност и отговорност на управлението, тъй като именно чрез достъпа до обществена информация гражданите могат да си съставят мнение за начина на осъществяване на това управление. Освен това, наличието или липсата на надделяващ обществен интерес следва изрично да се прецени и през призмата на цитирания по-горе § 1, т. 5 от ДР на ЗДОИ. В тази връзка е необходимо да бъде съобразено, че за да е оборена презумпцията на надделяващ обществен интерес, е необходимо органът да е доказал, че общественият интерес от разкриването не е убедителен и не превишава явно интереса на третата страна от запазване на търговската тайна. Тоест, органът трябва да докаже, че неразкриването на информацията балансира обществения интерес от прозрачност и желанието на третата страна да опази търговската тайна. В този смисъл са Решение № 7875 от 10.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 79/2014 г., Решение № 10304 от 23.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15032/2013 г., Решение № 14415 от 2.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5620/2014 г. Решение № 10929 от 18.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4320/2016 г.

Следва да се добави още, че разпоредбата на чл. 170, ал. 1 ДОПК, задължава административния орган да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Казано с други думи в тежест на административния орган е да докаже наличието на предпоставката по чл. 37, ал. 1, т. 1 и/или т. 2 ЗДОИ, което включва и обстоятелството, че в случая не е налице надделяващ обществен интерес, т.е. че интересът на третото лице има превес над обществения и целта на този закон.

V. За разноските:

16. При посочения изход на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя се дължат сторените в производството разноски, които се констатираха в размер на 10 лв. - заплатената държавна такса за образуване на съдебното производство.

 

Предвид горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК и чл. 41, ал. 1 от ЗДОИ, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 23ДОИ-97(7)/22.01.2024 г. на Секретаря на Община Пловдив, за отказ за предоставяне на информация по реда на Закона за достъп до обществена информация.

ИЗПРАЩА преписката на Секретаря на Община Пловдив за ново произнасяне по Заявление за достъп до обществена информация вх. № 23ДОИ-97/24.07.2023 г., подадено от Б. И. Л., при спазване на сроковете за произнасяне по ЗДОИ и при съблюдаване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивната част на настоящото решение.

ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на Б. И. Л., с адрес посочен в жалбата [населено място], ***, сумата от 10 лв., представляваща заплатената държавна такса за образуване на съдебното производство.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.