Решение по дело №314/2023 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: 401
Дата: 18 декември 2023 г.
Съдия: Иглика Василева Жекова
Дело: 20237220700314
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 30 август 2023 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   № 401

 

Гр. Сливен, 18.12.2023 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на пети декември две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

Административен съдия: Иглика Жекова

 

при участието на прокурора.........................

и при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело № 314 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2023 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от С.Н.Н., ЕГН **********, с адрес ***, УРН 333223 срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2021, издадено с изх. № 02-200-6500/3587/18.01.2023 г. от Заместник - изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с което по заявление за подпомагане с УИН: 20/200521/37399 за кампания 2021 г. по схема ДПЖСК оторизираната сума за подпомагане е в размер на 0,00 лева.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на административния акт, като издаден при липса на мотиви, което водело до невъзможност адресатът на писмото да разбере волята на административния орган. Неизлагането на фактически и правни основания за издаване на акта препятствало и упражняването на съдебен контрол. Моли съда да отмени оспореното уведомително писмо и укаже на административния орган в определен срок да се произнесе по подаденото заявление по схема ДПЖСК. Претендира съдебно – деловодни разноски.

В открито съдебно заседание оспорващият, редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен адв. Ст. Р. ***, който поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Счита, че по делото са събрани доказателства за наличие на форсмажорно обстоятелство по отношение на жалбоподателя. Претендира разноски по списък.

В открито съдебно заседание административният орган – Заместник - изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, редовно призован, се представлява от надлежно упълномощен гл. юрк Д. Б., която оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Счита, че жалбоподателят не е успял да докаже наличие на форсмажорни или други извънредни обстоятелства. Твърди законосъобразност на оспорения акт, с претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Оспорващият С.Н.Н. бил регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) 333223 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). За кампания 2021 г. подал Заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер (УИН): 20/200521/37399 за десет земеделски парцела по СЕПП, ПНДП и мярка 11 (БР12), както и ПНДЖ3 за овце.

По силата на Заповед № 432578/19.07.2021 г. (л. 67) на 19-20.07.2021 г. от експерт при РТИ била извършена проверка на място по подаденото заявление, резултатите от която били обективирани в Доклад за Проверка на място „НДЖ-2021 специфично подпомагане“. Съгласно същия, в животновъдния обект били установени 51 бр. животни – овце от порода „Лакон“, като при проверката Н. представил декларация, че добитото мляко се ползва за лична консумация от семейството, продукцията е малко и в момента изготвял документи за регистрация за директни продажби.

На 18.11.2021 г. Н. депозирал пред ДФЗ Заявление за наличие на форсмажорни обстоятелства вх. № 02-200-6500/12657, в което посочил като такива обстоятелства временна нетрудоспособност поради заболяване в периода от 18.10.2021 г. до 01.11.2021 г., вследствие прекаран К.-…, с прилагане на амбулаторен лист, медицинска бележка и резултати от антигенен тест. Според Амбулаторен лист № 10134/18.10.2021 г., съставен от д-р Е. Е., на С.Н. е поставена диагноза „Б. д.“. Съгласно медицинска бележка към амбулаторния лист, лекуващият лекар вписал преценка за необходимост от домашен амбулаторен режим за период от 18.10.2021 г. до 01.11.2021 г., като приложеният лабораторен документ сочи отрицателен резултат за к. и.. В последващ Амбулаторен лист № 11196/17.11.2021 г. същият лекар обективирал резултат от преглед – състояние след прекаран К.-…, като в медицинска бележка към листа приел, че наличието на а. при тест от 16.11.2021 г. се дължи на прекарана К.-… б. в периода от 18.10.2021 г. – 01.11.2021 г. 

На 06.12.2021 г. чрез Директора на ОД на ДФ „Земеделие“ – Сливен Н. подал до Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ Заявление вх. № 02-200-6500/15036, в което посочил, че за 2021 г-. е кандидатствал за подпомагане по схеми за директни плащания на площ и по схема за обвързано подпомагане на овце – майки по селекционен контрол, но поради здравословни проблеми и ограничения, наложени от лекуващия лекар във връзка с пандемията от К.-… (контакт с и. б.) не успял за спази срока за подаване на документи за доказване реализирано мляко и/или животни. За да спази изискванията на здравните власти не посетил офиса на ОД на ДФЗ в гр. Сливен, тъй като до 31.10.2021 г. имал посочените симптоми. Такива документи представил след като позволявало здравословното му състояние, същите били приети, но по – късно бил уведомен че не могат да бъдат обработени, поради неуважаване на причините за пропускане на срока. Н. формулирал молба за преразглеждане на подаденото заявление за подпомагане, доколкото от последното ще зависи продължаване съществуването на неговото стопанство (л. 122).  Заявлението, ведно с придружаващите го документи (идентични с гореописаните) било изпратено от Директора на ОД на ДФЗ – Сливен до Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ с придружително писмо изх. № 02-200-6500/15036#1/07.12.2021 г.  

По постъпилото заявление от 06.12.2021 г. Заместник – изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ отговорил с писмо изх. № 02-200-6500/15036#2 от 17.01.2022 г. (131), с което уведомил заявителя Н., че срокът за представяне на документи за реализация на продукция е от 5 октомври 2021 г. до 01.11.2021 г., като във връзка с усложнената епидемична обстановка и с оглед спазването на противоепидемичните мерки от страна на Фонда е предоставена възможност на кандидатите по схемите и мерките за обвързана подкрепа за животни за кампания 2021 г. да докажат произведената и реализирана от тях продукция (мляко и млечни продукти, както и реализирани животни) и по електронен път, чрез изпращане на опис по образец до e-mail на съответната областна дирекция на ДФ „Земеделие“ по постоянен адрес на кандидата, но не по – късно от 25 октомври 2021 г. Органът – съставител на писмото се позовал на чл. 13 ал. 1 от Наредба № 5/27.02.2015 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания и § 1 т. 1 от ДР на подзаконовия нормативен акт, съдържащ легална дефиниция на използваното понятие „форсмажорни обстоятелства“. Заявителят бил уведомен още, че представените документи не кореспондират с посочената разпоредба на чл. 13 ал. 1 от Наредбата и Фондът няма основание да удължава или намалява нормативно утвърдените срокове за прием на документи и за извършване на дейности, за спазването на които кандидатът е поел ангажимент и заявил желание за подпомагане.

По доказателствата е приобщена Инструкция за прием на декларации за реализирана продукция по схемите за обвързано с производството подпомагане в случаи на временна нетрудоспособност, възникнала във връзка с К. … по време на приема на съответната декларация за реализирана продукция (л. 133).

По доказателствата е приобщена Заповед № 03-РД-3088/22.08.2022 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с която по т. 1 Изпълнителният директор е делегирал правомощия на Заместник – изпълнителния директор В. К. да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане до кандидатите за финансово подпомагане, които са подали заявления по реда на Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания.

На 18.01.2023 г. Заместник – изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ издал Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2021 с изх. № 02-200-6500/3587, с което по заявление за подпомагане с УИН: 20/200521/37399 за кампания 2021 г. по схема ДПЖСК оторизирал сума за подпомагане в размер на 0,00 лева. По делото няма данни това писмо да е било връчено на адресата С.Н.Н., такива доказателства не са представени, а ответният административен орган заявява в становище, че не разполага с информация за датата и начина на получаване на писмото. Едновременно с това оспорващата страна твърди, че е узнала за неговото издаване от определение № 1111/23.08.2023 г., постановено по адм.д. № 260/2023 г. по описа на Административен съд – Сливен. Жалбата срещу това уведомително писмо, с която е сезиран настоящият съд, е депозирана на 30.08.2023 г.

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Разгледана по същество, същата се преценява като основателна и следва да бъде уважена. Съображенията на съда в тази насока са следните:

Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган – Заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, действащ при наличие на материална и персонална компетентност. Съгласно чл. 20а ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция (РА) и като такъв организира, ръководи нейната дейност и я представлява. Съгласно чл. 20а ал. 4 от ЗПЗП (в действащата към датата на издаване на процесния акт редакция), Изпълнителният директор може да делегира със заповед на заместник-изпълнителните директори правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане. В разглеждания случай Изпълнителният директор, в съответствие с чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП и чл. 11 ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ, със Заповед № 03-РД/3088 от 22.08.2022 г. (л. 116) е делегирал на своя заместник изпълнителен директор правомощието за издаване и подписване на всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, адресирани до кандидатите за финансово подпомагане, съгласно чл. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Следователно административният акт е издаден от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му с надлежен акт правомощия.

Оспореният акт е издаден в изискуемата писмена и предметна форма и съдържание и съдържа мотиви, доколкото към таблица 1 са вписани пояснения по колони. Макар в оспорения акт да са изложени фактически и правни основания за неговото издаване, съдът в настоящия му състав намира, че мотивите на административния орган не кореспондират с представените от същия писмени доказателства както с преписката, така и в хода на съдебното дирене. Видно от уведомителното писмо, от пояснението, дадено за съдържанието на колона 3 - "намаления" от таблица 1, невъзможно е да се установи еднозначно каква е действителната воля на административния орган. Посочени са следните четири хипотези: 1. Намаления на субсидията след извършени административни проверки спрямо данните на СИРЖ на БАБХ към референтна дата или период на задържане и/или след извършени проверки на място; 2. Намаления на субсидията поради недостатъчно реализирани количества мляко и/или млечни продукти в еквивалент мляко или недостатъчно реализирани на пазара животни, съгласно изискванията на Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания; 3. Намаление на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението, съгласно чл. 12 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания; 4. Наложена ставка на корекция („финансова дисциплина“), определена съгласно чл. 26 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и чл. 8 пар. 1 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 в изпълнение на Регламент (ЕС) 2021/951 на Комисията от 11.06.2021 г. За Кампания 2021 г. ставката е в размер на 1,658907 %. В Колона 4 „Редукции“ е посочено, че се отчита намалението за неспазване на законоустановените изисквания за управление на основание цитирани заповеди от 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. на министъра на земеделието („кръстосано съответствие“).

Досежно първата от посочените в акта и цитирани по – горе хипотези („Намаления на субсидията след извършени административни проверки спрямо данните на СИРЖ на БАБХ към референтна дата или период на задържане и/или след извършени проверки на място“) по делото не се установяват никакви данни в тази насока. Такива данни липсват и по отношение на втората посочена от органа хипотеза – „намаления на субсидията поради недостатъчно реализирани количества мляко и/или млечни продукти в еквивалент мляко или недостатъчно реализирани на пазара животни, съгласно изискванията на Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания“. По преписката, а и в хода на съдебното дирене не са представени никакви доказателства реализирани ли са и какви количества мляко, млечни продукти и/или животни от Н. и в тази връзка ли са приложени намаления на исканата субсидия. На следващо място органът сочи като причина за намаления и: „Намаление на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението, съгласно чл. 12 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания“. Съгласно ал. 1 от посочената разпоредба, когато кандидатът подаде заявление за подпомагане съгласно чл. 10, ал. 2 след изтичане на срока по чл. 4, ал. 1, ДФЗ – РА намалява полагащите му се плащания с 1 % за всеки работен ден закъснение, според ал. 2, заявление за подпомагане не може да бъде подадено по-късно от 25 календарни дни след изтичане на срока по чл. 4, ал. 1, а съобразно ал. 3 и ал. 4, когато кандидатът за подпомагане промени подаденото заявление след изтичане на срока по чл. 11, ал. 1, ДФЗ – РА намалява полагащите му се плащания за извършените промени с 1 % за всеки работен ден закъснение, а извън случаите по чл. 11, ал. 6 ДФЗ – РА отказва извършването на промени в подадените заявления и в приложените документи след изтичане на срока по ал. 2. Посоченият подзаконов нормативен акт - Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания урегулира, според чл. 1 реда и условията за подаване на заявления за подпомагане по следните схеми и мерки на Общата селскостопанска политика (ОСП), в т.ч. по т. 1. схема за единно плащане на площ (СЕПП); т. 12. схема за обвързано подпомагане за овце-майки и кози-майки под селекционен контрол (ДПЖСК), т. 28 мярка 11 "Биологично земеделие" (Мярка 11). Касае се за подаване на общото заявление за подпомагане, чиито срокове за подаване, според чл. 4 от Наредбата са от 1 до 15 май на годината, за която се кандидатства за подпомагане. От представените от административния орган писмени доказателства, съставляващи преписката по издаване на оспорения акт се установява, че заявление за подпомагане по смисъла на Наредба № 5/27.02.2009 г. за кампания 2021 г. жалбоподателят Н. е подал с УИН:20/200521/37399 на 17.05.2021 г., като заявлението е прието и обработено. Отказът за финансиране, разглеждан в настоящото съдебно производство касае единствено подпомагането по една от мерките, за които Н. кандидатства – ДПЖСК, но не и другите две схема и мярка, съответно - СЕПП и Мярка 11, като за същия в представеното от ответника писмо изх. № 02-200-6500/15036#2 от 17.01.2022 г. е заявено неспазване на друг срок – този по чл. 27в ал. 4 от Наредба № 3/17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания. В оспореното уведомително писмо въобще липсва позоваване на цитираната Наредба № 3/2015 г., респ. на нарушени разпоредби от същата, в която насока обосновано се твърди в жалбата, че за кандидата за подпомагане и адресат на акта Н. остава неясна причината за постановения административен отказ. Т.е. от самото уведомително писмо по отношение на процесната схема е ясен единствено размерът на претендираната сума, размерът на намаленията и на оторизираната сума, а изложените фактически и правни съображения в колона 3 и колона 4 са общи, бланкетни и без опора в представените доказателства. Същите не обосновават ясна и категорична причина за отказа за подпомагане по схемата в посочения в писмото размер. Установената съдебната практика по оспорване на актове от вида на разглеждания в настоящото производство приема, че мотивите на уведомително писмо се съдържат в таблиците и поясненията към него, но посоченото в тези таблици и пояснения следва да може да бъде проверено и потвърдено от представените по делото доказателства и административната преписка, което в случая е невъзможно, тъй като мотиви, обосноваващи волята на административния орган, не могат да се извлекат и от документите, предхождащи издаването на оспорения акт. Напротив, представените в хода на съдебното дирене писмени доказателства не кореспондират пряко с мотивите в колона 3 и колона 4 от процесното уведомително писмо. Същите касаят други нормативни актове и други фактически обстоятелства, различни от упоменатите в атакуваното писмо.  

Едва в хода на настоящото съдебно производство, чрез представено по делото писмено становище изх. № 02-100-6500/3587#5 от 26.09.2023 г.  от Заместник - изпълнителния директор на ДФЗ се изясняват мотивите за наложения с акта отказ за оторизация на финансово подпомагане. Възприемането на такъв подход за мотивиране на административен акт е недопустимо, тъй като така се ограничава правото на защита на земеделския стопанин и се препятства съдебната проверка, а по този начин се създава и възможност за подмяна на съображенията, мотивирали преценката на органа. При тези установявания съдът е в невъзможност да коментира приложението на материалния закон, доколкото посочените в оспорения акт фактически и правни основания, съставляващи мотиви не съвпадат с фактическите и правни изводи, които могат да се извлекат от представените в хода на съдебното производство писмени доказателства. Едновременно с това, както се отбеляза по – горе, в колона 3 от уведомителното писмо са посочени четири различни хипотези, като липсват доказателства, обосноваващи прилагането на която и да е от тях. Т.е. нито една от последните не би била налице, ако се даде вяра на представените доказателства по делото, респ. се приемат същите като фактически и правни основания за издаване на административния акт. Тази неяснота в мотивите на органа, формулирани в уведомителното писмо и несъответствието на същите с представените като елементи от административното производство доказателства препятства и съда да извърши преценка относно действителната воля на ответния орган в процесния акт.

За пълнота следва да се отбележи, че в мотивите си в атакуваното уведомително писмо издателят не препраща към доказателства, събрани по надлежния ред по преписката, като едновременно с това сочи нарушени нормативни актове, които не кореспондират пряко с допълнително представените в хода на настоящото съдебно производство документи.

Изложеното по – горе мотивира настоящата съдебна инстанция да приеме, че несъответствието между упоменатите в акта фактически и приложените правни норми в акта от една страна, и представените като част от преписката писмени доказателства в настоящия случай е обективна пречка да бъде идентифицирана волята на административния орган относно упражненото правомощие да откаже финансиране, както и да бъде извършена последваща проверка за условията за неговото упражняване, т.е. проверка за материалната законосъобразност на акта. Допуснатото в случая нарушение на изискването за спазване на законоустановената форма на акта е съществено, доколкото препятства както преценката на съда за съответствието му с материалния закон, така и възможността на оспорващата да изгради адекватно защитата си, което е достатъчно да обоснове незаконосъобразност на акта по смисъла на чл. 146 т. 2 от АПК.

В рамките на съдебната проверка по чл. 168 от АПК съдът проверява законосъобразността на акта, съобразно посочените в него фактически и правни основания, но не може да допълва мотивите в издадения административен акт.

Предвид изложеното, съдът намира, че Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2021, издадено с изх. № 02-200-6500/3587/18.01.2023 г. от Заместник - изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с което по заявление за подпомагане с УИН: 20/200521/37399 за кампания 2021 г. по схема ДПЖСК оторизираната сума за подпомагане е в размер на 0,00 лева е материално и процесуално незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Тъй като естеството на правния спор не позволява решаването му от съда, преписката следва да се изпрати на Заместник – изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за ново произнасяне по подаденото от С.Н.Н. заявление за подпомагане по ПНДЖ 3, при спазване на изискването по чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК за мотивиране на акта.

 

С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане от оспорващата страна за присъждане на разноски се явява основателно и следва да бъде уважено. Действително извършените такива са в размер на 10,00 (десет) лева заплатена държавна такса, а адвокатското възнаграждение следва да се определи, съобразно посоченото в представения Договор за правна защита и съдействие от 29.08.2023 г. и разпоредбата на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата в размер на 800,00 (осемстотин) лева на основание минималния размер, посочен в нормата на чл. 8 ал. 2 т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така определените разноски в общ размер на 810,00 (осемстотин и десет) лева следва да се възложат в тежест на ответния административен орган. Доколкото адвокатското възнаграждение се определя от съда на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата в минималния по Наредбата размер, то възражението за прекомерност на административния орган, заявено чрез неговия процесуален представител, се преценява като неоснователно.   

 

Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2, във вр. с чл. 173 ал. 2 от АПК, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2021, издадено с изх. № 02-200-6500/3587/18.01.2023 г. от Заместник - изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с което по заявление за подпомагане с УИН: 20/200521/37399 за кампания 2021 г. по схема ДПЖСК оторизираната сума за подпомагане е в размер на 0,00 лева.

 

ИЗПРАЩА делото като преписка на административния орган за ново произнасяне по заявлението на С.Н.Н., УРН 333223 с УИН: 20/200521/37399 за кампания 2021 г. по схема ДПЖСК, съобразно задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона.

 

ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" - гр. София, да заплати на С.Н.Н., ЕГН **********, с адрес *** разноски по делото в размер на 810,00 (осемстотин и десет) лева.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

Административен съдия: