Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна,
.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24
състав, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети май през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 14368/ 2020 година
на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от Национална агенция за приходите, гр. София
срещу Г.Д. искове по реда на чл. 422 ГПК за установяване съществуване на
следните вземания: 1./ сумата от 5 015,
80 лв., претендирана като предсрочно изискуема главница по договор за студентски
кредит от 21.09.2010г., сключен между „Р./.” ЕАД и Г.Д., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК –
21.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението; 2./ сумата от 243, 99 лв., претендирана като възнаградителна лихва за периода от 05.09.2012г. до
10.06.2013г.; 3./ сумата от 2 765,
60 лв., претендирана като обезщетение за забава, съизмеримо със законната
лихва за периода от 03.07.2013г. до 21.01.2019г., вземанията по който договор
са гарантирани от държавата, чрез гаранция, на осн.
чл. 4, т. 1 ЗКСД и която е изпълнила задължението на кредитополучателя спрямо
кредитора „Р./.” ЕАД и в чиято полза е възникнало право да претендира всичко,
което е платила за негова сметка, на осн. чл. 14, ал.
3 ЗКСД, за които е издадена заповед № 8049/22.10.2019г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК - акт №
2/21.01.2019г. за установяване на частно държавно вземане, на осн. чл. 3, ал. 8 вр. чл. 3, ал.
7, т. 8 ЗНАП, в производството по ч.гр.д. № 16980/2019г. по описа на ВРС.
В исковата молба ищецът
НАП твърди, че 21.09.2010г. е сключен договор за студентско кредитиране, по
силата на който „Р./.” ЕАД е поела задължение да предостави на Г.Д. сумата от
9 600 лв. с цел заплащане на 8 броя такси за обучение, всяка в размер на
1 200 лв. с краен срок на погасяване – 05.10.2025г. при уговорен гратисен период от 61 месеца.
Със сключване на
договора, кредитополучателят е поел задължение да върне усвоената сума и да
заплати 7 % фиксирана годишна лихва.
Вземанията по договора
за студентски кредит са обезпечени от държавата посредством издаване на
държавна гаранция.
Поради непредставяне на
документ, удостоверяващ качеството студент на кредитополучателя за периода от
месец октомври 2012г. до 29.05.2013г., вземанията на банката по така сключения
договор са обявени за предсрочно изискуеми, на осн.
чл. 7.1 и чл. 7.2 от договора, за което Г.Д. е уведомена с писмо от
29.05.2013г.
Банката се е снабдила
със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и
изпълнителен лист, но не е предявила специалните установителни
искове, въпреки подаденото от длъжника възражение в производството по ч.гр.д. №
9840/2013г. по описа на Районен съд – Варна.
Вземанията са частично
погасени от кредитополучателя, а остатъкът от 5 293, 31 лв. е погасен от
държавата, чрез Министерство на образованието и науката на 19.09.2013г. въз
основа на издадената държавна гаранция съгласно споразумение от 08.11.2020г. и
типов договор от 29.06.2010г.
С изпълнение на
задълженията на кредитополучателя спрямо „Р./.” ЕАД в полза на държавата е
възникнало право да получи от Г.Д. всичко, което е платила за негова сметка,
заедно със законната лихва от момента на плащане, на осн.
чл. 14, ал. 3 ЗКСД, които са частни държавни вземания, а установяването и
събирането им се извършва от НАП въз основа на ЗНАП, съгласно чл. 14, ал. 4
ЗКСД.
Правният интерес от
предявяване на установителните искове по реда на чл.
422 ГПК се обосновава с постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение
срещу дължимостта на сумите.
В срока по чл. 131 ГПК,
ответникът Г.Д., е депозирал писмен отговор, в който е релевирано възражение за
погасяване по давност на вземането, считано от издаване на изпълнителен лист в
полза на банката на 30.07.2013г., евентуално от погасяване на вземанията от
страна на държавата или от 19.09.2013г.
Третото лице – помагач
на страната на ответника „Р./.” ЕАД изразява становище за основателност на
предявените искове.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Исковете по реда на чл. 422 ГПК са процесуално допустими, предявени в преклузивния срок след издаване на заповед № 8049/22.10.2019г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на акт № 2/21.01.2019г. за
частно държавно вземане по чл. 417, т. 2 ГПК в производството по ч.гр.д. № 16980/2019г. на Районен съд – Варна в
хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
Данните по делото сочат, че на 21.09.2010г. между „Р./.” ЕАД и Г. Д., е възникнало правоотношение по договор за студентски
кредит.
При сключването му, „Р./.”
ЕАД, е поел задължение да предостави на ответника кредит в размер на 9 600
лв. с цел заплащане на 8 броя такси за обучение, всяка от 1 200 лв. при
фиксирана годишна лихва от 7 % /чл. 1.1 и 3.1/.
Уговорено е усвояването
да се извършва след отправено писмено искане и представяне на необходимите
документи, удостоверяващи качеството на студент на Г. Д. в срок не по-късно от
7 дни преди датата, на която следва да се плати таксата за обучение.
От своя страна,
кредитополучателят е поел задължение да погаси всички дължими суми – главница и
възнаградителна лихва в срок до 05.10.2025г. при гратисен период от 61 месеца, считано до 05.10.2015г., през
който ответникът не дължи главница и лихва /чл. 5.1, 5.2 и 5.3/.
Уговорено е още, че по
време на гратисния период, банката начислява лихва
върху усвоената част на кредита, съгласно действащия погасителен план, а
начислената лихва се капитализира годишно.
След изтичане на гратисния период, кредитополучателят ще издължи заетата
сума на 120 равни, анюитетни вноски, всяка в размер
на 140, 25 лв. до 5-то число на месеца, считано от 05.10.2015г. до 05.10.2025г.
Страните са постигнали
съгласие, че банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем, в
случай, че кредитополучателят не представи документ от съответното висше
училище, удостоверяващ качеството му на студент с право да запише за следващ
семестър за два поредни семестъра /чл. 7.1/.
Така уговорените
параметри на договора за кредит са съобразни с императивните разпоредби на
Глава четвърта от Закона за кредитиране на студенти и докторанти /ЗКСД/ в
редакцията му към 21.09.2010г. (ДВ, бр. 99/15.12.2009г. в сила от 01.01.2010г.
Вземанията на банката
при кредитирането на студенти и докторанти е гарантирано от Държавата по Закона
за кредитиране на студенти и докторанти /ЗКСД/, въз основа на споразумение от
08.11.2010г. за издаване на държавна гаранция за кредитиране на студенти и
докторанти за 2010г.
В споразумението е
уговорено, че с държавната гаранция се гарантира главницата и лихвите
(уговорена лихва и лихва за забава) по кредитните задължения на студенти и
докторанти по реда на ЗКСД, сключени към 31.12.2010г. до окончателното им
погасяване, която служи за погасяване на задължение или части от него в
случаите, предвидени в същия закон и сключения типов договор с Банката.
В чл. 14, ал. 1 и ал. 2
ЗКСД е предвидено, че ако кредитополучателите не изпълнят задължението си по
договора за кредит банките имат право да претендират от държавата изпълнение по
реда и условията, уговорени в типовия договор. Те могат да претендират плащане
на неизпълнената част от задължението на кредитополучателите само след като
представят доказателства, че са претендирали дължимата сума първо от
кредитополучателя.
В цитираната разпоредба
е посочено още, че когато държавата изпълни задължението на кредитополучателя
по ал. 2, в нейна полза възниква право да получи от кредитополучателя всичко,
което е платила за негова сметка, заедно със законната лихва от момента на
плащането.
Вземанията на
държавата, съобразно чл. 14, ал. 4 ЗКСД са частни държавни вземания и се
установяват и събират от НАП по реда на ЗНАП.
От неоспореното
заключение на допуснатата ССчЕ, кредитирано от съда в
цялост, изготвено въз основа на кредитното досие, съхранявано от банката, се
установява, че в изпълнение на поетите с договора задължения, „Р./.” ЕАД е заплатила
4 броя семестриални такси по сметка на ВСУ „Черноризец Храбър”, както следва:
1./ на 23.09.2010г. в размер на 1 200 лв.; 2./ на 11.03.2011г. в размер на
1 200 лв.; 3./ на 27.10.2013г. в размер на 1 190 лв.; 4./ на
30.03.2012г. в размер на 1 190 лв.;
За времето от месец
октомври 2012г. до 29.05.2013г., г-жа Д. (Д.) не е представила доказателства,
удостоверяващи качеството й на студент с право да запише за два поредни
семестъра, поради което следва да се приеме, че в полза на банката е възникнало
право да обяви вземанията по кредита за предсрочно изискуеми, на осн. чл. 7.1, което тя е упражнила с нарочно изявление,
достигнало до ответника на 11.06.2013г.
/л. 35/.
Считано от тази дата, в
тежест на кредитополучателя е възникнало задължение да върне на банката цялата
усвоена главница в размер на 5 184, 42 лв. и възнаградителна
лихва върху нея в размер на сумата от 278, 23 лв. за периода от 05.09.2012г. до
датата на настъпване на предсрочната изискуемост – 11.06.2013г., съгласно
заключението на ССчЕ.
На 03.07.2013г.
кредитополучателят е погасил сумата от 168, 62 лв., а на осн.
чл. 5.11 от договора банката е събрала служебно от сметка на ответника общо
сумата от 352, 75 лв. в периода от 03.07.2013г. до 19.07.2013г. След тази дата
суми за погашения по договора за кредит не са извършвани.
С така постъпилите
суми, на осн. чл. 3.4, изр. последно, банката е
погасила главница, договорна лихва, обезщетение за забава и разноски.
След извършените
плащания, дължимата главница е 5 015, 80 лв., а останалата непогасена възнаградителна лихва, възлиза на 226, 07 лв. /278, 23 лв.
– 52, 16 лв./ за времето от 05.09.2012г. до 11.06.2013г.
В производството по
ч.гр.д. № 9840/2013г. на Районен съд – Варна, „Р./.” ЕАД се е снабдила със
заповед от 08.07.2013г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
извлечение от счетоводните книги на банката по чл. 417, т. 2 ГПК и изпълнителен
лист срещу Г.Д. за сумата от 5 184, 42 лв. главница по договор за
студентски кредит от 21.09.2010г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК – 03.07.2013г. до окончателното
изплащане на задължението, изискуема редовна лихва в размер на 278, 23 лв. за
периода от 05.09.2012г. до 10.06.2013г., изискуема наказателна лихва от 17, 95
лв. за времето от 11.06.2013г. до 02.07.2013г. и съдебно – деловодни разноски в
413, 61 лв.
След снабдяване с
изпълнителен лист, на 18.09.2013г.
държавата е превела по сметка на „Р./.” ЕАД сумата от 5 293, 31 лв., с
което е погасила задълженията на кредитополучателя Г. Димова към „Р./.” ЕАД, за
главница от 5 015, 80 лв., възнаградителна лихва
в размер за времето от 05.09.2012г. до 10.06.2013г. и обезщетение за забава,
съизмеримо със законната лихва, от който момент в нейна полза е възникнало
право да получи всичко, което е платила за негова сметка.
След извършеното
плащане от страна на държавата, по молба на НАП, въз основа на издадения в
производството по ч.гр.д. № 9840/2013г. на Районен съд – Варна изпълнителен
лист, е образувано изпълнително производство по изпълнително дело №
20147130400227 по описа на ЧСИ Люба Т..
По молба на НАП е наложен
запор на трудовото възнаграждение на ответника на 21.03.2017г. Предприети са и
действия по налагане на запор на вземания по банкови сметки на г-жа Д..
Изпълнителното
производство е прекратено с постановление на съдебния изпълнител на 19.09.2018г.,
на осн. чл.
433, ал. 1, т. 3 ГПК, поради обезсилване на изпълнителния лист и заповед от
08.07.2013г. за изпълнение на парично задължение въз основа на извлечение от
счетоводните книги на банката по чл. 417, т. 2 ГПК, издадени в производството
по ч.гр.д. № 9840/2013г. на Районен съд – Варна, тъй като заявителят „Р./.” ЕАД,
не е предявил в преклузивния едномесечен срок
специалните установителни искове, на осн. чл. 415, ал. 2 ГПК.
Преценени в съвкупност
доказателствата по делото обосновават позитивен извод, че считано от деня, в
който вземанията, произтичащи от договор за студентски кредит от 21.09.2010г.
са станали предсрочно изискуеми с надлежно изявление на кредитора, достигнало
до кредитополучателят на 11.06.2013г., е започнал да тече петгодишния давностен
срок за погасяване на главницата и тригодишния срок за погасяване на възнаградителната лихва.
Единствените действия,
които са прекъснали течението на давността по чл. 116, б.”а” ЗЗД са извършени
на 03.07.2013г., когато кредитополучателят е признал задължението си,
погасявайки част от дължимата главница и тези, извършени от банката, която
служебно, в съответствие с договора, е събрала суми от банковата му сметка,
последното от които на 19.07.2013г.
Въз всички случаи, с
прекратяване на изпълнителното производство се заличават с обратна сила всички
извършени изпълнителни действия, поради което давността за вземанията, не
следва да се счита прекъсната.
Считано от 19.07.2013г.
до деня на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в производството по ч.гр.д. №
16980/2019г. на ВРС – 21.10.2019г., петгодишния давностен срок за вземането за
главница и тригодишния срок за възнаградителна лихва
за периода от 05.09.2012г. до 10.06.2013г., са изтекли.
На осн.
чл. 119 ЗЗД, вземането за обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва,
също следва да се счита погасено.
Предвид изложеното,
предявените искове по реда на чл. 422 ГПК, следва да бъдат отхвърлени, поради
погасяване на вземанията по давност.
При този изход на
спора, с право на разноски разполага ответната страна Г. Д., чиито размер
възлиза на 1 000 лв. за адвокатско възнаграждение, на осн.
чл. 78, ал. 3 ГПК.
Възражението за
прекомерност на адвокатския хонорар е основателно. Доколкото делото не се
отличава с никаква правна и фактическа сложност, размерът му следва да се намали
до минимално установения по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения възлизащ на 731, 27 лв., на осн. чл. 78, ал. 5 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
Национална агенция по приходите, гр. София срещу Г.Р. Д., ЕГН **********,*** Б искове
по реда на чл. 422 ГПК за установяване в отношенията между страните дължимостта
на следните суми: 1./ сумата от 5 015, 80 лв. /пет хиляди и петнадесет
лева и осемдесет ст./, представляваща предсрочно изискуема главница по
договор за студентски кредит от 21.09.2010г., сключен между „Р./.” ЕАД и Г.Д.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 417, т.
2 ГПК – 21.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението; 2./ сумата от 243, 99 лв. /двеста четиридесет и три лева
и деветдесет и девет ст./ представляваща възнаградителна
лихва за периода от 05.09.2012г. до 10.06.2013г.; 3./ сумата от 2 765, 60 лв. /две хиляди седемстотин
шестдесет и пет лева и шестдесет ст./, представляваща обезщетение за
забава, съизмеримо със законната лихва за периода от 03.07.2013г. до
21.01.2019г., вземанията по който договор са гарантирани от държавата, чрез
гаранция, на осн. чл. 4, т. 1 ЗКСД, която е изпълнила
задължението на кредитополучателя спрямо кредитора „Р./.” ЕАД и в чиято полза е
възникнало право да претендира всичко, което е платила за негова сметка, на осн. чл. 14, ал. 3 ЗКСД, за които е издадена заповед №
8049/22.10.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417, т. 2 ГПК - акт № 2/21.01.2019г. за установяване на частно държавно
вземане, на осн. чл. 3, ал. 8 вр.
чл. 3, ал. 7, т. 8 ЗНАП, в производството по ч.гр.д. № 16980/2019г. по описа на
ВРС.
ОСЪЖДА Национална агенция по
приходите, гр. София ДА ЗАПЛАТИ на Г.Р.
Д., ЕГН **********,*** Б сумата от 731,
27 лв. /седемстотин тридесет и един лева и двадесет и седем ст./,
представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при
участието на трето лице – помагач „Р./.” ЕАД, *** на страната на ищеца
Национална агенция по приходите, гр. София.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: