РЕШЕНИЕ
№ 4015
гр. София, 03.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г.К.
и при участието на секретаря Й.Д. като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 16667 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 23-4332-021277 от
14.09.2023 г., издадено от началника на сектор в отдел „Пътна полиция” –
СДВР, с което срещу П. Н. Р. е постановено следното:
1. наложена му е глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл. 119, ал.
1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП);
2. наложена му е глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП;
3. наложена му е глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП;
В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което се иска
цялостната отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят, чрез
1
своя процесуален представител поддържа жалбата със същите съображения и
искания. Претендира присъждането на разноски.
Административнонаказващият орган (АНО), редовно призован, не се
представлява. Депозира становище, чрез своя процесуален представител за
неоснователност на жалбата. Претендира присъждането на разноски.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и съображенията
на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
На 30.08.2023 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) за това, че на същата дата около 12:15
часа, в гр. София, по бул. „Г.М.Димитров“, с посока на движение от бул.
Драган Цанков към бул. Симеоновско шосе, управлява лек автомобил
Мерцедес Б 200 с регистрационен номер СВ 1577 ТМ, и на кръстовището с ул.
Апостол Карамитев не спира и не пропуска, стъпилите и преминаващи по
пешеходната пътека, пешеходци, като пътеката е обозначена със знак Д-17 и
пътна маркировка М 8.1 – нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП.
На жалбоподателя е вменено и нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, за
това че на същото време и място управлява МПС, и като водач на МПС
отказал проверка с техническо средство и при издаден талон за медицинско
изследване не изпълнил предписанията му да се изследва за установяване на
концентрация на алкохол в кръвта му.
На жалбоподателя е вменено и нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, за
това че на същото време и място управлява МПС, и като водач на МПС
отказал проверка с техническо средство и при издаден талон за медицинско
изследване не изпълнил предписанията му да се изследва за установяване на
употреба на наркотични вещества.
Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на
нарушенията, на основание чл. 53 от ЗАНН срещу жалбоподателя е
постановено следното:
1. наложена му е глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл. 119, ал.
1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП);
2. наложена му е глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да
2
управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП;
3. наложена му е глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП;
Преди да се занимае с анализа на доказателствената съвкупност събрана
по делото, съдът намира за необходимо да подчертае категорично, че
фактическите констатации, до които са достигнали контролните органи, както
в АУАН, така и НП, не се ползват с никаква презумптивна доказателствена
сила. Тези констатации (в АУАН и НП), подлежат на доказване с всички
допустими гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства и това следва най-малкото от конституционно установения принцип
на презумпцията за невиновност.
Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения, се
установяват от събраните по делото писмени и гласни доказателствени
източници. От показанията на свидетеля Р. С. (л. 43-44 от делото), както и от
писмените доказателства на л. 6-8 от делото, се установява, че на възведените
време и място, жалбоподателят е управлявал лек автомобил и е бил спрян от
полицейски патрул, тъй като не е пропуснал движещи се по пешеходна пътека
пешеходци; че при проверката водачът е отказал да се тества с техническо
средство за употреба на алкохол, отказал е да се тества с техническо средство
за употреба на наркотични вещества въпреки, че е бил поканен и също така е
не е дал кръв за изследване, въпреки че му е бил издаден талон за кръвно
изследване. Доказателствените източници относно всички тези обстоятелства
са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондиращи помежду си и обективни,
поради което съдът ги кредитира като достоверни и ги съобрази при
формиране на вътрешното си убеждение.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза (л. 50-53 от
делото) и разясненията на вещото лице в съдебно заседание (л. 56 от делото),
се установява, че въпреки сериозните заболявания на жалбоподателя, същите
не са съставлявали медицинска пречка, а оттам и основателна причина за
отказ от кръвно изследване, за наличие на алкохол и/или наркотици в
организма на жалбоподателя. Заключението е пълно, компетентно и
обосновано, поради което съдът го кредитира и съобрази при формиране на
вътрешното си убеждение.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
3
от правна страна следното:
При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при издаване
на наказателното постановление (НП) не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН. АУАН и НП
са издадени в рамките на сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен и
категоричен начин, че на посочените в наказателното постановление време и
място, жалбоподателят е извършил, както от обективна, така и от субективна
страна, нарушение на чл. 119, ал. 1, вр. чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП, като при
управление на МПС не спира и не пропуска, стъпилите и преминаващи по
пешеходната пътека, пешеходци, като пътеката е обозначена със знак Д-17 и
пътна маркировка М 8.1.
Нарушението е било извършено от жалбоподателя с форма на вината
пряк умисъл – лицето е съзнавало общественоопасния характер на деянието и
е искало неговото извършване. С оглед на това, че нарушението е „формално”
(„на просто извършване”) не е необходимо наличието на представи в
съзнанието на дееца, относно общественоопасните му последици.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен и
категоричен начин, че на посочените в наказателното постановление време и
място, жалбоподателят е извършил, както от обективна, така и от субективна
страна, нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като при управление на лек
автомобил е отказал да бъде изпробван с техническо средство за алкохол в
кръвта, а също така не изпълнил предписанието за медицинско изследване и
не си направил такова въпреки, че му е бил издаден талон за такова
изследване. Нарушението е извършено от жалбоподателя с форма на вината
пряк умисъл – същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, и
е целял неговото извършване. С оглед на това, че се касае за „формално”
нарушение (такова „на просто извършване”) не е необходимо наличието на
представи в съзнанието на дееца за общественоопасните последици на
деянието.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен и
категоричен начин, че на посочените в наказателното постановление време и
място, жалбоподателят е извършил, както от обективна, така и от субективна
страна, нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като при управление на лек
4
автомобил е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на
наркотични вещества, а също така не изпълнил предписанието за медицинско
изследване и не си направил такова въпреки, че му е бил издаден талон за
такова изследване. Нарушението е извършено от жалбоподателя с форма на
вината пряк умисъл – същият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, и е целял неговото извършване. С оглед на това, че се касае за
„формално” нарушение (такова „на просто извършване”) не е необходимо
наличието на представи в съзнанието на дееца за общественоопасните
последици на деянието.
При реализацията на административно-наказателната отговорност, за
възведените нарушения, същите са с абсолютно определен размер, поради
което и не може да бъде намалявано от настоящата инстанция.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Изхождайки от тежестта на нарушенията и на нарушителя (същият е
извършил три нарушения, при наличието и на отегчаващи отговорността
обстоятелства и при липса на каквито и да било смекчаващи отговорността
обстоятелства), както и от другите смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, процесният случай не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с други такива нарушения, т.е. не е налице маловажен
случай.
С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното
постановление, е правилно - законосъобразно и обосновано, и като такова
следва да бъде потвърдено.
Съдът, като взе предвид изхода на делото, намира претенцията на АНО
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за основателна.
Съобразявайки действителната фактическа и правна сложност на делото,
както и разпоредбите на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, настоящата инстанция намери, че
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на АНО юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 189, ал.
3 и чл. 190, ал. 2 от НПК, върху жалбоподателя следва да бъдат възложени
сторените в хода на производството разноски, като бъде осъден да заплати, в
полза на Държавата, по сметка на Софийски районен съд, сума в размер на 450
5
лева, както и 5 лева държавна такса за служебно издаване на 1 бр.
изпълнителен лист.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО наказателно постановление № 23-4332-
021277 от 14.09.2023 г., издадено от началника на сектор в отдел „Пътна
полиция” – СДВР срещу П. Н. Р..
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д от ЗАНН, П. Н. Р. с ЕГН: **********,
ДА ЗАПЛАТИ на СДВР, сума в размер на 80 лева, дължими за
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 3 и чл. 190, ал.
2 от НПК, П. Н. Р. с ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата и
по сметка на СРС, сума в размер на 450 лева, представляващи сторените по
делото разноски, както и 5 лева държавна такса за служебно издаване на 1 бр.
изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6